Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Настъпи последният ден на Великите пролетни пости. И дойде празникът на Живота, празникът на Раждането, празникът на великото Единство.
2. В ясния слънчев ден на трети април небесното светило беше обкръжено от удивителен кръг от небесна дъга ­ символ на Завета на Бога с рода човешки.
3. И сияеха лицата на събралите се, взиращи се в небесата и един в друг.
4. И имаше хора и танци на радващите се на срещата с Учителя и един с друг.
5. Една от сестрите, на име Ирина, зарадвана от Деня, се отдели настрана от дружното хоро и възнесе молитва за Слава на любящия Отец.
6. И тя видя велико чудо. В небето над Божиите чада, слели се в хорото, се издигаха огнено-златните Врати на великия град Йерусалим...
7. В тези щастливи мигове Синът Човешки промълви: “Скъпи чада Божии! Ето че дойде мигът да се проявят ярко Лъчите на Божията Слава.
8. Тази велика Слава, чието време настъпва сега за всеки от вас.
9. Днешният Ден ще се помни векове наред. Този празник ще се празнува от вашите деца и внуци.
10. Дълги години потомците ще споменават вашия живот, вашите първи крачки, в които най-после започва да се появява единно семейство.
11. Днес, по великата Божия Воля, на Небето се очерта път, който ще помогне на човека да види, че Светата Земя днес не е там, накъдето се стреми мнозинството в търсене на святото, а там, където сте вие, където са вашите ръце, където вашите сърца са способни да се слеят в единно семейство, за да изпълнят Завета на Бога, да изпълнят Истината, която днес се разкрива пред всеки от вас в цялата Си пълнота”.
12. И като се хванаха за ръце, децата на зараждащият се единния народ направиха кръг около огъня, с горещи сърца възславиха Отца, прегърнаха се едни други и обгърнаха майката Земя с топло дихание...
13. Имаше танци, имаше песни...
14. И преди да благослови хлябовете пред седналите на празничната трапеза, Учителя произнесе Своето Слово за Деня на осъществяването.
15. И за всички беше казано: “Вие виждате, че стоя пред вас в плът като вашата. Това е велико Тайнство.
16. И горко на невежите, които мислят, че всичко това е трябвало да се случи по друг начин, че всичко това е трябвало да стане в някакви огнени тела.
Това е неописуема слепота, това е огромно нещастие.
17. Отец, простирайки Ръката Си към Своите чада, създава за вас този мост, който е много близо до вас и се намира на разстояние на протегнатата ви ръка.
18. Затова, пребивавайки в плът, подобна на вашата, Аз ставам подвластен на същите закони, на които е подвластен всеки от вас.
19. А значи, запомнете: вие сте способни да направите крачката точно както я правя Аз и никога да не изпаднете в униние.
20. И на този от вас, който от днес нататък говори: “Тежко ми е! Защо на мен толкова болка? Защо на мен такова тегло? Трудно ми е да живея”, ­ Аз ще кажа само едно: “Не си Ми повярвал, не си успял да се слееш с Мен!”
21. И празникът продължи до вечерта с песни и танци, докато угасна огънят и докато слънцето не се сбогува с този чудесен Ден...
22. Измина една седмица.И настъпи пролетният ден за венчавка. На голямата поляна в Малка Минуса се събра множество от тези, които бяха дошли да поздравят своите братя и сестри с техния прекрасен празник и да им отдадат радостта на своите сърца.
23. И се образува празнична пътека до това мястото на поляната, където Учителя очакваше венчаващите се.
24. От двете страни на този път стояха с пролетни клонки в ръце тези, които съпровождаха венчаващите се при Сина Човешки с пожелания за щастие.
25. И бяха тринадесет двойки, пожелали да съединят своите сърца.
26. И Учителя им говореше: “Вашето битие може да разцъфне достойно само във великата хармония между мъжкото и женското начало...
27. Сега на вас ви предстои да поемете велика отговорност пред лицето на Бога, за която Той ще ви благослови”.
28. “Готови ли сте да поемете отговорността, възложена ви от Отец?” ­ строго питаше Учителя всяка двойка и след единодушния утвърдителен отговор освещаваше с кръстен знак възсъединяващите се и техните ръце, сложени една в друга, като обърнатата с дланта нагоре ръка на жениха поддържаше ръката на невестата.
29. И Синът Човешки простря ръцете си над венчаващите се, застанали в полукръг пред Него, и ги благослови: “Бъдете благословени! И да се укрепят силите ви по пътя на създаване на хармонията на единението на вашите сърца!
30. Поемете върху раменете си отговорността, предначертана ви от великия Отец за сътворяването на благо в името на вашия избраник, в името на другите Божии чада, в името на заобикалящия ви свят.
31. Бъдете мъж и жена!
И да пребивава вечно любовта между вашите сърца. Амин.
32. А сега се обърнете към своите братя и сестри и приемете хляба. Приемете го и се поклонете”.
33. И се разгоря ярък пламък от “танца на огъня”, подарен от Татяна.
34. “Скъпи Мои, приели великото Предначертание!
Този огън е огънят на вашия живот! Да бъде той жарък! Да осветява пътя на слепите! И да сгрява измръзналите!” ­ говореше Учителя.
35. И приелите венчалните връзки застанаха в кръг.А техните братя и сестри образуваха следващите кръгове.
36. И Синът Човешки застана в средата на кръга, край яркия огън, и каза: “Възславете великата Любов, излъчваща се към вашите сърца! Прегърнете Земята! Прегърнете братята си! Стоплете всичко измръзнало!”
37. И братята и сестрите издигнаха към небесата ръце, възсъединени в единен порив, и възславиха Отца!
38. Зазвъняха камбани. И венчаните двойки тръгнаха след Учителя по пътя, отново създаден от братята и сестрите с радостни сърца, към празничната трапеза.
39. И прегърна Синът Човешки мъжете и жените и им подари Своето сърце.
40. “Да тържествува сърцето ви! Мир и щастие вам!” ­ каза Учителя, благославяйки хляба и пиршеството.
41. И събралите се вкусиха благата храна.
И се отдадоха на празника...
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.12 included.