Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. В един съботен ден през късна есен започнаха ежеседмични проповеди на Учителя в Минусинск.
2. Проповедите продължиха през цялата зима, като прекъснаха само веднъж заради заминаването на Виссарион по Волята на великия Отец за градовете, очакващи да се срещнат с Него.
3. Божиите чада, които ставаха все повече и повече в общината, слушаха Словото Му през съботните дни.
4. Учителя говореше: “Вашата вяра се проявява тогава, когато ви е трудно.
5. Тогава съумейте да си повторите как се обичате един друг, но не с думите, които излизат от устата ви като празен звук, а с думите, които излизат от вашите сърца.
6. Но в труден момент, за огромно съжаление, за огромно нещастие, за огромна скръб, на хората им е трудно да си кажат един на друг нещо добро.
7. Всички веднага се затварят в себе си, всички веднага започват да говорят за себе си, че нещо не им достига, че ги мамят, че не ги дооценяват, че им дават по-малко, отколкото заслужават. О, колко много недоволство един от друг, колко лесно започвате да вярвате в лошото един за друг!
8. Може ли да се живее така, може ли в такъв случай въобще да се говори за вяра във великия Отец?!
9. Научете се да вярвате в доброто, научете се да вярвате в благото едни за други, но се съмнявайте в лошото!”
10. “Не бързайте да посрещате другия с впечатлението, с което сте го изпратили преди.
11. Постоянно се запознавайте един с друг; та нали всеки ден вие сте различни, вие не сте тези, които сте били по-рано.
12. А истината е там, че не е важно какъв е бил човек, важно е кой е той сега и още по-важно ­ какъв ще бъде!
13. Учете се да се запознавате един с друг!
14. Учете се да уважавате великото в другия!
15. Научете се да почитате Божественото, което е дадено на всеки от вас!”
16. “Само с одухотворена стъпка можете да стъпите на единствения и удивителен Път.
17. Едва когато великият Дух изпълни душата ви, ще можете да стъпите на това Мостче и то няма да се огъне под стъпките ви.
18. Но докато сте обременени от огромната материална суета, обутите в подковани ботуши крака ще ви тежат, няма да могат да преминат през препятствието по пътя и ще се провалят, а долу ги чака мрачна бездна...
19. Така че учете се да прекопавате лехичката на своята душа с мотиката на смирението, да я обработвате и да чистите коренчетата на горделивостта, коренчетата на високото самомнение.
20. Научете се да бъдете деца!
21. Учете се да се уважавате едни други, да почитате заобикалящия ви свят, изпълнен с удивителния Дух на Отец, на най-великия Творец! Да пребъде Славата Му!”
22. “Вярата е още дълбоко разбиране, което ви позволява да стъпите по-здраво на избрания път.
23. Защото вие не сте само душа, вие имате и разум, който неволно ще съпоставя нещата и, естествено, ще изиграе своята роля.
24. Нали неговата храна е определено познание, от което вярата ви ще укрепне още повече”.
25. “Нека вашата вест за Осъществяването да се сведе до вашата усмивка, когато ще успеете да се усмихнете и да възвестите на ближния за радостта, която е възприело вашето сърце, която дълго сте чакали и най-после сте получили.
26. По-нататък нека ви водят стъпките ви. Ако човек наистина е готов да чуе, сърцето му ще трепне.
27. Защото, когато разказвате за своята радост, велика Благодат ще докосне сърцето на този човек и той ще почувства великото дори само от вашата усмивка.
28. Не бързайте да доказвате, не бързайте задължително да покажете всички страни на познанието, които ви се откриват сега. Да ги познаеш все още не означава да се спасиш!
29. Всичко ще зависи от това как човек умее да ходи, как умее да стъпва по Земята, как умее да мисли за онова, което го заобикаля. И ще успее ли действително да се потруди, посрещайки с хляб и сол този, който му носи болка и мъка... В това ще се състои неговото спасение!”
30. “Ако се развивате, изпълнявайки Волята на Бога, Волята на Отец ще бъде винаги по-силна от привързаността, която възниква у вас по време на живота ви в тяло.
31. И, почувствали зова на Духа, вие ще тръгнете натам, накъдето ви призове Отец, колкото и да ви заболи от съпътстващата раздяла!”
32. “Истинската помощ е умението да предоставите на ближния възможността да дари своето сърце на околните”.
33. “Ще ви повярват, когато видят вашата работа, когато видят плодовете от вашата работа” ­ отговори Виссарион на въпроса как да помогнем на хората около нас да видят Истината.
34. “Човек слага цветни очила и търси да види бялата светлина. Но може ли да я намери по този начин?
35. За да видиш светлината, трябва да си махнеш очилата, защото цветните очила са твоето собствено тълкуване за света!”
36. “Докато има на кого да дава, постигащият Истината ще е щастлив!’
37. “В древното тайнство на умножаването на хляба е скрита мъдростта: раздайте малкото, което имате, и като се обърнете, ще придобиете повече, раздайте това, повечето ­ и ще придобиете още повече.”
38. “Миналото се осъществи. Бъдещето ­ все още не. Но Вечността зависи от бъдещето!
Затова нека всяка нова стъпка да бъде достойна!”
39. “Да се поставят цели е стремеж на ограниченото, стремеж на разума, който има предели.”
40. “При всяко ваше докосване до нещо, което създавате, трябва да съумявате да го сътворявате неповторимо.
41. И хората трябва да използват удивителните творения на своите ръце, а не да ги разглеждат в музеите. И всяко ново нещо, което сте сътворили, ще бъде по-добро от предишното.”
42. “Бих посъветвал мъдреца, който седи в пещерата и постига тайните на битието, никога да не излиза от нея, защото това, което изучава, не ще е нужно никому. И нека това познание да си остане в него.
43. А пък умението да бъдеш дете, умението да тичаш по поляните, да разговаряш с цветята, да скачаш, да се радваш на слънчевите лъчи, да търсиш подаръка, скрит в края на дъгата ­ това умение, тази наивност ще ви направят безкрайно велики, удивителни и несъкрушими.
44. И ако придобиете и вяра в Отец, вие ставате могъщи, велики, прекрасни творци, подобни на своя Отец.”
45. “Невъзможно е да изпълниш природната любов насила.
46. Когато не можете да проявите природното, Истината не ви заставя да продължавате да опитвате.
47. Вие трябва да проявите духовното, защото до вас стои също такъв брат, който се нуждае от вашата топлина, от човешка топлина.
48. Но ако този брат иска повече, отколкото можете да му дадете ­ какво пък, изпълнявайки Волята на Бога, идете там, където ви позове сърцето.
49. Но помнете, че преди всичко пред вас стои не съпруг, а брат, който се нуждае от вашата помощ. Ако го изоставите, може да го погубите.
50. В случая Истината, ясно очертавайки определени прояви, е студена, защото не всички са готови да Я изпълнят, не всички са способни да Я видят веднага.
51. Затова послушайте сърцето си и помнете, че живеете не заради себе си, а в името на ближните.”
52. Всеки ден до заминаването си за очакващите Го градове, Учителя се срещаше с последователи.
53. На многото срещи беше казано: “Има живот, а има и изяви на живота. Но какъв е смисълът на твоите изяви, ако изгубиш живота си?”
54. “Ако гледаш само назад, търсейки собствените си грешки, ще бъде невъзможно да тръгнеш напред.”
55. “Истината идва не за да царува, а за да служи.”
56. “Смирение е умението да бъдеш навсякъде и в същото време никой да не те вижда.”
57. “Да изискваш любов и внимание към себе си ­ не е ли това удовлетворяване на собственото его?”
58. “Всеки проглежда тогава, когато е способен да прогледне.
59. Не изисквайте от брата си повече от това, което може да направи.”
60. “За да направиш нещо повече, трябва да вземеш сили.
61. Силите се вземат като направиш по-малкото.”
62. “Открий доброто в човека, който ти причинява болка, и се зарадвай заради това добро.”
63. “Музикантът докосва клавишите не само с пръсти, но и с духа си, със своя свят докосва всичко наоколо.”
64. “Животът ти ще бъде ценен, когато го отдадеш.”
65. “Единствена искреността определя правилността на вашите действия.”
66. “Охлювът се движи бавно, но кой казва, че трябва да скача като мустанг?! Нали е охлюв.”
67. Една жена от Москва попита Учителя: “Какво да направя, когато искат да ми помогнат в моя дом, а на мен не ми харесва качеството на помощта?”
68. “Трябва да постигне смирение този, който влиза в храма, а не настоятелят на храма” ­ отвърна Виссарион.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.16 included.