Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Ново утро. Великата река Йордан. Пътниците останаха известно време на мястото, което в християнския свят се почита като мястото на кръщението на Иисус.
2. Дълъг е пътят до истинското кръщение, станало някога.
Не беше малко пътят и до мястото, на което се кланят днес.
3. И никой не знаеше, че много от почитаните като светини места са лъжливи.
4. Защото, движейки се в слепота, хората лесно се отделяха от праведните пътища и така губеха безценни светини...
5. Учителя вървеше бързо и уверено към истинското място.
6. И ето го бродът през реката, където тъмните камъни се подават над водата.
7. Тук Йоан Кръстител, умивайки главата на Иисус, видял белия гълъб, спуснал се от Небето.
8. Виссарион застана на един от камъните сред водата и като се обърна към брега, възжела да изрече Слово.
9. И сред последователите настъпи голямо суетене: защракаха фотоапарати, едни започнаха да се разполагат на брега, за да чуват и виждат по-добре Учителя, друг протегна ръка с диктофон, за да запише Словото Му, трети търсеше по-удобно място за снимане с видеокамера. И всичко това беше придружено от глъч и шумно движение.
10. “Слово няма да има, не може да се говори сред такава суетня” ­ тихо каза Учителя и решително тръгна обратно.
11. Като повървя малко, Той се обърна към учениците: “Нека дойдат мъжете, а жените да почакат настрана”.
12. И каза Учителя: “Къде са Моите ученици? Къде са тези, които жадуват да постигат Светлината?
13. Къде е душевният трепет? Много жалко, че заменихте трепетните минути с болтчета и гайки ­ Виссарион посочи фотоапаратите и видеокамерите. ­ Пукнат грош не струват записите ви, ако не приемете великото в душата си!
14. Защо, когато настъпи мигът Истината да се излее с Влагата на Вечността, започва суетене и в него, по правило побеждават жените, оказвайки се в първите редове?!
15. Аз не желая да ви събирам като на цирк ­ потокът от истинната Влага не се регулира.
16. Затова бъдете бдителни! Чувствайте кога настъпва мигът да се излее истината за Вечното!
17. И когато това се случва, искам да виждам в първите редове учениците Си.
18. Бъдете бдителни, защото в този миг вие загубихте зрънце от Вечността и то вече е невъзвратимо.
19. Истина ви казвам, жадният чувства Водата дори и през камъка. Така че, уподобете се на него!”
20. И учениците мълчаха, навели глави.
21. Учителя продължи нататък по течението на река Йордан.
22. И спря до Божиите чада, заспали под сенките на дърветата на брега на река Йордан, протегна над тях ръка и промълви: “Бъдете благословени, деца на Израел! Нека да е мирен сънят ви, а проглеждането не ще се забави”.
23. Като повървя още малко надолу по брега, Виссарион се спусна към водата и повика при Себе Си учениците.
24. Скъса се броеницата на Учителя и мънистата, тюркоазени и червени, се разпиляха по земята до самата вода.
25. Учениците събраха разпилените мъниста.
26. И влезе Учителя във водите на Йордан и уми с благодатна вода очите и устата на последвалите Го, за да не се оскверняват устата им с думи хулни, за да бъдат зрящи и бдителни по праведния път и мръсната лепкава мъгла да не покрие очите им.
27. Защото този, който следва Учителя и се отклонява от тясната пътечка на Истината, носи отговорност не само за себе си, но и за много от вървящите след него.
28. А като уми лицата на учениците Си, Синът Човешки издигна ръце към Небето и каза: “Слава Тебе, Господи! Слава Тебе, Милостиви! Слава Тебе, Живи и Истинни!
29. Да бъдат зрящи Твоите чада! Да бъде твърда крачката на тези, които вървят след Твоята Светлина!
30. Да не се поколебаят и да изпълнят достойно Твоята Воля!
Да бъде така! Амин”.
31. И уми Учителя ръцете Си в йорданските води и излезе на брега.
32. Николай Петербургски помогна на Учителя да обуе и пристегне сандалите Си.
Учителя му позволи да го направи.
33. Като се качи на пътеката, Виссарион протегна към учениците Си длан, в която лежаха мънистата за спомен от сбъдващите се събития.
34. И всеки взе по едно камъче и взетите камъчета бяха десет.
35. Останалите мъниста Синът Човешки предаде на водата, като ги хвърли по средата на великата река...
36. И денят продължи с обиколка на Генисаредското езеро, което пази във водите си спомена за миналото Осъществяване. Защото колко животворна Влага се бе изляла от устата на Иисус по неговите брегове.
37. Почти всички, последвали Христос при предишното Осъществяване, бяха тръгнали след Него от тези брегове.
38. И пътниците се умиха във водите на езерото.
39. А когато излязоха на брега, от синьото, блеснало от яркото слънце небе, върху пътниците и върху Земята паднаха капки Небесна влага.
40. И Учителя каза, че това са сълзите на Отец, който посреща Своите деца на тези брегове.
41. Че някога от това езеро вадели много риба, с която хората хранели плътта си.
42. Днес вашият улов, това е Благодатта, с която трябва да се насищат вашите души...
43. Вечерта се върнаха в същия хотел в Йерусалим, от който бяха тръгнали преди два дни.
44. Рано сутринта, докато всички още спяха, Синът Човешки, заедно с Владимир Якутянин, отиде до Златните йерусалимски Врата, през които някога Иисус бе влязъл, яхнал магаре, във великия град и през които сега нито можеше да се влиза, нито да се излиза, защото бяха запечатани с огромни камъни.
45. На път към Вратите на пустата улица пред вървящите се появиха три парчета бял хляб.
46. Учителя вдигна от земята две от тях, Владимир взе третото и отнесоха хляба покрай пътя.
47. И Виссарион се приближи до вратите, запечатани и заобиколени с надгробни плочи, и възнесе молитва към Своя милостив Отец...
48. И този ден беше ден-среща с Йерусалим. И тръгна Синът Човешки заедно с тези, които Го следваха по печалните, уморени, шумни улици на стария град и из музейните развалини на древния Йерусалим.
49. Но не се спря Той пред Стената на Плача...
50. Днес целият велик град се бе превърнал в стена на плача ­ плача човешки, плача небесен.
51. И сега, когато на света бе дошла Светлината, този град оставаше сляп за Нея и продължаваше да блуждае в тъмнината, спуснала се някога над него...
52. И през този ден стъпващите по израелската земя след Учителя намаляха наполовина, защото дойде време братята и сестрите от Петербург да се връщат в родния град.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.21 included.