Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Двайсет и първи март хиляда деветстотин деветдесет и трета година ­ град Жуковски, един от най-големите в света центрове на авио-космическата промишленост.
2. След проповедта в пълната с желаещи да чуят Словото зала на Градския дворец на културата се състоя среща с групата “Духовно възраждане на Русия” и с нейния ръководител Александър, който, по неговите думи, бe призван на Земята от Висшата Божествена йерархия с мисия за спасение.
3. Програмата за спасението включваше унищожаване на всички негативни явления, войни на астрален план, разпръскване на душите, чистка на Земята.
4. Малката зала се напълни. Александър представи групата си.
Представянето звучеше доста необичайно, тъй като всред представяните бяха и съветникът на планетата, намираща се под негово попечителство, и съветниците на континентите, и божии майки, покровителки на руските родове и не само на руските, а и на други, християнски и нехристиянски; като се въплъщаваха те самите, даваха възможност и на останалите да се въплътят. Тук бяха и воините, представляващи Висшата Божествена йерархия и призвани да пречистят Земята от нечистото.
5. “Сега ще ви представя и нашия гост ­ каза Александър. ­ Познавате го добре не само от днешната проповед, но и от видео и аудио касетите.
Виссарион явява Словото Божие и Името Му е Неговото предназначение... Предстои Му много да направи за тази планета и ние всички сме длъжни да Му помогнем, като изпълняваме своята част от работата и вървим по пътя, предначертан от Висшата Божествена йерархия”.
Така доброжелателно започна срещата.
6. По думите на Александър мисията му беше да поддържа чистотата на Космоса, защото Всевишния, в качеството си и на съдия, и на изпълнител, понякога избираше за изпълнението на съдното Слово някой от хората, които живеят на планетата. Един от тези избраници бе спасителят Александър.
7. Такива личности според Александър имаха право да унищожават не само цивилизации, но и въобще форми на живот, които вредяха на нещо друго. И това не беше престъпление по отношение на човечеството. Всичко се създаваше от човешките ръце, а човешките ръце, в качеството си на сътворци на Всевишния, не винаги творяха блага. И Всевишния унищожаваше именно това зло.
8. Какво е разпръскване на душата?
“Това значи ­ каза Александър, ­ че тази част от развитието на човешката същност, която е подложена на гниене, се отсича и се разпръсва на съставните си прашинки.
9. Духовната тъкан няма личност; тя е спирала. Но после, в течение на човешкия живот, тя става личност и в един определен момент, когато започне да върши злини, тази същност бива унищожавана, а миналото й остава.
10. Върху тази фиданка може да се присади нова душа, нов дух.
А той, като се възползва от опита на старото същество, ще започне нов живот”.
11. Срещата с групата беше кратка. Наситени от удивителната проповед, представителите й поискаха да видят Виссарион и да се запознаят по-отблизо с Него.
12. В края на срещата една жена стана и зададе въпроса, който висеше във въздуха, но който никой от последователите на Александър не се решаваше да зададе: “Виссарион, кажете, моля Ви, нашите пътувания в астрала, войните на астрален план, разпръскването на душата, постоянните убийства нима не са грях?”
13. Отговорът бе чут от всички: “Вие не смеете да счупите дори едно клонче”.
14. Жената кимна и прошепна: “Благодаря”. Очите й се напълниха със сълзи.
15. Учителя каза: “Сега не можете да си представите колко дълъг и труден път ви чака.
16. Днес ви казах изключително много неща. А по-нататък... Ще видите какво ще покълне от посятото зърно.
17. Скоро, съвсем скоро ще започнат да се появяват плодовете и, като видите какви са те, съумейте да направите достоен извод. За вас тези плодове ще са неочаквани. Сегашното време е удивително. Главното е да не бързате. Засега мислите, които възникват у вас, са неверни.
Вие все още не сте готови да слушате. Но само засега!
18. Направете твърда крачка! Научете се да ходите по Земята, научете се при всяка крачка да отдавате топлината на своето сърце на околните, а като се научите на това, ще направите и повече!
19. И молитвата! Помнете молитвата! Аз винаги ще бъда до вас, каквото и да става, и ще мога да ви помагам.
20. Малко е да се каже: “Аз вярвам”, нужно е още и да съумеете да направите крачката. Затова е казано: “Мнозина са звани, но малцина ­ избрани”.
21. А да направи крачката ще може само онзи, който е способен да върви!
А тази способност вие ще проявите сами!
22. На вас ви се дава това, което ви е по силите. Само слепец може да поиска от вас повече.
23. Всеки трябва да послуша сърцето си и да го направи!”
24. По време на вечерята в гостоприемното семейство, което прие Учителя и учениците Му, вече в тесен кръг, когато Александър остана без групата си, се проведе продължителен разговор.
25. Александър говореше високо и уверено и вече ­ без реверанси към Виссарион.
26. “Всичко, което предстои да се случи утре, с чии ръце ще бъде извършено? По какъв начин?” ­ попита той Виссарион.
27. “С ничии.”
28. “Как с ничии? Нали всичко е материално. Тялото е материално. Духът е материален”.
29. “За няколко години ще напусне тялото си всеки, който върши неправилни неща. Никаква трудност не е да се отнеме жизнената сила на човека” ­ тихо отвърна Виссарион.
30. “Кой ще позволи това?”
31. “Всичко става по Волята на Отец. Това е особен закон. Съден закон. Никой никого няма да пита!
32. Защитавайки се, Земята ви праща болест. Това е проказа. Никой не ще може да я излекува. Тя ще поразява духовно слабите. Тук лъжата е невъзможна: слаба ли е духовната тъкан, човекът ще бъде поразен. Така ще започне отсяването на онези, които са чули Словото, а тръгват в обратна посока.
33. Аз Съм Словото. То е Моят живот, Моята памет. Така е било, е и ще бъде винаги!
34. И никой от Вселенското Мироздание не смее да се намеси в това, което върша!”
35. “Освен Този, Който Те е пратил” ­ отвърна Александър.
36. “А пратил Ме е Отец, с Когото нито един свят във Вселената няма връзка”.
37. “А кой е изпратил Отец?”
38. “Никой!”
39. “Това не може да бъде!”
40. “Ето това всъщност предстои да разберат всички. Нито един свят във Вселената не знае за Неговото съществуване.
41. По-точно, изключително много светове, наблюдавайки човешкия живот, са разбрали, че съществува Този, Който води човечеството.
42. Но тези светове нямат връзка с Отец, тъй като не притежават духовна тъкан.
43. И за щастие започват да го прозират. Прекрасен пример е коалиционният отряд от наблюдатели, който се намира близо до Земята и също се старае да помогне на човечеството. Но сега те се съветват, преди да направят каквото и да било.
44. И признават, че, помагайки на човечеството, дълго време нямали представа за Пътя на разцвета и неволно са допуснали много грешки.
45. Това е уникален Път. И ето те внимателно го изучават и се опитват да помогнат.
46. Знанията са много и различни... Истината идва отново и възвестява Словото, което предстои да бъде познато от всички. Да познаят Това, което никой не е познавал”.
47. “Добре. Тук съм съгласен с Теб. Но след думите обикновено следват дела. Тях кой ще ги извърши?”
48. “Аз дойдох да извърша това и ще го извърша” ­ отвърна Учителя.
49. “Тогава един въпрос: по какъв начин? С вселенска любов ли?”
50. “На Мен Ми е дадена власт над душите на хората!”
51. “Ти можеш ли да отнемаш душа?”
52. “Мога!”
53. “Можеш ли да поставяш друга?”
54. “Не! Това става по Волята на Отец!”
55. “Но нали има повод!”
56. “Всичко се извършва само по Волята на Отец.
57. Тук действат особени закони. Нужна е подходяща плът, способна да въплъти духовните качества. Това е сложен закон.”
58. “А можеш ли да отнемаш душа?”
59. “Дошло е времето да се отдели пшеницата от плевелите и плевелите да бъдат изгорени. Това ще стане на Земята”.
60. “Значи ­ насилие?”
61. “Властта Ми е дадена от Отец, както е било предначертано. За благото на бъдещото развитие.
62. Напускайки тялото, душата не изчезва. Тя се движи в съответствие с определен закон.
63. Ако човек упорито върви против Осъществяването, за него ще е най-добре да завърши живота си.
64. А когато получи ново тяло, ще поеме по правилния път, по който така и няма да научи какво означава да разрушаваш.
65. Но ако на този човек му се даде възможност да живее още, да пада още по-лошо, ще се наложи да премине през втора смърт. А там вече е небитието!
66. Затова първо ще ви дам Словото. Всички ще се разделят.
67. Още тази година Словото, като мълния, както е било предначертано, ще обиколи Земята.
68. А по-нататък... Меч ще поразява народите. Меч, който излиза от Неговите уста.”
69. “И кой ще попадне пръв под съдната десница?” ­ попита Александър.
70. “Аз просто ще дам закон. И всеки, който опита да стори нещо против него, ще бъде повален. Такова дърво ще бъде отсечено!”
71. “Навярно вече има такива?”
72. “Има, но те все още не са наказани. Вероятната им гибел е видна. И като не приемат Словото, те решават своята съдба”.
73. “Сега не е изключено да направиш погрешна крачка. Достигнал си до този момент” ­ каза Александър.
74. “Аз не умея да правя погрешни крачки” ­ промълви Учителя.
75. “Ще съумееш. Ще ти помогнат. Никаква власт, никакво равнище на духовно развитие не гарантира правилните крачки.
76. И Небесният Отец не винаги е прав. Него Го управляват стоящите над Него. Краят му не се вижда, тъй като Космосът е безкраен”.
77. “Аз идвам от друг Отец. Моят Отец не е подвластен на никого.
78. Той никога не прави грешки”.
79. “Не съществува, който да е неподвластен. Разбираш ли? Абсолют няма!”
80. “Аз дойдох да разкажа за Отеца, който е неподвластен” ­ отвърна Синът Човешки.
81. “Във Вселената няма или поне не е съществувал досега някой, Който не е подчинен на никого. Нали Бог не е Абсолют, а Йерархия”.
82. “Никъде във Вселената няма духовна тъкан! Само тук на Земята” ­ заяви Учителя.
83. “Това не е вярно. Всичко се състои от духовна тъкан, целият Космос” ­ възрази Александър.
84. “Не от духовна тъкан, а от Духа на Живота. Там няма Благодатно начало”.
85. “Има Благодатно начало, но извън пределите на Твоето знание”.
86. “Аз никъде не съм виждал такова нещо. Милионите светове, които ни заобикалят, нямат абсолютно никакво понятие от любов”.
87. “Виссарион, Ти все още не си видял. Не бързай. Ние не Ти противостоим. Ние искаме да помогнем и на Теб, и на Твоята физическа плът”.
88. “Помощта е неутрално понятие. Може да се помага за падане, може да се помага за издигане!”
89. “Не, Ти сам ще се издигнеш или ще паднеш. Ние просто ще Ти дадем тласък.
90. Отвори очи. Погледни надясно, наляво, нагоре, надолу. Засега Ти гледаш само надолу”.
91. “Аз виждам мъката!”
92. “Сега там нищо друго не може да се види. Но огледай се наоколо и ще видиш друга картина. Погледни нагоре...”
93. “Моят поглед е друг. Това, което виждате вие, вдигайки глава нагоре, на Мен Ми се налага да го видя над вашите глави”.
94. “Можеш ли поне за секунда да си представиш, че съществува някой, който гледа от по-високо? Разбираш ли, Ти се спъваш в това”.
95. “Аз върша това, за което Съм призван” ­ каза Учителя.
96. “Несъмнено. И ние Ти помагаме в това и ще Ти помагаме. Но Ти трябва да продължиш по-нататък. Не трябва да спираш. А Ти спираш. Трябва да вървиш, да вървиш по пътя на познанието.
97. Извини ме, много съм рязък. Но съм длъжен да го направя. Разполагаме с прекалено малко време за общуване”.
98. “На познанието... Аз виждам тяхното нещастие. Виждам тяхната безизходица. Как мога да изучавам това, което виждам като задънена улица?!”
99. “Ти знаеш ­ безизходицата съществува само за ограничения ум. Качи се на следващото стъпало и ще видиш, че за съзнанието въобще не съществуват задънени улици.
Следващият хоризонт открива нови пътища за познание. Попаднеш ли в следващата задънена улица, след нея чака нова бездна от знания.
100. Сега пред Земята се разкрива най-великият път!
101. Ние дълго търсихме кого да изпратим тук. Казвам “ние”, защото и аз бях сред тези, които търсиха.
102. Аз не съм личност, висяща във вакуум. Около мен стоят и отляво, и отдясно, и отгоре, и отдолу.
103. Иска ми се да осъзнаеш това тук, защото там между нас с Теб проблеми няма.
104. Именно по Твоя молба Те поканих тук, по молба на Твоето висше Аз”.
105. И каза Синът Човешки: “Земляните са деца на Бога. Аз дойдох от Отеца да спася децата.
106. В случая Аз чувам думи не на човек. Чувам думи на извънземен разум. В тях няма топлина, в тях няма сърце, в тях няма душа.
107. А щом е така, може ли онзи, който не притежава душа, да говори за законите на развитие на душата? Не. Това е безсмислено!
108. Подобни осъществявания на Земята колкото искаш. В Урал сега се проявява Таана.
109. Веднъж, след клинична смърт, била изменена нейната същност. Сега тя е носител на информация от извънземния свят.
110. Способностите на тялото й позволяват да работи дори и на покрива на ядрен реактор.
111. Таана знае за Осъществяването, прие Го и се старае да разбере.
112. Но независимо от това, чрез определени прояви и тя носи разрушение, когато открива на децата способността да общуват с извънземни цивилизации.
113. У децата се развива прекомерна гордост заради убеждението, че са посредници на извънземния разум, поради усещането, че се намират на по-високо стъпало на развитие от своите ближни. На тази основа се нарушава развитието на духовната им тъкан и това води до мъка.
114. А става така не защото Таана иска да разрушава, а защото извънземният свят не познава истинния Път за духовно развитие и въпреки добрите си намерения да помогне понякога върши големи грешки.
115. Таана има уникални възможности, уникална информация. Но други са информацията и познанията за човека, по-различни от това, което чувам днес. Сега се случват много подобни на това неща по Земята.
116. В дадения случай ние сме носители на определени Истини, но те са различни.
117. Не могат да съществуват две Истини. Едната от тях е лъжлива. Просто е безсмислено да си ги доказваме един на друг.
Времето ще покаже всичко!
118. Истината ще проличи и по плодовете. Защото безсмислено е да наречем Истина първия попаднал ни храст. Та нали той може да роди отровни плодове.
119. Ако е лоза, скоро ще покара и огромно множество търсещи ще могат да вкусят прекрасния й плод”.
120. “Е, добре... Действително времето ще отсъди ­ каза Александър. ­ И, за да направя по-приятен нашия контакт, бих искал да споделя следното: човешкият разум е несъвършен инструмент, човешкият дух стои в началото на развитието.
121. И беше прав като каза, че не виждаш в мен човешка тъкан.
Защото този етап от живота си оставих някъде там, далече...
122. Когато му дойде времето, този етап ще се превърне в минало и за Теб. Тогава и у Теб ще остане малко от човешкото”.
123. “И ще стана студен и бездушен?” ­ тихо попита Виссарион.
124. Пламъкът на разговора започна да затихва. От огъня вече не пръскаха искри.
125. Виссарион ядеше вишни, а Александър още известно време разказва за строежа на Вселената. Но главното беше казано.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.3 included.