Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. В събота на шестнайсети януари, денят на заминаването на Пътника на далечен път, отново прозвуча Словото Му.
2. И беше казано: “Стъпало след стъпало вие ще се изкачите до това сътворение, което е и вашето предначертание.
3. Но до това стъпало трябва да достигнете, като съберете необходимия опит за най-благоприятното сътворяване на вашето предначертание.
4. И този опит ще придобивате, движейки се по Пътя, по който ви води Отец...
5. Няма незначителни крачки.
6. Всяка ваша крачка, направена днес ­ това е вашият живот, това е частичка от вашия живот.
7. Ако откъснете частица от своята плът, ако откъснете дори мъничка частица... Нима не ще почувствате нищо? Разбира се, ще ви заболи.
8. Всяка неправилна крачка изтръгва частица от вашата душа, мъничка частица, сякаш незабележима.
9. Но след множество такива крачки ще изтръгнете огромна част от вашата душа и тогава тя няма да се възстанови и няма да има сили да твори. И тази преграда, която в бъдеще се изпречи пред вас, ще бъде непреодолима.
10. И вие, разбира се, ще викнете: “Какво да правя, тя е непосилна за мен!” Но тук не ви остава нищо друго, освен да обвините самите себе си.
11. Бъдете внимателни, съумейте да опознаете радостта от труда.
12. Пробвайте се да пожелавате всяка работа, която ви попадне под ръка, особено ако този труд е за благото на вашите ближни. Та нали това е прекрасна възможност да подарите сърцето си.
13. Но непозната ви е все още красотата на труда...
14. Днес човек може да се спаси само като се хване за ръце в единно, прекрасно сътворяване.
15. Когато, почувствали болката на другия, вие му предоставите вашето рамо, с умение да му отдадете животворната влага на своето сърце.
16. Но засега съзидание няма, остава си само говоренето ­ говорене за любов, говорене за добро.
17. Вяра без дела е мъртва.
18. Само чрез деянията на вашата плът се проявява вярата към Отец!
19. Нека вашите ръце вечно да се докосват до прекрасен труд!”
20. Красноярск посрещна Сина Човешки за един ден (вечерта трябваше да отлети за Петербург).
21. И се състоя среща в квартирата на Лариса, която се опитваше да обедини малкото последователи на Осъществяването в родния си град.
22. На срещата с Виссарион дойдоха тези, които се стремяха да приемат Учителя в сърцето си.
23. “Сега е благоприятното време за избор на духовен път. Много течения, много направления, много натрупани знания. Как да се оправим сред цялото това множество? Как да търсим Пътя?” ­ попита една девойка, която досега приемаше за свой учител Шри Чинмой.
24. “Да търсиш Истината с разума е огромно нещастие, само сърцето е способно да Я види.
25. Истината няма насила да се налее в устата, трябва да пожелаеш да изпиеш Истината.
26. И днес дойде времето да отхвърлите от себе си всяко човешко виждане, трупано от хилядолетия.
27. С тежкия товар от преди не ще прекрачите в бъдещето” ­ отговори Учителя.
28. “Когато стъпиш на духовния път, нарастват страданията. Признак ли е това за истинността на пътя?”
29. “Страданията за себе си ­ това е знак за твоята привързаност към материалния свят.
30. Загубата, свързана с теб, ­ това е страдание заради самия теб.
31. Ако преживяваш загуба, свързана с теб, значи преживяваш загубата от привързаността си към материалното действие. Такова страдание не е признак за твоето духовно развитие.
32. Затова пък изчезването на страданията заради самия теб и крачката към страданието заради околните ­ това е крачката към истинското духовно развитие”.
33. През деня беше казано в този ден от питащите: “Колко необикновено е изрисувал Дядо Мраз утринния прозорец.
34. Ако на него видиш гора, ближният ти ще се съгласи с теб и вие заедно ще разсъждавате за красотата и величието на гората.
35. Но когато единият от вас каже: “Погледни какви удивителни хвойнови клонки”, другият ще свие рамене: “Аз не ги виждам, аз виждам широколистни дървета”.
36. И по този начин, в детайлите, вие все повече и повече ще се отдалечавате един от друг, разсъждавайки за една и съща картина.
37. Защото вашата индивидуалност е неповторима и вие ще възприемате света винаги по различен начин, и това се проявява също и в различното възприемане на Истината, която приемате със сърцето си.”
38. “Невъзможно е да изгребеш морето, без да отбиеш реките, които се вливат в него.
39. Невъзможно е да унищожиш дявола, ако не престанеш да го подхранваш със злоба, негодувание и студ.”
40. “Ако засега не си открил предначертания за теб труд, то върши всяка работа, която ти попадне под ръка, щом е насочена за благото на хората, отдавайки в този труд своето сърце на хората.
41. И ако този труд ти се стори малко значим и неизразителен, то това говори за твоята слабост, но не и за непотребността на труда.”
42. Петербург. Аерогара Пулково. Седемнадесети януари вечерта. И се състоя удивително топла среща на последователи с Учителя.
43. Хляб, цветя, светещи от радост очи, искрена песен и множество усмивки, прегръщащи Учителя в широк кръг.
44. Хората, които се оказаха в зданието на аерогарата по волята на този ден, макар и да не бяха чували за Осъществяването, също бяха неочаквано увлечени от радостното действие и наобиколиха Виссарион в още по-широк кръг, стараейки се да Го разгледат в центъра на този светещ кръговрат.
45. И се питаха един друг: “Кой е Той?”
46. И много гласове им отговаряха: “Това е Виссарион, Синът Божий!”
47. От Пулково пътят ги отведе на улица “Болшая Подяческая”, където петербургчани бяха организирали своя център.
48. И благослови Учителя хляба и стените на този храм.
49. На другия ден се състоя среща на Виссарион с последователи в хуманитарния център.
50. И звучеше Слово за Вярата. И беше казано: “Цялата Майка Земя е обетована, защото тук се е родила Искрата на Отец ­ тази Искра, равна на която няма никъде!
51. Огромно е Мирозданието. И само в някакво негово ъгълче вие носите тази топлина, облечени в прекрасна плът, когато пред вас се разкрива великият Път на Вечността: да сътворите, да изпълните Волята на своя велик Отец!
52. Отец винаги е до вас. Оглеждайки се, Той чака как ще направите следващата крачка.
53. Та нали вие сте като на длан. Така че направете тази крачка достойно!
54. Винаги помнете за взора на Отец. Каквото и да ви се случи, Отец внимателно гледа и тихичко ви говори: “Е, хайде, чедо, прекрачи! Прекрачи смело, нали Аз съм до теб!”
55. В отговор на въпросите Учителя разказа за новото училище:
56. “Душите на много деца са родени с векове по-стари от родителите.
57. Тези души, в много отношения по-опитни, са призвани да станат основата на бъдещото човечество.
58. В тях са заложени особени качества, които на определена възраст ще започнат да се разкриват.
59. И те бързо ще започнат да набират своя особена сила за това предначертание, което са призвани да изпълнят.
60. Ето защо, тази душа вече интуитивно щом се докосне до лъжата, до неприятното, до неправилното, бързо започва да реагира против. И това е естествено.
61. Затова тази форма на обучение, която съществува, остарява и отива в небитието.
62. Сега ви е нужно ново училище, съвършено различно. И това училище вие сами ще го създавате.
63. Новото училище ще помага на малкото дете да разбира приказките и ще го учи да твори красота.
64. То ще го учи да играе, да пее, да твори удивителни неща със своите ръце. Тогава детето ще започне да усеща какво е да подариш радост на околните, отдавайки им своя труд, чрез който ще отдаде своето сърцето.
65. Тези познания, които то ще придобие, трябва да му помогнат в разкриване на неговите възможности.
66. То трябва да вземе именно това, което в дадения момент му е нужно, за да разкрива своите възможности.
67. Ако човек жадува за специални познания, той може да ги придобие за кратко време.
68. Но ако не жадува за тях, може да ги изучава десетки години в училище и пак нищо да не научи.
69. Това е особено качество на човека, затова тук трябва да бъдете безкрайно чувствителни към търсенията на детето, като му предоставяте възможност да твори, да се труди, да вижда радостта в този труд, когато работи редом с възрастните, сътворявайки прекрасни неща.
70. Затова в училище трябва да има майстори на труда, майстори на четката, майстори на музиката, майстори на песента, майстори на танците, майстори на още много различни прекрасни изкуства.
Ето такова училище трябва да се сътвори!”
71. На деветнадесети януари една от най-големите зали в Петербург беше препълнена.
72. И каза Учителя за срещата в Пулково: “Днешното време, когато ме посрещнахте с прекрасна песен, с прекрасни усмивки, с горещи сърца и с ръце, пълни с благоуханни цветя, може да се сравни с онова далечно време, което ви е известно като влизането в град Йерусалим.
73. И ако в ръцете си носехте палмови клонки, те наистина биха покрили Земята!
Как се разкрива днес това удивително Осъществяване, дарено ви от Бог!
74. Аз се вглеждам се във вашите очи, в горящите ви сърца и наистина чувам думата “осанна”, която неволно възгласиха вашите души!
75. Но занапред предстоят още много трудности и времето ще покаже истината за вярата на човека”.
76. И имаше още един ден в Петербург, и още една среща с последователи в двореца на културата, където звучаха отговорите на Истината на много въпроси.
77. По време на целия си тридневен престой в Петербург от сутрин до вечер имаше проповеди, Учителя се срещаше с тези, които искаха личен разговор с Него.
78. И тези срещи се провеждаха там, където живееха Учителя и ученикът, в хотела, чиито собственик беше Сергей, искрен последовател на Осъществяването; заедно с талантливите скулптори Николай и Александър и с много петербургци, той се бе постарал много при подготовката на идването на Учителя и на Неговите проповеди.
79. “Когато ти сам видиш грешката в своите действия, само тогава ще успееш да я оправиш, но не по-рано.
80. Дори ако цялото човечество ти сочи грешката, но ти не я виждаш, ­ постъпи така, както смяташ за нужно”, ­ каза Виссарион на момчето от Иваново, дошло с майка си, обезпокоена от това, че прекалено много познати смятаха момчето за контактьор с извънземния свят и му даваха категорични съвети..
81. “А ако бъде късно за поправяне?” ­ попита дванадесетгодишният човек.
82. “Всяко нещо с времето си! Късно няма.
83. Ако стане късно да поправиш нещо в себе си, значи не е било необходимо да го поправяш. Но важното е било осъзнаването на своята грешка”, — отвърна Учителя.
84. Една жена, която влезе сама при Учителя, каза: “Аз не мога да задам този въпрос на проповедта пред всички, за да не предизвикам неудобна ситуация. Кажете, ако човекът е могъл да породи дявола, то може ли човекът да породи Небесния Отец?”
85. “Истината не се ражда изведнъж в много хора, за да стигне после до един.
86. Истината се ражда от един Източник, за да може после да стигне до мнозина.”
87. Една тъжна жена от Петербург разказа на Виссарион за неочаквано прекъснатия живот на своя син Леонид.
88. Леонид познавал Таана още преди срещата си с Учителя, Когото приел с цялото си сърце.
89. При лятното идване на Виссарион в Петербург, Таана казала на Льоня и на неговата майка, че не бива да ходи на проповедта.
90. След проповедта на Леонид му станало тежко от необузданите прояви на последователите на Мария Деви, които, с проклятията си към Учителя, се опитвали да прекъснат Словото Му.
91. И майката на Леонид отново се обърнала към Таана и чула от нея: “Та аз ви казах да не ходите при Виссарион. И не трябва да казвате молитвата на Единната Вяра, а “Отче наш”.
92. Добавила също така, че Леонид трябва да напусне живота, така говорел Бог... Цифрата две ­ ще има изменения, и че за него вече са дошли...
93. След два дни той започнал да разговаря с някой невидим, престанал да общува с външния свят, разсъдъкът му изключил за привичния свят, проявите му станали неконтролируеми.
94. В психиатричната болница Леонид започнал да чува гласа на Таана и още някакъв глас, който го викал нанякъде.
95. Като го изписали от болницата, той се хвърлил от петия етаж...
96. И каза Учителя на майката на Леонид: “Ако ти веднъж вече си намерила казаното от Бога, отдай на Истината цялата себе си.
97. Последните дни на твоя син ­ това е проява на безсъзнателно ниво.
98. Неговата душа в този момент не е правила избор, тъй като разсъдъкът му е бил под външен контрол. Душата вече е направила своя избор и се е движела към Светлината.
99. Смърт той вече няма да познае, той е прекрачил във Вечността”.
100. И дойдоха при Учителя Олга и нейните приятели, заедно с които тя получаваше послания от Вселената и се стремеше към обединяване на духовните пътища.
101. “Днес надеждата се възлага на носителите на Духа и Светлината на Отец, всички светли сили и пътища трябва да се обединят. Трябва да засвети едно слънце” ­ каза Олга.
102. “Всеки вижда казаното през призмата на своето разбиране и опит. Затова незабелязано може да се прокрадне неразбиране” ­ каза Учителя.
103. “Но на фин план ние всички сме единни”, ­ каза един от приятелите на Олга.
104. “За да се слеете на фин план, трябва да напуснете плътта.
105. Но за да се слеете в едно по време на човешкия живот, трябва да приемете Истината, една за всички” ­ отговори Виссарион.
106. И беше подарено на Учителя за богоявленските празници от последователи на Истината древно издание на Евангелието на старославянски език, в масивна кожена подвързия с големи метални закопчалки.
107. Виссарион внимателно взе книгата и дълго я държа в ръце, докосвайки с душата си многовековната история на тази книга, достигнала до Него през множество животи.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.2 included.