Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Нов ден ­ ново пътуване, този път за Тел-Авив и Йерусалим към пожелалите среща с Учителя.
2. Пътьом спряха в подножието на планината, на чиито връх се намира древната крепост Моцада ­ гордостта на израелския народ.
3. И отново ­ изкачване и докосване до духа на миналото, живеещ сред останките на гордата крепост, чиито защитници и жители не бяха пожелали да бъдат поробени от великата империя и бяха предпочели да се лишат от живота си, но да не се предадат пред многократно по-многобройните си врагове.
4. Кървави са събитията на човешката история.
Колко кръв на своите деца бе попила многострадалната Земя през хилядолетията на безумия!
5. Пътниците бяха съпровождани от кървавите знаци по пътя от Елат до Тел-Авив, по долината на Мъртво море. И тези знаци бяха телата на животни и птици, загинали на пътя при смъртоносни сблъсъци.
6. Не се ли решаваха така съдбите на тези, които поради своята необмисленост и невъздържаност бяха отхвърлили спасителното Слово?!
7. В Тел-Авив, в жилището на гостоприемната Зоя, Виссарион се срещна с бивши руски жители, намерили днес подслон в Израел. И те попиваха от устата на Сина Човешки Благата Вест за Осъществяването в Русия.
8. На срещата присъстваше православният свещеник Владимир от Пятигорск, дошъл в светите земи за дните на Пасхата.
И неочаквана за него беше срещата със Сина Човешки на израелска земя, далеч от Русия, където за Виссарион говореха мнозина.
9. С радост и желание Владимир продължи заедно с пътниците вечерното пътуване до Йерусалим за срещата с жадуващите Влагата на Истината.
И той беше редом със Сина Човешки до следващия ден, изпращайки пътниците до Хайфе.
10. И настъпи последният ден, в който Израел видя Сина Човешки.
11. И Синът Божи пристигна при Златните врати на великия град Йерусалим, където бе влязъл някога, заобиколен от тези, които Го възславяха.
И прегърна тъжните врати, залостени днес с огромни плочи.
12. Дълго стоя Учителя, прислонил глава до студените камъни, прегръщайки ги с диханието си.
13. И мълвяха устата Му, устата Божии: “О, Йерусалим! Старостта надделя над теб и кончината на външното вече чука на вратата ти.
14. Дълъг-дълъг път измина ти пред Господнето Лице и този път далеч не винаги беше покрит с цветята на славата.
15. Защото ти еднакво раждаше и герои, прославящи името Господне, и такива, които смаляваха Неговата Слава с невежеството си.
16. По Божията Воля ти отново и отново издигаше от праха своите стени, за да събираш народите с името си.
17. Но колко мъчително беше да гледам твоята слепота, когато биеше пророците и вдигаше ръка срещу Волята на Твореца.
18. Някога Аз влязох през твоите врати и се сбъдна предначертаното.
19. А ти не разбра това и уверено прикова с гвоздеи Истината към дървото.
20. Тогава тъмнината се спусна завинаги над твоето чело.
21. Но това не беше краят ти. Ти започна да умираш бавно, продължавайки с битието си да подтикваш устремените към Светлината.
22. А днес вече малко от твоите деца изричат името ти с почит.
23. Защото мамонът, князът на този свят, придоби над тях по-голяма власт.
24. И ето, Аз отново дойдох пред вратите ти, но те са залостени със студени камъни.
25. И мъчно Ми е да гледам пред Себе Си тази безмълвна студенина, а ти заради този студ вече не чуваш Моето тропане.
26. Ти си представяш, че когато дойда с огнен полъх и ще отворя вратите ти с гръмовни удари.
27. Но ти се излъга, защото не позна тайнството на Божията Слава, когато жадуващите сами отварят вратите пред Неговата Истина, като чуят тихото и дългоочаквано почукване.
28. И този, който е бдителен, ще се изпълни с животворящата Влага.
29. Но този, който спи, приспан от блянове за Божественото, ще броди из вечната пустиня с пресъхнало гърло.
30. И ето ­ тропам по вратите ти тихо, но с безмълвие са изпълнени твоите камъни.
31. Какво пък, пътят Ми ще продължи по-нататък,
32. Натам, където бе определена новата земя и където трябва да се издигне новият Йерусалим.
Нова Обетованост ще разцъфти на тази земя.
33. Сбогом, земя на бащите древни!
И да не кажеш после: “Аз не чух Твоето тропане...”
34. И настъпиха последните мигове от пребиваването на великата земя, прощални минути на обетованата земя.
35. И като се обърна към Хайфа и към Израел, Христос каза: “Земя израелска, земя благодатна, земя велика, сбогом!
36. Днес обетоваността те напуска и ще пребъде там, където ще бъде издигната Светинята от Бога! Сбогом!”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.24 included.