Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Настъпи месец април. Наил, отишъл от Казан в обетованата земя в тайгата, за да приготви жилище за семейството си, помоли Учителя да напише няколко реда, за да укрепи силите на жена му и сина му, тъй като се връщаше за тях в Казан.
2. И от ръката на Учителя върху листа се появиха думите: “Скъпи Божии чада Танюша и Рамил! Кратък миг на открити погледи... Връвта стана на възел.
3. А по-нататък ­ нека бушуващите вълни да не разкъсат връзката, приготвена от великия Родител.
4. И нека почвата в душите ви да е дълбока и благодатна и коренът на слънчевото Семе да укрепне достойно! Страшна ли ще е тогава жегата?!
5. Не залоствайте вратата на сърцето си. И светоносни пътешественици да излизат през нея безкрай.
6. Труден път ви чака. Нека краката ви не се поколебаят!”
7. В края на месеца пътниците тръгнаха отново на път. Последва продължителна обиколка из руските градове.
8. На двадесет и трети и двадесет и четвърти април Воронеж посрещна за пореден път Сина Човешки с пълни многохилядни зали, радостни погледи и с воронежката телевизия, станала вече близка на Учителя.
9. От Воронеж помогнаха за организирането на проповедта в Липецк. И Божиите чада от Воронежката земя тръгнаха със Сина Човешки из руските градове.
10. Това бяха Денис, Пьотр, Генадий, Сергей, Игор, две Татяни и Татяна Киевска.
11. В Липецк Драматичният театър прие под сводовете си истинното Слово. И мнозина жадуващи, благодарение на Лариса и Алла, които организираха тези срещи, успяха да чуят вестта за Осъществяването и да дойдат в залата на театъра, за да изпият живителната Влага.
12. По-голямата част от дошлите използваха външни енергии, за да оказват помощ и да се намесват в тялото и съзнанието на своите братя и сестри, без да си дават сметка за същността на своите умения.
13. Тези, най-често изкуствени способности, те наричаха екстра сензорни.
14. А когато изслушаха проповедта и със сърцата си почувстваха истинността на казаното, много от тях се изправиха пред сериозен избор: дали да станеш човек или да бъдеш носител на изключителните качества целителство и ясновидство, откроявайки се със своята гордост сред себеподобните.
15. След това пътят ги отведе до Белгород, Курск, Орел; проповедите в тези градове събраха призваните да сътворят предначертаното на праведния Път.
16. Благодарение на леката кола на Генадий, Учителя пристигаше навреме във всеки следващ град. Той тръгна с Виссарион и двамата Му ученици Владимир Якутянин и Вадим от Воронеж и ги следва до Орел.
17. На втори и трети май се състояха проповеди в Тула. Виссарион отседна в семейството на толстоисти, добри хора с открити души на име Виталий и Мария.
18. Виталий беше заместник-директор на Къщата-музей на Лев Толстой в Ясна Поляна. Той покани приятелите си на проповедта на Виссарион.
19. Оказа се, че сърцата на толстоистите са съзвучни с Истината, лееща се от устата на Сина Човешки.
20. Те прекъснаха речта на евангелиския пастор ­ раздразнена, неспокойна, наситена със студени, категорични твърдения за Писанието и цитати. Той беше дошъл на проповедта заедно със своето паство не да слуша, а да говори и да предупреждава.
21. “Прекратете тази реч, в която говорите за Бога, но в която няма и следа от Него, а се сипе само гневно празнословие.
22. Та Виссарион ни дава Истината за любовта и ни призовава да я изпълним. Къде е тук лъжата? Не са ли вашите думи отражение на вашата слепота?” ­ попитаха толстоистите.
23. А Учителя каза на пастора на християните-евангелисти: “И сатаната прекрасно познава Писанието, по-добре от всеки вярващ. Само че не го изпълнява.
24. Безсмислено е да разсъждаваш за Писанието без да изпълняваш неговата същност; така се уподобяваш на лукавия”.
25. А в края на проповедта към учениците на Истината се приближи един от вярващите християни-евангелисти и каза: “Да имах власт и сила, щях да ви изгоня с камшик от града, заедно с вашия Учител”.
26. Учениците се удивиха от изреченото от устата на християнина и го попитаха: “Какво говориш, ти, който се стремиш да изпълняваш Христовите заповеди?! Къде остана твоята любов?”
27. “Любовта ми е към братята в Христа, а не към вас, тръгнали след лъжепророк!” ­ отговори гневно евангелистът.
28. А вечерта, в уютния и просторен дом на Виталий и Мария, се състоя първият разговор на Учителя с последователите на Истината от различни градове, събрали се под този покрив.
29. И Учителя изливаше мъдростта на Отец пред Божиите чада, възжелали да носят вестта за Осъществяването.
30. “Да съобщиш Вестта означава да поканиш човека да послуша заедно с теб. И в такъв случай несъответствието ти със заповедите няма да бъде лицемерие.
31. А когато вкусиш сладкия плод и повикаш и другите да го опитат, ти ги призоваваш да хапнат от плода, а не да разказват за своите вкусови усещания.
32. Говори за Истината тогава, когато започнеш поне малко да Й съответстваш.
33. Иначе всеки нечестивец може да превърне Истината в лъжа” ­ говореше Виссарион.
34. “Учителю, кога Майката Земя ще започне да диша свободно и ще ни се усмихне?” ­ попитаха Виссарион.
35. “Земята ще започне да се усмихва, когато Нейните деца започнат да се усмихват със сърцата си” ­ отвърна Синът Човешки.
36. А когато започна да разяснява какво представлява умението да помагаш на своите братя и сестри, каза също така: “Не се стремете да се опрете, а стремете се да станете опора.
37. Преди всичко е духът, а едва след това идва тялото!”
38. “Ако даваш на човека нещо, което му е нужно, но го правиш без желанието да му доставиш радост, по-добре изобщо не се захващай с това”.
39. “Мислете за това, което можете да дадете, а не за това, което можете да вземете”.
40. “Този, който протяга към теб едната си ръка, а с другата се държи за миналото, в миналото и ще си остане. Само който протегне и двете си ръце, той ще види Светлината!”
41. “Ако се набираш на лост и някой се опитва да те повдигне с най-добри намерения, то с негова помощ няма да пораснеш.
42. Защото щом този, който ти помага, те пусне, ще се сгромолясаш, тъй като не си придобил собствени сили.
43. Затова е необходимо лично усилие ­ само така, при преодоляването на трудностите, ще придобиеш сила”.
44. “Умението да се оказва помощ е велико изкуство, на което тепърва ви предстои да се учите.
45. Защото можеш да помогнеш на човек да падне, а можеш да му помогнеш и да се издигне”.
46. През тези дни Синът Човешки отиде на гроба на Лев Толстой в Ясна Поляна.
47. Зарадва се сърцето Му от сдържаната строгост на последния пристан на тялото на писателя, намерило покой сред помнещите много неща дървета на мъдрата гора.
48. “Този човек е постигнал много, но и в много се е заблуждавал” ­ каза Учителя.
49. Постоя няколко минути безмълвно край прахта на писателя като се усмихваше на пролетните песни на птиците.
50. В Рязан за първи път се състоя среща около кръглата маса на учениците на Виссарион с православните свещеници.
51. На срещата присъстваха Вадим и Владимир Якутянин, двама свещеници от местната епархия и журналисти от вестниците и радиото.
52. Разговорът вървеше трудно, защото общуваха пълни съдове.
53. Свещениците не можеха да изпият живителната Влага на новото вино, защото в техните мехове имаше от старото вино.
54. А учениците не възприемаха вкуса на старото, защото ароматът на Истината беше на устните им.
55. И само присъстващите на срещата, в стремежа си да се ориентират в ставащото, а чрез тях и много други, успяха да подберат от чутото онова, което съответстваше на вътрешната им същност.
56. Печално беше, че онези, които говореха за миналото Осъществяване, не можеха да чуят и приемат тези, които говореха за сегашното Осъществяване.
57. Тъжно беше за Христовите ученици да гледат раздразнението и категоричността в очите на православието.
58. Свещениците твърдяха, че Виссарион е съблазнен и болен и някой ден щеше да се разкае и да допълзи в православната църква.
59. Думите им бяха потвърждение на една тъжна истина ­ когато в болното общество се появи един здрав Човек, всички Го смятат за болен...
60. През първите дни на май ги посрещнаха градовете Владимир и Твер с по две проповеди във всеки от тях.
61. Във Владимир Виссарион се докосна до православните светини, до древните камъни, в които звучеше музиката на първите, изпълнени с искреност християнски векове в Русия.
62. Велика красота се криеше в много от строгите постройки, съхранили спомена за величието на сътворилите ги човешки сърца.
63. А духът на миналото, независимо от тъмното настояще, се крепеше от вярата на създалите всичко това...
64. Синът Човешки, заедно със Своите последователи, отпътува с електричката от Твер за Москва.
65. Във вагона влезе нетрезв човек с акордеон, изпя една песен и протегна фуражка, за да получи пари за изпълнението.
66. “И това също е пеене, в оперния театър също е пеене, и в Божия храм... Под небето има място за всичко” ­ разсъждаваше на глас Вадим.
67. А Учителя каза: “Пеенето може да звучи като камбанка, или пък като консервна кутия в боклукчийска кофа; и едното, и другото все е звук.
68. Чистотата на звука зависи от чистотата на сърцето”.
69. Когато на една от гарите Учителя се загледа навън през мръсното стъкло, Вадим каза: “Интересно, мръсното стъкло скрива зад себе си цял един свят, в който се чуват гласове, хора бързат нанякъде. А ние виждаме само едно мръсно стъкло”.
70. “Мръсното стъкло пречи да видиш чистотата на света.
71. А мръсотията на света не може да се скрие зад чисто стъкло” ­ замислено отвърна Учителя.
72. Галина, която Го следваше при много от пътуванията, прекъсна размислите Му: “Виссарион, откъде възниква мъката?”
73. “Мъката възниква от неумението ви да управлявате своята душа, тоест, когато разумът е подчинен на слабите страни на душата” ­ отговори тихо Учителя.
74. “Нашата душа, нашето сърце често са слепи” ­ каза Галина.
75. “Сега много сърца са слепи; това е онази слепота, която човекът сам си е избрал поради свободата на избора” ­ промълви Учителя.
76. “Колко е трудно да се постигне хармония” ­ въздъхна седящата до тях жена.
77. “Много пъти съм ви казвал: като изпълнявате Закона на Отец, като слушате гласа на сърцето си, вие постигате Хармония с Вселената, Хармония с Природата” ­ каза Учителя.
78. На дванайсти и тринайсти май Словото прозвуча отново в Москва, в Универсалната спортна зала. И двата дни залата беше пълна.
79. Словото беше ново, без традиционното Предизвестие, Слово за духовното развитие, за великия полет на човешката душа и за същността на двата Свята: Света на Твореца на Вселената и Света на Небесния Отец (Кн.Обр. гл.32).
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.5 included.