Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Настъпи утрото, а заедно с него и пътуването до Уляновск, където Учителя остана два дена.
2. На втория ден, след сутрешната проповед в Уляновск, Синът Човешки посети накацалите по брега на Волга села Ишеевка и Ундори.
3. И в тях бяха проведени проповеди. В Ундори Словото прозвуча за много Божии чада, дошли тук от цяла Русия, за да лекуват тялото си от различни недъзи сред природата на Поволжието.
4. И получиха те Сила велика и узнаха тайната на своето изцеление, същността на което бе вярата, изпълняването на заповедите Господни. Да повярват виждащите и да се излекуват в изпълнение на великата Воля!
5. В Ундори Синът Човешки и вървящите с Него получиха подслон и храна от едно задружно семейство със сърца призвани. Възрастните се казваха Валерий и Валентина, а децата ­ Валерий и Людмила.
6. Скоро след заминаването на Учителя седемнайсетгодишният им син Валерий се премести да живее в Сибир, на Обетованата Земя, за да бъде сред тези, които започваха да градят новия живот и да проправят път за своите близки...
7. Куйбишев посрещна Истината в голямото студено здание на музея на Ленин, който със своето настроение и същност напомняше мавзолея на Червения площад, пазещ в недрата си тялото на един кървав и безверен вожд.
8. Проповедта се състоя в конферентната зала на музея. Зад гърба на Учителя се издигаше огромно мозаечно изображение на антихриста, носещо спомена за деянията на тъмнината.
9. По време на проповедта тъмнината се прояви чрез речта на мнозина, говорещи несдържано и безразсъдно.
10. На проповедта присъстваха и пътуващи монаси от киевското “Бяло Братство”, и привържениците на Богородичния център, и разсъждаващи за истината евангелисти, теософи, езотерици, както и привърженици на комунистическия ред.
11. А на Светлината на Истината много от тях изявиха истинските си лица и, забравили целта си, несдържано изливаха своето негодувание в нервен спор. А тези, които бяха дошли да намерят Истината, имаха чудесната възможност да видят същината на всеки един от тях.
12. В Своето Слово Учителя произнесе думите: “Тъмнината идва при Светлината, за да Я угаси.
13. А Светлината посреща тъмнината, за да я освети”.
14. В края на проповедта на сцената излязоха монаси от киевското “Бяло Братство”, които с думи и проклятия съпровождаха цялото пътуване на Виссарион по Поволжието. И така и не забелязаха викащите и призоваващите към поклонение на своя кумир, че изображението на Мария Деви в ръцете им е обърнато обратно.
15. Но присъстващите в залата изгубиха интерес към скандала и, уморени от него, към края на проповедта вече въобще не ги слушаха, а внимаваха да чуят съобщението на ученика за часа и мястото на проповедта на следващия ден, като питаха и уточняваха координатите.
16. На другия ден залата в клуба на революцията от хиляда деветстотин и пета година, се напълни. Споровете останаха в предишния ден. Днес залата трепетно попиваше Словото, сплитайки в общ венец сърцата на слушащите.
17. Нов ден ­ нов волжски град. Саратов отвори сърцето си и посрещна Сина Човешки. Призваните чада на този град отдавна жадуваха да се срещнат с Учителя.
18. Тъй като още през есента на миналата година Сергей, събрал в Москва кръга на приелите Истината, дойде в Саратов и обедини сърцата, очакващи живителната Влага в кръг, подобен на московския.
19. И на двете проповеди сияеха радостни погледи.
20. А в семейството на Юлия, която прие пътниците в дома си, се провеждаха продължителни срещи с очакващите Истината.
21. Синът Божий говореше за Истината, Вярата и Любовта и разпръсна сред слушащите зрънца от истинната мъдрост, където сред многото неща беше казано:
22. “Щом си чул Истината, значи дошло е времето да Я изпълниш.
23. Зърното расте и трябва да даде кълнове, иначе ще те разкъса отвътре”.
24. “Истината не Я разнасят. За Истината идват, само тогава Тя се постига достойно”.
25. “Дървото не разнася своите плодове, хората идват да ги берат”.
26. “Истинска е само онази Истина, която е приложима за всички”.
27. “Само разумът се фиксира върху чудото, защото то е външна проява.
28. Същността на духовната Истина не е материална и може да се види само със сърцето”.
29. “Дяволът въздейства само върху разума, върху сърцето няма власт.
Така че трябва да повярвате на сърцето си”.
30. “Лицемерният във вярата пада по-бързо от невярващия”.
31. “Като опитвате да нарушите неизбежния ход на събитията, вие показвате своето безверие”.
32. “Нима един грешник може да определи святостта на друг грешник?”
33. “Дори и на благодатно място и под чист златен дъжд можете да се замърсите”.
34. “Ако има съмнения, криле не растат”.
35. “Само студът се привлича от студ. А топлината притегля всичко: и болка, и радост”.
36. “Бъдете внимателни да не зачеркнете с днешния ден прекрасното си минало”.
37. “Хубавото възниква, води и дарява радост. А нима е важно откъде идва?”
38. Попитаха Учителя: “Иисус е изцелявал слепи и недъгави. Но нали по този начин се е намесвал в кармичния закон на Вселената, който е вечен и неизменен. Как е било възможно това?”
39. “В онези далечни времена далеч не всички са получавали изцеление.
40. Слепият бил сляп не заради грях, а за да може чрез неговото изцеление да се прояви Божията Слава”.
41. “Виссарион, ние сме привързани към живота чрез своите разбирания и привички. А това, което казвате, е далеч от ежедневието. И ако такава е Истината, то Тя изобщо не е привична за нас. И ние стоим в нерешителност. Как да живеем, как да вървим по-нататък?”
42. “Завързаният вол по цял ден обикаля в кръг, а когато го отвържат, си остава на същото място и не е способен да помръдне.
43. Често човек е вързан от своите понятия и се движи по един и същи кръг.
44. Ако го отвържеш от предишните понятия, той ще спре на място в нерешителност.
45. Единствено при достойно постигане на Истината, за което отдава всичките си сили, за човека става възможно да тръгне напред, като се отвърже от своите лъжливи понятия” ­ каза Виссарион.
46. На десети юни Синът Човешки пристигна във Волгоград.
47. Във всички градове на Поволжието гостоприемни семейства даваха покрив и храна на Виссарион и Неговите ученици.
48. Сред тях имаше и вярващи, и невярващи, и приемащи Истината, и наблюдаващи Събитието. Но всички ги обединяваше доброто сърце и желанието да носят радост и помощ на ближния.
Гостоприемна е руската земя!
49. Благодарение на старанието на младите хора от младежката редакция, занимаваща се с музикални предавания, Волгоградската телевизия засне предаване за Осъществяването. В него, освен интервю с Учителя, бяха включени и отговори на Вадим и Владимир Якутянин, които разказаха за живота си като музиканти, за музикалната си работа.
50. Разказът на Владимир и Вадим бе посветен на творчеството, на отговорността на твореца пред слушателите, на промяната в живота им след срещата с Истината. Разказано бе това в помощ на младите Божии чада.
51. А младежът и девойката, които подготвяха предаването, в желанието си да се запознаят по-отблизо с Учителя, Му зададоха въпросите, които ги вълнуваха. Те попитаха: “Защо Словото Ви е написано не на традиционния съвременен руски език, а използвате обратния словоред на староруския език? Няма ли да е по-разбираемо, ако пишете на обикновения език?”
52. “Съвременният език прилича на звука от затягането на гайка, а не на звука от шепота на вятъра” ­ отвърна Виссарион.
53. “Вашето отношение към философията?”
54. “Философията е мъдростта на онези, които са способни да грешат”.
55. “Благодаря! Неочакван отговор ­ каза младежът. ­ А може ли да си позволяваме слабост при изпълняване на заповедите? На младежта й е много трудно да ги изпълнява”.
56. “Падението започва от дребните неща.
57. В началото от планината се търкулва едно малко камъче, след това започва големият каменопад” ­ отговори Учителя.
58. “Как се отнасяте към старостта?”
59. “Стареенето на тялото е просто изменение на качеството на изпитанията във времето.
60. А душата няма възраст”.
61. “Виссарион, има любов към околните, има любов към Бога; какво е съотношението между тези понятия?”
62. “Великият Отец се проявява във всичко.
63. Затова и любовта към заобикалящия свят е любов към Отец!”
64. “Виссарион, къде се намира границата между фанатизма и искрената вяра? Нали “Бялото Братство” говори за искреността на своята вяра и говори искрено. Но техните прояви са религиозен фанатизъм” ­ продължи да задава въпросите си младежът.
65. “Фанатизмът е сляпо и неудържимо отричане на всичко различно, когато в името на вярата се престъпват заповедите на самата вяра” ­ каза Синът Човешки.
66. “Много религии говорят за сливане с Бога, за връщане към Този, Който е създал всичко. И това се смята за висша проява на духовно развитие, за истинен път...”
67. “Пътят на Светлината не е стремеж да се върнете към Отец, а стремеж заедно с Него да прекрачите във Вечността” ­ промълви Учителя.
68. А в края на разговора Учителя каза: “Колко много дървета са разперили сега клони с каменни плодове над човешките глави.
69. Блажен е днес този, който вижда със сърцето си”.
70. И ето, че пристигнаха в последния град от това пътуване ­ Астрахан, градът при устието на великата река.
71. Много слушатели, много очи, в които светеше спасителният огън.
Дано да можеха да чуят!
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.7 included.