Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На сутринта при Сина Човешки отиде един равин на име Саша, който служеше в московската синагога и желаеше да се срещне тайно с Виссарион без последващо огласяване на тази среща.
2. Равинът беше познат на Мария, с когото тя не беше се виждала няколко години, от времето, когато той бил още джазов музикант.
3. И ето че настъпи моментът, ноември хиляда деветстотин деветдесет и трета година, и на Мария й попадна телефонният номер на стария познат, сега уважаван в Москва равин.
4. В разговора си със Саша Мария разказа за своя нов живот, за срещата си с Учителя, и го попита дали е чувал нещо за Виссарион.
5. “Не, не съм чувал” ­ бе неговият отговор.
6. “Знаеш ли що за Човек е Той?” ­ попита тя.
7. “Да, зная. Това е Иисус!” ­ отвърна равинът.
8. Отговорът му доведе Мария до объркване.
9. “А знаеш ли ти коя си?” ­ продължи Саша.
10. “Коя?”
11. “Ти си Магдалена!”
12. “Откъде знаеш?” ­ още повече се удиви Мария.
13. “Знаех го още когато се запознах с теб. Замисляла ли си се защо те ухажвах? Ти си извор на живот. Знаех, че чрез теб мога да открия Иисус.
14. Само че защо отново дойдохте тук?
Две хиляди години след Неговото заминаване ние се опитваме да въведем поне някакъв ред, да установим някакви закони. А вие отново дойдохте да разрушите всичко...
15. Но при всеки случай ще се радвам да те видя, да си поговорим” ­ завърши с усмивка в гласа той.
16. Срещата между Мария и равина бе радостна.
И Мария му даде “Слово на Виссарион”.
17. След като прочете “Словото”, Саша пожела да се срещне с Виссарион.
18. При следващото идване на Учителя в Москва, през януари, срещата не се състоя; равинът не успя да дойде, защото в синагогата имаше празник.
19. През март Мария отново се срещна със Саша, даде му току-що издаденото допълнение към книгата “Слово на Виссарион”, както и “Обръщение от Висшия Вселенски Разум” и му съобщи, че Учителя се готви да замине за Израел.
20. Равинът изрази готовност да помогне с каквото може за оформянето на визите и каза, че би искал да отиде на обетованата земя заедно с Него...
21. В навечерието на отпътуването на Сина Човешки за Израел Саша най-накрая се срещна с Виссарион.
22. Равинът каза, че прочетеното от него “Слово” несъмнено е боговдъхновена книга и той е съгласен практически с всичко, написано в нея.
23. Саша беше удивен от дълбокото познаване от Виссарион на Тората, с което бяха пропити страниците на книгата, макар в сегашното Си тяло и със сегашното Си съзнание Виссарион да не бе изучавал първоизточниците на древното Писание.
24. “Разбира се, това е Твоята Същност, това е паметта на Душата Ти” ­ каза равинът.
25. “А при вас в общината има ли евреи?” ­ попита Саша.
26. “Има. В общината живеят хора от рaзлични националности” ­ отвърна Виссарион.
27. “Но тези евреи не познават Тората ­ рече Саша. ­ Хубаво би било да изпратите при нас млади евреи, младеж и девойка, за да изучат древното знание, великата етика на родния си език, а не от преведени, орязани и лишени от сила варианти.
28. Нима е възможно да се постигне музиката на Тората, нейната хармония, нейното строго величие, където всяка строфа, всяка буква носи неповторимо тайнство, на езика на народите, които не са раждали пророци! Тората може да звучи само на родния език.
29. Нима в общината не ви е нужен хилядолетният опит на древните общини? Нали без Старата традиция не може да се създаде нещо ново.
30. И ако общината попие в себе си древния закон, духа на Тората, то при вас ще дойдат евреи, ще дойдат много евреи.
А там, където има евреи, там е животът!”
31. “Какво пък, ако някой поиска да учи, нека да е за негово благо. Това е избор на всеки” ­ отвърна Виссарион.
32. “Хубаво е, че отивате в Израел! Важно е да напомните на евреите за вярата в живия Бог!
33. Но това пътуване крие голяма опасност! Не говори за Себе Си там! Там традицията е прекалено силна! Да не се повтори случилото се вече веднъж преди две хиляди години.
Говори за Себе Си като за Вестител.”
34. “Аз Съм дошъл да говоря не за Себе Си, а за Този, Който Ме е пратил.
35. А как ще е в Израел? Какво ще кажа там? Всичко зависи от Божията Воля!”
36. “Виссарион! Нали Иисус не стана Месия за Израелския народ. Това Волята на Бога ли е?
37. Той е допуснал много грешки и човешки слабости. А е могъл да стане Машиах. Но Той се откъснал от корените си. Допуснал е грешка.
38. Виссарион, сега ти си в подобна ситуация. Евреите чакат Месията. Ти би могъл да станеш Цар на избрания народ. Но не повтаряй някогашната грешка!”
39. Виссарион наведе глава и се усмихна. Последва пауза...
40. Саша прекъсна мълчанието: “Ето тук Маша ми даде посланието от Висшия Вселенски Разум, някакво търсене на Бога в пространството, а не в Духа! Впрочем, както индуизмът, и както в трудовете на Блаватска. Търсят не там, където трябва. Там Го няма! Виссарион, тези послания какво отношение имат към Теб?”
41. “Тези послания нямат никакво отношение към Моя Отец!” ­ отвърна Синът Човешки.
42. Равинът разпита за Израел, за съдбата на обетованата земя, защото знаеше, че наближава Съдният час.
43. Учителя тихо промълви: “Това е болката на сърцето Ми...”
44. По-късно, в телефонен разговор с Мария, Саша каза: “Ти знаеш, Маша, нали преди две хиляди години в синедриона аз, както и днес, Му симпатизирах”.
45. В Москва имаше още един човек, на име Александър, на когото Мария позвъни през един зимен ден. Той пристигна при нея веднага след разговора, но не пожела не само да се срещне с Виссарион, но дори и да чуе Името Му.
46. Съвсем наскоро този човек бе станал финансов директор на голяма московска банка. Когато видя Мария, се просълзи, толкова се развълнува.
47. Каза й, че тя вече е на пътя на пречистването, а на него му се налага да работи в най-голямата кал.
48. “Защо ти трябва това? Какво желаеш?” ­ попита Мария.
49. В очите му се появи блясък и той възторжено разказа за своите технически открития, с помощта на които щеше да изчисти цялата Земя от замърсяването; че можеше да нахрани всички, да се погрижи за малките деца и, за разлика от Мария, не се бе отказал от строителството на детски град, където децата щяха да разполагат със свръх техника, с прибори за левитация.
50. Мария не се сдържа и му каза, че, както е тръгнал, може да изиграе ролята на антихриста, и го повика в Минусинск.
Каза му още, че той може да загине.
51. Александър отговори, че знае всичко това от дете и не принадлежи на себе си, защото се намира под властта на сили и нищо не бива да променя.
52. И че неговите крачки ­ това е неговият избор. И е готов да бъде изтрит от лицето на Земята и да смете целия боклук след себе си...
53. Мария изпитваше болка като го гледаше, и жалост, и любов към него.
54. Той не пожела да чуе и дума за Виссарион...
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.16 included.