Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. През първия ден на новата хиляда деветстотин деветдесет и четвърта година, при Учителя дойдоха много хора, за да им помогне да разрешат свои въпроси.
2. Състоя се среща с Юрий от Москва, наречен “Иванич” заради внушителния си вид.
3. В разговора с него Учителя каза: “Какво е това невидимо нещо, което пречи на човека да върви напред?
4. Страхът е позволил на човека временно да се движи по пътя.
5. Но настъпва благоденствие и страхът изчезва...
6. Свободата на избора е незрима, когато на очите ти има превръзка, а ти трябва да избереш път, без да го виждаш.
7. Развитието на Вселената е в способността да виждаш. Премахнем ли я, Вселената ще спре.
8. Човекът трябва да се научи да вярва на Отец, да вярва в Пътя, без да има зрение, тъй като неговите очи са Отец.
9. Но човекът не повярвал на Отец, надделяло любопитството. Изял ябълката и досега опознава това, което не му е нужно, още повече, че до него винаги има глас, който му нашепва”.
10. И разказа Синът Човешки за Своята Същност: “Отец е дал възможност и на Сина да пребивава в Него Самия като съхрани Своята индивидуалност, а значи ­ и творческото търсене.
11. А Синът, срещайки се с нова и непредсказуема ситуация, творчески намира нейното продължение и така става водач на човечеството”.
12. През този новогодишен ден при Учителя дойдоха музиканти и актьори от общината, станали такива, за да създадат новогодишния концерт-приказка за всички желаещи да видят тази приказка; ръководеше ги Владимир Якутянин.
13. “Нужно ли е да се съобразяваме със състоянието на зрителите?” ­ попита Владимир Учителя.
14. “Не храма преустройват според желанието на този, който влиза в него, а влизащият трябва да намери храма, който му съответства.
15. Истинското изкуство не е блюдо с храна, което поднасят на всички и което може да им хареса или да не им хареса.
16. То е храм, който ти съзидаваш и чиято красота ще почувства всеки, влязъл в него.
17. И от това какъв е храмът, ще зависи количеството и качеството на посетителите” ­ отвърна Виссарион.
18. “Учителю, може ли трудът на актьора и артиста да се смята за предначертание на човека, да развива душата му?” ­ попита Владимир.
19. “Ако не си намерил своето, ако не си видял своя път, не бива да се вживяваш в чуждата съдба.
20. Ако се вживяваш в определени образи, като при това ги сменяш често, това ще причини голяма бъркотия в душата и в съзнанието ти.
21. Ако този образ си ти, то това ще бъде и твоят живот” ­ каза Учителя.
22. Нови дни ­ нови срещи...
23. “Аз се увличах по наркотиците. При мен идваха разни същества. Някаква много много добра жена пътешестваше с мен, водеше ме при дървото на познанието, показваше ми един удивителен живот” ­ разказваше една девойка от Красноярск.
24. “Развитието на човека е в умението да изпълни, а не в умението да види” ­ отвърна Учителя.
25. При Учителя отиде ръководителят на общината Сергей, смръщил вежди.
26. “Учителю, имам усещането, че може да се случи нещо много сериозно” ­ каза той.
27. “Е, в такъв случай остава само по-широко да отвориш вратата на сърцето си и да пуснеш вътре онова, което ще се случи” ­ усмихна се Учителя.
28. “Вече имам голямо, задружно семейство ­ братята и сестрите, с които живея в общината. Започнах да обичам живота!
29. Но колкото по-силно се стремя да вървя към Светлината, толкова по-стремително жена ми върви в другата посока. Къде да отида? С кого?” ­ попита Валерий, дошъл в общината от Красноярск-45 и станал един от тези, които с радостни очи и открито сърце строяха дома-храм в Малка Минуса, и искрено се стремяха да изпълнят донесеното днес от Учителя.
30. Виссарион отговори: “Като изпълняваш Волята на Бога, ще живееш, не Я ли изпълняваш ­ ще загубиш живота си.
31. За да спасиш ближните си, трябва да останеш жив!”
32. “Виссарион, кажи, само в колектив ли можем да се развиваме, помагайки си един на друг, работейки заедно?” ­ попита една девойка.
33. “Ако си сама, а около теб е небитието, не е възможно да се развиваш.
34. Ако край теб има дори само една песъчинка, ти вече можеш да се развиваш.”
35. На девети януари прозвуча първата проповед от новата година на Осъществяването.
36. Виссарион каза: “Тази година ще ви донесе много неочаквани изненади.
37. Някога Юда не предполагаше, че името му ще влезе в историята и ще го помнят хилядолетия, защото, на пръв поглед, се беше случило нещо обикновено, но с всяка крачка се решаваше Великото.
38. Така и всеки от вас днес решава Великото. И кое име ще бъде вписано във великата Книга ще покаже времето, ще покаже вашият труд и искреността, с която ще се опитате да изпълните Волята на великия Отец!
39. Тази година ще определи доколко искрено сте повярвали на Отеца!”
40. И каза Учителя в Словото Си: “Какво значи православие? Какво значи “да славиш правилно”?
41. Правилно слави този, който изпълнява Волята на Бога! Само той е способен да влезе в Царството Небесно!
42. Но не с език грешен се слави Името на великия Отец!”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.18 included.