Обръщение към все още можещите да не умират

За особеностите на властта

Октомври 50 г. Е.Р. (2010 г.)

Един ден в началото на октомври Вадим получи следното Обръщение от Учителя:

„Виждат ли тези, които се смята, че имат очи? Виждат ли истинността смятащите се за разумно мислещи? Каква е истинската ценност на тези, които като че ли се безпокоят за благото на ближните, но упорито отвръщат взора си от истината? Колко още може шумно заемащите местата на почетни водачи на слепци век след век упорито да проявяват стандартната загриженост, призвана да определя сякаш правилната посока към благоденствието на водените, като продължават при това с ентусиазъм всички заедно да се движат в кръг, който се оказва един безкраен път на страдания.

И така могат ли да виждат тези, които шумно са се устремили да демонстрират своите сякаш особени зрителни способности? Сега вече стана жизнено необходимо за всички да осъзнаят, че никоя от вече проявилите се в течение на много векове системи на държавно жизнено устройство принципно не може хармонично да се съгласува с Истинските Закони на духовното развитие.

Именно на основата на този Закон единствено може хармонично да се развива самото човешко естество, а значи и устойчивостта на развитие на благоденствието на всяко човешко общество зависи, преди всичко, от грамотното постигане на такъв Закон.

Законът на духовното развитие на човешкото естество е също така един за всички хора, както са единни в основата си законите на развитие на всяко явление в Света на Материята.

Голяма глупост ще бъде стремежът да се подхожда към познанието на законите на Света на Материята само традиционно, така както са подхождали към това предците на този или онзи отделен народ.

А точно такава голяма глупост ще бъде и аналогичният подход към познанието на Закона, от който напълно зависи пълноценното развитие на духовното естество на човека и хармоничното формиране на неговата психика.

Това, че по повод на духовните ценности в различните народи традиционно са възникнали различни представи, това е само ярко изразен резултат от неточните представи за единния за всички хора Закон.

Тъй като духовните ценности в съзнанието на човека са призвани да заемат и заемат особено място, то благоприятно условие той още повече да се приближи към формирането на точна представа за духовния Закон може да се възникне само в определен, характерен за развитието, период, както на самия отделен човек, така и на човешкото общество, когато човек може да се освободи от догматично утвърдения страх пред проявата на нетрадиционния възглед за духовните ценности.

Умният човек осъзнава добре, че оръдията на труда предназначени да се използват за мирни, съзидателни цели, напълно успешно могат да бъдат използвани и в качеството на разрушително оръжие, макар официално и да не се смятат за оръжия.

А ето различното мислене бързат да утвърдят еднозначно като вредно, макар именно благодарение на него да се появяват всички прогресивни достижения в развитието на човешкото общество.

Съмнението и често безсмисленото категорично неприемане на проявяваните нетрадиционни възгледи за духовните ценности са способни да доведат до много опасни последствия, защото това гибелно спира необходимата активност на духовното усъвършенстване на естеството на човека, от което пряко зависи не само благоденствието на човека, но и самото му оцеляване в Света на Природата, в Лоното, в което той се е родил.

Главният признак на недостатъчна зрелост и отсъствие на нормална проява на разум е склонността към агресивно възприемане на всичко ново, към чието обективно осмисляне не са били приложени достатъчни усилия.

Най-опасно в такъв случай се явява стремежът по аналогичен начин да се отхвърли това, което се предполага, че е нещо по-съвършено от това, което има отхвърлящият.

Такъв вид невежество неудържимо се е проявявало, и все още успешно се проявява от повечето представители на човешкото общество, което съответно характеризира примитивното ниво на развитие на това общество.

Докато такова отношение към неизвестното активно и широко проявяват заемащите ключови постове в управлението на държавния строй, дотогава развитието на общество с такива качества на управление ще е обречено да бъде крайно сложно;

А в съдбоносния период на развитие на човешкото общество такова положение винаги ще води до най-големи трагедии.

Само по себе си понятието „власт” подразбира възможността всеки да бъде принуждаван да предприема определени усилия въпреки неговите собствени желания и стремежи. В същото време това е и възможност да се наказват не пожелалите да изпълняват това, което им се натрапва.

Особеностите, характеризиращи същността на понятието „власт”, еднозначно противоречат на Истината за духовното развитие.

Властта и управлението в съзнанието на хората психологически се възприемат като едно и също нещо.

Но истинската ценност на нормалното управление не трябва да подразбира такива понятия като ”да принудя” и още по-лошо, „да накажа”.

В историческия период на началото на формиране на човешкото общество, според естествените причини на крайно примитивното възприемане на обкръжаващата реалност от човека, управлението и властта са започнали тясно да се преплитат.

Едното е трябвало да организира множеството за някакво движение в една посока, а другото да застави да се движат в тази посока тези, които не искат, а също така и да наказва тези, които сами се противопоставят и пречат на другите да се движат в зададеното направление.

Агресивната среда, която са започнали активно и с различно упорство да създават представителите на различни обществени формирования още повече укрепила такова преплитане, в което тясно са се сплели съзидателната нужда с порочната. Защото посредством възможностите да се управлява може да се реализира съзидателната ценност на човека, а чрез властта – порочната.

Към управлението, не подразбиращо наличието на власт, ще проявяват готовност да се насочат само тези хора, които имат немалък съзидателен опит и съответната грамотност.

Сред голямото множество хора от това или онова общество, по правило, ще се проявят твърде малко такива, които са готови до носят повишена отговорност без проява на характерните елементи на властта.

Останалото множество, достатъчно трезво осъзнавайки незначителността на своя опит и умения, напълно разумно няма да проявяват активност в стремежа да станат управляващи и организатори.

А към това, което се подразбира като власт, хората са готови да се устремят от най-ранна възраст, когато вече могат да възникнат правилни представи за своеобразните прелести (съблазнителни, привлекателни неща, бел. прев.), подразбиращи се под понятието „власт”.

Към плодовете на властта могат да изпитват заинтересованост изключително тези, които все още са духовно незрели, което означава хармонично не сформирали се психически.

А цялото човешко общество, според определени закони, се състои от огромното мнозинство на именно такива духовно незрели хора.

Оттук произтича и мащабно проявяваната от голямо множество хора жажда и потребност да придобият поне някаква е власт, даже и съвсем незначителната, но именно власт. И придобивайки я, духовно незрелият човек с упоение се ползва от нея.

Държавното жизнено устройство, според присъщите му специфични особености, далечни на Закона за духовното развитие на човека, напълно естествено създава благоприятни условия за успешния разцвет на съюза на властта с управлението, където при това основно се употребява само едно понятие – „власт”.

Съвременните така наречени цивилизовани общества, в основата си се разделят на религиозни и светски части.

Не е необходим много ум, за да може също така отчетливо да се види, как активни представители на една или друга част, използвайки характерните за това особености, еднакво се устремяват към придобиването на все повече власт.

Придобиването именно на това, което е призвано сякаш да им даде право, колкото повече своеобразно се издигат нагоре, да натрапват своето мнение на все по-голям брой от останалите хора и все по-малко да се подчиняват на мнението на когото и да било.

Където представителите на едната и на другата част се опитват да се оправдаят, че сякаш благодарение възможностите на властта те могат още повече да спасяват неразумните.

Такова оправдание до някаква степен е уместно само от страна на представителите на светската част на човешкото общество, защото светската власт наистина може да ограничи порочно дивите прояви, в които все още лесно могат да се втурнат много хора. Но само да ограничи, а не напълно да премахне такива прояви!

Благоденствието на държавната власт напълно зависи от активността на материалната съставяща на естеството на човека, затова такава власт е и заинтересувана преди всичко от запазването на най-добро здраве на физиологичната страна на човека.

Но за да се премахне напълно склонността на човека към порочно-диви прояви, се изисква грамотно да се активират в обществото ценности, към които същността на държавната власт няма абсолютно никакво отношение.

Оттук следва и естествената неспособност на такава власт, през цялата история на своята дейност, напълно да се справи с порочно дивите прояви на много представители на своето общество.

Духовните Истини нямат пряка насоченост към поддържане на най-добро здраве на човешката физиология, въпреки че са тясно взаимосвързани с това.

Но именно само на основата на тези ценности е възможно напълно да се неутрализира в човека неговата склонност към порочно-диви прояви.

Оттук следва и въведената някога условност за това, че духовната Истина е Светлина за всички, които се намират в тъмнина.

Духовната Истина е призвана не да облагороди ненормалната жизнена дейност на човека, а напълно да го избави от нея.

Затова и тя е била обозначена като Спасение на човешкия род!

А такъв израз като „държавна религия” не е нищо друго, освен съвършена безсмислица!

Защото това е подобно на израза „тъмна светлина”, тъй като държавната система за управление неизбежно подразбира принуда и насилие!

Ако някоя религиозна организация в управлението на своето паство използва методи, характерни за властта, може еднозначно да се говори за значително несъответствие в насоката на стремежа на адептите на такава организация с направлението, определящо истинското пълноценно духовно развитие на естеството на човека.

Докато човешкият род продължава да поставя в качеството на главни жизнени приоритети това, което е в страни от истинските духовни ценности, което все още продължава да се прави, тясното съчетание на властта с управлението може да бъде в някаква степен оправдано.

Но оправдание от такъв род ще бъде уместно, само когато последствията на това съчетание могат да донесат минимална вреда, подобно на това, което става в жизнената дейност на представителите на животинския свят.

Ако управлението на обществото се осъществява в съчетание с проявите на особеностите на властта, то такова общество неизбежно ще се характеризира със стадни наклонности, но никак няма да се проявява в качеството си на разумно организиран колектив.

Заради което в представителите на властта достатъчно точно и уместно се е оформило определението на такава маса от хора като тълпа.

Тълпата се нуждае от наличието на власт!

Властта не може да съществува без тълпа!

Получава се затворен кръг, където едното не може да съществува без другото.

В същото време такава цялостна система няма абсолютно никаква перспектива да придобие хармонично благоденствие.

Още повече, че според Закона за Хармонията на Битието, тя е обречена на неизбежно самоунищожение.

Изходът от вече крайно опасното положение на жизнената дейност на човешкото общество с такова жизнено устройство е възможен само в посока формирането на нормална система на жизнена дейност.

А това, както вече може да бъде разбрано, ще бъде свързано с утвърждаването на ценности, на основата на които не може да съществува система на жизнено устройство на принципа „тълпа и власт”.

Духовните ценности трябва да бъдат поставени в центъра на внимание на обществото!

Където по естествени причини това може да изглежда в началото като някаква национална идея, но ако тази идея въплъщава най-точно определенията на Истината, то за кратко време тя ще прерасне в световна идея.

Крайно необходимо е въпросът за духовните ценности в обществото да бъде открит за всеобщо задълбочено разглеждане, изключвайки примитивно категоричните традиционни религиозни забрани.

Истинското нормално духовно развитие на личността се основава само на свободата на избора на идейни приоритети.

Човека не може да бъде спасен ако той сам не е направил своя собствен избор на активно прилагане на необходимите усилия в спасителната посока.

Но има разумна необходимост да се предостави възможност за запознаване с обективната информация за проявените разнообразни духовни ценности в обществото.

Това е все едно, попадайки в затруднено положение (което се оказва естествено следствие на отдавна избрания път), наистина мъдрите внимателно ще се вгледат във всички вече видими нови разклонения на съществуващия път, а няма да се опитват да се връщат към нещо вече преминато и добре познато.

Натрапването на някаква идеология се явява напълно естествено в условията на спецификата на държавния строй.

Ако това се прояви в дейността на някаква религиозна организация, то това е явен признак за неграмотно отношение към законите на Истината!

Това, което е добре за тъмнината, е противно на Истината!

Божието Богу, а кесаревото кесаря!”



Оригинален текст: http://vissarion.ru/studies/word/reference.html
Превод: Мая Йорданова
Редакция: Уляна Стоичкова и Богдан Цветков
София, октомври 2010 г.