Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На осемнадесети май Италия посрещна Сина Човешки на пистата за кацане на римската аерогара.
2. Още един час в полет и пътниците са вече в Палермо ­ главният град на Сицилия.
3. Пътуваха по планински път из невероятно красивата Сицилия с един жизнерадостен, емоционален италианец; той смело тананикаше зад волана известни италиански песни и арии, в които съвсем условно се долавяше позната мелодия, защото слухът на италианеца не съответстваше нито на настроението му, нито на избрания репертоар.
4. Високо в планината пътниците бяха посрещнати от известния в Италия настоятел на детското християнско училище за надарени деца, падре дон Калоджеро. Именно той бе поканил гостите от Русия в Италия.
5. Падрето беше гостоприемен и добър човек. Католическият сан не му попречи да прояви гостоприемство и доброта към Човека от Русия, който беше дошъл да обедини народите на основата на Единната Истина. Той с радост се запозна с Учителя. И два дена пътниците бяха негови гости.
6. Италианската телевизия, дошла да направи предаване за настоятеля и неговото нуждаещо се от подкрепа училище, засне и епизод за Виссарион като негов гост от Русия.
7. Но повече не се случи, защото възнамерявайки да подготви интервю с Учителя, режисьорката на предаването през нощта се запозна с “Малко зрънце от Словото на Виссарион” и в резултат отмени предвидените снимки.
8. Дон Калоджеро разпери ръце с извинителна усмивка и каза, че това е тяхното решение, защото те диктуваха положението, че всеки върви по своя път и че той искрено желае на Виссарион успех в мисията Му.
“Погостувайте ми” ­ любезно предложи падрето.
9. Но пътниците ги чакаше път. И приятелите на Калоджеро ги изпратиха до най-близката железопътна гара, където взеха влака Палермо ­ Рим.
10. И това, което не стана в Сицилия, се случи във вагона, когато Учителя се обърна към някакви италиански младежи ­ актьори от училищен театър, отправили се на гастрол в Рим.
11. Без да чакат повторна покана, младите хора бързо напълниха купето, притискайки се един до друг. Заедно с тях дойде и режисьорката им, която се различаваше от децата само по зрялата възраст.
12. Беседата продължи дълго, младежите се радваха на срещата, задаваха много въпроси на Учителя.
13. И очакващите им сърца се проявяваха с трепета, с който те се обръщаха към Сина Човешки.
14. “Приятелите ми често казват, че съм ненормална, че не бива да се живее в мечти.” ­- с тъжна усмивка сподели режисьорката.
15. “При нас в общината са все такива ненормални.” ­- каза Вадим.
16. “Колко се радвам, че се срещнах с такива луди хора.” ­- усмихна се през сълзи жената.
17. “Ние много бихме искали да дойдем при вас. Ще ни поканите ли?” ­ попитаха младежите.
18. Младите актьори се разотидоха по купетата си едва късно през нощта, държейки в ръце “Малко зрънце от Словото на Виссарион” за самите себе си и за своите приятели.
19. Рим посрещна пътниците с многоезична суетня, разноцветни лица и сладникавите аромати на уморения от пороци град.
20. Пътниците избраха по-евтин хотел и така се оказаха под един покрив с представители на най-древната професия, изкарващи хляба си със своето тяло, предоставяйки го като средство за нощни наслади на лепкавия порок.
21. И сред тях имаше не само жени, но и мъже, които се превръщаха в жени през вечерните часове и оставаха такива до сутринта.
22. И учениците започнаха да обсъждат помежду си този начин на живот. А неразбирането доведе до осъждане.
23. И Учителя каза, че това са ваши братя и сестри, но по-нещастни, затова отношението към тях трябва да бъде като към такива, а не осъждащо, защото пред Бог всички са равни...
24. И тръгна Сина Човешки из Рим ­ вечният град, който през вековете и хилядолетията на своето съществуване бе участвал активно в създаването на световната история.
25. Много епохи се бяха примесили в сградите и улиците на Рим, изпълвайки пространството с вечността и същевременно ­ с неустойчивостта на своето битие.
26. Движейки се уверено по улиците на Рим, Виссарион излезе пред Колизеума.
27. Могъща, студена и строга хармония пронизваше това творение. В тези хилядолетни стени живееха мощта на империята и мощта на човешкия разум, сътворил това грандиозно съоръжение за зрелища.
28. Тези стени бяха издигани от хора, които още не знаеха заповедите за любовта, стремейки се да удовлетворят преситените си разум и плът.
29. Колко болка пазеха тези стени, колко човешки съдби помнеха.
30. И нямаше я вече тази империя, непознаваща Божиите заповеди, единствено като самотен, древен исполин над Рим се издигаше Колизеума, извисяваше се с глухата си празнота и напомняше за безполезността на човешкото високомерие.
31. Виссарион се качи на последния етаж на Колизеума и видя гордостта на Рим, съхранила в себе си гибелта на беззащитните.
32. И Сина Божи промълви: “О, Рим! Колко велика е била славата ти сред човешките племената.
33. Колко пъти гордо си издигал високо глава в стремежа си да извисиш името си до небесата!
34. Ти се опитваше да градиш правдата, но издигна своите стени на основата на лъжата.
35. Ти говореше много за култура, но в невежеството си избиваше беззащитните.
36. Ти често възпяваше своите герои, но руините на твоето величие са днес под краката Ми.
37. Разбира се, ти беше сляп и не разбираше невежеството си пред Божията Истина, затова поданиците на вечността разпиляха твоя триумф.
38. И днес вече не звучи грозният ти глас.
39. Някога ти се струваше, че със своята насмешка и тежка ръка си способен да смажеш всяка истина, излизаща извън твоя път, и в невежеството си вдигна ръка срещу Божията Воля.
40. Децата ти познаха мъката.
41. И до днешния ден, когато краката Ми се докоснаха до твоята земя, ти много говориш за наместничеството си в Мое име на тази грешна Земя.
42. Но ето, Аз дойдох, а ти, както и много други слепци, не видя Моята Светлина, защото мамонът е твоят господар”.
43. Останките на отминалата си мощ древен Рим предаде на католическото християнство: това външно великолепие и мощ, властващи над човешката душа.
44. На другия ден Сина Човешки не стигна до катедралата “Свети Петър”, защото, като стъпи на площада пред сърцето на Ватикана, попадна сред разноезична и пъстра суета.
45. “Ще дойдем на сутринта, когато градът още спи.” -­ каза Той на учениците Си.
46. На една от римските улици срещнаха една американка на име Лиза, която, минавайки покрай пътниците, бе привлечена от славянската реч.
47. Лиза стажуваше в римския университет и имаше далечен руски произход, но езика не знаеше.
48. Тя предложи да организира среща със студентите във факултета за източни религии.
49. Заедно с Валерий и Вадим, Лиза отиде в общежитието на факултета и се опита да намери познати студенти.
50. Откликна непозната девойка от Чехия, която беше отскоро в Италия.
51. Тя с внимание и интерес изслуша разказа на учениците за Осъществяването в Русия и за раждането на Единната Вяра.
52. “Елате довечера. Аз ще се постарая да разглася сред студентите и да предупредя католическите сестри, които дежурят на входа. Мисля, че това ще бъде интересно за всички.”
53. Учениците дадоха на девойката книга, на чиято корица се четяха думите: “Виссарион... даващ Последния Завет...”.
54. Вечерта, когато отидоха отново пред тежките врати на общежитието, не ги чакаше никой. Вратата беше заключена.
55. Желанието на учениците да влязат в сградата не даде резултат; никой не чу настоятелното им тропане.
56. И когато прекратиха опитите да влязат в сградата и се облакътиха на масивния отвор на вратата, обсъждайки възникналата ситуация, врата се отвори и излезе непозната девойка да изхвърли боклука.
57. Тя се оказа американка от руски произход и говореше добре руски език.
58. Валерий и Вадим й разказаха за насрочената среща в общежитието и я попитаха знае ли нещо за това.
59. Девойката наведе очи и каза, че не знае нищо и засега трудно се оправя с порядките на това заведение, защото в него живеят представители на няколко християнски вероучения, но преобладаващи са католиците. А тя беше православна, дошла да изучава православното християнство и не искаше да напусне предсрочно тези стени.
60. Когато разговорът премина към Учителя, тя се разбърза да се прибере в общежитието.
61. Отказа да вземе книгата, като се позова на недостига на време и на необходимостта да изучава голямо количество литература.
62. Когато девойката си тръгна, учениците настоятелно позвъниха на вратата, зад която дежуряха католическите сестри ­ стопанки на общежитието.
63. След известно време централната врата се отвори. От нея се подаде на половин крачка една жена и високо и раздразнено извика: “Какво търсите тук? Ние сме християни! Вървете да говорите там, където ще ви слушат!”
64. Вратите се затвориха, а заедно с тях и надеждата.
65. Същата вечер в хотела Учителя каза в разговор с учениците: “Неспособността на човека да обича другия е опасна болест на обществото, която се проявява в стремежа му да опровергае всичко светло.
66. Най-нелепото в обществото е, че, когато чуе за някого нещо лошо, човек е способен бързо да повярва в него и да разнесе този боклук по-нататък.
67. Но само да чуе за някого нещо хубаво, дори и да е съвсем дребно, непременно изказва съмнение.
68. Гордостта прави човека нещастен слепец.
69. А ако се докосне или чуе за някого, който върши значително повече блага, отколкото твори самият той, започва да полага усилия възможно повече да очерни в своите очи този източник на благи дела.
70. Може ли човекът да се научи да обича своите събратя, ако не търси в тях достойнства, а жадно дири недостатъците им?!..
71. По Волята на Небесния Отец ви давам чудотворни зърна. Но не бързайте да ги приемате във все по-големи и по-големи количества.
72. Приемайте ги смирено като помните, че всяко получено зърно трябва да преобразувате в свое деяние.
73. Зърното, попаднало в съда на вашето съзнание, ще порасне много бързо и ако деянията ви не опознаят чрез труда ви това зърно, съдът ви няма да увеличи обема си. Но къде ще се дене все по-нарастващото семе?! Човекът ще изпитва тежки страдания..
74. Нужно ли е да задоволявате любопитството си без да изпълнявате това, което ви е било осветлено в началото?!”
75. Рано сутринта на другия ден Ватикана, облян от лъчите на утринното слънце, се изправи пред Сина Човешки с пустия си площад, със събудилия се фонтан и с грандиозната катедрала “Свети Петър”.
76. И Виссарион влезе под сводовете на забележителното творение на човешките ръце и се докосна със сърцето Си до изкуството на онези, които го бяха сътворили.
77. И сподели с учениците, че разкошното външно величие на катедралата не го изпълва с вътрешна светлина, а, заедно с настоящето време, нахлуло в храма, го прави студен и равнодушен...
78. По време на престоя в Рим се състоя среща с един италиански професор, директор на института за руски език и литература. Професорът изслуша пътниците с подобаващо внимание и предложи да опита да организира сериозно срещите в Рим, да осигури обявяването им във вестниците и по телевизията и представителите на Ватикана да бъдат предупредени.
79. “Ние сме католическа страна, Ватикана трябва да знае за вас” ­ каза професорът.
80. Той даде своите координати. Пътниците оставиха книги. Решиха да се чуят по телефона след няколко дни и да се уговорят за предполагаемите срокове за изявите на Виссарион.
81. Когато излязоха на улицата, Учителя поклати отрицателно глава и каза, че могат да оставят този опит за организиране на срещите.
82. Отидоха пътниците в централната поща, където трябваше да получат изпратените им входни визи за Испания и там се срещнаха с един швейцарски журналист, работещ в Рим.
83. Като видя необикновените пътници, човекът се запозна първо с Мария, после с Вадим и след като поговори с тях, се приближи към Учителя.
84. Поглеждайки в очите на Виссарион, журналистът се развълнува и дълго държа ръката Му в своята. Добродушните му късогледи очи светеха от радост и с трепет, дори започна малко да заеква.
85. В него се пробуди жаждата да действа. Швейцарецът взе от пътниците координати и книги. Реши да съобщи в италианските вестници за Ставащото в Русия, да се постарае да събере заинтересована аудитория и да прекара известно време в магазина за езотерична литература, където се събирали хора, постигащи различни духовни пътища.
86. Привечер журналистът позвъни в хотела и съобщи, че очакват пътниците в магазина за езотерична литература.
87. И каза, че цял живот ще помни срещата си с Учителя, защото душата му е преизпълнена с радост и вълнение и че Силата, излизаща от Виссарион, е толкова огромна и необикновена, че не може да Я сравни с нищо от досегашния си живот.
Каза също, че ще се постарае да предаде на хората това, с което е напълнен.
88. Изобилието и разнообразието от духовни книги в магазина за езотерична литература би предизвикало безграничен възторг у всеки руски езотерик, учениците оставиха книги със Словото на Виссарион.
89. Валера поговори с директора на магазина, който беше чул за Виссарион от швейцарския журналист и когото беше трудно да го удивиш с каквото и да е, защото в съзнанието му бяха побрани изключително много книги.
90. Следващите дни пътниците прекараха в Лидо ди Рома, недалеч от Рим, на брега на Средиземно море.
91. Изминаха три дни в очакване на визите за Испания, които не бързаха да пристигнат от Москва.
92. Типичната за Рим суета и липсата на големите, привични за Русия срещи, породи у учениците безпокойство и невесело настроение.
93. Учителя беше спокоен, приемайки деня такъв, какъвто е, и го болеше заради маловерието на учениците.
94. И за укрепване на учениците се появи чудно знамение: дъга в облак посред чистото синьо небе...
95. На другия ден пристигнаха визите и Синът Човешки, заедно с вървящите след Него, се отправи през прекрасната Италия към Испания.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.26 included.