Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Виссарион прекарваше все повече и повече време в Минусинск в срещи с хора, идващи при Него да решат своя живот.
2. Общината растеше, растеше и броят на селата, в които се заселваха Божиите чада, чиито сърца се бяха устремили към Истината.
3. Общината започваше да работи ­ бавно, допускайки грешки, но с искрен стремеж да се преодолеят проявилите се слабости и пороци.
4. През тези наситени есенни дни се появи и кмет на общината, на име Сергей ­ военен, учен, преподавател, полковник от руската армия, човек организиран и дисциплиниран, пропътувал с вестта за Осъществяването много руски градове и заедно с други братя и сестри организирал в руската столица център на Единната Вяра.
5. Животът на Сергей, както бе споделил с Вадим, от най-ранната му младост бе изпълнен с трепетен интерес към неизвестното.
6. През една мразовита снежна вечер, когато бил на шестнайсет години, загледан захласнато в искрящите звезди, внезапно осъзнал, че човечеството е като огромна градина, която трябва да изпълва Вселената с финото благоухание, излъчвано от човешките сърца, и че Вселената много се нуждае от човека и чака кога ще може да й подари своята благодат...
7. През целия си живот Сергей се запознавал с духовните и философски основи на всички основни религии.
8. И на практика Господ му позволил да се докосне до съкровения смисъл на всички школи и религиозни традиции: да изпита усещания на единение с Висшето, които е трудно да се предадат с думи.
9. И така стигнал до разбирането, че Бог е Един и всички религии водят към Него. Но защо тогава имаше толкова тълкувания за същността на Истината?
10. Сутринта на осемнайсети август хиляда деветстотин деветдесет и първа година, когато отишъл на гарата да посреща семейството си от отпуска, той видял, че влакът има закъснение и изведнъж чул звън на камбани. Краката му сами го понесли към църквата.
11. В храма имало служба за Ябълков Спас. Трепетно се свило сърцето му и го отвело при иконата на Серафим Саровски.
12. И тук Сергей се преизпълнил с усещането за огромното значение на това, което ставало с него, сякаш светецът му казвал нещо крайно важно, но Сергей не разбирал нищо.
13. Душата му се изпълнила с благодатна сила. Паднал на колене, а от очите му бликнали сълзи.
14. Сергей изгубил представа за време, не виждал нищо наоколо, напълно отдаден на извършващото се тайнство.
15. Тогава не могъл да схване смисъла на случващото се с него и едва по-късно разбрал, че именно на този ден започнало Осъществяването...
16. Мразовито зимно утро на Червения площад в Москва. Първата му среща с Учителя. Много хора, събрани сякаш случайно.
17. Млад човек, облечен със стара полушубка и без шапка, се обърнал към събралите се с думите: “Хора! Трябва да ви кажа нещо много важно от Небесния Отец, Който Ме е пратил!...”
18. Още при първите думи сърцето му се изпълнило с трепет, изпитал радостно усещане от познаването на Истината.
Хората се насъбрали около Вестителя.
19. После някой казал: “Защо стоим на студа? Да влезем в храма!”
20. Оказало се, че недействащият, обикновено заключен старинен храм, сега бил отворен.
21. Хората влезли и Учителя продължил Своето Слово под древните сводове.
22. Чутото потресло разума на Сергей и преизпълнило душата му. Чрез няколко нови, ключови истини, било събрано в цялостна картина и мироглед голямото количество знания, получени от Сергей при изучаването на различните религии и духовни учения ­ картина, в която всичко станало разбираемо и противоречията изчезнали.
23. Но вътре в него настанал огромен смут, мъчителен процес на познаването. Кой беше Този, Който носеше Светлината на велика Истина?!
24. И ето че в момента на благославянето, когато Учителя прострял ръце над слушащите Го, Господ позволил на Сергей да види неговата Слава, която снизхождала към Сина.
25. Огромен златисто-син поток, невероятно фин и благоуханен, се спуснал от Небето над Учителя и през Него нахлул към хората, изпълвайки сърцата им с трепет и радост, с блаженство и любов.
26. И това била тази удивителна Сила на Благодатта, Сила на Светия Дух, която се стичала на тънки струйки в душата му при изпълнението на обредите в традициите на тези религии, до които Сергей успял да се докосне преди.
27. Но там това бяха ручейчета, а тук ­ мощна Река! И душата се устремила към Спасителя!...
28. И настана времето за носенето на Вестта.
29. А веднъж дочу зов от Отец: “Тук твоята работа свърши. Време е за обетованата земя!”
30. И дойде време за извършването на много дела, трудни и радостни. Дойде време за построяването на община...
31. А реката на истинната мъдрост се лееше от устата на Сина Човешки при ежедневните срещи с тези, които идваха при Него.
32. През есента и в началото на зимата бяха казани много истини за живота на хората. Ето ги:
33. “С човешкия език не можеш да прибавиш нищо към Славата на Отец.
34. Славата на Отец е работа в името на другия!”
35. “Ако човек иска, но не може, значи е нуждаещ се.
36. Ако може, но не иска, човек е носител на съблазън”.
37. “Не бива да се жертва нищо в името на гибелта, може да се жертва само в името на разцвета”.
38. “Вашата свобода се състои във възможността да намерите най-доброто решение, за да дадете това, което е нужно да се даде”.
39. “Ако изпитвате недоволство дори само към един от милионите свои събратя, знайте: вие изпитвате недоволство към Отец”.
40. “Не трябва да спасявате човека без негово желание, но е необходимо да се спасява”.
41. “Обикнете своя паднал брат, а не злите му постъпки”.
42. “Като подчертавате слабостта на ближния, желаейки с това да се издигнете над него, вие показвате слабостта на своята душа!”
43. “Това, което е твое, раздавай безкрайно; а твоята същност е душата, така че раздавай безкрайно нейната топлина!
44. Това, което принадлежи на Природата, подлежи на нейните закони ­ умей да вземаш така, че да ги спазваш”.
45. Един човек, пристигнал в общината за първи път, отиде при Учителя с думите: “Поживях няколко дни в общината, исках да срещна топлина сред братята си, но намерих студ”.
46. “По-малко топлото винаги изглежда студено в сравнение с по-топлото. Но само така ти се струва.
47. Защото по-малко топлото винаги се стреми към източника на топлина, за да получи топлината, която не му достига”.
48. “Първо изчистете сърцата си, а после носете Истината с устата си”.
49. “Като пропуснеш малкото, няма да видиш по-голямото”.
50. “Ако изворната вода се влива в съд с блатна вода, то само времето ще определи кога този съд се е напълнил с чиста вода”.
51. “Ако правиш искрено добро, но постъпката ти се окаже грешка, запомни: това е било правилна стъпка, която ще ти позволи да извършиш повече”.
52. “Когато слушах Твоята проповед, аз Те обичах. Сега, когато те виждам пред себе си, не чувствам нищо ­ сподели една жена, дошла от Москва. ­ Бих искала потвърждение... Искам да видя нещо, да почувствам нещо”.
53. “А човек чувства ли Бога, Който е винаги до него и го залива с живителна Сила?
54. Ти искаш да обхванеш необхватното, да постигнеш непостижимото.
55. Но без този закон няма развитие. Така че първо са търсенето и работата, а едва после идва осъзнаването” ­ отговори Учителя.
56. “Вярата се определя там, където има падина, а не там, където гребенът на вълната се къпе в искрящите лъчи на слънцето”.
57. “За да растат, от топлина се нуждаят не само прекрасните растения, но и отровните плодове, ала същността на корените е еднаква при всички”.
58. “Многоцветието не означава хармония. Понякога са достатъчни два цвята, за да усетиш хармонията”.
59. “Извинете ме, аз всичко върша неправилно” ­ обърна се към Учителя една девойка, на име Наташа.
60. “Всички действат неправилно ­ отвърна Учителя. ­ Твоето извинение е в твоите ръце”.
61. “Но аз не мога да завърша нищо, нито една работа” ­ каза Наташа.
62. “Продължавай да завършваш! Да преодоляваш и да преодолееш ­ не е едно и също нещо. Трябва да се стремиш да преодолееш!”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.15 included.