Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Двадесет и първи януари. Пред пътника отново е Москва, срещи в жилището на Валентина.
2. И се състоя дълъг разговор, дълго интервю с телевизионния режисьор Алексей, научил неотдавна за Виссарион и като професионалист почувствал новото и необичайното.
3. Алексей, опитал през неспокойния си живот различен труд и добре изучил мотивите за постъпките на днешния човек, започна разговора с въпроси към Виссарион, в които липсваше чувство за мярка и такт, като се надяваше по този начин да накара Виссарион да изгуби самообладание и, като прояви раздразнение, да издаде Своята Същност.
4. И той видя Същността на Говорещия, тъй като Виссарион отговаряше изчерпателно на всеки въпрос, без да обръща внимание на неговата форма, а от сърцето Му продължаваше безмерно да се излъчва топлина към интервюиращия.
5. И, без сам да забележи, във втората част на интервюто Алексей започна да се обръща към Учителя на “Вие”...
6. На следващия ден се проведе проповед в препълнена зала с хиляда и петстотин места. Хората станаха, за да поздравят Учителя.
7. Получи се удивителна проповед, която обедини всички слушатели.
8. В Своето Слово Учителя каза: “Огледайте се наоколо. Вашият труд е във всичко.
9. Колкото повече се разтваряте в заобикалящия ви свят, преживявайки го, толкова повече се формирате духовно.”
10. Новият ден донесе нови срещи.
11. Даниил и приятелите му, до неотдавна последователи на един от московските учители, водени от извънземния разум, осъзнавайки погрешността на своя път, се обърнаха към Виссарион с въпроси за информацията, идваща от Вселената, и за законите на развитие на извънземните световe.
12. “Вселената гъмжи от различни проявления, светове много.
13. Законите на тяхното развитие могат да бъдат най-различни.
14. Има и светове, които използват чужда енергия за собственото си съществуване. За да живеят, те отнемат енергията на други светове.
15. Всички тези закони в развитието на разума са хармонични и никой целенасочено не причинява зло. Но тези закони не са човешки.
16. Законът за развитието на човека е уникален и неповторим и засега още няма друг като него във Вселената.”
17. “Ясновидството ­ това естествена проява на човека ли е или изкуствено влияние?” — попита Даниил.
18. “Това е вмешателство в съзнанието на човека.
19. Ако изкуствено накараш реката да тече по-бързо, то това може да причини големи разрушения по-ниско по течението на тази река, които няма да бъдат забелязани от мястото, където е създадено това изкуственото ускорение” ­ отговори Виссарион.
20. Едно момиче от обществото за Кришна съзнание се обърна към Сина Човешки: “Аз приех Теб и сега сърцето ми се разкъсва: аз предадох своя духовен учител”.
21. “Когато се изкачваш нагоре по стълбата, с всяка следваща крачка стъпваш на ново стъпало, но като оставяш предишното стъпало, не го предаваш...
22. А като спреш на някое стъпало по средата на стълбата, ти няма да опознаеш приготвеното ти напред, което е призвано да те направи по-съвършен”.
23. Настанаха два дни на пребиваване във Воронеж. Най-голямата зала на града беше препълнена от тези, които очакваха да се срещнат със Сина Човешки.
24. Операторът от воронежката телевизия, който се отдалечи за няколко минути от камерата си, докато залата се пълнеше, не успя да стигне до работното си място за началото на проповедта, защото цялото пространство беше плътно запълнено с хора.
25. Срещата продължи дълго, хората не си тръгваха, въпросите не свършваха.
26. На втория ден ­ множество срещи в жилището на Елена, майката на Вадим.
27. И дойдоха при Сина Човешки майка и дъщеря. Майката със сълзи на очи Го помоли да освободи дъщеря й от необичайна болест,
28. Тъй като момичето било обсебено от бяс, от който никой не могъл да го избави.
29. Не помогнал и свещеникът, който с досада извел момичето от храма, защото, докато четял молитвата над нея бесът изругал и една икона паднала от стената.
30. И положи Синът Човешки ръце върху главата на момичето и каза: “Марш нечестиви, остави я... Махни се от нея, мърсотийо, по великата Воля...”
31. И устата й проговориха с дрезгав и груб глас: “Няма да ви я дам, мнозина опитаха... И при Теб нищо няма да се получи. Моя си е”.
32. Тялото на девойката се люлееше с дълбок стон ту на едната, ту на другата страна.
33. Виссарион, от когото се лееше Силата на Отец, продължаваше да държи ръцете си върху главата й и да говори с твърд глас: “Да се очисти този съд от лепкавата кал... Изтръгни се от нея, не ти е тук мястото”.
34. И бесът каза: “Лошо ми е. Голяма е Силата Ти... Добре, разбрахме се, следващия път ще изляза. А сега ме остави, рано ми е да я оставя, ще ми бъде зле без нея...”
35. И всеки път, когато Синът Човешки освещаваше плътта на момичето, като правеше кръстен знак над него, то се извиваше и потреперваше.
36. “Излез навън, бъбривецо... И да се напълни този съд с великата Сила“­ строго каза Синът Човешки.
37. Момичето започна да трепери, очите му се обърнаха нагоре, въздъхна дълбоко и пресекливо, и се отпусна в креслото без сили ­ бесът я напусна.
38. Миг след това сълзи на благодарност и облекчение се затъркаляха от нейните очи.
39. И утвърди се момичето във вярата си към Този, Който я очисти.
40. И се появи в нея стремеж да промени живота си и той беше искрен и изпълнен със зараждащата се вяра...
41. Преди отпътуването за дома предстоеше още един ден в Москва, изпълнен със срещи.
42. Един англичанин, отдавна живеещ в Русия със съпругата си рускиня, поетеса, родена в Сибир до Минусинск, отидоха при Учителя с радост в сърцата заради Осъществяването на руската земя и с много въпроси.
43. Един от тях беше: “Богати и бедни ­ това ли е Волята на Бога?”
44. “Волята на Бога ­ това е изборът в човешкия живот.
45. Човек става богат в резултат на своя свободен избор.
46. Но става богат и като се покланя на мамона и престава да бъде човек.
47. И човекът е длъжен да осъзнае огромната загуба в себе си отново чрез своя свободен избор ­ Божията Воля” ­ отговори Учителя.
48. “Как да намерим Вярата в себе си?” ­ попита един човек Учителя.
49. “Вярата е невъзможно да се намери, тя е законът на твоето развитие.
50. Ти винаги се намираш в закона, по който се развиваш.
Така че се стреми със цялото си сърце да изпълниш този закон!” ­ каза Учителя.
51. И при Учителя отиде Владимир, носещ прозвището “Камъчето” заради непрестанната си многомесечна молба към Виссарион да му подари камъче от гроба на Майка Мария в израелска земя, което Учителя му бе обещал преди заминаването Си в Израел.
52. Владимир бе израснал в православно семейство, по-големият му брат беше свещеник, от детството си бил заобиколен от древните традиции и бил искрен и порядъчен енориаш на православната църква.
53. Когато пораснал успял, заедно със скъпите си хора, да построи един от Божиите храмове на руската земя. Това било по времето, когато се закривали храмове, а не се откривали.
54. Вярващите смятали Владимир за основател на новия храм. И многократно му предлагали да приеме духовен сан, но той мислел, че е недостоен за това звание.
55. Още от първите проповеди на Виссарион в Москва Владимир стана главен Негов опонент, щателно търсейки в думите Му грешки и несъответствия.
56. Той изучи добре Словото на Виссарион и внимателно следеше всички събития на Осъществяването, колкото и незначителни да му се струваха.
57. И ето, след известно време получи обещаното камъче и с удивление установи, че няма повече причина и повод да отрича Истинността на Учителя.
58. Владимир не намери в Словото на Виссарион несъответствия със своя християнски мироглед и видя, че Учителя е единственият, който изпълнява казаното Слово, изпълнява заповедите, дадени чрез Неговия Живот.
59. И настъпи щастливият ден: Владимир прие Осъществяването и дойде с препълнено от радост сърце при Учителя.
60. И пожела той Виссарион да му подари тържествено камъчето от гроба на Майка Мария и настъпи мигът на това толкова дългоочаквано събитие и подареното камъче се оказа за него последното разрушено препятствие на Пътя към приемането на сегашното Осъществяване.
61. “Аз приех Христовата Истина... Намерих Това, Което чаках цял живот!
62. Нима това се случва с мен?! Нима аз, грешник на грешниците, съм удостоен с това?!
63. Аз съм готов да отдам живота си на Пътя Христов, по избрания Път.
64. Защото той принадлежи не на мен, а на великия Отец, който ни е създал” ­ каза той.
65. И след крепка прегръдка с Учителя, Владимир разказа, че отишъл в патриаршията и призовал към обективно и щателно изучаване на казаното от Виссарион.
66. Защото не разкрасяваха великата църква прибързаните, повърхностни и пълни с лъжи съждения, изказани чрез представителя на патриаршията, без да бе изучил задълбочено възможната Истина.
67. И каза Владимир, че пътят му днес водеше към православните братя, за да се пробудят и да се постараят да видят Светлината на Истината.
68. Да не се поколебаят стъпките му по дългоочаквания път, по тесния път, изискващ бдителност и искрена вяра в единствения Водач.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.3 included.