Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На следващия ден самолетът, със скоростта на мълния, пренесе Сина Човешки от Сочи в Петербург.
2. Виссарион беше посрещнат от много последователи, защото този град е богат със сърца призвани.
3. Сцената на Двореца на културата беше обсипана с листенца от розов цвят пред стъпките на Сина Човешки.
4. И жадуващите станаха на крака пред Учителя, за да Го приветстват!
5. Дните на проповедите бяха изпълнени с негодувание и дивотия, излизащи от устата и сърцата на последователите на учението на киевското “Бяло Братство”. Дивотията в техните действия през тези дни достигна най-големите си размери в сравнение с всички досегашни срещи с представители на това религиозно направление.
6. Последователите на Мария Деви пристигнаха в Петербург от различни градове на Украйна и Русия, за да провалят проповедите на Виссарион и да предупреждават хората за огромната опасност, произтичаща според тях от Виссарион.
7. С невъздържани и злостни подвиквания те опитваха да прекъсват речта на Учителя, като изскачаха на сцената от разни посоки, покривайки Го с много кръстни знамения. От устата им излизаха проклятия към Сина Човешки и рода Му.
8. Нещастните, те не знаеха какво правят. И много от крещящите довеждаха себе си до истерия, вярвайки, че отдават живота си за истината.
9. Дошлите да чуят Божието Слово не отвръщаха с раздразнение на заливащата залата студенина, а се стараеха да сгреят с молитва нещастниците.
10. Последователите на Истината преграждаха изходите към сцената и търпеливо и сдържано извеждаха от залата отдалите се на злословни крясъци, като затваряха вратата зад гърба на непожелалите да пият от истинната Влага.
11. На втория ден на сцената, заедно с Виссарион излезе Таана, за да я видят редом със Сина Човешки и да разберат, че Учителят не отхвърля мисията й.
12. И присъстващите, напълнили една от най-големите зали на Петербург, посрещнаха Виссарион и Таана с продължителни аплодисменти.
13. И Виссарион каза: “Днес е необикновен ден за вас и това, което ви предстои да чуете, ще ви даде възможност да познаете истината за единството, за необходимостта от единство и хармония между разума и душата.
14. Сега тук виждате и идващата от Твореца на Вселената, и идващия от Своя Небесен Отец.
15. Всеки изпълнява някаква мисия, помагайки на децата на Земята да осъществят своето велико предначертание.
16. Едните ви помагат да се предпазите от тежките прояви на Земята.
17. А от другата страна ви се осветява пътят, по който трябва да тръгнете.
18. И ето, с Мен е едно прекрасно начало ­ Таана. Тя е представител на огромната Вселена в плът, подобна на вашата, и ви помага да се запознаете със законите на битието на материята, на суровия свят; непознаването на които може само да погуби човека.
19. Тази мисия по своему е била необходима... Разумът трябва да бъде в хармония с душата.
20. Но единствено от вашата душа зависи как ще успее да разцъфти разумът.
21. И днешното Слово Аз ще посветя на тази тема, като ви разкажа за едното и за другото Начало”.
22. И Синът Човешки разказа за двете велики Начала и за човешката душа (Кн.Обр. гл.32).
23. И отново последователите на “Бялото Братство” се опитваха да прекъснат речта на Учителя.
24. На следващия ден те смениха поведението си; вече не се проявяваха открито, а се смесиха със слушателите и започнаха да дават изява на своята невъздържаност един след друг в продължение на цялата проповед.
25. Те крещяха: “Забраняваме Ти да проповядваш!.. Нямаш сили, сатана!.. Чрез властта на живия бог Мария Деви Христос те проклинам, сатана! Бъди проклет, ти и родът ти, до трето коляно!”
26. Виссарион каза на един от крещящите: “Ако твоето изобличение е истина, струва ли си да викаш толкова?
27. Нали изобличението ­ това е показването на лъжата, която сътворяваш. Тогава покажете Ми лъжата, която Аз върша!”
28. Отново се разнесоха викове: “Лишавам те от силата ти! Нямаш сили, сатана!”
29. И Виссарион отговаряше: “Ти няма да ми забраниш да сътворя това, защото такава сила на Земята няма!
30. Ако не искаш да изпиеш Влагата, иди при друг ручей и от него пий до насита.
31. Защо пречиш на братята си? Щом не желаеш да слушаш ­ иди на друго място!”
32. И Синът Човешки пожелаваше щастие на тези, които Го проклинаха.
33. И каза, че младите чада, следващи Мария Деви, се отричат от родители и близките си, проклинат ги като носители на сатанинското начало, опирайки се на заповедта: ако не възненавидиш баща си и майка си в Мое Име, ти не си достоен за Мен.
34. “Но е било казано и друго, което не е записано в Писанието ­ промълви Учителя. ­ “Ако не възлюбиш баща си и майка си и ближните си в Мое Име, ти не си достоен за Мен...” В това се състои казаното: почитай родителите си”.
35. По време на проповедта се разнасяха викове: “Хора, той ви кодира!”
36. Учителят отвръщаше: “Когато човек приема едно или друго учение, той става неспособен да възприема други учения. Той се движи само в едно русло ­ на избраната вяра. По същността си това именно е кодиране.
37. Тук на човекът му предстои да разбере на кое русло ще отдаде сърцето си.
Кой ще го кодира: Небесният Отец ­ с любов или бесът ­ със злоба”.
38. А последователите на Истината през това време търпеливо и със сърдечна топлота извеждаха от залата викащите.
39. И след дългите викове се установи тишина, изпълнена с радостта и трепета на слушащите...
40. През деня, преди проповедите, в жилището на Татяна и Иван, Виссарион се срещаше с чакащите срещите с Него. Въпросите бяха много. И много бяха искрящите елмази, щедро изсипани в отговорите.
41. Дойде един човек и каза: “Бих искал да Ви задам няколко необичайни за Вас въпроса и да ги задам насаме, за да не Ви поставя с тях в неудобно положение пред Вашите последователи, тъй като изпитвам голямо уважение към Вас и донесеното от Вас Учение”.
42. Виссарион погледна събеседника си и кимна, като го подкани за разговор.
43. “Истината неизменна ли е?” ­ попита мъжът.
44. “Истината е неизменна и вечна само за съзнанието на човека.
45. Но развитието е безпределно и затова Истината не може да се даде веднъж завинаги.
46. Днес Отец ви дава ситото, чрез което вие сами ще се пресеете и през което ще минат тези, които ще прекрачат в бъдещето” ­ отговори Учителя.
47. “За какво му е на човек живот, за какво му е бъдеще?”
48. “Вечността не задава въпроса “За какво?”, не поставя цели. Тя се развива” ­ каза Учителя.
49. “Значи животът няма смисъл и цел?”
50. “Ако трябва да говорим за смисъла и целта на живота, значи да говорим за някаква граница, към която се стреми животът.
51. Да се разсъждава за границата, значи да се разсъждава за смъртта.
52. Аз дойдох да ви дам Живот и това, което ви помага да живеете”.
53. “Виссарион, разкажете за избора. Изборът е качество на душата или качество на плътта, на разума?”
54. “Изборът се проявява в плътта, когато душата се въплъти в нея.
55. Без тяло душата не се развива, а пребивава” ­ отвърна Учителя.
56. “А Небесният Отец има ли право на избор?”
57. “Свободният избор е човешко качество.
58. Изборът съществува между грешката и правилното.
59. Отец няма избор, защото в Неговия свят всичко е правилно. Той твори Истината”.
60. “Разум и съзнание едно и също понятие ли са? ­ продължаваше да задава въпросите си човекът.
61. “Разумът и съзнанието не са едно и също нещо.
62. Разумът е присъщ само на тялото.
63. Но способността да осъзнава е присъща на душата и след като напусне тялото” ­ каза Виссарион.
64. “Разумът има памет и душата има памет след като напусне тялото. Но нали, както казвате, душата и разумът са две напълно различни начала. И разделяйки се с тялото, душата се разделя и с разума. Как тогава помни?”
65. “Тялото помни чрез потока на материалните осъзнавания.
66. Душата запечатва този поток в чувствата”.
67. “Виссарион, Вие казвате, че душата е способна да осъзнава. Значи ли това, че колкото е по-голямо осъзнаването, толкова по-развита е душата?” ­ зададе нов въпрос човекът, чиито разум не се уморяваше да създава все нови и нови въпроси.
68. “Духовната тъкан не се променя от осъзнаването. Обемът на съда не се променя в резултат на неговото напълване”.
69. Въпросите ставаха все повече и повече, тъй като всеки отговор на Учителя раждаше нови въпросителни в неспокойния човешки разум.
70. На един от следващите въпроси за тайните на Мирозданието Виссарион отговори с усмивка и, като сви рамене, каза: “Не знам”.
71. Човекът се удиви: “Нима е възможно Божият Син да не е в състояние да отговори на някой въпрос?”
72. “Аз нося това, което е нужно да знае човекът сега, но не повече.
73. Защо да нося знания, които изпреварват развитието на хората?” ­ попита Учителя.
74. И добави: “Вътрешната същност на Словото е по-голяма от проявената в плът чрез дадено съзнание.
75. Човекът е такъв, какъвто е. Може да бъде или по-добър, или по-лош...”
76. След кратка пауза Учителя каза: “Аз Съм дете, дошло да повика Своите приятели, все деца като Мен!
77. А многото въпроси не говорят за развитието на човека; те само отчитат неговото нещастие, неговото неуравновесено любопитство”.
78. През последния ден в Петербург, слънчев и топъл, се проведе среща в Юсуповския дворец. И лееха се отговорите на Сина Човешки в сърцата, жадуващи за Небесната Влага.
79. А ансамбълът от прекрасни момичета на тюменската земя изпълни този удивителен ден с чудесно пеене а капела.
80. Тяхното пеене се сля със състоянието на Сина Човешки, с настроението на деня, и зазвучаха сърцата на слушащите в единната мелодия на Осъществяването...
81. Новият ден донесе срещи в Москва в жилището на Валентина.
82. Пристигна един човек и развълнувано заяви: “Дава ни се голяма информация за мирозданието, за края на света, за тъмните сили.
83. Цивилизацията на странниците, цивилизацията на Тея, покровителствала човечеството в Египет по времето на Атлантида още преди грехопадението, дава знания за строежа на Вселената, за тайните на Битието. Ние искаме да помогнем на хората да разберат много неща, да ги обединим”.
84. “Как може ученикът да помогне на друг ученик? ­ промълви Учителя.
85. “Как да бъде върнат човекът към Бога? Научете се да опознавате самите себе си.
86. Като опознаеш себе си, ще опознаеш и света, а не обратното.
87. Само Истината от Бога може да обедини. Трябва да се опознае единствено това...
88. Ако местиш светилника от ъгъл в ъгъл, сянката ще пада на различни места. Така ще ти се завие свят.
89. Истинската светлина е неизменна. Трябва да погълнеш тази Светлина в себе си и да живееш чрез Нея.
90. Истината е като слънце ­ приемеш ли я в себе си, ще разцъфтиш.
91. Но наоколо има и триъгълници, и квадрати ­ приемеш ли ги, ще се уподобиш на тях.
92. При въздействие върху съзнанието ударът пада върху зъбчатите колелца в главата.
93. И зъбчатите колелца започват да ръждясват и да скърцат, тъй като по тях капе прекалено много влага, опасна за тях.
94. Научете се да работите с въображението, да мечтаете, да създавате приказка.
95. Огледайте се наоколо! Нима може да се живее, ако притичваш през поляната без да забелязваш нищо?!”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.3.9 included.