Обращение към все още можещите да не умират

За проявяващите негодувание

Декември 50г. Е.Р. (2010 г.)

Tрудните времена винаги са се явявали естествен съблазън за духовно не прозрелите и психически незрелите хора, като усилено ги провокират да изпитват непреодолима нужда да търсят условен враг.
Да определят този, който задължително да бъде обозначен като виновен за появяващите се беди и неудобства, които им се налага да изпитват.
Като правило, определянето на врагове от тези нещастни хора се основа на тяхното изключително предубедено до примитивност мислене.
При такива обстоятелства нерядко се оказва достатъчно наличието даже на образен намек, който като че ли е напълно достатъчен за точното опредлеяне на самия враг.
Всичко това по същия начин се е случвало както в древността, както в средновековието, така и в днешния век, смятащ се за век на просветеността.
Във всички тези времена, принципа на намиране на условен враг винаги си е оставал един и същ, защото е основан на един закон на развитие на психиката и проявата на егоистична заинтересованост.
За цялата история на развитие на човешката цивилизация, хората толкова често са се сблъсквали и продължават да се сблъскват с всевъзможни противоборства помежду си, че психиката на ненормално развиващия се човек неизбежно е започнала да възприема заобикалящото го общество като че ли еднозначно имащо негови врагове.
Даже ако в дадения момент тези условни врагове никак не се виждат.
От началото на вековете, по естествени причини, човек се е оказал принуден да се ръководи преди всичко от инстинкта си за самосъхранение, като всяко животно.
Същият човек, опитвайки се да сформира системата на жизнено устройство на своето общество, неизбежно е трябвало да формира система, която еднозначно да поддържа стремежа на човека да живее в пълна зависимост от същия този инстинкт за самосъхранение.
Това обстоятелство, което някога в древността е залегнало в основата на жизненото устройство на цялата човешка цивилизация, неизбежно е създало крайно опасни условия на формиране на човешката психика и особено на духовното му естество.
В тези условия, човешката психика и мислене са се формирали и продължават успешно да се формират по такъв начин, че голяма част от тези хора става способна, без да се замисли, да признае за враг всеки, когото някой посочи за виновен умело и в удобно време.
Ако психически здрав човек се срещне с негативна информация за някого, то той може да приеме такава информация само за сведение, допускайки еднозначно, че информацията е напълно възможно да е невярна.
А ето психически нездравият човек има характерната склонност напълно да се доверява на всяка, необоснована с реални факти, негативна информация за какъвто и да е човек, като изпитва нездравата нужда да обозначи виновен измежду тези, с които не е свързан преди всичко с егоистичен интерес.
Още повече, че някои от тези нещастници даже изпитват нужда, като изкуствено усилват негативността, още и да я разпространяват, като при това си намират благовидни лозунги, за да се оправдаят.
В библейските древни Писания, именно в Книга на Притчите, има забележителна мъдрост:
„Който крие ненавист, устата му са лъжливи, и който разгласява клевета – е глупец”.
Потребността да се определи врага, като правило, човек изпитва на основата на нездрав егоистичен интерес, който има пряко отношение към обидата, озлобеността и ненавистта.
Изгарящите чувства на недоволство и гняв по отношение на друг човек създават, според определени психически особености, пределно благоприятни условия за това, че разгневения става способен съвсем елементарно да излъже обекта на своето негодувание.
При това, като правило, такъв гневящ се се, ще проявява искрена увереност в своята правота, което в крайна сметка ще се явява неосъзната проява на неговата егоистична заинтересуваност всичко да е било наистина така, както той е успял да си го представи.
Внимавайте да не се доверите на разсъжденията на този, в чиито думи прозира негодувание и ненавист!
Тежко на обществото, в което обозначените в древните Писания като глупци се намират на местата, от където може активно да се въздейства на съзнанието на повечето хора!
Тъй като огромна вреда е способен да принесе разпространяващия клевета!
Даже и днес да не се използват дивите арсенали за физическо въздействие върху подозирания, както са били използвани в изобилие в периода на средновековието, то самия факт на съществуване на психологическата среда, в която хората лесно са способни да пламнат в гняв по отношение на този, когото ще посочат определените в библейските времена като глупци, без да се обезпокоят за правилността на досигащото до ушите им, красноречиво показва изключително ниското равнище на разумност на съществуващото общество.
Скръб неминуемо ще съпровожда съдбата на такова общество докато то не се прероди!
Вслушвайте се и се замислете на това, какво говорите и как го говорите, какво говорят заобикалящите и как го говорят!
Едно нещо е да обозначите като враг този, който съзнателно се стреми да нанесе разрушение, и съвсем друго е да обозначите като враг утвърждаващият съзиданието!
Даже и да го прави крайно неумело.
Не от средата ли на устремените само да създават може да се появи Учителят на Истината?
Мислете и грамотно разсъждавайте, считащите се за разумни!
Не повтаряйте Грешката, която някога бе извършена от същите такива, смятащи се за разумни и даже истинно вярващи, но които поради слепотата си се довериха на глупците и организирано потъпкаха своето Спасение!
Само че в онова далечно време още не беше нужно да се решава окончателно Съдбата на Човечеството.
А ето днес...
Учете се да различавате съзидателните от пагубните прояви, истински благите намерения от лицемерните лозунги!
Не следвайте казаното от глупците , че като че ли „с благи намерение е постлана пътеката към ада”, защото ако се приеме за истина такъв израз, то тогава трябва еднозначно да се откажете от всякакви благи намерения и никога да не ги следвате.
Велика скръб очаква тези, които постъпят така!
А тъй като качествата на човешката личност нямат повторение, то и грамотността на усилията на съзидателното поприще се проявява различно.
Не съдете устремените да реализират своите благи намерения!
Ако вие не виждате правилността на нечии съзидателни усилия, по-умно ще е търпеливо да прокарате своята пътека до неговата, като не я рушите.
Достатъчно умният умее правилно да сравни и винаги ще се възползва от най-съвършения съвет, проявяващ се в действията на някого от ближните му!
Правилността на самото съзидателно проявление трябва да бъде определяна с това, че то никога не е основано на егоистична заинтересуваност с користна цел, а също така никога не е насочена към това да натрапва на който и да е каквито и да е обстоятелства или идеи!
При това е необходимо също да се разбира, че всеки опит да се установи някаква условна „правда” с примитивно прилагане на насилие над другия човек, особено физическо, е абсолютно несъвместима с нормалното усилие да се постигнат истинно благи цели!
Благите цели, които е призван да утвърждава именно човекът, а не представителите на животинския свят.
В жизнената дейност на представителите на животинския свят има само една възможност да се утвърди нещо егоистично изгодно – това е само насилие с прилагане на индивидуалните възможности за вредоносно въздействие върху физиологията и психиката на тези, в които се вижда опасност.
Цялата история на жизнената дейност на цялото човешко общество е изпъстрена с примери за утвърждаване на всевъзможен вид условна „правда” единствено с помощта на насилие, което красноречиво показва крайно ниско равнище на духовно развитие, което е призвано да се явява основна ценност именно на Човека.
Такива нездрави усилия широкомащабно са ставали и стават, както от страна на атеистите, така и от страна на „вярващите”, което еднозначно показва едно и също примитивно ниско ниво на възприятие на заобикалящата реалност.
Обществото, в което истинските духовни ценности НЕ СЕ ОСМИСЛЯТ грамотно, неизбежно е обречено на велики страдания и израждане!
Тежко ви гонители и ругатели, защото с това служите на дявола, под каквито и да е лозунги за нещо светло да не се прикривате!
Невъзможно е да се утвърди нещо Свещено, като се прилагат клевета и насилие!

С методите на тъмнината, тъмнината не Се разпръсква!

Оригинален текст: http://vissarion.ru/studies/word/about_showing_indignation.html
Превод: Богдан Цветков
Редакция: Димитър Атанасов
София, декември 2010 г.