Обръщение към все още можещите да не умират

За патриотизма

Ноември 50 г. Е.Р. (2010 г.)

Колко много гръмки фрази за патриотизъм може периодично да се срещнат в проявите на жизнената дейност на човешкото общество.

Но достатъчно ли грамотно се използват тези изрази в разни обстоятелства, ако имаме в предвид нормалното развитие именно духовното естество на човека, от което всъщност напълно зависи хармоничното благоденствие на цялото човешко общество?

Патриотизмът е определен в обществото на хората като някакво дълбоко чувство, свързано с предаността към своята родина, където на свой ред, под понятието „родина” неизбежно се подразбира не просто определена ограничена територия на повърхността на Земята, но самото човешко общество на тази условно ограничена територия.

Общество, което осъзнато се стреми да се отдели от себеподобните си общества чрез някога измислени ограничения в културното си самоизразяване, съгласно определени примитивни егоистични особености.

Когато човек достига необходимото начално ниво на мъдрост, той започва да разбира, че всички процеси в Света на Битието са основани на един Закон.

Пълноценното развитие на човека, а значи и на цялото човешко общество зависи изключително от един за всички хора Закон.

Хармония може да се достигне само ако човек се движи в посоката, зададена от тази Хармония.

А тъй като Хармонията е основана на един за всички Закон, то и посоката за всички хора може да бъде само една!

Всички останали посоки са неизбежно свързани с дисхармония, а значи тези посоки еднозначно водят към самоунищожение на всеки, който не ги напусне навреме!

В историята на развитието на Света на Битието по пътищата с такива лъжливи посоки са се натрупали съвсем немалко останки от тези, които в своето време по детски увлечено са провъзгласявали обществото, към което принадлежат, за велико.

Наличието на Земята на общества, все още продължаващи извънредно активно да утвърждават своята собствена изключителна значимост и могъщество, се явява главният признак за това, че всички тези общества се движат в лъжливи посоки.

Докато различните човешки общества продължават да си взаимодействат по между си по принципа, който ги принуждава да се съревновават едно с друго по значимост и могъщество, тези общества неизбежно ще са обречени на мъка и страдания.

Принципът на нормалното духовно развитие напълно изключва каквито и да са съревнования.

Съревнованията са характерни само за условията на его-природното развитие и се основават на примитивните закономерности на инстинкта.

Жизненото устройство на всички човешки общества, които сега продължават да пребивават на Майката-Земя, са напълно основани на его-природните принципи, което еднозначно определя лъжливата идеологическа насоченост в развитието на тези общества!

В тази връзка, всяко упоменаване на патриотизъм, неизбежно носи условно разумен характер, тъй като патриотът в такъв случай трябва предано да се придържа към условните ценности на своето общество, без значение до колко тези условности могат да противоречат на истинските ценности на хармоничното формиране на духовното естество на Човека.

Разумно ще бъде използването на понятието «патриотизъм» не в тесен национален смисъл, а само в общочовешки!

Когато приоритетно се разглеждат въпроси, свързани с нормалното развитие на Човека, а не национално обособеното обществено формиране.

Всичко голямо нещо, винаги започва с малкото.

Затова въпросът за хармоничното развитие на цялото човешко общество ще бъде уместен само ако грамотно се познава Истината, законно определяща правилността на взаимодействие на човек с човека, където никаква традиция не може да бъде еднозначно разгледана в качеството на отправна точка.

Разумът и разумното мислене никак не могат да имат отличителни национални особености!

Национални особености могат да се получат само в следствие характерно възприятие на реалността, което се формира на основата на определени измислени идеологични норми, на които човек държи и които придобива по принуда като израства в средата на обществото, в което живее.

Ако погледът на реалността има национални особености, такъв поглед се явява изключително превзет!

Такъв поглед по принцип не може да бъде разумен!

Разумът и разумното мислене са основани на един Закон.

А значи едва когато човешката цивилизация успее да се прояви в това единство, което може да се обозначи като едно Семейство, неразделено в себе си от идеология, принуждаваща го да вижда един и същ Закон по различни начини, само тогава тази цивилизация ще може по право да се определи като разумна!

За сега човешката цивилизация може да се възприема от страничен наблюдател само в качеството на псевдоразумна.

Помнят ли хората евангелското предупреждение, че царство или дом, разделен в себе си, неизбежно са обречени на разруха?

Единното царство може да се раздели, когато в него се проявят два или повече условно равни владетели, а домът – когато в неговите предели се появят повече от един наричащи себе си стопани.

Небесният Отец е един за всички хора без изключение!

Спасението на човешкото общество е в единството!

А това е възможно само на основата на придобиването на единни общочовешки ценности.

Би било мъдро ако представители на трезвомислещата част на различните общества проявят достойна активност към всестранно и задължително обективно осмисляне на тази тема, като внимателно се вгледат във всичко новопроявило се, без да се опират на исторически натрупаните от миналото прашни ордени и знамена.

Новата реалност винаги върви с нови ориентири!




Оригинален текст: http://vissarion.ru/studies/word/about_patriotism.html
Превод: Мая Йорданова
Редакция: Уляна Стоичкова и Богдан Цветков
София, ноември 2010 г.