Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Прекрасната Франция се появи пред погледите на пътниците със зелени ливади, замъци, лозя. Рано сутринта пристигнаха в Тур ­ града на френските крале.
2. Градът посрещна Сина Човешки с Жан Бруно, забележително отзивчив, добър и порядъчен човек, президент на организацията “Евроталант”.
3. Бруно искрено се заинтересува от Случващото се в Русия, от строителството на общината-държава, в която една от основите на живота щеше да бъде възпитанието на децата.
4. Още от първите минути на запознанството Бруно се отнесе към Виссарион с трепетно уважение, признавайки авторитета на думите Му, стеснявайки се от дълбокия прям поглед на Учителя.
5. Вечерта в дома на Бруно се състоя вечеря и дълъг разговор със семейството на Бруно и със семейството на неговия приятел.
6. И Бруно, както и приятелят му, помолиха Учителя за спомен от срещата да остави няколко думи, написани от Неговата ръка.
7. И им беше дадено в съответствие с желанието им, за да се изпълнят техните стъпки с велика Сила!
8. Бруно реши да подготви съобщение за своите приятели в Евро парламента и впоследствие, при взаимно желание, да покани Виссарион да говори пред тази организация.
9. Бруно обичаше и почиташе средновековния светец Франческо ди Паоло, чиито дух и спомени за живота съпътстваха пътниците през дните им в Тур.
10. Животът на Франческо и неговото постигане на Божиите истини се преплетоха със Случващото се сега, защото още преди няколко века със смирения си живот Франческо бе създал около себе си община от желаещи да живеят като него.
11. Франческо живеел в труд и молитва, в непрекъснат пост, като се хранел само с растителна храна и обработвал земята с ръце. Постеля му била една лозница.
12. Френските крале желаели да се срещат с неразговорливия Франческо и приемали с огромна радост краткото общуване с него.
13. Когато се запознал с живота на Франческо и неговите братя, римският папа се удивил от изключително скромната им растителна храна и заявил, че не е възможно човек да се храни така.
14. Франческо отвърнал, че ако има вяра, човек ще успее да изпълни...
15. И Учителя промълви, че още преди векове с достойния си живот Франческо бе изпълнил това, което сега предстоеше да бъде изпълнено от всички, съзрели Светлината на Истината;
16. И че Му е болно да гледа как човекът, почитайки своите свети братя, изпълнили много, продължава да преумножава злото, като се уподобява на онези нещастници, които говорят с уважение за градинаря и същевременно изпотъпкват посадената от него леха.
17. На седми юни се случи нещо необичайно ­ отвориха пред Сина Човешки вратите на централната катедрала на Тур, която до този момент и след това бе затворена и която през вековете бе приела под сводовете си не един френски монарх.
18. Вратите бяха отворени от ръката на Жан Бруно, който разказа на пътниците древната история на катедралата, основите на чиито стени били положени от римляните още в първите векове след Христовото Рождество.
19. На другия ден Бруно показа на пътниците манастира, основан от Франческо ди Паоло.
20. Към днешните дни не беше останало много от манастира: само няколко стени и плодородната земя, която днес грижливо се обработваше.
21. Издигаше се и самотен параклис, под чиито сводове, в дълбините на основите, почиваше тялото на Франческо.
22. И пътниците се поклониха пред праха на достойния човек и почувстваха, че духът му, близък и роден, е редом с тях.
23. И Учителя помоли да Го оставят сам в параклиса. И присъстващите изпълниха Волята Му и го оставиха насаме с Франческо.
24. В един от следващите дни настъпи моментът пътниците да се разделят с Тур и с Жан Бруно, който за тези няколко дни им бе станал близък.
25. Сърцата се свиха, изпълнени със сълзи, и Бруно остана на бързо отдалечаващия се перон.
26. Париж трябваше да приеме пътниците за два часа ­ до потеглянето на влака за Брюксел. Но срещата с Париж продължи цяло денонощие.
27. Защото им откраднаха чантата с билетите за влака, паспортите, видеокамерата и тетрадката със записките на Вадим.
28. Поради неочаквания обрат на деня, последователите на Христос изпаднаха в различно състояние.
29. Владимир се притесни от собственото си невнимание и разсеяност, защото той бе останал при багажа, когато другите отидоха за продукти.
30. Вадим не можеше да се примири със загубата на пътните си записки и през целия ден бе обзет от далеч не детински преживявания.
31. Валерий каза: “Това трябваше да се очаква!”
32. Мария се зарадва на цялото денонощие престой в Париж.
33. Учителя прие всичко като неизбежна необходимост и се усмихна на новото приключение.
34. И след като в руското посолство им издадоха документи, заменящи паспортите до излизането от Франция, пътниците тръгнаха из вечерния Париж към Айфеловата кула.
35. Пътят беше дълъг, но мина незабелязано благодарения на прекрасния нежен град.
36. Валерий и Вадим избързаха напред да разучат пътя към кулата, Владимир и Мария вървяха редом с Учителя.
37. “Виссарион, защо вървиш толкова бавно? Скоро ще се стъмни ­ каза Мария.
38. “Истината не може да върви бързо или бавно. Тя се движи така, както трябва!” ­ отвърна Учителя.
39. Ориентирайки се по обясненията на минувачите, пътниците завиха към дългия път за кулата, но после се върнаха към предишното направление.
40. А когато Валерий и Вадим разпитаха отново за пътя към Айфеловата кула и получиха, както им се стори, конкретен и изчерпателен отговор, Учителя неочаквано зави по друга улица и решително тръгна по нея.
41. Вадим и Валерий започнаха да Му махат с ръка, като се опитваха да Му покажат, че кулата е в друга посока, обратна на тази, в която бе поел Учителя.
42. Но Сина Човешки заедно с Владимир се отдалечаваше по избраното направление.
43. “Виссарион! Кулата е натам, зад нас! Накъде Ти бягаш? Нека да изчакаме момчетата.” - рече развълнувано Мария.
44. “Истината никого няма да чака ­ отвърна Учителя, без да се спира. ­
45. Щом Истината те е повикала, трябва да оставиш всичко и да се движиш след Нея!”
46. “Но нали ще се изгубим! Къде ще се намерим едни други? Те са наши приятели!” - започна да се пали Мария.
47. “Когато учениците изостанат от Истината и не Я следват, нека да си останат там, където са.” ­ заяви Виссарион.
48. “А ако загинат?”
49. “Нека загинат!”
50. “Достатъчно, спри, няма да Те пусна!'' ­ избухна в негодувание Мария и прегради пътя на Сина Човешки, сама изплашвайки се от думите си.
51. Между Владимир и Мария възникна емоционален сблъсък.
52. “Щом е така, аз отивам при тях!” ­ обяви тя нервно и предизвикателно на Виссарион.
53. “Тогава бързо се обръщай и върви!” ­ каза строго Учителя.
54. Мария се обърна и се засуети на едно място.
55. В това време Валерий тръгна след пътниците, надявайки се да им покаже верния път.
56. Вадим остана да го чака, но скоро реши, че е безсмислено да чака Истината, стоейки на мястото си ­ Тя няма да се обърне назад, и ако искаш да Я догониш, трябва да побързаш...
57. Не след дълго Айфеловата кула се изправи пред Сина Човешки...
58. Уроците приключиха засега, защото учениците още не бяха осъзнали предишните.
59. И започна пътуване през Брюксел, Германия и Полша за Москва.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.28 included.