Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. А на сутринта при пътниците дойде един арабин на име Емилио, знаещ за Сина Човешки от Юлия Петербургска, която живееше в Израел вече повече от година, разказвайки за Осъществяващото се в Русия на желаещите да чуят.
2. Емилио покани Виссарион и тези, които Го следваха, в дома си във Витлеем.
3. И отново, след година и половина, прашната улица в покрайнините на Витлеем поведе пътниците към паметното място.
4. Редом с Истината вървеше Емилио, възрастен арабин с красиви добродушни очи. И още двадесет човека следваха Учителя.
5. И отново Синът Човешки бързаше към гроба на Майка Си, загубен между изоставените древни гробове. Бързаше натам за втори път през това хилядолетие.
6. Някога, в един далечен живот, Майката бе проливала сълзи над гроба на Сина си. А при сегашното Осъществяване, по Волята на любящия Отец, Синът за втори път се поклони пред праха майчин.
7. С Виссарион бяха четиримата Му ученици. Другите пътници останаха на отсрещния бряг на ручея, отделящ древните гробове, и изчакваха знак от тези, които отидоха първи.
8. Защото Учителя пожела известно време да се усамоти до гроба на Майка Си.
9. И Учителя каза: “Като постоя до гроба на Майка Си, ще повикате останалите”.
10. И Синът Човешки се докосна до каменния кръст, който бе поставил преди година и половина върху праха матерински, и възстанови очертанията му с трепетна ръка.
11. И остана Синът насаме с Майка Си.
Продължителна молитва се отрони от устните Му и Той докосна тревата, скалната пещера, под чиито останки почиваше праха на Тази, която Го бе обичала и продължаваше да Го обича безмерно.
12. След молитвата Виссарион се отдалечи от пещерата и приседна на каменния склон.
13. А учениците повикаха другите братя и сестри и преклониха колене в молитва...
14. И събраха се тези, които Го следваха по Словото Му, хванаха се за ръце, издигнаха ги към Небето и, в единството на своите души, възславиха Отец и този ден.
15. И витлеемските камбани повтаряха тази тържествена минута.
16. А Синът Човешки стоеше в центъра на кръга и прегръщаше Майката Земя заедно със Своите братя и сестри...
17. На връщане Емилио заведе пътниците в красивия си и гостоприемен дом, където голямото му семейство с нетърпение очакваше срещата с Учителя, защото и съпругата на Емилио, и децата му вече бяха приели в сърцето си Благата Вест.
18. На срещата дойдоха техни близки приятели, за да се запознаят с Човека, даващ Истината Божия.
19. С внимание почтително слушаха изреченото от Учителя и приемаха думите Му.
20. А Валерий точно и старателно превеждаше на английски език казаното от Учителя.
21. И благослови Виссарион хляба на този дом и жадуващите вкусиха от този хляб, разчупен от Неговите ръце.
22. След трапезата приятелят на Емилио, беловлас арабин, попита Учителя как се отнася към развода в семейството.
23. “С болка” ­ отвърна Виссарион.
24. Арабинът кимна с глава. “Аз мисля, че разводът е като бомба, поставена в семейството” ­ каза той.
25. “Семейството се разрушава поради отсъствието на вяра.
26. А отсъствието на вяра повлича към гибел и цялото човечество” ­ промълви Учителя.
27. “Аз мисля съвсем същото” ­ възкликна арабинът.
28. А след това отпътуваха за Назарет, града на детството на Иисус, близо до който се бе родил Той преди две хиляди години.
29. По пътя микробусът на Владимир зави към Кесария на брега на Средиземно море ­ древен град от една велика империя, чиито камъни помнеха стъпките на Иисус.
30. Колко пъти човекът бе налагал тук господството си, донасяйки различни вери, различни царе.
31. И ето че сега от тези господства бяха останали само развалини и все същият тътен на прибоя, несътворен от човешки ръце.
32. Синът Човешки дълго броди в мълчание из напечения от слънцето град.
33. И мълвеше Той, стъпвайки върху древните руини: “И каква е сега твоята цена, творение на човешките ръце, възнесло името си до Небесата?
34. Някога ти бе готов да се изсмееш надменно на Истината, която ти бе дадена. Ти беше готов гордо да сложиш крак върху изпратеното от висините от Бога. И колко струва сега твоето име? И колко струва славата ти?
35. Някога, в своето невежество, ти се опита да сложиш крак и върху Мен, като не позна величието на Славата на Моя Отец.
36. Величието на Славата, която Ми позволи сега, след толкова време, да сложа крак върху твоя разпилян прах!
37. Не знаеше ти, не знаеше за времето, за Вечността. И ти блестеше, блестеше с временна слава.
38. И ето, днес си прах. Ти се разпиляваш все повече и скоро от теб нищо няма да остане.
39. Моите стъпки отново са свежи, отново са твърди като преди, защото това е предначертано за Мен от Моя Отец.
40. И те няма да трепнат. Аз трябва да вървя от век във век през Вечността.
41. Щастливи са тези, велика е славата на тези, които съумеят да възприемат даденото им от великия Бог, от живия Бог. Защото, според предначертаното, им предстои да вървят по пътищата вечни. Божията благодат да пребъде на челото на тези чеда!
42. Но голям слепец ще е онзи, който вдигне ръка срещу Волята на Твореца!
Неговият дял в живота ще бъдат същите прах и небитие!”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.19 included.