Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. И по-нататък предстоeше пътуване през калмицките степи и Кубан към Черноморското крайбрежие и град Сочи.
2. И пътниците ги очакваше в дома си на брега на морето Алла, която отново организира срещите с Виссарион в родния си град.
3. Тя подготвяше срещите заедно с Владимир, който предостави за Словото прекрасна зала под открито небе, изпълнена с уханието на море и с южното слънце.
4. Проповедите в тази зала бяха две. И звездите изгряваха на синьото кадифено небе и слушаха истинното Слово, като призоваваха и Вселената да чуе Сина Човешки...
5. Отново телевизионният канал на Сочи, със старанието на Алла, подготви голямо предаване за Сина Човешки.
6. В Своето Слово Учителя каза: “Това, че Аз дойдох в този град, ­ не е случайно.
7. Сега вие решавате не само своята съдба, съдбата на вашите деца и близки, но и съдбата на вашия град.
8. Вие прекрасно знаете, че тук хората идват не за духовно развитие. Тук идват да почиват, да проявят себе си, да отворят душите си.
9. А в душите, оказва се, има само прах. И този прах обилно се разпилява наоколо.
10. Затова се наблюдава много силно замърсяване на това място.
11. И тук Земята ще се прояви много сурово! Настава времето за защита на Земята, времето на Страшния Съд”.
12. През втория ден, в края на проповедта, на сцената излязоха хора в блестящи костюми, с облеклото си напомнящи на космически пришълци, както ги описват във фантастичните книги.
13. И в погледите им се четеше раздразнение. И старшият на групата каза: “Аз вчера зададох въпрос, но Вие избегнахте отговора. Сега пак ще попитам: “Вие от Кого сте дошли ­ от Бога или от Господа?”
14. В контактите си с извънземния свят задаващият въпроса бе получил знание за Бога и за Господа като две различни начала, както и че едното начало носи Спасение, а другото ­ тъмнина.
15. И, въоръжен с тези знания, бе поел мисията да спасява човечеството. И с този въпрос към Сина Човешки той искаше да Го уличи в неискреност и да потвърди своето разбиране за Осъществяването.
16. “Аз дойдох от Своя Отец. Небесният Отец е един” ­ отговори Божият Син.
17. “Вие сте дошли от Бога-Отец и сте донесли информация от Него как да се спаси човечеството, как да се преобразува хаосът? Но днес Вие заявихте, че ние, космическите йоги, сме дяволи! Вие трябва да отговаряте за своите думи!”
18. “Аз не съм казвал такова нещо” ­ отвърна Виссарион.
19. “Аз бях вкъщи и получих тази информация” ­ настоя космическият йога.
20. “Нито един от седящите в тази залата не е чул такова нещо” ­ промълви Учителя и бавно напусна сцената.
21. А Вадим призова залата да прояви любов към своите невъздържани събратя и да не им отвръща с ответна студенина.
22. През топлите слънчеви дни от престоя в Сочи се проведоха срещи с жадуващите за Истината в сенчестата градинка на Алла, около дървена маса, отрупана с череши.
23. И Алла попита Сина Човешки: “Всеки човек иска щастие, любов, знае, че трябва да обича другите, а на дело не се получава”.
24. “Защото в него няма смирение и търпение.
25. Вие сте сеячи. Вашата истинска радост е не когато хамбарите се напълнят със зърно, а когато започнете да сеете тези семена и се появят първите кълнове. Това е истинската радост, истинското щастие за човека.
26. Вашите хамбари бяха празни и ви се даде възможност да се напълнят.
27. Вие се изпълвате и се радвате: какво щастие, хамбарите се пълнят, зърното се лее.
28. Но след това тази радост започва да угасва.
29. Оттук нататък започва истинската работа. Когато с любов ще разпръсвате тези семена, когато се появят кълновете ­ тогава ще започнете да се радвате истински.
30. Когато човекът започне да живее в името на другия, когато види, че посаденото зърно дава вкусен плод.
31. А така човекът чака за себе си, той мисли за себе си. И захвърля зърната настрана, трудно му е да дочака, да се грижи за зърното. Той иска да получи незабавен резултат.
32. А нали това е нетърпение, неумение да бъдеш смирен, а главното ­ неверие в Бога.
33. Ти ще имаш това, което ти е нужно, и то по най-добрия за теб начин.
34. Смирено прави това, което ти подсказва сърцето.
35. А по-нататък ­ нужното за теб ще се появи в това време, когато действително ще ти бъде необходимо” ­ каза Виссарион.
36. “Хората сеят зло. Мнозина го правят преднамерено и без мярка, макар да са чували заповедите. И получават такива удоволствия, които смятат за удоволствия. Човекът не желае да се покае, да промени живота си” ­ рече момичето, което седеше до Алла.
37. И отговори Синът Човешки: “Следващото му тяло ще бъде такова, че ще му даде възможност да се замисли за себе си, за своето развитие.
38. Нали неведнъж се връщате на Земята.
39. Напускайки тялото, човек проклина всичките си грешки и жадува за ново тяло.
40. Но не бива да се съхрани паметта, иначе няма да има развитие за младия човек. И паметта му се закрива, забулва се.
41. За съжаление мнозина започват да вършат същите грешки. Тогава има неизбежност. Правото на избор не бива да се нарушава.
42. Всички страдания, които понася човек, ­ това са страдания дадени не от Бога, а са избрани от самия човек.
43. Ако човек упорито сее зърната на студа,то по никакъв начин не можеш да го накараш да тръгне в друга посока.
Той трябва сам да почувства това.
44. Защото, ако го заставиш, той все едно няма да направи това, което е необходимо”.
45. “Но как той ще почувства това, ако само словото е недостатъчно? Чрез страданията?”
46. “При него, разбира се, ще има страдания, ако той прави грешки. Това се има предвид под понятието съдба.
47. От миналото при вас не се предават удари в бъдещето. В този живот няма да понасяте удари заради своя минал живот.
48. Но самата ви плът ще носи качествени недостатъци, които ще бъдат резултат от минали грешки.
49. А ударите ще започнат да се връщат именно в този живот.
Когато за направеното, за твоето зърно студ ще ти се върне удар. Направиш ли още ­ още множество удари ще се върнат.
50. Човек страда изключително поради собствените си грешки”.
51. “Виссарион, с какво можем да помогнем на близките си, ако думите и личният пример не са достатъчни? Роднините не приемат Истината” ­ каза Алла.
52. “А защо резултатът трябва да се прояви веднага? ­ попита Учителят. ­ А може би той ще се прояви в края на живота на човека?!
53. Ще стане така, както трябва. А вие смирено и безспирно отдавайте топлина.
И когато трябва, човекът ще се пробуди!
54. Но във вас веднага изниква мисълта: докога ще продължава така, колко още трябва да му давам, а той нищо да не приема, нищо да не променя в себе си!
Ето това е проява на дявола ­ много хитра и неуловима.
55. А може би в края на този живот, на смъртния си одър, той ще изрече поне една прекрасна дума! И това ще бъде удивително, най-високото постижение в живота му. Значи така е желал и Отец.
56. Но за да се стигне до този момент, е трябвало близкият му човек десетки години да се моли за него, отдавайки своята топлина търпеливо, смирено.
57. Стремежът да даряваш благо на другия ­ ето това е животът”.
58. “Прогресът се заключава не в това разбиране, което съществува сега. Прогресът ­ това е вечната неудовлетвореност на човека от свършената работа по пътя на сътворяването на благо.
59. Колкото и прекрасни неща да сътвориш, никога не ще намериш удовлетворение. Това именно е вечният двигател по пътя на Вечността”.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.8 included.