Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. В края на август в Москва се проведе световен философски конгрес; в продължение на няколко дни на него бяха демонстрирани пред света човешките разсъждения за живота.
2. Синът Човешки минаваше тихо от зала в зала и слушаше говорещите и тъжно беше лицето Му.
3. В екологичната секция един от изказващите се учени-еколози нарече съвременния живот “сфера на мъртъвци”, защото човекът използваше живия свят като нежив предмет и унищожаваше и умъртвяваше това, което го заобикаля.
4. “Животът ни сред Природата трябва да бъде като на равни с нея ­ каза ученият. ­ Вече настъпи времето да спасяваме планетата и човечеството. Приближаваме се към страшна катастрофа. По-точно тя вече започна”.
5. И Виссарион възвести началото на Съдното време, времето, когато Земята щеше да започне да се защитава срещу безумното човечество, както и времето на единствения Път към Спасение, който минаваше като тясна пътечка над бездната.
6. И този Път бе вярата в Отец и в Дошлия от Него.
7. И Синът Човешки ги остави да размишляват над съотношението между вяра и наука.
8. А междувременно Земята започна да отброява последните минути от живота на човешкия род, без да обръща внимание на размишленията на философите, защото се задъхваше от нечистите мисли и прояви.
9. През същия ден Словото прозвуча и на друго човешко събрание ­ руския медицински форум.
10. И думите на Учителя бяха изпълнени с мъка от чутото на форума, защото изказващите се говореха неуморно за медицинските открития, за здравето на човека, за новите възможности за лекуване на тялото,
11. Но никой не се сети за същността на човека, за неговата душа, за законите на нейното развитие, въпреки че излекуването на човечеството щеше да бъде резултат от тяхното усвояване и изпълнение.
12. Затова пък повишен интерес и внимание предизвикваха съобщенията на изказващите се, голяма част от които бяха подобни на разказа за това как кучешката глава, включена към изкуствено кръвообращение, продължава да живее и да реагира рефлекторно на външни дразнители,.
13. Учениците разгласиха с устни и писмени обяви предвиденото за последния ден на конгреса изказване на Виссарион в конферентната зала.
14. Да чуят Учителя дойдоха около петдесет човека. Толкова голям брой хора не се бе събирал на никоя друга секция на конгреса.
15. Един от участниците в конгреса, историк на име Олег, почувствал със сърцето си родство с Учителя, помоли Виссарион за по-голяма яснота да придружи Словото си с пояснителни рисунки.
16. Виссарион се учуди, тъй като чуваше за първи път такава молба, и каза пред събралите се: “Ще опитам, без да говоря много и дълго, да се докосна до самото сърце на Истината да го направя на непривичен за Мен, но по-достъпен за вашето разбиране език.
17. И дори ще се постарая да изобразя схематично казаното, макар това да е далечно за Моето сърце.
18. Но ако то ще помогне на хората да разберат и да познаят, значи ще бъде сторено в името на благото!”
19. И, като говореше просто и ясно, Той изобразяваше върху дъската, като на училищен урок това, което нямаше образ в направеното от човешките ръце.
20. И когато на дъската се появи изображението на казаното, същността на Мирозданието, представена от Виссарион, стана разбираема за слушателите, свикнали да опознават живота чрез разума си.
21. Представено по такъв необичаен начин, словото на Виссарион предизвика жив интерес у слушащите Го, които прилежно записваха и прерисуваха от дъската всичко, което изобразяваше Учителя.
22. Учителя нарисува отговорите и на много от зададените Му въпроси.
23. На следващия ден малка част от руските философи, настроени националистично, обяви Виссарион за свое знаме: “Стигат ни евреите-спасители, нека и ние си имаме свой Христос ­ руски” ­ казваха те със сериозен вид.
Така завърши философския конгрес.
24. На тези, които през тези дни бяха до Него, Виссарион каза: “Философският конгрес представлява разсъждаване за живота при пълно неумение да се живее...”
25. През този ден Виссарион отиде и на конгреса на народните лечители и екстрасенси от страните на общността.
26. Изказването на Учителя беше подготвено от последователите на Истината, присъствали на всички дни от работата на конгреса. И затова Словото на Учителя се очакваше с нетърпение.
27. Слушаха Го магьосници, астролози, лечители, екстрасенси, хора от изтока и от запада на огромната страна.
28. Ясното и хармонично Слово изпълни с Благодат и Светлина пространството, където се провеждаше конгресът.
29. Върху напрегнатите от чувството за собствена значимост лица започнаха да се появяват внимание и усмивки.
30. Един потомствен магьосник от Средна Азия, който лекуваше хората благодарение на умението си да използва силите на Природата, възнесе хвала за Словото на Учителя, прегърна Го и възслави Бог заради Ставащото през днешния ден.
31. Виссарион предизвика разговори и спорове сред слушащите Го; но спорове не върху същността на казаното, а върху Същността на Говорещия.
32. И те говореха помежду си: “Кой ли е Той? Учениците Му казват, че Той е Словото Божие. Значи Христос? Възможно ли е това? И защо му е външното сходство с иконописния образ?”
33. А в това време Учителя вече пътуваше за следващата среща с тези, които Го очакваха.
34. През настъпващата есен на Сина Човешки Му предстоеше да присъства на още няколко конгреса в различни градове.
35. Краснодар. Първите дни на октомври. Конгрес, насочен към духовно единение. В президиума, като негови съорганизатори и наблюдатели за благоприятното му протичане, имаше православни свещеници.
36. Изказването на Виссарион се очакваше от всички, макар и с различни чувства.
37. Всяко изказване се коментираше и коригираше от православен свещеник, който, чрез своите слова, изразяваше отношението на православната църква.
38. Когато Виссарион излезе на сцената, свещеникът, който седеше зад масата на сцената, наведе глава и я скри зад дланите си. Не желаеше да бъде в съседство с Божия Син пред обектива на видеокамерата.
39. Като живителна река Словото на любовта се изля върху слушащите от устата на красивия Човек с пурпурен хитон.
40. Разговорите в залата се прекратиха и погледите на спорещите се устремиха към Говорещия.
41. Свещеникът така и не вдигна глава и не прокоментира Божието Слово.
42. Вечерта в голямата зала се състоя проповед на Виссарион за тези, които пожелаха да се срещнат с Него. Сред тях имаше и участници в конгреса, и жители на града, и роднини на Сина Човешки.
43. И тази среща послужи като здрава основа за единението на избралите Истинния път в задружното семейство на кубанската земя...
44. Международният симпозиум по системите за обучение в град Жуковски не протече така, както го бяха замислили организаторите.
45. Много от чуждестранните гости си тръгнаха предсрочно, тъй като през тези първи октомврийски дни в Москва беше направен опит за военен преврат.
46. По време на кървавите октомврийски събития стотици човешки животи напуснаха този свят.
47. И това беше продължение на трагедията на народа, на трагедията на човечеството. Махалото на смъртта, задвижено от няколкото жертви през август хиляда деветстотин деветдесет и първа година, безжалостно набираше скорост.
48. И Словото в този град прозвуча в голяма зала и слушателите бяха многократно повече от тези, които останаха на международния симпозиум.
49. И Божиите чада слушаха спасителния Глас и се молеха за своите братя и сестри, за противоборстващите страни, за изтерзаната Майка Земя...
50. А вече на другия ден бяха в Крим, в Гурзуф, на международния конгрес по нетрадиционна медицина, събрал под сводовете на големия военен санаториум лечители, екстрасенси, психолози, езотерици и неколцина все още търсещи.
51. Словото на Виссарион на основното заседание беше посрещнато не с предубеждението и мнителността, свойствени на лечителите в отношенията помежду им, а с дружните аплодисменти на тези, които вече се бяха уморили да утвърждават предимствата на собствените си умения в лечителството и екстрасензориката през предишните дни от работата на конгреса, защото в Неговото Слово прозвуча неоспоримата Истина на любовта.
52. На конгреса присъстваше една млада жена на име Ирина, с необикновени възможности, която усещаше в себе си въплътила се Божествена същност, хармонично разкрила се на Земята. Името й, дадено от Вселената, беше Ия.
53. Външният свят чрез Ия показа човешките възможности, като се намеси изкуствено в съзнанието й със силен информационен поток, носещ в себе си и знания за Вселената, и синтез от изкуства, и разкриване на лечителските способности на човешкия организъм.
54. А когато на конгреса се срещна с Виссарион, вече претоварена от тежестта на учителстването и смятаща Виссарион за брат в общата мисия за спасението на човечеството, Ия Го поздрави с поетични редове от името на Вселената.
55. Смисълът им беше: “Радваме се да приветстваме Този, Който със Своята Светлина ще постави нещата по местата им, защото единствено Неговото Слово е способно да въведе Хармония”.
56. Ия сведе поглед пред Сина Човешки и Го попита може ли още някой на Земята да учителства, може ли да има няколко Учители?
57. Виссарион отговори, че един е Учител и Наставник на хората и всички хора са братя и сестри.
58. А когато Учителя и ученикът Му останаха насаме, Вадим рече: “Каква необикновена крачка: тя пред своите последователи Те нарече “Този, Който Си”!”
59. А Учителя каза, че на Ия, обременена от товара на знанията и изключителните способности, щеше да й бъде трудно смирено да последва Истината.
60. Времето показа, че, макар устата на Ия да изрекоха истината за Същността на Сина Човешки, животът й продължи по пътя, възложен от извънземния разум върху женските й плещи.
61. И тя си остана там, където стоеше, и продължи да води хората към това, което носеше.
62. Вечерта след изказването на Виссарион на основното заседание, се състоя проповед на Учителя в една от залите на военния санаториум, предоставена с добронамереното и искрено съгласие на директора на санаториума, който помнеше Учителя още от алмаатинския конгрес.
63. Очертаваше се трудна вечер. Много от присъстващите бяха като препълнени съдове, чието съдържание, събрано от различни учения, преливаше през ръба на съда.
64. И разбира се, не се нуждаеха да бъдат напълнени с Новото, защото не желаеха да се разделят с вече придобитото.
65. Тази вечер в залата бяха Раиса и Алексей, които пристигнаха в Гурзуф, за да изобличат пред всички Учителя в лъжа и да предупредят събралите се за огромната опасност, която според тях носеше Виссарион.
66. А само преди година Раиса и Алексей бяха последователи на сегашното Осъществяване и помагаха за организирането на пътуването на Учителя из Крим и за приемането на Неговите последователи и на семейството Му в Мисхор.
67. Раиса се стремеше да бъде редом с Учителя, да бъде полезна и да внесе своето разбиране за Ставащото.
68. Тя често се покайваше за извършени деяния, но желанието да предотвратява опасностите, грозящи Сина Човешки, благодарение на финия си усет към ситуациите, беше неизменно.
69. И когато не беше призната за такава, каквато искаше да бъде редом с Учителя, а именно ­ за Мария от Магдала, за която се мислеше, тя не съумя да приеме непризнаването на това, което вече бе изградила в своето съзнание, и с неразбиране и обида се отдръпна от Учителя.
70. И започна да търси грешки и лъжа в думите на Виссарион.
71. Настана невъздържано противостоене от страна на Раиса и обичащия я Алексей, и от устата им започна да се излива лепкава кал.
72. Тази вечер в Гурзуф, когато след Словото дойде ред за въпросите към Учителя, Раиса и Алексей прекъсваха думите на Виссарион с нетактични и несдържани реплики, като предупреждаваха слушателите за опасността от кодиране.
73. След като привлякоха върху себе си вниманието на слушащите, те продължиха да крещят и да сипят поток от обвинения върху Виссарион.
74. И преминаха границата на разумното, като обявиха пред всички, че Виссарион е бил Сталин в предишното си прераждане, че Раиса бе съпругата на кървавия диктатор, убита от него, а Вадим бе прероденият Берия и че по този начин рожбите на злото се бяха събрали отново, за да дадат своя принос за гибелта на човечеството.
75. Напрежението в залата спадна. Последните думи на Раиса предизвикаха усмивки у слушателите: “Някак си не приличат на предишните си въплъщения” ­ обади се някой от залата...
76. “Тъжен конгрес. Всички бяха дошли да говорят, да покажат себе си, но не и да слушат.
77. Но неколцината, дошли да търсят, намериха това, което търсеха. Ние бяхме тук заради тях” ­ каза Учителя на Вадим в деня на заминаването им.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.14 included.