Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Пътниците се спускаха много бързо. От жените само Валентина ги последва.
2. Пурпурният залез оцвети в същия цвят и планинатa.
3. Синът Човешки беше печален и мълчалив.
4. Стигнаха до манастира преди да се стъмни.
5. “Останалите са още далече. Трудно ще им е да вървят в тъмното.” ­ каза Владимир, като се обърна назад към изостаналите Валерий, Мария и Люба.
6. Учителя отвърна, че като вървиш след Истината, не бива да закъсняваш, защото тъмнината ще погълне изостаналия.
7. И че слепите ще се водят едни други в мрака, докато паднат в ямата.
8. Започваше бързо да се стъмва.
9. В планината, на север от манастира, блещукаше едва-едва огън.
Там беше жилището на стареца, който от години живееше в пост, молитва и труд. Достойно чедо на великия Отец, защото правдиви бяха деянията му пред Истината.
10. Пътниците седнаха край манастирските стени.
11. И над тях изгря възхитителна самотна звезда и освети със светлината си Сина Човешки и тези, които Го следваха, както и Синайските планини.
12. Дойдоха и изостаналите. Мария седна до тях и сподели мнението си, че онези, които се бяха карали и викали горе в планината, като цяло бяха добри хора.
13. “Мария, не става въпрос дали са добри или лоши хора, а дали са виждащи или слепи.” ­ каза Учителя.
14. Вадим и Владимир останаха да дочакат онези, които предложиха на Учителя разговор със свещениците в манастира.
15. Виссарион отиде към колата.
16. Чакането беше дълго.
17. Гъркът с тояжката и монахините вече се бяха върнали в манастира, но не бързаха да повикат пътниците.
18. Учениците решиха да завършат започнатото и сами влязоха в манастира.
19. Стражата видя, че не са православни енориаши и не ги пусна по-нататък, като отказваше да разбере каквото и да било.
20. От втория етаж на вътрешната къща се появиха свещеникът в черна дреха и човекът с тояжката, който предложи срещата в манастира, и поканиха пътниците да се качат след тях.
21. И Синът Човешки и последователите Му влязоха в просторна стая с камина, където вече седяха свещениците, монахините и енориашите, познати от срещата на върха.
22. Да посрещне мъжете стана пълен невисок мъж, облечен в черно расо, върху което беше облечена везана риза.
23. Посивелите коси на свещеника бяха прибрани на тила, гъстата брада също беше осеяна с бели косми.
24. Това беше настоятелят на манастира “Света Катарина”. Той беше вежлив и любезен. Запозна се по име с всеки от влизащите. Но се усещаше напрежение.
25. Разговорът започна от най-обикновени и незначителни теми. Но това не продължи дълго.
26. Настоятелят помоли разговорът да не се заснема с видеокамера; такова беше желанието и на неговите енориаши, които бяха помолили за същото на връх Синай. “Мисля, че ме разбирате.” ­- усмихна се той на учениците.
27. “С какво се занимавате, какво работите?” ­ обърна се след това свещеникът към Виссарион.
28. “С проповядване на Божията Истина, изпратена на Земята.” ­ каза Учителя.
29. “Що за Истина е това?” ­ отново попита настоятелят.
30. Разговорът се водеше между двамата ­ настоятеля и Виссарион.
31. “Истината, която е призвана да помогне на хората да се обединят в едно семейство.” ­- отвърна Учителя.
32. “Това ново учение ли е или може да се нарече “религия”? В моите представи всички руснаци са православни.”
33. “Аз проповядвам това, което се проповядваше преди две хиляди години и за което мнозина забравиха.”
34. “Искате да кажете, че сте християни?” ­ попита настоятелят.
35. “Вярващи в живия Бог.” ­- каза Синът Божи.
36. “Значи вие сте истински християни?”
37. “Думата “християни” е измислена от хората. Това не е дадено от Бога.”
38. “Вие вярвате в Сина Божи, дошъл преди две хиляди години, който едновременно е и Син Човешки?”
39. “Да” -­ отвърна Христос.
40. “Вие вярвате в онова учение, което е дадено преди две хиляди години от Сина Божи? Ние вярваме. Това е нашата религия.”
41. “От днес Истината, която се откри преди две хиляди години в чист вид, отново се разкрива пред човека, на всички народи на Земята.” ­- промълви Учителя.
42. “Тоест Вие, Виссарион, носите послание от Бога?”
43. “Истина е!”
44. “Кой тогава, според Вас се явява Христос, дошъл преди две хиляди години?”
45. “Той се явява живото Божие Слово.” ­ отговори Учителя.
46. “Вие, Виссарион, вярвате ли в него? Вие Христос ли сте?”
47. “Аз съм Словото на Своя Отец!”
48. “Словото беше дадено преди две хиляди години чрез Сина Божи. Вие този същият Човек ли сте? Идвате повторно? Вие сте Човекът, който се явява Емануил?”
49. “Сега Аз съм с нова плът и с ново Име.”
50. “Какво е това? Второто Пришествие на Христа?”
51. “Аз възвестих за това днес на планината Синай, възвестих за това и на планината Фавор.” ­ каза Учителя.
52. “Вие сте дошли, за да възвестите за Второто Пришествие?”
53. “Да! И да сложа помежду ви черта, разделяйки ви на пшеница и на плевели!”
54. “Вие говорите за това, което е било казано преди две хиляди години. И Вие сте дошли, за да разделите доброто от лошото?”
55. Виссарион кимна в отговор.
56. “Но в Откровението не се говори, не се споменава Вашето Име.”
57. “Името е ново и не го знае никой, освен Самият Той.”
58. “Вие използвате Библията. И така, Вие сте Христос с нов Лик и с ново Име?”
59. “Аз дойдох да говоря не за Себе Си. И когато възвестявам Словото на Своя Отец, Аз не говоря за Себе Си.
60. Ако хората видят това, което Аз говоря, хората разбират кой съм Аз.
61. Ако не видят това, което говоря, безсмислено е да говорят за Мен.”
62. “Всичко това е ясно. Вие говорите съвсем същото, което е говорил и Христос.
63. Мене ме интересува кой сте Вие?
Вие говорите не за Себе Си, Вие говорите от Името на Бога? Тоест, Отец говори чрез Вашите уста, говори вместо Вас?”
64. “Да!”
65. “Тук има много хора, но никой не чува никакъв глас.” ­ високо и рязко отсече настоятелят.
66. “Те чуха на планината.” ­ каза Учителя.
67. И свещеникът се обърна към всички, които се вслушваха напрегнато в разговора между двамата: “Вие бяхте на планината. Кой чу гласа на Бога?”
68. “Той не идва към Мен. Аз го говоря.” - каза Месията.
69. “Аз мислех, че сте група хора, които искат да дойдат, за да пият чай, да поседят и да поговорят. А тук, значи, ето какво се получава?!
70. Тук присъстват мнозина, които не бяха на планината ­ монаси, свещеници.
И не трябва да ни убеждавате да повярваме във Вас като в Христос.” ­- каза настоятелят с усмивка на домакин и обходи с поглед монахините, свещениците и енориашите.
71. “Вие не ме разбрахте. Аз дойдох не да доказвам Себе си.
72. Ако тази стена е каменна, тя няма нужда да повярвате в нея.
73. И ако падне на главата ви, ще ви затисне независимо дали вярвате в нея или не!”
74. “Докажете, че сте Христос!” ­ започна да нервничи свещеникът.
75. “Аз дойдох не за това, за да доказвам.
Но по-скоро вие ще Ме доказвате.”
76. “Така всеки човек може да заяви: “Аз дойдох от Бога.”
Ако Вие сте Божият Син, проговорете на гръцки език, нали Вие сте Светия Дух?”
77. “Защо въздигнахте своето име по-високо от Името на Бога?! Аз ще направя това, което ми заповяда Отец!”
78. “Вие сте си изгубили ума и можете да говорите всичко, което ви хрумне. В думите ви няма логика. Ако сте Божия Син, значи трябва да приведете някакви доказателства. Или нямате никаква връзка с Бога?!”
79. Учителя мълчеше.
80. Тогава свещеникът попита високо: “Вие вярвате ли в това, че Христос се явява Син Божи? Да или не?”
81. “Да!”
82. “Ако Вие вярвате в това, защо наричате Себе Си втори Христос?”
83. “Но след като това е така, как Себе Си да нарека?”
84. Свещеникът нямаше повече сили да прикрива истинското си лице пред Сиянието на Истината. Раздразнение и нетърпение бяха на устатa му.
“Вие просто сте лъжливо явление. Както е казал Христос, ще дойдат много безумци и лъжепророци.
Чели ли сте Евангелието или не?”
85. “Вие говорите за вярата на Иисус, говорите за вярата в Иисус. Но в Иисус вярва и сатаната и дори знае, че Той съществува!”
86. “Да, за вярване той вярва, но не Го обича, не обича Господ. А Вие обичате ли Господ?” ­ припряно попита свещеникът.
87. “Тогава Аз просто ще ви кажа ­ във всеки човек има частица от Бога...”
88. На Виссарион не се удаде да довърши. Настоятелят го прекъсна: “Във всеки човек може да има или част от Бога, или част от сатаната.”
89. “И какво ­ вие възвисихте себе си, отбелязвайки, че във вас е само от Бога?” -­ попита Синът Човешки.
90. Свещеникът не отговори на въпроса и рече: “Така може да прави само сатаната.”
91. “Какво да прави? Да води към Светлината?”
92. “Сатаната, подобно на Вас, се опитва да изведе хората уж при Бога.”
93. “Но защо ли сатаната не Ме приема? Защо ли се бои от Мен?”
94. “Чели ли сте Евангелието?” ­ неочаквано попита настоятелят.
95. Учителя мълчеше.
96. “Да или не?” ­- повтори въпроса свещеникът.
97. “Имам усещането, че разговарям със стена. Много ми е мъчно.” ­- каза Виссарион.
98. “Не е нужно да избягвате отговора. Отговорете направо.”
99. “Ще кажа само едно ­ вие не сте вярващ човек!” -­ промълви Синa Човешки.
100. Свещеникът възкликна гневно: “Разбира се, Вие сте безумец. Разбира се, че ако Вие сте Бог, аз не вярвам. Вие сте безумец. Вие не сте чели Евангелието. За какво още можем да говорим?!”
101. “Ако искаш да бъдеш мъдър пред Бога, стани безумец сред хората.” ­- промълви Учителя.
102. “Разбира се, това можете да го говорите на когото си искате. Кажете направо ­- Вие Бог ли сте?”
103. “Аз съм Словото на Своя Отец.”
104. “Така и колко Слова съществуват у Господ?” -­ не можеше да се успокои настоятелят.
105. “Едно!”
106. “Вие казахте, че Иисус е Словото, Иисус е бил Христос. И Вие също сте Месия, така ли?”
107. “Христос -­ това не е име.”
108. “Тогава Емануил!”
109. “Наистина!” -­ изрече Синът Божий.
110. “Кой е фалшивият: Христос или Вие в новата плът?
Вие никога не сте чели Писанието! Как може да говорите за това?!
111. Иисус е имал баща, Иисус е имал майка, която Го е родила от непорочно зачатие. Иисус се е родил във Витлеем.” -­ Свещеникът говореше припряно, нервно и високо, губейки нишката на разговора.
112. “Иисус не се е родил във Витлеем. Родил се е недалеч от Назарет. А във Витлеем само е записано раждането.” ­- каза Синът Човешки.
113. Думите на Сина Божи предизвикаха смях сред присъстващите.
114. Докажете, че Вие сте Христос! А то, аз също мога да кажа, че съм лекар, че съм професор, че съм велик! Но как мога да го докажа?” ­- разсмя се настоятелят, прикривайки със смеха безпокойството си.
115. “Казаха ми, че тук искат да поговорят с Мен. А вие сте се събрали да Ми се подигравате.
116. Това вече не е разговор. Проява на огромно нещастие е да Ме отхвърляте, без дори да знаете кой съм Аз.
117. Кой от вас може да определи Волята на Бога?!” ­- строго попита Учителя.
118. Настана неочаквана тишина. И Синa Човешки отново попита: “Кой от тук присъстващите може да каже, че знае Волята на Бога?!”
119. “Аз” ­- наруши мълчанието настоятелят на манастира.
120. Виссарион разпери ръце и като стана от мястото си, каза: “Но тогава няма за какво повече да говорим!”
121. И като посочи строго с пръст свещеника, додаде: “Това не е посмял да каже нито един светец!”
122. Вдигна се врява. Слушащите наставаха от местата си. Раздразнението и гневът се изляха навън. Чуха се и злобни подвиквания.
123. Учителя се отправи решително към изхода. Вратата беше заключена отвътре, но ключът беше в ключалката на катинара.
124. Виссарион завъртя ключа, вратата се отвори, звездната нощ се втурна в стаята, а от стаята навън се проточи шлейфът на караницата.
125. “Виж как стаята изведнъж заприлича на кучкарник.” ­- каза Учителя, прекрачвайки прага.
126. През това време настоятелят на манастира се опитваше да хване Владимир за брадата.
127. “Кой ви изпрати? Кой ви нае? Кой ви даде парите?” -­ носеха се след тръгналите си многогласни, непреводими викове.
128. “Предайте на своя Учител, че по-добре е да си върже камък на шията и да се удави!” ­- злобно добави гъркът с тояжката, който бе предложил на пътниците тази среща и който съвсем неотдавна предложи на Учителя да говори Своето Слово на паметния връх.
129. И всичко това ставаше под звездното небе на великата земя в подножието на великата планина Синай...
130. И започна нощно пътуване из Израел.
131. Остатъкът от нощта пътниците прекараха в шатрата на бедуина, където дочакаха Владимир-шофьора, Алек от Йерусалим, който обикна Учителя с цялото си сърце и реши да се пресели в Русия, на новата обетована земя, и Юлия и Елена, които не успяха да последват Учителя на Синай, защото нямаха входни визи за Египет.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.23 included.