Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. През следващите дни бяха проведени проповеди в Иваново. Мнозина в този град успяха да чуят Учителя, защото последователите и учениците Му от Москва оповестиха предварително за срещите.
2. Много бяха въпросите към Учителя. Млад мъж Го запита: “Ако дойдат да ме убиват, какво, с хляб и сол ли да посрещна убийците?”
3. “Ако ти е писано да умреш, ще умреш.
4. Важното е с какво в сърцето ще си отидеш от този живот: смирено ли, пребивавайки в духа на Вярата, или, забравил за Отец, с тояга в ръка, защитавайки тялото си.
5. А ако ти е писано да останеш жив, то колкото и страшна да е привидно заплахата за живота ти, ще останеш жив.
6. Затова вярващият няма от какво да се бои. Той вярва и слава на него, ако вярва безмерно и искрено...
7. Помни! Когато някой замахне, това още не значи, че ще удари” ­ отвърна Учителя.
8. Един от последователите на Христос попита: “Учителю, вече една година слушам Твоето Слово, стремя се да изпълнявам казаното от Теб. Но, струва ми се, че за тази година нищо в мен не се е променило”.
9. “Душата не чувства стъпалата на израстването.
10. Само понякога можеш да определяш чрез разума, че в същата ситуация преди си постъпвал по друг начин”.
11. На двайсет и четвърти март в Москва, в Универсалната спортна зала, около три хиляди души дойдоха да чуят Божието Слово.
12. Синът Човешки стоеше долу, на арената, а трибуните се издигаха около Него и попиваха Словото Му.
13. Едни бяха дошли, за да пият от истинната Влага, а други ­ за да Я осъдят, а значи да осъдят и себе си.
14. По трибуните на амфитеатъра се виждаха ясно и едните, и другите.
15. Защото този, който се изправяше и с гневен жест сочеше стоящия долу Син Човешки, всъщност обвиняваше сам себе си пред своите братя, пред Вселената и пред великия Отец.
16. Словото, произнесено в тази зала, получи широк отклик както в сърцата на тези, които Го чуха, така и в големия град, защото на проповедите присъстваха кореспонденти от руски и чужди вестници, православни свещеници в светско облекло, представители на различни вероизповедания.
17. Проповедта в Калуга събра жители на различни градове: Воронеж, Москва, Петербург, Калуга.
18. Жителите на града, дошли да чуят за първи път Учителя се удивиха, че идваха да Го чуят хора от далечни градове.
19. На проповедта пристигна свещеникът на Богородичния център Михаил, първоначално с намерението да уличи Виссарион заради неистинността на думите Му.
20. Няколко пъти той ставаше от мястото си и се обръщаше към Виссарион с несдържани слова, изразяващи несъгласието му с думите на Учителя.
21. В същността си думите на свещеника бяха печално прозаични.
22. Той каза, че Майка Мария явява спасителното си слово на отец Йоан, организатор и свещенослужител в Богородичния център.
23. И че само отец Йоан и неговите братя и сестри в разбирането на Истината притежават знанието за спасителната вест. И как смееше Виссарион да Се нарича Слово Божие, след като Христос все още не бе дошъл на Земята.
24. Учителя съобщи, че Майка Мария от две години вече не е при Йоан, защото е отишла при Своя Син, който днес е на Земята, след като предупредила Йоан, че вече няма да е при него.
25. Кой в такъв случай общуваше сега с Йоан? И кой владееше съзнанието и устата му?
26. Трудно беше за Михаил да слуша тези думи и той се обърна към седящия до него в залата Вадим: “Чух всичко, което трябваше. Време е да тръгвам за службата”.
27. Вадим го настигна на входа и каза: “Братко, не бързай да тръгваш! Не бързай да решаваш съдбата си. Събери търпението си, изслушай Учителя до края. Отхвърли предубеждението си и се постарай да чуеш Същността на казаното!”.
28. И за огромна радост Михаил се върна в залата и престана да говори, а започна да слуша. И не откри в думите на Виссарион нищо неистинно.
29. И остана учуден от ореола, сияещ около Сина Човешки.
30. И чу думите на седящата наблизо последователка на православната вяра: въпреки недоверието си към Виссарион тя бе видяла край Него възрастна жена в дълга дреха и с покрита глава, заедно с двама старци.
31. Михаил започна да задава въпроси с искреното желание да разбере това, което чуваше и виждаше.
32. “Мъдростта на Твоите слова не предизвиква съмнение, но до Бога ме доведоха Богородичният център и отец Йоан. Какво да правя сега?” ­ попита той.
33. “Изборът е твой! Следващата ти стъпка зависи от теб! Струва ли си да стъпиш с единия крак на друг сал, ако не се решиш да преместиш втория крак от предишния? Саловете ще се раздалечат. И какво ще се случи с теб?!” ­ отвърна Учителя.
34. Когато проповедта свърши, Михаил падна на колене пред Сина Човешки и каза: “Прости ми! Благослови ме да нося вестта за Теб!”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.4 included.