Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. И отново пред пътниците е Назарет, градът на далечното детство, бил някога малко незабележимо селище и осветен пред целия свят от великото Начало.
2. Отново пътниците бяха посрещнати от белокаменния женски манастир с уютен хотел за поклонниците.
3. Настоятелката на приюта позна Учителя и се зарадва от срещата с приятните млади хора, които помнеше от предишното им идване.
4. Учителя бе посрещнат и от Своето семейство, изваяно от бял камък, откъдето Го гледаха родните очи на Йосиф, Мария и малкия Иисус.
5. Синът Човешки ги прегърна и очите Му се напълниха със сълзи.
6. Колко печално и тежко беше да съзерцава изваянията на човешките ръце, творили в Негово Име, които сега Го отхвърляха,
7. Когато бе дошъл в разказващия за Него свят, в който пребиваваше като чужд...
8. Късно вечерта, когато градът притихна и манастирът заспа, а Учителя разговаряше с учениците под родното звездно небе, в подножието на паметника, чрез устата на светите братя Небето се обърна към Сина Божи и към тези, които Го следваха.
9. И зарадваха се Господните ученици на този миг, защото сърцата им пребиваваха в трепетно очакване.
10. И това бе казано, за да се укрепят стъпките на учениците, защото беше дошло времето да творят праведно в името на великото Осъществяване, без да се обръщат към миналото; нали онова, което е било преди, си е отишло безвъзвратно.
11. И, изпълнени с великия Дух, учениците се уединиха в манастирския параклис, който ги очакваше с отворени врати и горящи светилници, и възнесоха те трепета на своите сърца към любящия Отец и към заобикалящия свят...
12. На сутринта на новия ден предстоеше изкачване на планината Фавор, планината на Преображението Господне, което учениците на Иисус видели преди две хиляди години.
13. Днес на тази планина вярващите чакат Второто Пришествие на Сина Човешки.
14. И тръгнаха след Учителя деветима ученици: Владимир, Вадим, Александър Сахалински, Владимир Якутянин, Валерий Преводача, Николай, Александър и Сергей Петербургски, Саша Мъничкия, получил това прозвище, тъй като беше най-младият сред учениците.
15. Изкачването мина леко, бързо, на един дъх.
16. Пътниците не правеха почивки, а само кратки спирания, за да хвърлят поглед към удивителната долина, окъпана в слънце, в израелското небе и в ярки сочни краски, сливащи се на хоризонта с небето във вид на лека мъглица. Колко прекрасна е тази земя!
17. На върха учениците се разделиха: една част остана с Учителя и се разположи на полянката пред малка горичка, водеща към склона на планината; другата част отиде към католическия храм, за да поговори със свещеника за възможността Словото да прозвучи в храма.
18. Валерий и Вадим разказаха на францисканския монах, наречен Ендрю, за Виссарион ­ Учителя от Русия, след който вече вървяха множество хора, стремящи се да изпълнят това, което им носеше Той.
19. И учениците подариха на жизнерадостния обаятелен монах “Малко зрънце от Словото на Виссарион” на английски език.
20. И каза Ендрю, че параклисът на храма е готов да приеме във всеки момент гостите от Русия, че в параклиса Учителя може да се обърне с проповед към своите последователи.
21. Но според съществуващите правила, на олтара в главния храм можеха да служат само свещенослужители с католическо вероизповедание.
22. “Параклисът е на ваше разположение, чакаме ви” ­ усмихна се Ендрю на прощаване.
23. През това време Учителя, уединен сред дървета и гъст храсталак, видя входа на каменна пещера, който по-нататък се разширяваше и завършваше с просторна бяла пещера.
24. И повика Виссарион учениците при себе Си. Александър Сахалински и Владимир донесоха сухи съчки и запалиха в пещерата огън. Владимир Якутянин засвири на флейта.
25. И заличиха се границите на времето: огънят разговаряше с пукане с белия свод; край яркия огън, с хитон, който гореше с цветовете на пламъка, седеше Синът Човешки и разговаряше със Своите ученици.
26. През това време Владимир-шофьорът докара на Фавор жените, които следваха Христос.
27. В древната пещера, около Учителя и огъня, се събра тесен кръг от двадесет и двама човека.
28. И светеха лицата им със земния пламък, а сърцата ­ с Небесен огън.
29. И мълвеше Синът Човешки: “Някой от вас мечтал ли е за тази велика приказна минута, когато се изтрива понятието за време и когато наистина се проявява словото: и беше денят колкото хиляда години и хиляда години бяха като един ден...
30. Измина една нощ. Около нас се случиха много неща,. много неща се измениха.
31. А тук, в този кръг, сякаш нищо не се е променило: същите жадуващи сърца, същите очи, жадуващи да видят Истината и да Я познаят.
32. Това е велико време, което ще споменавате дълги векове, през целия си живот.
33. И наистина, мнозина от вас впоследствие с трепет ще разказват на своите деца и на многото жадуващи също да чуят за него.
34. Сега дори ви предлагаха да слушате Словото в храма, издигнат на тази планина, ­
35. Планина, извисявала се дълги векове и видяла много пророци, много праведници, живели по склоновете й, които в уединение си издълбавали килийки и живеели далеч от света, като се опитвали тайно да общуват с великия Отец.
36. Хората са построили в памет на Великото този храм, където искрено очакват Второто Осъществяване, обещано много отдавна.
37. Всеки вярва, че то ще стане така, както той си го представя.
38. Но може ли човешкият разум, толкова ограничен, да побере в себе си Божественото Величие;
39. Може ли ограниченото да си представи какво жадува да направи Самият Отец, и то във вида, в който Той жадува и който смята за най-благоприятен?!
40. Но какво е човекът, който има толкова много дарове божествени, но който е способен да придобива много лъжливи неща, в които започва да вярва?! Тогава е трудно да го спреш и да му помогнеш да види Светлината.
41. Стои на планината този храм и хората чакат.
Чакат, без да забележат как Истината идва при тях тайно и излива Своята удивителна Влага към устите и ушите на жадните.
42. Предложиха ви възможността да слушате Словото в храма, но кой би казал, че този храм е по-лош? ­ Учителя разпери ръце и посочи към стените на пещерата. ­ Наистина, така би казал само слепецът. Защото това не е сътворено от човешка ръка, а по Волята на великата Природа, по Волята на великия Творец.
43. Истинският Храм на Бога е там, където човешките сърца се сливат в едно, там, където даже двама или трима се съберат в Мое Име, там Съм и Аз, там е и Истината, там е Животът; и не ще измислите нещо по-голямо от този Живот.
44. Затова не под сводове ръкотворни вие слушате ромона на истинския Ручей, а там, където животворният Извор извира естествено.
45. Той извира изпод камък природен и няма и не може да има равен Нему по вкус.
46. И вие ще изпиете тази Влага, ще изпиете живителната Влага и наистина няма да ожаднеете во веки веков, а сами ще бъдете в голяма степен животворни извори.
47. Защото тази Влага ще извира от вас и вие ще я понесете по-нататък, трепетно предавайки Я от сърце на сърце.
48. И вашите братя ще Я изпият, ще я изпият и ще се зарадват, щастлива усмивка ще озари лицата им.
49. И толкова повече ще се възрадва Лицето на Отец, гледайки вашето единение”.
50. И казано беше от Учителя в Словото Му на Планината посред многото неща: “Както и да върви човекът ­ това е неговият път, неговата слабост, която у всеки от вас е индивидуална и неповторима.
51. И това е великата Истина, великата Слава, когато не се движите еднакво и не сте и призвани да се движите еднакво.
52. А значи, и не е нужно да се съдите един друг еднакво, защото не сте еднакви и няма да бъдете такива никога.
53. Затова и първата истина е да се стремите да разберете ближния такъв, какъвто е.
54. През живота си ще се стремите да се разберете един друг. Да го разберете, за да бъдете винаги до него и когато се почувства слаб, да му предложите рамото си, да подкрепите брата си, ако залитне.
55. Това чака Отец, Той чака да проявите тази милост един към друг, да се научите да я проявявате, а не да се сочите един друг с пръст: “Ти си такъв и такъв...”
56. Разбира се, че той е такъв! А защо трябва да бъде друг? Той е такъв, какъвто е!”
57. “Външният дар е хубав дар. Но това е външно нещо.
58. Вашата същност е вътрешното. С това вътрешното се и насищайте.
59. Нека вътрешното бъде първостепенно разбиране при вашите търсения.
60. А външното нека се прибави, нека ви облагороди. Но то е на второ място.
Така че, преди всичко, не губете вътрешното.
61. Когато обръщате цялото си внимание към външното, вие ще бъдете нещастни, ще страдате много, ще се измъчвате от страдания, които сами си измисляте.
62. И тогава много трудно ще ви бъде да видите Истината, дадена ви от Бога. Много трудно ще ви бъде да разберете това, което ви разкрива Отец. И това ще бъде голяма загуба, цената на тази загуба е прах!”
63. И каза Учителя като завършек на Своето Слово: “Тук ние с вас ще можем да благословим храната пред слънчевите ви лица, да разчупим хляба.
64. И нека тялото ви също усети храната, обогатена с любов, така както вашият дух, така както вашата душа позна великата храна на този прекрасен пир.”
65. Всички излязоха в радостно настроение под ласкавото слънце.
66. Жените разстелиха на тревата разноцветни покривала и Учителя благослови храната, дарена им за днешния ден.
67. И до хранещите се приближи свещеникът на францисканския католически орден Ендрю и покани пътниците в храма, за да може Учителя от Русия да се обърне със Словото Си към Своите ученици и към желаещите да Го чуят.
68. И Ендрю каза също, че прочел на един дъх малката книжка на Виссарион и разпознал в нея истинското християнство.
68. Ендрю разказа за една известна жена, пророкуваща за съдбата на света, неотдавна посетила Фавор и предсказала скорошната поява на Христос на планината на Преображението.
69. И се разсмяха радостно и щастливо при тези думи хората, които бяха с Христос в този ден.
70. Разсмя се и Ендрю, но не прозря Истината.
71. “Настъпва обедното време, което ще продължи два часа. Отдъхнете сред тези красиви места и после елате” ­ каза с добродушна усмивка Ендрю и, като им пожела добър апетит и щастие, си тръгна.
72. И Синът Човешки влезе в храма в уговореното време, защото такава беше Волята Божия.
73. Сбъдваше се реченото на Небето във времето, предшестващо пътуването в Израел, че Словото на Истината щеше да бъде изречено в храм на предишната обетована земя.
74. След обеда Ендрю не се върна за началото на Словото.
75. Свещениците се съгласиха Словото да прозвучи в центъра на храма, под неговия купол, но не пред олтара.
Велика е Славата на Небесния Отец, Чието време настъпи.
76. И се разнесе сред храма и по света Словото на Сина Божи.
77. “Скъпи деца Божии! Днес се сбъдва великото време, което ще облъхва Майката Земя, известявайки човешкия род за великото Осъществяване, което Отец обеща на Своите деца.
78. Вие знаете заповедта: Когато домът се разедини отвътре, той няма стойност, той ще рухне.
79. Знаете заповедта: Когато царството се разедини отвътре, то ще рухне, защото няма стойност.
80. Затова наистина възвестявам пред вас: Когато вярващият човек каже, че той говори истината, а за други каже, че там я няма, този вярващ няма стойност, това не може да бъде вярващ човек.
81. Защото вярващ е този, който приема единното семейство, който става едно цяло със своя Отец, който изпълнява Неговата всеобща заповед за великата любов във великото обединяване на човешките сърца. Ето това е истински вярващият.
82. Вярващият няма да се нарече с някакви нови имена.
83. Вярващият не може да нарече този храм “човешки дом”, защото той е дом Божий.
И само с името на Бога може да го назовава, а не с човешки имена.
84. Мнозина сега предсказваха предстоящото Осъществяване. Много беше обещаното от тях, много беше очакваното, много беше изговорено.
85. Но те не успяха да разпознаят това, което би могъл да заповяда великият Отец.
86. Защото само Отец знае какво може да очаква човешкият род!
87. Затова наистина, с името на Бога, с името на живия Бог, Аз възвестявам пред вас: Всичко, което ви беше обещано, се сбъдна.
88. И сега ще познаете това, което е предначертаното за вас от великия Отец.
89. И сега се вижда помежду ви чертата, разделяща праведните от неправедните, пшеницата от плевелите.
90. И сега ще познаете великата Слава на своя Отец!
Да бъде наистина така.
Амин”.
91. Като свърши Словото Си, Учителя излезе от храма.
92. Казаното от Учителя Валерий превеждаше на групата вярващи, начело със своя пастор.
93. Само двама свещеници от този храм изслушаха до края Словото на Учителя.
94. Заради обяда си Ендрю пристигна със закъснение и не успя да изпие Влагата на Истината, която се изляла в храма от устата на Сина Божий.
95. Но сърцето му го теглеше към Човека в пурпурен хитон.
96. Ендрю изказа възхищението си от Учителя, който имаше толкова много ученици в Русия.
”Вие сте изключителен Човек, който посети тези места.
97. Пожелавам Ви търпение към Вашите ученици, нали това е толкова трудно.
98. Надявам се нашата духовна връзка да продължи”.
99. И Ендрю прегърна с радостна усмивка Сина Човешки...
100. А дългият ден завърши с късна вечеря в манастирския приют в Назарет.
101. Една рускиня, жителка на Назарет, срещнала неочаквано през деня пътниците на Фавор, доведе мъжа си и дъщеря си, за да поговорят със Сина Човешки.
102. И се обърна към тези, които бе успяла да обикне за кратките часове на запознанството си: “Толкова дълго ви чаках, скъпи мои, близки на сърцето ми. Сега ще знам, че ви има.
103. Трябваше ли да дойда от Сибир на Светата Земя, за да разбера тук, че в Сибир се заражда човешкото щастие?!”
104. А след това се състоя дълъг, продължил до след полунощ разговор с младата американка от китайски произход и нейния съпруг; която често повтаряше, като се обръщаше към Виссарион с думите: “Представяш ли си какъв е този ден в моя живот, ако Ти си Христос?!”
105. “Аз Те чакам в Америка и ще подготвя всичко за срещата. За Тебе трябва да разбере целият свят!” ­ заяви тя на сбогуване, но не й се искаше да се разделят, защото в главата й се раждаха все нови и нови въпроси, а пред нея стоеше Този, Който можеше да отговори на всеки един от тях.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.20 included.