Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. В началото на март хиляда деветстотин деветдесет и трета година Човешкия Син осъществи предначертаното пътуване до Татария, Башкирия, Чувашия.
2. Проповедите в Казан бяха многолюдни и оставиха след себе си много последователи, които се обединиха.
3. В Казан живееха много призвани да работят за сегашното Осъществяване и жадуваха живителната Влага.
4. Пътниците отседнаха в отзивчивото и чувствително семейство на Наил и Татяна, които през тези дни приеха Дългоочакваното.
5. Скоро след тези три дни Наил и Татяна направиха новата си крачка към предначертаната земя. Те трябваше да станат опора за мнозина в бъдещия им живот.
6. В последния ден от пребиваването им в Казан звездата, наречена Витлеемска, засия над Казанския университет.
7. Над същия университет, където бе учил и направил първите си революционни крачки този, който със собствените си ръце и собствените си действия осъществи волята на тъмнината и вкара Русия в безверие и в сляп стремеж да се построи прекрасно бъдеще, унищожавайки храмове и носители на духа.
8. И днес зданието, помнещо появата и развитието на разрушителното, се изпълни с великата Светлина, проявена от Небесния Отец чрез възлюбения Му Син.
9. Много бяха въпросите към Сина Човешки и мнозина от тези, които чуха отговорите, скоро станаха сеячи на зърната на Истината в човешките души.
10. По-нататък пътят на Сина Човешки Го отведе в малкото градче Чистопол. А към движещите се с Него Владимир, Вадим, Александър Сахалински и Мария се присъединиха Наил, Сергей и Андрей от Казан. В Чистопол се състоя една проповед в почти пълна зала.
11. На учениците веднага им направи впечатление групата хора в одежди на православни служители, един от които се открояваше със своята възраст, побелели коси, осанка и с почтителното отношение на останалите свещенослужители към него.
12. Необичайно беше да се види на проповедите друга група Божии чеда.
Това бяха деца, четири малки дечица, дошли без родителите си да чуят Истината. Три от децата бяха на седем години, а едното момченце, на име Виктор, нямаше още три.
13. Проповедта започна. Преместиха малкия Витя и седемгодишната му сестра на първия ред, до Мария.
14. Момченцето хвана Мария за ръката и започна внимателно да слуша. На устните му се появи усмивка, то дори не помръдна.
15. Към края на проповедта Витя заспа, но сякаш не спеше, а слушаше Учителя със затворени очи.
16. Започнаха въпросите. На сцената излезе един от православните свещеници, в черни одежди, на почтена възраст, с голям кръст на гърдите.
17. Детето се събуди и внимателно загледа Виссарион.
18. Свещеникът се обърна към Виссарион: “Досега слушах. Вие говорехте от Името на Отец. Но нищо не чух за Сина. За Светия Дух говорихте... И заключих, че Вие се явявате този посланик на Небесния Отец и Си присвоявате Мисията на Божия Син. Така ли е?”
19. “Истина е!” ­ отвърна Синът Човешки.
20. “Да, но Кой?.. От Кого сте получили тази Мисия?”
21. “От Отец! Нима мога да Я получа от човек?”
22. “Значи Вие се поставяте на мястото на Христос?! Това вече е истинска ерес!
23. Когато цитирахте думи от Евангелието, аз слушах внимателно. Но когато казахте, че Вие сте Божия Син ­ това е точно обратното на евангелското учение.
24. Ние знаем, че според християнското учение Троицата са Отец, Син и Свети Дух... Та вторият, Божия Син, е слязъл в човешка плът ­ заради какво? За да изкупи греха на хората и да ги спаси от проклятието и смъртта. А Вие нищо не казахте.
25. Току-що призовахте слушателите да следват съвършенството, но забравихте да споменете, че човекът трябва да знае за първородния грях, за падението, след това за изкуплението, след това за раждането. Значи разбирате изкуплението изключително за Себе Си? Правилно ли съм разбрал?
26. Искате да изкупите хората от проклятието на греха и от смъртта, но нищо не казахте за причастието.” В гласа на свещеника прозвуча раздразнение.
27. Малкият Витя гледаше Виссарион и тихо плачеше.
28. А Учителя каза: “Вие сега казахте много неща от името на Бога. Как можете да твърдите за Троицата и за другите тайнства? Нали това не беше разкрито на хората.
29. Откъде толкова много понятия? Още повече, че те са различни в различните направления. Ето това вече говори за лъжа. Не може за Истината да има няколко тълкувания.
30. И освен това... За какво съдиха Словото Божие тогава?! Само защото се нарече Син Божий! И всички викнаха: “Той богохулства! Да го накажем! Много са прегрешенията Му, но дори само това е достатъчно!” Сега вие обърнахте внимание пак само на това и повтаряте същата грешка.
31. Мнозина Ме питат: “Какво е било преди две хиляди години?” Отговарям им: “Огледайте се наоколо...”
32. Та нали, за да кажете кой Съм, трябва да Ме познавате. Само Отец може да каже Истината за Мен, но в никакъв случай човек, докоснал се едва сега за първи път до Словото.
33. Вие не Ме познавате, не знаете откъде идвам и накъде отивам, а вече успяхте да направите изводи.
34. Но мъдрият човек не отрича това, от което няма ни най-малка представа. За това само може да каже: “Аз знам, че не е така”.
35. Но да правите догадки, опирайки се на собствените си грешки, не е никак мъдро! Не бързайте! Времето ще постави всяко нещо на мястото му.
36. И помнете тези важни думи: и тъй, ще има първи, които ще станат последни и последни, които ще станат първи.
37. А що се отнася до причастието... Трябва да се причестявате чрез вътрешно постигане, а не чрез външни форми”.
38. “Ха така, а кой ще ни изкупи от проклятието на греха и от смъртта? ­ попита свещеникът и сам си отговори: ­ Правилно ­ Синът, Божият Син.
39. Защо тогава да не дискутираме тази тема? Та нали преди Неговото Пришествие никой не е водил към спасение! Така ли е? И едва когато слезе Светият Дух, се извърши изкуплението.
40. Какво е нужно да знаем преди всичко? За изкуплението, как е станало. След това вече идва знанието за цялата низост на греха, паднал върху нас до идването на Спасителя Христос”.
41. По-нататък той започна да разсъждава върху православното разбиране за първородния грях и добави: “След като не отхвърляте тялото на Спасителя Христа, защо тогава твърдите упорито, че може и да не се причестяваме? Разбира се, съгласен съм с Вас, че ако човек пристъпи към това със студенина в душата, смисълът не е голям”.
42. На свещеника му беше трудно да подреди мислите си в стройно възражение срещу думите на Виссарион.
43. А Учителя промълви: “Но Аз дойдох при вас, за да осветя Пътя! Не е ли очаквал човекът точно това векове наред?! Не са ли жадували именно за това много пророци?!
44. А на вас ви е даден живот. Даден ви е живот, за да можете да се докоснете до Творението на Отец!
Сега ще трябва да осъзнаете това!
45. Днес ви разказах за великата Слава на Отец, за това, за което никой от вас не е знаел досега.
46. И някога Божието Слово казало, а Йоан го отразил в Писанието: “Досега ви говорих с притчи, но идва времето, когато вече няма да ви говоря с притчи, а направо ще възвестя за Отец”.
47. На човешкия род все още му предстояло да узнае тази Истина.
48. Днес вие чувате тази Истина и никой не може да Я знае освен Синът и освен тези, на които Синът разкаже за великата Слава на Своя Отец.
49. Това време дойде. И Аз ви разказах много неща. Но предстои да кажа още много!”
50. “Значи думите на Йоан Богослов се отнасят именно за Вас като Божи Син? Така ли? Казвате “да”? Ето, виждате ли?” ­ каза свещеникът.
51. “Аз дойдох, както обещах, в нова плът и под ново Име”.
52. “И последно... Сега свършвам ­ додаде свещеникът, като се обърна към Виссарион и към залата, защото много от дошлите искаха да чуят Сина Човешки и отговорите Му на своите въпроси и затова се вълнуваха. ­ Ето, господин Виссарион е приел Себе Си за Божи Син. Ще ви обясня. Съгласно християнското учение Господ още тогава е предупредил, че ще дойдат много лъжепророци и ще съблазнят мнозина и мнозина ще ги слушат. Затова сега, като православен свещеник, ще ви кажа, че това е най-чиста ерес: човек, който отхвърля Спасителя Христа и на Негово място поставя Себе Си...
53. Аз не се поставям на мястото на някой пророк: нито на Мойсей, нито на Исая, нито на някой друг... Аз съм обикновен свещеник, човек. А ето, господин Виссарион казва: “Аз съм Божия Син!” И затова аз, като свещеник, ви казвам, че това е ерес! Ние Го изслушахме и Му благодарим за проповедта, но тя е ерес и ерес ще си остане”.
54. Докато говореше свещеникът, Витя ридаеше на глас от болката, която пронизваше като черни стрели откритото сърце на Учителя. Витя вдигаше очи, поглеждаше Виссарион и заплакваше още по-силно и безутешно.
55. Сестричката му го хвана за ръчичка и го изведе от залата.
56. Защо ли хората опитват да убият Любовта, след като имат нужда от Нея и постоянно за Нея говорят? И ето, Любовта бе дошла при хората! Нима не разбираха, че искаха да убият самите себе си?!
57. Последните думи на свещеника предизвикаха шум в залата.
58. А Учителя каза на свещенослужителя: “Вие четете неправилно Писанието. Когато учениците попитаха Йоан Кръстител за Осъществяването, той им каза, че не може човек да поеме върху себе си това, което не е дадено от Бог. Вие не наричате себе си пророк, защото не сте пророк.
59. Аз правя това, което Съм призван да правя!
60. Нали за дървото съдят по плодовете му. А тях все още ви предстои да опознаете. Плодовете са много... Не трябва да се бърза.
61. А вие веднага започнахте да отричате. Но вижте само, от Вас и от дошлите заедно с Вас, се излъчва много силно раздразнение. Нима такова нещо може да излиза от тези, които постигат великото Слово на Любовта?
62. Чували сте, че ще дойдат много лъжепророци в овчи кожи, а отвътре хищни вълци.
63. Затова, както и да се облича в овча кожа, който е вълк, винаги ще мирише на псе. И колкото и да го криете, студът от вашето сърце винаги ще ви издава.
64. Искам да ви попитам едно нещо: защо и тези, които открито признават дявола за свой баща, и православните служители, реагират по един и същ начин на Името “Виссарион”?! Те ли са се приближили до църквата или църквата се е приближила до тях?
Тогава по какво се отличавате едни от други?
65. Не може доброто толкова бързо и толкова близко да се съедини с лошото!
Защо това, което дават и двете, е едно и също!
66. Аз дойдох да извърша обещаното! И ще го направя! И вие ще го видите!
67. Аз дойдох, за да разберете, че това не е приказка. Това е великото Осъществяване!
68. За да знаете как е станало, за да отхвърлите множеството лъжливи тълкувания, които опитват да трупат пласт след пласт върху Осъществяването, за да възстановя всичко в Истината и да ви припомня всичко, което е било казано тогава!
69. И разбира се, за назидание на вярващите. Защото колко е хубаво да се наричаш “вярващ”. Но смиреният човек не бива да го прави.
70. Вярата си личи! За нея не трябва да се говори. Творете Любовта незабелязано и ще ви се върне явно.
71. Но да казвате: “Аз вярвам, ние обичаме Бога”, а сърцето ви да е студено ­ това е огромно невежество.
Не унижавайте Славата на Отец!”
72. При последните думи на Учителя в залата влезе Витя със сестра си. Детето седна до Мария.
73. То дари Маша и учениците с нежна усмивка и обърна поглед към Виссарион.
74. Един младеж в залата се изправи. Очите на тригодишното дете отново се напълниха със сълзи.
75. Човекът заяви: “Вие проповядвате едно, аз ­ друго. Веднага казвам ­ аз съм свещеник. Защо Вие, след като Се смятате за Божи Син, не проповядвате в храма като Иисус Христос, а проповядвате в клуба?”
76. “Аз правя това както Ми е заповядал Отец, а не както желаете вие! ­ отговори Учителя. ­ Тук вие вече минавате границата, в която свършва човешкото и започва Божието.
77. Аз ще дойда в храма, но вие няма да го желаете.
Всичко е просто! Ако разрешите ­ ще дойда и ще говоря.
78. Но защо ли никой не иска. Защо ли именно в храма сбирате лъжата, явната лъжа, като нарушавате заповедта „не лъжесвидетелствай за своя ближен”. Макар говорещият това да носи висока степен, да му подарят и позлатена шапка ­ той пак ще лъже! Нима той ще допусне Осъществяването на Словото до себе си?!
79. Хората така са заобичали тъмнината, че не желаят да вървят към Светлината! Та нали веднага ще бъдат изобличени, всичките им дела ще станат явни.
80. Затова ще бъдат съдени не така, както мнозина очакват... Всеки сам ще избере живота си, според чистотата в своето сърце...”
81. “Не плачи, моля те, всичко ще бъде наред” ­ опитваше се Мария да успокои Витя.
82. Детето разтвори мълчаливо юмруче. В дланта му се оказа кръстче на верижка! И неочаквано ясно, като звънтяща камбанка, то произнесе: “Това е моят кръст. Аз обичам Бога!” А сълзите се стичаха по бузките му...
83. “Може ли да Ви попитам нещо? ­ превари следващия въпрос на свещеника една жена, която най-после успя да се вреди сред многото въпроси на свещениците. ­ Къде сте учили? Човек, който проповядва така, би трябвало или да има талант, или добро образование. Къде сте учили?”
84. “Нима може Словото на Отец да се учи? То е Истината на Отец!
85. Аз Съм Словото на Своя Отец! И това, което ви отговарям Аз, го отговаря Моят Отец.
86. Аз не говоря от Себе Си. Отец, пребиваващ в Мен, ви казва всичко, което трябва да ви каже!”
87. Скоро срещата приключи. Виссарион се сбогува с всички и слезе от сцената.
88. Като гледаха да не бият на очи, свещениците опитваха да се сдобият с книжката “Малки зрънца от Словото на Виссарион” и изпращаха за нея по-младите си събратя.
89. “Искаш ли да се срещнеш с Виссарион?” ­ Мария попита Витя.
90. Витя я погледна сериозно и кимна. И заедно със сестра си се отправи към Учителя.
91. Когато видя Виссарион, Витя с твърда стъпка се приближи до Него и протегна напред дланта с искрящото кръстче.
92. И Синът Човешки благослови детето и освети кръстчето му.
93. Витя взе книжката с образа на Учителя и я притисна до сърцето си.
“Благодаря” ­ звънна гласчето му.
94. “Това дете ще спаси своя град” ­ каза Виссарион.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.1 included.