Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Настъпи осемнайсетият ден на месец август хиляда деветстотин деветдесет и трета година ­ денят на първия голям празник на зараждащата се община. Празникът се състоя на поляната на Малка Минуса.
2. Божиите чада се хванаха за ръце в голям кръг около огъня и възславиха в трепетен порив великия Отец.
3. Огънят гореше, разговаряйки със света с нежното пукане на сухите дървета, отдаващи себе си на Земята с ярък пламък.
4. Учителя говореше: “Горещ е вашият огън. Скоро ли ще стане горещо и човешкото сърце, сърцето на всеки от вас?
5. Днес вие отправихте молитва към своя велик Отец.
6. Сега е ред на Отец да възвести за вас Слово, което да стигне до вашите сърца, до вашите мисли, за да помните занапред този ден и да го почитате.
7. Труден е пътят, който все повече подбива краката ви.
8. Колко ви е трудно да се порадвате заедно, сливайки се искрено със своите сърца, защото все още сърцата ви са далеч едно от друго.
9. Но времето минава и сърцата ви все повече се сближават.
10. Чака ви обаче все още дълъг път, предстои ви да изпитате много трудности по него.
11. Умението да бъдете състрадателни, да проявявате загриженост за ближните, умението навреме да се подкрепяте едни други ­ това ще определи вашия ръст, вашия полет под слънчевите Лъчи на великия Отец.
12. Днес измина още една година от началото на великото Дело на Небесния Отец върху Майката Земя за спасението на човешкия род. Измина още една година, а болката все повече се разгаря.
13. Колко много съдби днес напускат Земята така, без да прогледнат и много, за съжаление, без да пожелаят да прогледнат.
14. Така ще бъде и по-нататък, с още повече мъка, скръб, с още по-голямо тегло.
15. Като се огледате наоколо, виждате много и различни пътища.
16. И като стъпите на който и да е от тях, усещате много по-голяма лекота в движенията си.
17. И това е естествено ­ струва ли си тъмнината да се занимава с онези, които сами вървят към пропастта, дори и да говорят за прекрасното?!
18. Вашият път днес ще породи много съблазни, тъй като, наблюдавайки ви отстрани, мнозина ще кажат: “Погледнете ги, уж са тръгнали към Светлината, а как само се карат, колко голяма е завистта помежду им, колко много злоба и недоволство от всякакъв род”.
19. И това е естествено: неволно много неприятни неща ще започнат да излизат от вас.
20. Добре ви е да се движите в тъмното, когато не виждате своите бодли и дори не подозирате за тях.
21. Но когато Светлината дойде на света, започват да се виждат бодлите у всички, защото Светлината осветява всеки.
22. Но човекът е заобичал повече тъмнината, отколкото Светлината, защото човешките дела са зли.
23. Затова привикналият със злото ще възненавиди Светлината и няма да тръгне към Нея, за да не бъдат изобличени делата му.
24. Но със стъпилия на истинния Път ще се случат особени тайнства: вие много бързо ще започнете да проумявате своето невежество, много бързо ще разберете колко огромна е все още слабостта, отглеждана във вас от хилядолетия.
25. И всички тези слабости, всички бодлички, трябва да отсечете със собствените си ръце.
26. Светлината идва на света, за да ги освети, но не и да ги отсече.
27. Единствено със собствените си ръце ще ги премахнете. Този е вашият път, единствената възможност да пречистите себе си.
28. И помнете! Сега, след като вече сте встъпили в това тайнство, можете много бързо да паднете или много бързо да излетите.
29. Защото едно е човек да не знае за своите пороци. Как можете да го съдите, след като не знае какво трябва да чисти?
30. И съвсем друго е, когато вижда колко са много, но отлага тяхното изчистване.
31. Огромна е днес отговорността, възложена на всеки от вас!
32. Огромна работа ви предстои, за която ви говоря всеки път.
33. Но, за съжаление, колко трудно Словото на Отец достига до ушите на Неговите деца.
34. Колко често човек сочи с пръст към другите, показвайки им техните грешки.
35. Все още злото стои на устата ви.
36. А къде е доброто? Наистина, къде е любовта, която би трябвало да излъчва всеки от вас? Нали тя е преди всичко! Бъдете достойни!..
37. И днес, по Волята на Моя велик Отец, Аз ще разчупя пред вас хляба, направен от ръцете на вашите братя и сестри и изпечен за ваше благо.
38. И този хляб, в Прослава на своя Отец, достойно да вкусите със стомаха си, с помислите си, със сърцата си.
39. За да може, след като веднъж сте вкусили от него, да познавате тайнството на вкусването от тялото на Истината, от тялото на Словото.
40. И вкусвайки хляба, вие попивате Словото и трябва достойно да го изпълните в своя живот!
41. И така, познайте новото тайнство. Хлябът е велик символ на живота, да бъде разчупван и вкусван от вас вечно.
42. За да го разчупват на този Ден вашите ръце и ръцете на вашите деца, за да помните великия Ден, когато започна вашето възкачване през тези удивителни Врати, които Небесният Отец разтваря пред Своите вървящи деца.
Бъдете достойни и помнете този Ден!
43. И не се взирайте толкова в миналото си, в което са се объркали умовете на мнозина от вас.
44. Нека бъде достойна тази ваша крачка и помнете бъдещата крачка!
45. Нека от днес нататък вашите уста да се отварят само, когато искате да похвалите някого.
46. Умейте да си подсказвате един на друг грешките.
47. Помнете великите истини за Любовта, за които не трябва много да се говори, а просто ­ да се изпълняват.
48. Отнасяйте се трепетно един към друг.
49. Не се съмнявайте, когато се върши добро, но се съмнявайте, когато се върши зло.
50. Помнете един за друг! Вие сте деца на един и същи Родител и на вас ви е даден живот, за да изпълните великата мисия и да сътворите любовта на Земята и великия свят, където децата ви достойно ще поемат от вас живота и ще го продължат по Пътя на Вечността!
Да бъде така!”
51. И Учителя разчупи хлябовете и Божиите чада вкусиха от този дар.
52. А в спускащата се над Земята вечер, пред събралите се искреше пурпурен залез.
53. Денят завърши с хора, песни и желанието всеки да донесе радост на другия!
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.13 included.