Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Новият ден подари ново пътуване ­ до Елат, град на брега на Червено море, разположен до границата с Египет.
2. Погледите и мислите на пътниците бяха устремени към Синай, великата планина, където бил заложен от Господа Старият завет.
3. До Елат пътят беше дълъг, минаваше покрай Мъртво море сред древната история, в която бе останал жив споменът за Содом и Гомор ­ градовете, разрушени от Божия гняв.
4. Преди да стигнат до Елат, пътниците решиха да пренощуват под открито небе на брега на морето, което не помни зима.
5. Спряха на безлюдно място, сред шума на прибоя недалеч от границата с Египет.
6. И пред погледите им се появи шатра на бедуин с вдигнат навес и разноцветна вътрешна подредба.
7. Пред шатрата гореше малък огън и беше вързано красиво мълчаливо магаренце.
8. Срещу скромно заплащане усмихнатият стопанин пусна пътниците под покрива си.
9. А през удивителната вечер, изпълнена със звезди, с шепота на тихите вълни и смеха на пътниците и на бедуина, в шатрата се състоя празнична вечеря.
10. И бедуинът се учуди на нощните гости и каза: “Вие сте като нас: живеете там, където ви завари нощта, делите хляба си с тези, които са до вас.”
11. И бедуинът облече Юлия и Мария в дрехи, украсени с бродериите на своя народ, танцува с тях и пя песни.
12. А Синът Човешки гледаше танцуващите с широка усмивка...
13. Новото утро пробуди пътниците от дълбокия сън за трепетното пътуване към великия връх.
14. Паспортната проверка на двете граници, израелската и египетската, отне доста време и на пътниците не им оставаше друго, освен да се потренират да попълват еднообразни документи.
15. Това парче земя бе разделено от две граници и от въоръжени хора. А навсякъде около тях бяха небето, морето, слънцето, Вселената! Кoлко много непонятни неща е измислил човек...
16. А по-нататък продължиха пътя си с две таксита, чиито млади шофьори-араби разбираха зле английски език.
17. Пурпурно-жълтата планинска пустиня порази пътниците с цветовете и величието си.
18. Удивителни възвишения с причудливи изваяния се изправяха на пътя им.
19. Вятърът и слънцето бяха великите им творци, създали тези произведения, напомнящи със своите бродерии и извивки арабското писмо.
20. По пътя имаше една спирка ­ сред пустинята се издигаше самотна къща-кафене, а до нея имаше малък базар.
21. Купиха на Владимир Якутянин малък, но звучен африкански барабан.
22. Един от африканците позна, че човекът в червен хитон е Виссарион, Учителя от Русия, носещ на хората Истината и сподели, че негов познат, швед, му разказал за пророка от Сибир, който носи на хората Пътя за Спасението.
23. “И ето сега този Човек е дошъл в пустинята, за да ме види” ­ заяви африканецът и пое с радост в ръцете си “Малко зрънце от Словото на Виссарион”, издадена на английски език.
24. И отново пътуването през каменистата Арабия.
25. Колата спря пред гръцкия православен манастир “Св. Катарина”. По-нататък нямаше път, по нататък започваше стръмна пътечка.
26. Манастирът израсна пред пътниците като величествено съоръжение, недокоснато нито от времето, нито от човешка ръка.
27. Около манастира се навъртаха камили със стопаните си, опитващи да припечелят пари от превоз.
28. И Учителя каза на вървящите след Него, че изкачването ще бъде бързо, за да успеят да се върнат в долината преди мръкване.
29. На жените обясни, че ако някоя от тях се измори, по-добре ще бъде да се върне в манастира и ги да дочака там.
30. Изкачването беше стремително. Удивителната картина, която представляваха планините и долините, преизпълваха сърцата на вървящите с възторг и радост.
31. Водачът, който се зае да преведе пътниците до върха, скоро изостана и вървеше заедно с жените: Валентина от Медведково, Мария и Любов от Краснодар.
32. А плътно след Учителя вървяха Владимир Якутянин, Александър Сахалински, Владимир и Вадим. Валерий започна да изостава.
33. И помагаше на изкачващите се звънкият ритмичен глас на африканския барабан, който с радост се подчиняваше на ръката на Владимир Якутянин.
34. Докато се изкачваше, Учителя говореше на вървящите след Него, че светите братя сега са редом с тях и се възкачват в духа заедно с пътниците.
35. И думите на Учителя дадоха огромни сили на изкачващите се и през този ден крачките им не издадоха умората си.
36. И пътниците срещнаха трима човека, уморени и останали без сили.
37. И изморените от изкачването помолиха пътниците да им дадат да пият. Оставиха им вода.
38. “Добър знак ­ каза Учителя. ­ На помолилите да пият беше дадено”.
39. И ето го върхът и малкият храм на мястото, където, върху каменни скрижали, е бил запечатан Божият Завет.
40. И Учителя с учениците влязоха в храма. Храмът се осветяваше през горните прозорци, нямаше свещи, само мирис на тамян и благовония.
41. До олтара млад мъж ­ грък четеше Писанието.
42. Вниманието на присъстващите в храма бързо се прехвърли към новодошлите.
43. Една жена ­ гъркиня, седнала под фреската, изобразяваща живота на Иисус, попита: “От коя вяра сте?”
44. “Вярата е една” ­ беше отговорът.
45. “Нашата вяра ­ уточни жената, ­ се различава от другите по това, че се гради върху вярата в Светата Троица: Един е Бог, но с три различни Лика ­ Отец, Син и Свети Дух”.
46. “Истинският вярващ е този, който изпълнява заповедта за любовта” ­ каза Виссарион.
47. “Съгласна съм, именно така е” ­ кимна жената.
48. В разговора се включи слаб беловлас грък на средна възраст с тояжка на скитник в ръка: “Всички ние вярваме в един Бог”.
49. “А защо има толкова много наименования” ­ попита Учителя.
50. Гъркът не отговори, но заинтересовано попита: “Отдавнашна ли е вашата традиция, откога продължава?”
51. “Тя започва от днес и навеки” ­ рече Виссарион.
52. “Тоест това е нова религия?” ­ уточни беловласият грък.
53. “И няма минало?” ­ попита жената.
54. “Миналото й е от началото на битието, а слепият човек й е измислил множество названия.”
55. “Нашата религия не е измислена от човека. Тя се гради на това, че Синът Божи се принесе в жертва.” ­ поясни жената.
56. “Върху това се гради вярата на всички християни.
57. Но ако един дом се разедини отвътре, той ще рухне.
58. Ако се разедини отвътре, вярата няма стойност.”
59. “Може би вън от храма вие ще произнесете Слово, интересно е това, което говорите” ­ предложи мъжът с тоягата.
60. “Аз съм готов” ­ промълви Учителя.
61. Гъркът с нескрит интерес погледна необикновения Човек и се обърна към учениците: “Кой е Той? Вашият лидер?”
62. “Той е Словото Божие!” ­ беше отговорът.
63. “Ако това е Истината, ние сме готови да повярваме в Нея” ­ заяви по-силно от обикновено гъркът и отново запита: “Кой е Той? Вашият пророк ли?”
64. “Той е нашият Учител. Той донесе Истината, една за всички” ­ каза Валерий, разговарящ с питащите на английски език.
65. “Как се казва?” ­ попита жената.
66. “Виссарион” ­ беше отговорът.
67. Настъпи кратко мълчание. Учителя каза: “Аз съм готов тук да възвестя това, което ще възвести Отец. А после, пред стените на храма, съм готов да отговоря на всеки въпрос, който ще ми зададете”.
68. Учениците и гъркът отидоха да поканят хората от храма, за да могат жадуващите да чуят спасителното Слово.
69. Учителя се приближи до иконостаса, закри Лице с длани и възнесе молитва към Отец.
70. Камбанен звън възвести тържествения миг и продължи да ечи заедно с молитвата на Учителя.
71. След молитвата Виссарион се обърна към Божиите чада, за да поемат в себе си Словото на Истината. В този момент влязоха монахини и строго и предупредително казаха: “Ние държим ключовете от този храм. Този храм принадлежи на православната църква и сега трябва да затворим вратите на храма. Ако искате да говорите, излезте на улицата!”
72. Учителя стоеше с наведена глава.
73. Монахините запяха високо за възслава на Христос, движейки се около Виссарион, като спираха и се кръстеха с поклони пред Сина Човешки, изобразен на иконостаса.
74. “Деца на Бога...” ­ промълви Виссарион.
75. “Трябва да затваряме храма” ­ ядосано се обърнаха към Него монахините.
76. “По Волята на Бога...” ­ продължаваше Учителя.
77. В храма се вдигна шум.
78. Един от мъжете от православните вярващи решително се приближи към Виссарион: “Ние ще те слушаме, но отвън. Това е православна църква и не бива да стоим в нея.
Ясно ли е? Ако не сте разбрали, ще ви обясня по друг начин”.
79. Храмът се изпълваше с раздразнение и гняв. И вярващите започнаха да избутват Учителя и учениците от храма.
80. Виссарион кротко се подчини на грубата сила. Излизането от храма се съпровождаше от врява.
81. Скоро на вратата увисна катинар.
82. По-късно Учителя щеше да каже: “Те се заключиха пред Мен и изгубиха ключа”.
83. Учителя застана на стъпалата на каменната стълба до храма и възжела да донесе Славата на Отец до неразумните чада.
84. Сред тълпата се носеха глъчка и спор помежду им, когато едни от тях казваха. “Нека говори”, но други бяха против.
85. Имаше и туристи, които с любопитство наблюдаваха отстрани и искаха да послушат Човека, заради когото се спореше толкова много.
86. Мъжът с тояжката, който предложи на Учителя да говори, каза: “Може би ще се представите ­ Кой сте и откъде сте?”
87. Валерий стоеше няколко стъпала по-ниско от Учителя и превеждаше на руски въпросите към Него, а на английски ­ изреченото от Сина Човешки.
88. “Аз дойдох при вас от Русия, дойдох по Божията Воля, за да ви възвестя Волята Му.
89. Вие не знаехте кой съм и заключихте пред Мен вратата на храма.
90. Придобихте смелост да съдите за нещо, което не познавате.
91. Така че чуйте какво ви повелява Господ”.
92. “Извинете, искам да ви прекъсна. Работата е в това, че храмът принадлежи на православната християнска вяра” ­ рече някой от слушащите.
93. “Божият дом принадлежи само на едному - на Бога.
94. И ако слепецът се наема да затваря вратата пред Божието чедо, горко му, защото го очаква прахта” ­ строго каза Учителя.
95. Сред събралите се премина ропот.
96. “А сега слушайте по-нататък ­ продължи Учителя.
97. Днес завършва великият цикъл на времето, започнал преди три хиляди години, когато великият прародител Мойсей възвести оттук закона за човека.
98. Хората приеха тези закони. Но истинно ви казвам: никой от вас не ги изпълни.
99. Затова сега настъпва времето, в което предстои да ви възложа последното Слово, Съдното Слово, и с това Слово да приключат беззаконията на Земята.
100. Вие говорите много за вярата си, където всеки изтъква своята вяра като по-истинна.
101. Някога за вас беше казано: дом, който се разедини отвътре, ще рухне...”
102. “Защо пък, ако има добра основа, той ще устои.” -­ възкликна някой от вярващите.
103. “Колко голямо е незнанието на говорещия! Нима Иисус сбърка някога, като даде тази заповед?!
104. “Царство, което се разедини отвътре, ще рухне” ­ продължи Учителя. —
105. Затова, ако вярата раздели сама себе си, няма стойност.
106. От днес вие трябва да познаете истинната вяра, защото вярващ е преди всичко онзи, който е придобил безмерна любов към своите ближни.
107. Вие знаете, че във всеки човек се намира частица от Бога.
108. Затова, ако в живота ви има дори само един човек, към когото изпитвате негодувание, вие негодувате срещу Бога. А значи не се осмелявайте да се наричате вярващи...”
109. “Защо ни обвинявате, та вие не ни познавате?” ­ извика някой, прекъсвайки Словото.
110. Учителя продължаваше строго: “Затова, истина ви казвам, от Името на Живия Бог: Аз дойдох от Този, Който Ме е пратил, за да възвестя Съдното време,
111. За да сложа помежду ви черта и да разделя пшеницата от плевелите.
112. За да познаете от днес Славата Божия.
113. И ще ви кажа истинно: горко на този, който се отвърне от Гласа Божи.
114. Вие сте чули, вие чувате. И да не казвате повече: “Ние не чухме”.
Да бъде над вас Волята на Бога. Амин.”
115. “Амин” ­ промълвиха учениците.
116. “Сега Аз съм готов да отговарям на всякакви ваши въпроси” ­ продължи Учителя.
117. “Както знаете, повечето от нас са православни, както и при вас в Русия. А вие дойдохте, за да ни напомните и да ни обвините, че сме грешници?
118. Ако изповядвате друга вяра, как Вие бихте могли да се обърнете към нас?” ­ попита гъркът.
119. “Аз дойдох при вас не от хората, Аз дойдох при вас от Своя Отец” ­ каза Синът Божий.
120. “Кой е вашият Отец?”
121. “Този, който ви е дал живот!” ­ отговори Учителя.
122. “Искам да ви попитам какво мислите за Иисус Христос?” ­ попита Учителя жената- гъркиня.
123. Той е бил, е и ще бъде вечно”.
124. “В качеството на кого ще съществува? Като Син Божи?”
125. “Той е живото Слово на Бога!”
126. “Тоест, Той не се явява Син Божи?”
127. “Именно той е Син Божи, както и всеки от вас!”
128. И гъркинята, която първа започна разговора с Учителя в храма, каза: “Вие не казвате нищо ново. Всичко, което говорите, е прекрасно. Но това всъщност представлява част от нашата религия. Но ние не можем да приемем някакъв друг Син Божи”.
129. “Аз ви разказах за любовта, която не изпълнихте.
130. Ако любовта не е изпълнена, не смейте да се наричате вярващи.
131. Защото, истина ви казвам, сега на Земята Вяра няма.” -­ отвърна Виссарион.
132. “Не бихте ли могли днес да слезете в манастира “Света Катарина”, за да побеседваме заедно с един от свещениците?” ­ предложи човекът с тоягата.
133. “Аз с удоволствие бих побеседвал с всеки човек, ако той желае да говори с Мен.” ­- отговори Учителя.
134. “А бихте ли могли утре да говорите пред хората на площада в Кайро?” ­ попита гъркът с тоягата.
135. “За утре вече имам уговорени срещи в Тел-Авив и Йерусалим”.
136. “Значи избирате тези страни, в които няма да има никакви последствия?”
137. “Най-трудното е да говоря в Израел.
Това, което вие слушате тук, там не биха го допуснали!” ­ отвърна Виссарион.
138. Мнозина закимаха в знак на съгласие, защото това беше безспорно.
139. Междувременно монахините вече си бяха тръгнали, като прекръстиха няколко пъти Сина Божи и нервно се подсмихваха.
140. “И така, вие сте съгласни да се срещнем в манастира “Света Катарина”?” ­ повтори човекът с тоягата.
141. “Кога?” ­ попита Учителя.
142. “Днес. След час-два, в зависимост от това колко време ще продължи спускането от планината”.
143. “Тогава да тръгваме” ­ заяви решително Учителя.
144. “На колко сте години?” ­ прозвуча последният въпрос на върха на Синай.
145. “На тридесет и три.”
146. Сред слушащите присъстваше човек, лишен от дар слово.
147. Когато изгониха Учителя от храма, а на вратата на дома Господен сложиха катинар, този човек, виждайки Виссарион, замря трепетно в искрен възторг и попита със знаци Вадим, който се оказа до него: “Откъде сте, от кой град?”
148. Вадим обясни, че всички са от различни места, обединени от един Учител, и даде на немия книга със снимката на Виссарион.
149. Човекът погледна снимката, после към лицето на Учителя и притисна книгата към гърдите си. И от немите му уста политна кратък, радостен възглас...
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.22 included.