Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Москва посрещна Сина Човешки с усмивките и цветята на тези, които дойдоха от различни места на руската земя, за да подарят на Учителя радостта си от срещата след дългата раздяла.
2. И се проведе проповед в пълна зала. И дочакалите сърца пиха Влага животворна, Влага истинна.
3. А още рано сутринта на другия ден пред Учителя се появи обетованата земя със щастливите очи на посрещачите с ръкотворни хлябове в ръце.
4. На влизане в скъпия град очите и сърцата на пътниците съзряха много братя и сестри, които с радостен трепет, в празнични одеяния и с благоуханни цветя очакваха Сина Човешки.
5. И изви се песенно хоро, в чиито център тихо се усмихваше Учителя.
6. И хората, които го обичаха, пристъпваха към Него, хванати за ръце по двойки, и се покланяха до земята.
7. Колите спираха на пътя и седящите в тях с удивление гледаха необикновеното зрелище.
8. И нито думи написани, нито думи изказани не са в състояние да предадат искрящата радост от срещата с близките хора след двата дълги месеца раздяла.
9. На другия ден Учителя извика за среща насаме в дома си учениците Владимир и Вадим, които очакваха този сериозен разговор.
10. И им говори дълго с тих глас.
11. И в това Слово беше казано: “Думите Ми ще бъдат казани, не за да ви стане тъжно, защото вярващият човек не е този, който пребивава в тъга;
12. Но за да разберете отговорността, която винаги сте носели, но чиято тежест едва сега ви предстои да осъзнаете по достойнство.
13. Този миг трябваше да настъпи едва сега, защото до него доведоха дълъг преход и продължителни изменения.
14. Макар че на въпросите, които ще засегна сега, вие и преди се опитвахте да получите отговор ­ някъде със заобикалки, а някъде и направо.
Но не получавахте истинния отговор, не беше дошло времето за него.
15. Вадим знае, че при Мен започна особен период, в който трябваше да сваля дрехата си и да облека нова. Това време започна от ранна пролет и завърши при завръщането ни тук. По-точно ще завърши след седмица.
16. Вие опознахте първото стъпало. Това стъпало, обобщено, грубо, е когато приемахте Вярата.
17. На това стъпало вие съумяхте да бъдете ученици.
Промени се вашето виждане, вашето мислене. Вие успяхте да почувствате тази Истина, която е способна да ви поведе по-нататък по Пътя на Вечността.
18. Тази първа крачка е направена. Тази първа крачка се дава на всеки, когато придобива Вяра.
19. Аз ви говорех, казвах на всички, че не е достатъчно човек да каже: “Аз вярвам”, трябва още и да тръгне по този път, защото само неговото движение е определящо както за неговото спасение, така и за спасението на заобикалящите.
20. И тази първа крачка, тези години ­ това беше първата истина, когато вие някак съумяхте да кажете: “Ние вярваме”.
21. Сега пред вас стои друго стъпало ­ да изучите тайнството да бъдете ученици.
22. Защото понятието “ученик”, което сте придобили донякъде, не е истинно; то съответства на всеобщото разбиране за това стъпало.
23. Сега е нужно да доловите незримите нишки, тънички като паяжинки; без да ги изучи, без да ги изучава, по-нататък никой от вас няма да продължи, границата ще си остане непреодолима. Колкото и да ви се струва, че местите крака, всъщност ще стоите на едно място...
24. Главното тайнство в разбирането на ученичеството се състои в това, че можеш да бъдеш ученик само когато има Учител.
25. Учителя е не само този, който излива Истината, защото Истините, които Аз изливам, се записват върху хартия и остават; когато Моят живот приключи, тези книги ще останат, Словата ще останат, но тези, които само се докосват до думите без да се променят ­ вече няма да бъдат ученици.
26. Когато Учителя Го няма, всички стават последователи. Те ще се опитват да следват истините, оставени за тях.
27. Ето защо това Писание, което виждате, четете, постигате, думите, които слушате, въпросите, които задавате, опитвайки се да установите за себе си правилно разбиране за големите причини, за големите закони ­ всичко това не е определящо за ученика, всичко това е външно.
28. Тайнството на ученика се проявява в истината, когато ученикът изобщо не задава въпроси. И тогава се отваря нужната врата, тайнствената врата на великото постигане.
29. Учителя е не само Този, който донася Учението, Той е Този, Който донася Себе Си. И в това е заключена най-главната загадка, най-главното тайнство.
30. Това, което се получи сега, през последните дни, през последните месеци, когато тръгнахме с вас по света, когато живяхме всички заедно, при едни и същи условия ­ за вас това понятие сякаш е “какво пък толкова е направено”, а всъщност се случи нещо невероятно голямо, много голямо, което вече може и да не бъде, но не познавайки го, много нещо се губи завинаги...
31. Създадените от епохата трудности се формираха по такъв начин, че вие все едно влязохте в клас, където сякаш постигате теорията. Вие слушате различни заповеди, различни истини, записвате ги.
32. И, след като слушахте дълго и вече познахте много с разума си, опитайте се сега да разберете това, което е станало.
33. Излизайки с Учителя по света, попадайки при еднакви условия, вие, естествено, започнахте както обикновено да се боричкате, опитвайки се да преодолявате много неща с присъщото ви суетене и с все още непроменен от приетата от вас Истина мироглед.
34. Вие дори не забелязвахте колко лесно престъпвате Истината, колко лесно можете да отхвърлите това, което е дадено от Бог.
35. Истината е добра, когато е приета и проявена чрез делата на човека, а не когато той Я знае, но още не Я е проявил в живота си.
36. За многото подобни тънкости на пренебрегване на Божествените зрънца не биваше да ви казвам по-рано, не им беше дошло времето.
37. Трябваше поне най-общо да опознаете истинния Път, да почувствате под краката си Пътя, по който е необходимо да преминете.
38. Сега движението ви е призвано да стане извънредно фино, изкусно. И вие сте длъжни целите да се превърнете в слух, длъжни сте целите да се превърнете в зрение, вие сте длъжни напълно да се превърнете в чувство и постоянно да опитвате да се вслушвате, да се вглеждате, да се стараете да почувствате всяко докосване на вашето стъпало до повърхността, по която вървите.
39. За да не стане така, че да привикнете да стъпвате по камениста почва: кракът ви ще загрубее и няма да почувствате клончето, което лежи на пътя ви.
40. Вие сте длъжни да се преобразите така, че на каменистия път с боси крака да можете да почувствате тревичката върху камъка и незабележимо малкото венчелистче ­ и веднага да вдигнете крака си от зеленото растение.
41. Разбира се, Учителя не ще изисква мигновено да изпълните такова умение ­ със стъпалото си да усетите тревичката сред острите камъни.
42. Той е призван да върви редом с вас, за което Аз много съм ви говорил, да бъде колкото се може по-близко до вас, за да върви така, както би трябвало да вървите вие; където на вас ви предстоеше и ви предстои да се учите не само да задавате въпроси, защото това е много малко, а да направите повече ­ да съумеете да видите, да съумеете да чуете, без да питате.
43. И ето, при пристигането в Москва вие за първи път чухте да казвам, че Аз не изричам просто така нито една дума. Тя играе определена роля за всички слушащи.
44. И от това кой как ще чуе тази дума, зависи неговото битие, неговото развитие.
45. И ако възприемате недостойно всеки миг, всяка дума, се получава много голяма загуба.
46. Основната грешка за вас се крие в това, че вие изключително много чувате и не сте се справили с тази действително трудна задача.
47. Но щом тя е дадена на вас, значи именно вие сте длъжни да я разберете.
48. Представете си образно своето състояние. Ако вземем двама гладни човека, единия сложим до маса, на която лежи само един хляб, а другия ­ пред маса, плътно покрита с огромен брой хлябове, то ако внимателно наблюдаваме как те се хранят, алчно нахвърляйки се върху храната, то обезателно ще видите една много важна истина.
49. Този, който яде от единствения хляб, брои всяка отронена трошица. Той ще събере трошиците в шепа и ще поеме и тях с жадуващи уста, без да пропусне ни една.
50. Този, който яде от многото хлябове, ще се хвърля от един хляб на друг, без да забележи какво пада под краката му, върху какво стъпва, какво мачка с ръце в невежеството си, в стремежа си да грабне другия, по-големия хляб.
51. Ето така незабелязано, месец след месец, вие се превръщахте в различна степен в такива хора: едни по-малко, други ­ повече, но това тайнство започна да се проявява ­ вие слушахте, но не чувахте и за вас възникваха огромни загуби.
52. Досега не съм говорил за много от тънкостите на вашите грешки още и поради това, че по Волята на Бога, не Ми се даваше да ги усетя в пълна степен.
53. Когато е облечен в някакви доспехи, човек може и да не забележи колко грубо се докосват до него с ръце или с предмети. И на много от ухапванията просто не обръща внимание, защото не разбира, че ги има.
Защото, ако всичко му бъде дадено наведнъж, ще му бъде трудно да го понесе.
54. И ето че по време на това пътуване, което според вас протичаше почти без никакви срещи, Ми се удаде прекрасна възможност да се съблека, да сваля тези доспехи, за да пристъпя на следващото стъпало на Вечното, да помогна и на вас да видите това стъпало, да ви помогна да разберете тази отговорност, да насоча погледа ви към тези тънки като паяжина нишки и да се движите по великия Път.
55. Вашите крачки, особено твоите, Вадим, и особено в последно време, могат да се сравнят с ударите на чука по главичката на гвоздея... Това е много болезнено!
Но нищо, всичко това е все още поносимо.
56. Главната болка се таи другаде. Ако поради своето невежество човек продължава да нанася удари и не се стреми да види грешките си, не се стреми да разбере много неща, то това ще говори за неговата готовност да ги прави постоянно, често.
57. А ако човекът жадно се стреми да познава и проумява, то това е прекрасна надежда, че втори път няма да удари по същия гвоздей.
58. Ти, разбира се, Вадим, искаше да разбереш къде са грешките ви? И разбира се това е добър въпрос. Но въпросът е добър само за вече отминаващото време. Това време свършва.
59. Сега ще бъде недостойно за ученика да зададе такъв въпрос. Но ако възниква у теб особено настойчиво, по-добре го задай.
60. Вие обаче сте длъжни да напрегнете сили и, ако почувствате, ако видите болезнена гримаса, изкривила Лицето на Учителя, то вие трябва да преровите всичко, което сте извършили.
61. Ще е по-лесно да направите това, ако забелязвате всяка своя крачка, която правите редом с Истината.
62. Когато се стремите да се вслушвате във всичко, всичко ще запомняте.
63. Нещата, на които не е обърнато внимание, ще се изтрият от паметта.
64. Това е много важно за вас. Точно това е трудното условие, което имах предвид като говорих за масите, от които се хранят гладните; за тази разлика, която възникна между вас, които се намират в различни градове, в различни формиращи се центрове, защото те не виждат Учителя, а само Го слушат на запис.
65. И когато се срещат с Него, се стараят да се вслушват във всичко, стараят се да запомнят всичко и по своему, доколкото могат, да го осмислят.
66. А на вас често ви се налага да Ме слушате и често да Ме виждате и чувате в ежедневните дела, в живота, и в това се таи съдбоносна грешка, защото обичайно, според разбирането на хората, при Истината не съществува.
67. Всяка Моя крачка ­ това е крачка, която трябва да бъде разбрана от всеки от вас! Да се разбере, защото там грешки няма, за вас грешки няма!
68. И веднъж в Париж се прояви добра школа. Вътрешно Аз се радвах, че за вас възникна тази възможност да проявите себе си.
Това бяха прекрасни условия, да опитате да разберете наистина това, което сте чули преди.
69. Разбира се, Вадик, тук ти получи голяма двойка. Случилото се те извади от релсите за цял ден и то толкова силно, че ти беше трудно даже да го оцениш.
70. Малко са обстоятелствата като тези, при които заедно пътуваме по земята. Затова, разбира се, не е толкова просто да преминеш тази школа.
71. Много по-лесно беше за предишните ученици, защото такива обстоятелства имаше всеки ден, винаги и във всичко.
72. А, както ви казах вече, цялата трудност се състои в това, че днес ви предстои да научите всичко като уроците в училище, като в час, където го няма животът, а има само теоретично изучаване на понятията.
73. А е трудно да се приложат, особено за вас, защото вие много слушате, толкова много, че всичко се е разбъркало и много неща се забравят.
74. Но такива са вашите условия...
И щом тази мисия ви е предначертана от Бога, хилядократно по-сложна в сравнение с другите, то значи и вие трябва хилядократно да умножите усилията си.
75. За да не възникне у вас понятието “оправдание”, защото понятието “оправдание” ­ това не е понятие на ученика; то е невежествено понятие.
76. Разбира се, това не е лесно. Цялата Вселена знае, че това не е лесно. Но след като това е дадено, значи при тези сложни условия трябва безкрайно да умножавате своята бдителност!
77. Погледнете на един много важен детайл, много важен... Аз често казвах, че бъдещето на човека се вижда и се вижда мястото, където тъмнината ще му подготви яма, ще му подготви бездна, в която той може да загине.
78. Но как да го отклоним от тази гибел? Разбира се, само чрез това, което може да се прояви около човека: или това ще бъде подсказване, или знак, призван да отклони човека, и той е длъжен да съумее да го разбере.
79. Но една е трудността, когато човек е сам, насаме със заобикалящия свят, със своите братя; и съвсем друга е трудността ­ когато той се намира редом с Истината и се явява ученик, опитващ се да постигне тази Истина.
80. Затова вижте тази изключително важна тайна, отзвук от която, разбира се, вие многократно сте чували в отговорите Ми на различни хора.
81. Ако искате да отидете за хляб и Учителя ви каже: “Идете ето в онзи магазин.” - нужни ли са допълнителни разсъждения за това, че там хлябът е по-скъп, докато в другия магазин е много по-евтин и по-добре изпечен?!
82. Това ще бъде проява на невежество, защото, ако настояваш на своето и тръгнеш за евтиния и може би по-вкусен хляб, може и да не стигнеш до магазина или, като купиш хляба, да не се върнеш обратно. Всичко може да се реши съвсем лесно.
83. Затова трябва да знаете, че ако от вашите грешки зависи съдбата на други хора, Аз ще бъда настойчив, ще бъда суров и обезателно ще направя така, че да постъпите както Аз очаквам от вас.
84. Но ако се решава вашата съдба, то Аз няма да бъда настойчив, само тихичко ще кажа: “Идете там.” ­- и няма да повтарям повече. По-нататък вие ще решите съдбата си.
85. Именно това е и проявлението на тази истина, че трябва да се учите да чувате и да изпълнявате всичко, което може да се появи за вас, колкото и да ви се струва, че това е грешно или не, защото много неща е трудно да се оценят, когато още нищо не се е случило;
86. Затова, ако бихте послушали Моите думи и отидете да купите от скъпия хляб и после, като го опитате вкъщи, той се окаже невкусен, може би ще си кажете: “Май сгрешихме, трябваше да отидем на другото място, нали казвахме, че хлябът там е по-евтин и по-вкусен”.
Но това би бил разговор на незнанието на това, какво ви е чакало там.
87. И неволно вие бихте сметнали, че сте прави, без да забележите най-страшното: така всъщност казвате, че Истината греши.
88. Ето така е за много неща: в разговори, в различни спорове, заплитате се и не забелязвате онова, което звучи за вас.
89. Ти, Вадик, както знаеш, в твоя характер присъства определена степен на разпалване, също така бърза реакция в защита на своето решение.
90. Каквото и да е казаното ­ много бързо се появява вътрешна защита. Тя е не само във външните думи, в жестовете, но се проявява и вътрешно ­ общувайки с теб, мнозина започват да забелязват тази твърдост.
91. И, разбира се, още дълго време ще трябва да я изкореняваш. Ще е нужен стремеж, ще е нужно постигане, нужни са чести молитви и покаяние.
Нужно е умението да премислиш направеното, да го оцениш правилно и да го изчистиш в молитви,
92. За което толкова много и именно заради вас се разказваше във Франция: за Франческо ди Паоло, за смиреното, молитвено състояние.
93. Това е голям труд, но той е необходим, особено сега, защото по-нататък започва особен път, особен.
94. В тези спорове, Вадик, неволно се проявява една страна, когато ти не допускаш за себе си това, че на свой ред също може да си чул погрешно, че може да си сбъркал.
95. И, настойчиво утвърждавайки правдата, ти разбира се не забелязваше как понякога открито заявяваше, че Учителя може да чуе погрешно, може да сбърка.
96. Вадик, не Ми се иска да говоря много за това, да засягам много страни, защото неправилно би било да се пита: “В какво грешим?”
97. Защото Аз мога да кажа само, че засега нищо не е направено правилно.
98. Затова бих искал от днес и през предстоящата седмица на Моя окончателен преход да разберете отговорността, която ляга върху плещите ви.
99. Тъй като безразборно размахвате ръце, но сега трябва да знаете, че в ръцете си държите чук; и безразборните движения придобиват такова тайнство, при което всеки неверен замах променя траекторията на чука не накъдето искате, а към главичката на гвоздея, насочен към сърцето на вашия Учител.
100. Но Аз вече ви казах, на вас, които се стремите да бъдете ученици, че не тази болка е важна: това е Моя болка и Аз ще я търпя.
101. Главното е друго ­ Моята радост ще се състои във вашия стремеж да разберете всяка истина, всяка дума, всеки жест, всеки поглед, всяка Моя крачка.
102. Когато Учителя е до учениците, те са призвани да се учат от всичко, защото не трябва да правим разлика между случаите, когато Аз ще говоря специално за вас, като на урок, и когато просто ще ходя, когато Аз просто ще гледам.
103. Всичко за вас е урок, за да не заприличате после на тези, които предават; защото, неизпълнявайки дребните детайли, зрънцата, вие ставате като тези, които предават Истината.
104. А предателството не се измерва с малки или с големи мащаби; то има една-единствена същност, много тъжна...
105. Сега трябва да постигате... Повече няма да се наложи да говоря за това.
106. И, разбира се, много неща нямам възможност да кажа на всички. То ще стане благодарение на вашето умение да донесете до другите разбирането за истината какво означава да бъдеш ученик.
107. Сега вие трябва да разберете: преди, на първото стъпало, бяхте нелоши ученици, но започва ново стъпало, на което за сега Аз не ви виждам като ученици, както и никой друг.
108. Сега започва главното. Да познаеш изкуството да бъдеш ученик ­ това е велика Истина, безценна, от Нея зависи вашият живот, животът на Света, животът на Земята, животът на цялото човечество ­ децата на Бога.
109. И отново ще завърша с думите, с които започнах: Аз ви казах това не за да ви потопя в тъга и печал, въпреки че то е тъжно и печално, а за да почувствате отговорността и да продължите Пътя така, както влязохте тук.”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.29 included.