Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. В Минусинск очакваха Виссарион съпругата и децата Му, тъй като вече се бяха затъжили за Него.
2. Чакаше Го и писмо от Алексей, стар приятел, който опитваше да се изтръгне от тресавището на суетата и безверието и се стремеше да посвети живота си на Осъществяването.
3. Учителя отговори на Алексей и на много Божии чада, застинали пред прага на решителната крачка:
“Мир вам, деца на великия Отец!
4. Чувам скръбния звук на стремящото се сърце.
5. Чувам самотен вопъл сред пустинята на великото множество.
6. Но от това само още повече Ме боли сърцето. А Висшия Отец, Него не Го ли боли още повече?
7. Пилето само счупва черупката на яйцето отвътре и веднага разтваря криле.
8. Но каква ще бъде цената за пиленцето на орела, тази голяма птица, ако някой отвън счупи черупката му?
9. Първата крачка ще определи втората.
10. Да говориш за хоризонта, когато краката ти са пуснали корени, е напразно хабене на думи.
11. Но корените се отсичат с твърда ръка, а болката е неизбежна.
12. Нека се втурнат към Слънцето в свободен порив тези, които угояват за клане.
13. Защото струва ли си да говориш за спасението на света, прибавяйки към неговите сълзи и твоите собствени.
14. Който не вярва в малкото, не вярва и в голямото!
15. Да бъдат твърди стъпките ти!
16. Нужно ли е да говориш за времето, след като самото Слово е на Земята.
17. Пламъкът хвърля много искри и всяка искра носи топлина и светлина.
18. Не мисли за камъните, затрупали топлия извор.
19. Вярата и времето са велика сила!
20. Времето извежда в полет към Небето водата от източника
21. А камъка... времето ще го превърне в прах.
22. Така че, заеми уверено очакващото те място в редовете на Светлината! Реши се!
23. Но изключително важно за теб е да се докоснеш по-пълно до Осъществяването! Затова жадувам да докосна ръката ти.
24. Пиша ти това послание преди да предприема ново пътуване из градовете по Волга.
25. Ще се върна към двадесети.
Дано крачката ти бъде твърда!”
26. Това послание беше написано на първи юни.
27. А на следващия ден вече бяха в Нижни Новгород. През деня тръгнаха с кола от Москва и след четири часа пристигнаха в старинния град по поречието на Волга.
28. Шофираше Дмитрий, синът на Валентина от Медведково. Заедно с Учителя по волжските градове пътуваха Вадим и Владимир Якутянин.
29. В Нижни Новгород останаха два дена за две проповеди: в Драматичния театър и в Театъра за опера и балет.
30. Беше късно вечерта след втората проповед, почти нощ. През прозореца надничаше пълната тревожна луна, в очакване на своето затъмнение.
31. Пътниците се готвеха да си лягат, защото на другия ден ги чакаше дълъг път до Уляновск... Неочаквано и рязко звънна телефонът.
32. Света, младата жена, приютила в дома си Сина Човешки, с нервен жест вдигна слушалката. Беше очаквала това позвъняване.
33. “Олег е ­ обърна се тя към своите гости, като закри с длан слушалката. ­ Виссарион, трябва да поговорите с него. Ще бъде необичаен разговор... Но вече е късно. Съгласен ли сте Олег да дойде?
34. “Какво пък, щом иска, нека дойде ­ отвърна Виссарион. ­ Но този разговор в голяма степен е заради теб. Той е решил своята съдба. Но ти трябва да направиш своя избор”.
35. Света каза в слушалката: “Олег, ела, чакат те!”
36. Олег пристигна след пет минути ­ млад, трийсетина годишен мъж, с черна коса, черна брада, малки, близко разположени очи, голям прав нос и необикновени очила със сиви стъкла.
37. Той погледна протегнатата за поздрав ръка на Владимир, поклати глава и не я пое. Беше нервен, срещата го притесняваше.
38. “Ама и луната днес е една ­ произнесе Олег. ­ Ако не възразявате, ще остана с очила. Така съм свикнал”. И седна в далечния ъгъл на масата, почти срещу Виссарион.
39. “Да... Ето че се срещнахме ­ продължи Олег. ­ Цяла вечер мислих дали да дойда. И ето резултатът ­ сега седя на една маса с Вас... Не мислех, че ще стане така. А всъщност ние сме врагове...
40. Виссарион, ако не възразявате, ще Ви говоря на “Ти” ­ така е по-правилно. Но ако имате нещо против, ще бъде както пожелаете”.
41. Виссарион кимна в знак на съгласие.
42. Олег продължи да говори, ровейки с пръсти из останалите по масата трохи: “Горката Русия...Свобода на избора... А времето става все по-малко...Няма да говоря много... Ей така ще хвърля няколко неща в празното пространство, във въздуха... А как притиска днес луната, пресова емоциите на неразумните. Пълна, студена луна. Нали утре е затъмнението й...
43. Виссарион, за първи път те виждам. И за първи път виждам такъв като Теб. Зад Теб стои Сила... Зад мен също стои, но тя е друга. Ще Ти кажа: все ми е едно какво мислите за мен. Тези притеснения останаха в далечното минало”.
44. “Но това не е вярно. Тогава защо идваш и говориш за себе си? ­ намеси се Вадим.
45. “За да мога по-отблизо да се запозная с противника. Би ми било интересно да поговоря и с вас ­ обърна се той към учениците. ­ Но времето е малко...
46. Вие вървите след Виссарион. Но самият Той е друго нещо. Той е от друг живот. Вас още мога да ви върна. Опомнете се! По-добре прекарвайте повече време с жени, веселете се, живейте естествено и здравословно.
47. Ето така... Русия, Русия... Свобода на избора ­ великата даденост. Днес няма да говоря тежки и сложни думи. Случаят не е такъв! Ще се постарая да бъда естествен...
48. На всички ще им се наложи да избират. Но изборът не е голям: или тук, или там.
49. А сърцето? Къде е сърцето? Затънало в порок и кал?! Може ли да се опреш на нещо, затънало в калта? Не! Само разумът ще подскаже ­ студен и точен.
50. Краят на Света можеше да се отмени... Но вече е късно. Войната започна. “Откровението” заработи и ние ще се срещнем и друг път. Нали така?”
51. “Така е! Битката започна... И ти знаеш какъв ще е нейният изход” ­ отвърна Виссарион.
52. Олег се усмихна, свали очилата си и ги остави встрани: “А съдбата на Русия? Ще се издигне ли тя? Как мислиш?”
53. “Обезателно!” ­ отговори Учителя.
54. “Колкото и да е странно, Ти за Русия си благо ­ продължи Олег. ­ Колкото до същността или делата... засега не е ясно. Ще Те последват, но малцина на брой.
55. Този, който дойде и обяви, че две плюс две е четири, а не пет, както мислеха повечето досега, и го докаже убедително ­ става водещ... Но може да се води в различни посоки...”
56. Света, домакинята, се намеси в разговора: “Виссарион, какво ще кажете за “Бялото Братство”, за Мария Деви? Защо се отнасяте лошо към тях?”
57. “Аз към всички се отнасям добре. Те са нещастни ваши братя”.
58. Олег се усмихна. “Света, помълчи. Потърпи... “Бялото Братство” е детска игра за глупци; с болестта си те само още повече открояват Виссарион от сянката, като играят по свирката Му...
59. А онзи лик, който виси във Върховния Съвет в Москва... това са дреболии, бразди по повърхността на водата.”
60. “А Богородичния център?” ­ попита Света.
61. “Все същия контакт с извънземния свят” ­ отговори й Виссарион.
62. “Тук не съм съгласен. То е друго. Не е същото ­ възпротиви се Олег. ­ Йоан ме отлъчи от Богородичната църква, но духът ми е там. Сега станах по-сдържан и по-търпелив... Станах друг”.
63. “Както подобава на един воин” ­ отбеляза Виссарион.
64. “Благодаря ­ усмихна се едва забележимо Олег. ­ Гледай колко мило могат да разговарят врагове”.
65. “Защо врагове. Срещу кого се готвиш да воюваш?” ­ попита Вадим.
66. “Срещу Този, Когото вие наричате Господ, срещу Този, Когото наричате Отец. Тъй като онзи, когото аз наричам баща, за вас е нещо друго... Затова боят ще реши ситуацията”.
67. А после се обърна към Виссарион: “Е, аз поговорих. Ей тъй, за нищо. Сега Ти кажи!”
68. “Аз дойдох да говоря на тези, които Ме чакаха, донесох им жива Вода и те ще пият от Нея. И никога повече няма да изпитват жажда”.
69. Света се включи отново: “Виссарион, защо разделяте Луцифер и сатаната? Аз не вярвам в контактите с извънземни цивилизации, в тяхното съществуване”.
70. “Това е твой проблем. Заради това извънземният свят няма да изчезне. Той е като шкафът, който стои зад гърба ти! Вярваш или не ­ все едно, той е там”.
71. “Но шкафът също е илюзия” ­ отговори Света.
72. “Наречи го както искаш, но тази “илюзия” може да падне върху теб и да те смачка”.
73. Олег се усмихна широко: “Света. Той е прав. А ти защо се месиш в такива разговори? Луцифер са високо разумните извънземни духове, а сатаната е земна същност. Ти по-добре възпитавай разюзданите си деца!”
74. Света трепна: “Вие сте заедно! Хваща ме страх... Вие често се изразявате с едни и същи думи”.
75. Виссарион отговори: “По отношение на разума, тъмнината и Светлината не се различават особено. За Истината на Битието също могат да говорят с едни и същи думи. И ако пред теб стои маса, то и тъмнината, и Светлината ще ти кажат, че това е маса.
76. Разликата е в друго: Светлината има сърце, а тъмнината няма. И всеки ще те призове при себе си по своему: Едната чрез сърцето Си, а другата ­ чрез липсата на сърце.
77. Така че ­ избирай. Днес се решава твоята съдба. И целият разговор е заради теб”.
78. “Аз не мога да избирам. Аз искам да живея сама, да опознавам живота с разума си”.
79. “Такова нещо не съществува. Или се хващаш за Ръката на Отец, или те повежда другото начало.
80. Трябва да започнеш да живееш, изпълнявайки Закона, а не да се занимаваш с празни приказки.
81. Който пие от чистата Влага, самият той се превръща в чиста вода!”
82. “Той пак е прав. Трябва да се избира. А ти... ти си никъде. И в главата ти няма нищо друго освен празно, ограничено бръщолевене” ­ заяви Олег.
83. И като се обърна към учениците, добави: “А те, макар да вървят към своята смърт, все пак вървят, а това, добро или лошо, е живот...
84. Впрочем, аз също говоря много днес. И не желая да злоупотребявам с вниманието ви. Вече е нощ... И разговорът се състоя...Ще се видим ли пак?”
85. “Всички пътища водят към равнината пред Древния град” ­ тихо промълви Учителя.
86. “Ето това е ­ усмихна се Олег. ­ Той знае всичко!”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.6 included.