Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Рано на другата сутрин Виссарион беше вече на палубата и с вълнение се взираше към невидимия, скрит от утринната мъглица израелски бряг.
2. И, както винаги, след дългата нощ, настъпи утрото на новия ден. Настъпваше утрото на Вечността след тъмнината, спуснала се някога над света.
3. Защото завършваше детството на човечеството, изпълнено с неразумни слепи деяния и блуждаене в мрак, тъмен като в рог.
4. Слънцето на Истината изгряваше в жадуващите сърца, пробуждайки почвата на човешките души за лъчезарно разцъфване.
5. И ето че започваше да се разсейва тъмнината на безликата нощ и заедно с настъпващото утро Синът Човешки стъпи на земята израелска.
6. Пред пътниците изникна Хайфа, град древен, град нов.
7. И Сина Човешки посрещнаха Божиите чада от Петербург, Рига, Москва, пристигнали в Израел преди няколко дни.
8. Но митническата проверка раздели посрещачите от Учителя; служителите й обясниха на пътниците, че не могат да ги пуснат в Израел без визи и трябва да се върнат в Кипър с вечерния ферибот.
9. Между посрещачите имаше един унгарец на име Жолд, дошъл в Израел да се срещне с Виссарион.
10. На път към пристанището Жолд казал на Юлия, стара негова позната, от която научил за пристигането на Виссарион в Израел: “Без визи е невъзможно да се влезе в Израел. Още повече, че днес е събота и всички учреждения са затворени.
11. Но ако Той е Христос, то за Него няма нищо невъзможно и ще влезе в Израел.
12. И ако Виссарион влезе в Хайфа, ще повярвам, че Той е Този, Когото чакат всички.”
13. Учителя стоеше малко встрани от митничарите и със затворени очи възнасяше Словата Си към Отец.
14. Учениците показаха на представителя на митническата служба поканите от руската православна мисия в Йерусалим. Митничарят клатеше глава и твърдеше, че е нужна входна виза.
15. И изведнъж неочаквано попита: “Има ли между посрещачите някой, който може да гарантира престоя ви в Израел?”
16. Изпратиха да доведат някой от посрещачите. Дойде Жолд и пое отговорността за престоя на обетованата земя на Виссарион и тези, които Го следваха.
17. Набързо оформиха десетдневни визи и Израел отвори вратите си пред Сина Човешки.
Велика е Славата на любящия Отец!
18. Жени в бели празнични одеяния посрещнаха Сина Човешки с цветя и радостни сълзи.
19. Посрещнаха Учителя Неговите ученици: Николай, Александър, Сергей и Саша Петербургски.
20. Сергей положи пред стъпките на Сина Човешки палмова клонка.
21. И Учителя прегърна всеки, имал възможността по време на пасхалните дни да бъде до Него за укрепване на собствените си сили на великата земя.
22. Пътниците не останаха дълго в Хайфа, подариха усмивките си на гостоприемната стопанка и опитаха от даровете на земята израелска, земя слънчева.
23. И каза Учителя, преди да седнат набързо на трапезата: “Блажен е този ден, в който земята, обетована преди, сега отново приема Истината на великия Отец!
24. Блажен е този ден, защото преди часа на великата Божия Слава, в навечерието на Нейното велико Проявление, мнозина от възлюбилите Истината се събират в сплотено семейство, както е предначертал Oтец.
25. Велико навечерие ­ навечерието когато, след много векове, веднъж трябваше да се сбъдне великото Предначертание.
26. Защото на този ден преди много години тъмнина покри Земята и продължи дълги векове ­ тъмнина, закриваща очите на хората.
27. Над Земята се възцари хаос. Хаосът, който предизвика огромно объркване и гибелта на много Божии чада, безкрайно страдание и кръв, която слепците проливаха ежесекундно.
28. Но не беше писано това време да продължи дълго, защото това бе онази обречена крачка, която трябваше да доведе до гибелта на замахващите с камък в ръка.
29. Сега настъпи часът да се съберат камъните, хвърлени безогледно преди и хвърляни и сега.
30. Истина ви казвам, от днес нататък всеки ще събира това, което е посадил.
31. Всеки ще вкусва в изобилие плодовете на своя път, които сам избира.
32. ‘Не е определено тъмнината да царства дълго! Днес князът на света трябва да бъде свален!
33. Затова настъпва времето, когато Синът Човешки ще се възкачи на престола за Царуването, приготвено Му от Отец!
Днес е велико време, проявява се Славата на Отец!
34. И вие, Неговите устремени деца, ще се докоснете до много неща ­ чака ви велик Път, чака ви велик дар, който ще изпълни безмерно сърцата ви!
35. Ще го възприемете ли достойно? Ще го оцените ли достойно?
36. И в навечерието на събития велики ще вкусите хляба, който ще бъде благословен сега.
37. И да познаят утробата и разумът ви това, което ви е приготвил Отец! В името на Истината, да бъде така!
38. Да бъде благословен хлябът на този дом и да се наситят вкусващите го и да пребъде над тях Твоята Благодат, Отче!
39. И да укрепнат! И да не се поколебаят в стъпките си!
Да бъде твърда ръката им, а сърцето им да излъчва Светлина слънчева!
Да бъде така! Амин”.
40. И ето че пред погледите на пътниците вече се издига Йерусалим, разпилян по билата на невисоки възвишения, накъдето бързаше Синът Човешки.
41. Към великия град ги возеше с личния си микробус Владимир, който само допреди една година все още живееше в Русия.
42. По предварителна уговорка той доброжелателно се съгласи да бъде полезен (със своята кола) при пътуването из Израел.
43. Когато наближиха покрайнините на Йерусалим, недалече от разрушените от времето древни жилища, погледът на Учителя избра едно невисоко възвишение. И Синът Човешки помоли да спрат колата в неговото подножие.
44. Той повика със Себе Си четиримата Си ученици: Владимир, Александър Сахалински, Владимир Якутянин и Вадим.
45. И с решителна крачка забърза към върха на планината, пазеща спомена за далечни времена.
46. Еврейският юноша с малка черна шапчица, когото срещнаха на върха, удивен от необичайния им външен вид ги заговори на родния си език, като задаваше много въпроси, сочейки ту хитона, ту броеницата, ту сандалите.
47. Пътниците само се усмихваха в отговор като не винаги разбираха въпросите.
48. Младият евреин се вълнуваше, сочеше сандалите им и обясняваше, че по тези места има много змии и бодливи растения.
49. “Всичко е по Волята велика” ­ отвърнаха с усмивка пътниците и посочиха Небето...
50. И изкачи Синът Човешки върха, който бе избрал за благоговейната Си молитва за Слава на Отец.
51. А учениците се отдалечиха от Учителя в направление на неговите ръце по посоките на света на четиринадесет крачки, като образуваха жив кръст.
52. Вадим се отдалечи по посока на дясната ръка, Александър ­ на лявата, Владимир застана пред Лицето на Месията, Владимир Якутянин ­ зад гърба Му.
53. И Учителя помоли да завършат молитвата си когато Той им каже.
54. И Синът Божий, заедно с учениците Си, възслави великия Отец!
55. Възславиха Неговата Воля и безмерната Сила, проявяваща се на истинния Път в името на предстоящото Осъществяване.
56. Но Вадим и Владимир не изпълниха Волята на Учителя и като завършиха молитвата си, се приближиха към Него преди да ги е повикал.
57. Първи побърза да се приближи Вадим. Учителя наведе печално глава и промълви: “Вадим, Вадим... Защо не изпълни Моя завет?!”
58. Болка прониза сърцето на ученика. И Вадим, и Владимир стояха пред Учителя с наведени глави.
59. “Саша ­ повика Учителя продължаващия молитвата Александър. ­ Да тръгваме!”
60. В този момент Владимир Якутянин се приближи до Учителя като видя, че другите двама ученици са до Него.
61. Заслизаха към колата бързо и в мълчание.
62. Долу ги чакаха приятелите им Валерий, получил прозвището Преводача заради задълбочените си познания по английския език, Мария, Юлия, Елена от Москва и Владимир ­ шофьорът.
63. Преди да потеглят към храма Господен, спряха в новата част на Йерусалим, наречена Рамот, в семейството на Юлия, която живееше вече от няколко години в Израел и бе приела Благата Вест от Юлия Петербургска.
64. Учителя помоли учениците Си да бъдат много внимателни в храма и да стоят до Него.
65. Уговориха се къде да се срещнат на другия ден в случай, че се наложи да се разделят в суматохата и блъсканицата на празника.
66. С нестихваща болка в сърцето, Вадим се приближи към Учителя.
Учител и ученик се прегърнаха. “Прости ми” ­ промълви Вадим.
67. “Бъди бдителен. Да не изпуснеш Вечността!” ­ отвърна Учителя.
68. Оставиха колата пред стените на древния град, Стените йерусалимски бяха облени от яркото слънце и изпълнени с разноезична глъч.
69. И тръгна Синът Човешки по древния път към траурното място, на което днес се издига храм на Негово Име ­ храм, изпълнен със суета безмерна, с търговия и очакване на чудо.
70. Звънът на празните буркани за вода съпровождаше влизащите в храма, защото беше невъзможно да не закачиш с крак някой буркан ­ с тях бе осеян не само площадът отпред, но и подът вътре в храма.
71. В храма имаше изключително много хора, които се тълпяха на шумна опашка до мястото, почитано като Гроба Господен.
72. Около балдахина със свещите гореше огън. Разговаряйки на разни езици хората се стремяха към него с пасхални свещи в ръце.
73. Един свещеник пазеше входа към Гроба Господен. Охраняваше с подвиквания, с ръце и с раздразнен израз на лицето опитваше да възпре напиращата тълпа.
74. Парчета от вестници, кутии, целофанени пликчета шумоляха под нозете им.
75. Точно тук, до Гроба и до Голготата, продаваха църковни принадлежности, сувенири, икони, вода от река Йордан.
76. Като видяха Спасителя от плът и кръв и в багрен хитон, групичка монахини се задърпаха една друга за роклите, замряха за миг удивени, а когато дойдоха на себе си, започнаха да се заканват с пръст на Сина Човешки, изплашени, че виждат привидение.
77. Въоръжени войници местеха встрани металните заграждения с надпис “полиция”.
78. Валерий отиде да се осведоми за началния час на пасхалната служба и за времето за разпалването на чудния огън.
79. Виссарион, застанал с гръб към масивната колона, с лице към Гроба, помоли учениците да застанат до Него, като се обърнат с лице към Него.
80. Валерий се върна и съобщи неочаквана вест: службата била минала, а огънят, който не обгаря, бил запален на обяд на същия ден, събота.
81. Объркване обзе учениците на Христос, защото много от тях очакваха, че чудният огън няма да се запали в Деня на Възкресение Христово. И че за грешното човечество това щеше да означава началото на Съдното време.
82. Но всичко става по Волята на Отец, а не по волята на хората.
83. Огънят бе запален не в деня на Възкресението, а в съботния ден, както това се прави отдавна според традицията на гръцката православна църква.
84. И мълвеше Синът Човешки на този, който беше до Него: “Всичко е както трябва да бъде... Да си тръгваме оттук!”
85. И тръгна Учителя към Гетсиманската градина и с Него вървяха повече от двадесет човека.
86. И се уедини Синът Човешки сред тишината на гробниците на пророци древни и царе от старозаветно време.
87. Беше се опечалил от всичко, видяно в храма, от осеяния с разхвърлян боклук и буркани за вода под и загражденията с надпис “полиция”, защото като скот заграждат човека в дома Господен.
88. Каква блъсканицата и нежелание да възлюбиш ближния, сякаш току-що бе завършила голяма концертна програма и зрителите, най-накрая дочакали главния номер ­ огъня, разгорял се като чудо, дочакалите с невъобразима глъч възславиха чудото и Този, Който го бе сътворил. А като си тръгнаха, всичко беше осеяно с нечистотия и боклуци, защото докато очакваха чудото, бяха яли и пили.
89. Но хората бяха забравили главното ­ че това не е концертна сцена, а храм Господен и Негов Гроб...
90. Преизпълненият със събития ден клонеше към своя залез. Пътниците се изкачиха над Гетсиманската градина и спряха на зеления склон, който по аромат и цветове напомняше руска ливада.
91. И разказа Учителя тайната на благодатния огън, който се възпламенил някога като по чудо.
92. За това, че хората не съумели в впоследствие да видят лъжата, скрита зад блясъка на чудото, предназначено за отворените очи и за още непрогледналото сърце.
93. И това бе станало едно от многото знамения, на които бяха повярвали.
94. И то доведе до върха на нещастието, защото хората изгубиха връзката между своите постъпки и това, което бе запечатано за хората в Свещеното Писание.
95. И хората свързваха разпалването на огъня, проявено на обяд, единствено с Мига на Възкръсването, станало преди две хиляди години.
96. Нима, заслепени от чудото, те бяха забравили, че великият Миг се бе проявил в утрото на четвъртия ден.
97. Защото някога Учителя бе казал: “Лукавият и прелюбодеен род търси знамения; и знамение няма да му бъде дадено, освен това на пророк Йона;
98. Защото, както Йона прекара в утробата на кита три дни и три нощи, така и Синът Човешки ще бъде в сърцето на Земята три дни и три нощи”.
99. И, разбира се, великият миг се бе проявил не в съботния ден, в който се разпалваше пламъкът днес.
100. Не разбираше човекът, че и тъмнината може да спуска огън на Земята. Къде е тази бдителност, към която призоваваше Учителя?!
101. Прекараха нощта в хотела за поклонници край стените на Стария град.
102. И хотелът беше просмукан с мириса на източните пазари, на пари, на неспокойни човешки съдби, намерили тук временен пристан и бързащи да се потопят отново във водовъртежа на суетата, користта, безразличието един към друг.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.18 included.