Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Двайсет и девети декември ­ първата венчавка в общината. Учителя възсъедини във велико тайнство сърцата на Данило и Валентина.
2. В началото на есента на хиляда деветстотин деветдесет и първа година, Данило среща Учителя и тази среща бързо променя живота му.
3. Когато видял Виссарион, за момент изгубил дар слово, а в главата му зазвучал само някакъв звън.
4. “Ти ще бъдеш първият, който ще отиде при връстниците си” ­ казал му Учителя през този ден. Данило бил на осемнадесет години.
5. Станало му леко на душата, защото решил да изостави обучението си в политехническия институт; то му тежало, тъй като след дипломирането си щяло да се наложи да се научи да извлича печалба от парични операции.
6. А Данило разбирал, че да получаваш парична печалба, означава да убиваш самия себе си и околните.
7. Душата му още от детството знаела, че трябва да правиш добро, дори когато ти причиняват зло. И малкото момченце желаело на всички на улицата благо, любов, щастие и здраве...
8. Преди да срещне Истината, Валентина се увличала от уфология и чистела иконите в православен храм.
9. А веднъж Сладкодумната Нина й разказала за Виссарион, когото Валентина видяла малко преди това в предаване на минусинската телевизия.
10. След разказа на Нина, Валя развълнувана изтичала при баба си Поля: “Бабо Поля, сърцето ми нещо бие...”
11. “От какво се изплаши? Сега ще се помолим на Отец и ще ни отвори пътя. А сега си върви, че ще сънувам сън” ­ заявила баба Поля.
12. И баба Поля сънувала, че Валентина й казва: “Толкова съм гладна. Искам да ям”.
13. “Върви, зад къщата дават хляб” ­ отвърнала баба Поля и посочила с ръка къщата, на празното място, зад която имало ски база; там именно Виссарион се срещал с хората.
14. А скоро след съня, Валентина и баба Поля отишли при Виссарион.
15. “Синко! Ти си от Бога изпратен!” ­ обърнала се към Него баба Поля.
16. “Откъде знаеш, бабо?” ­ попитал Виссарион.
17. “Чувствам го със сърцето си! ­ бил отговорът. ­ Как да се моля сега?”
18. “Както си се молила, така и продължавай да се молиш. А награда ще имаш на небесата! ­ казал Синът Човешки.
19. От този ден Валентина имала Учител...
20. И така, настъпи денят на сватбата. Данило и Валентина влязоха в залата, минавайки между живия плет, образуван от братята и сестрите от двете им страни.
21. Посрещнаха ги пред празничните маси с песни и хляб.
22. Те се приближиха към Учителя и Той ги прегърна.
23. И застана Синът Човешки между венчаващите се така, че отдясно на Него стоеше Данило, а отляво ­ Валентина.
24. “Скъпи Божии чада! Деца на великия Отец!
Настъпва мигът, първият тържествен миг във вашия живот...
25. Докоснали се веднъж до Словото на великия Отец, вие едни от първите отворихте сърцата си за Истината.
26. Законът на Отец е предначертал мъжът и жената да бъдат заедно, предначертал е две тела да се слеят и да станат една плът... И дано да познаят сърцата ви радост велика!
27. И както някога бил сключен брака в Кана, така днес влиза в сила нов закон.
28. Но днес водата няма да се превърне във вино.
29. Днес нека сърцето ви да опита благодатта на тази любов, тази искреност, която са способни да излъчват сърцата ви.
Да бъде велика тази минута!
30. И да благослови великият Отец истината, която съзерцавате сега и която се слива в една река.
31. Да бъдете рамо до рамо. ­ Учителя съедини ръцете на Данило и Валентина. ­ И да познаете Радостта, Любовта и Истината!’
32. Учителя благослови венчалните пръстени, с които женихът и невестата пожелаха да се свържат един с друг.
33. И благослови Виссарион хлябовете и храната.
34. И пламнаха свещите по празничните маси.
35. И Божиите чада вкусиха приготвената с любов храна.
36. И започнаха поздравленията, песните и хората.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.17 included.