Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. В един горещ летен неделен ден жадуващите се събраха на края на горичката край Малка Минуса.
2. А в това време Учителя и учениците Му вървяха през обляната в слънце млада борова гора, изпълвайки се с уханията на лятото.
3. Синът Човешки се появи на края на горичката при очакващите Го и се обърна към жадуващите чада:
4. “Колко много е казано и днес пак се говори за момента на разтварянето на цвета на вашите сърца. И огромно множество звуци и букви, слели се в единен мираж, се люлее в пространството над Майката Земя.
5. Красивите цветчета все не могат да се разтворят достойно.
6. Може ли птица с ранено крило да се издигне към слънцето и да се зарее над Вечността?
7. Какъв е полетът на Божието чадо с болни крила, чиято същност е любовта?
8. О, колко велико е това животворно тайнство!
9. Този, който гледа към ослепителното или закрива очи, или се нуждае от защитни стъкла.
10. Този, който намери ослепителното в себе си, не се нуждае нито от едното, нито от другото.
11. Но какво означава да излекувате крилата си?
12. Истина ви казвам ­ това означава да познаете триединството на великата Любов!
13. И днес ще ви разкажа за великите тайнства Вяра, Надежда и Любов,
14. Където Любовта е Природната Любов, която позволява да се достигне поезията на пролетта,
15. Надеждата е Родствената Любов, която разкрива поезията на детството,
16. Вярата е Духовната Любов. Тя те потапя в искрящите вълни на поезията на безпределното.
17. През дългото битие на човешкия род, в почвата на Божиите чада са посети много зърна на духовното.
18. А зърната на природното са се разпилявали по волята на вятъра.
19. И политналата човешка мисъл е успявала да се докосне до крайностите, като опитвала да обвие с воала на истината както пълния аскетизъм, така и търсенето на собствената половинка в безпорядъка.
20. Истината на Писанието ви разказва, че някога Господ е казал: “Не е добре човекът да е сам; ще му сътворя помощник, съответен нему”.
21. След което от плътта на човека била създадена жената и доведена при него.
22. “Затова човекът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът... И така, каквото Бог е съчетал, човек да не разлъчва”.
23. И ето как търсенето на своя партньор се превръща в камъка, в който се препъва разцветът на душата.
24. Защото в това търсене вие притежавате не само инстинкт като животните, тъй като имате общ корен на своята плът в Майката Земя, но и безценно тайнство, което представлява същността на вашата душа.
25. И тъй като същността на човека се намира не в плътта, а в душата, единствената основа за разцвет на Божиите чада е Пътят, приготвен ви от Небесния Отец.
26. И този Път е един. Защото Отец ви е един.
27. А от един Извор изтича само еднороден закон.
28. И ако Божието чадо постига недостойно истините на своя Отец, възможно ли е да се излекува от болестите си, като отхвърля животворната Влага?!”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.11 included.