Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. През следващите два дни се проведоха проповеди на Учителя в Курагино и в Малка Минуса.
2. Домът-храм в Малка Минуса за първи път прие хора и бяха приказни мигове на звучене на Словото в новия, ухаещ на благовония дом под шепота на летния дъжд.
3. И беше казано през тези дни: “Всяко оплакване ­ това е опит да съдиш реалността, и е присъщо на невежия човек.”
4. “Ако мравката започне много да мисли за това, което се случва, то някой ден ще стигне до самоубийство, защото няма да успее да понесе дърво като слона.”
5. „Вашето учене ­ това не е толкова когато приемате в себе си Истината, а когато се опитвате да Я изпълните с делата си.”
6. „Умножавайте бдителността си, умножавайте я хилядократно.
7. И помнете! Вие живеете очи в очи с Бога. Вие сте призвани да помните винаги, на всяка своя крачка: вие очи в очи се гледате със своя Отец!”
8. “При формирането ви като община вие идвате от света и, естествено, носите със себе си своята болест, която сте прихванали в света; когато, общувайки с другите, неволно сте определяли кой от тях ръководи и кой е подчинен.
9. Тази способност да делите ближните си на определени равнища е естествен резултат от вашия болен опит, изведен от болното общество.
10. И когато, при определени условия, започнете вътрешно да се доближавате към определеното от вас ниво, то това ниво ви става по-скъпо, а към всички останали вече се отнасяте по друг начин.
11. И тогава се опитвате да намерите единомишленици сред тези, с които сте по-близки, в стремежа си да уличите в грешка или злонамереност онези, които понякога са призвани да направят нещо по-голямо, но се намират на друго равнище, различно от вашето.
12. Колко е лесно да обвиниш някого и колко е мерзко!
13. Когато става дума за паричен въпрос, човек започва да спори много и да завижда, опитва се да съди, опитва се да пресмята. А къде остава доверието?!
14. Ако се доверявате на своя Учител, тогава струва ли си много-много да пресмятате? Вървете напред, Учителя знае всичко, което става тук.
15. Но не може веднага да се поправите, ще се поправите с времето.
16. На вас ви е дадена велика Сила, Сила, от която вие сте призвани да бъдете щастливи. Дори да загубите всичко останало, дори да се лишите от всичко, но вие имате живот!
17. Пред вас е Истината, която е призвана да ви насища; и това е най-великото щастие! И вие трябва достойно да го оцените!
18. И ако някой е дошъл тук, за да измами някого, занапред му е отреден прах. Така че не се сравнявайте с него и бъдете достойни чада на своя Отец!”
19. “Приемете тази велика отговорност! Трябва да помните, че като правило ръцете ви се движат хаотично, в различни направления.
20. Сега запомнете, че в тези ръце държите чукче, за което не е ставало дума досега, и това чукче носи в себе си едно тайнство: или да съзидава или да разрушава.
21. И ако достойно изпълнявате Волята на Бога ­ ще съзиждате, ще сглобявате дърво с дърво, ще редите камък върху камък и ще се извисят към облаците позлатените куполи на прекрасни строежи.
22. Но само да се отклоните от Истината, само да се отдалечите от Нея на разстояние колкото едно малко зрънце, траекторията на вашето чукче бързо ще се измени в посока към едно определено място: към главичката на гвоздея, насочен към сърцето на Истината, насочен към сърцето на вашия Учител. Помнете това!”
23. “Времето не чака. То е сурово. И сега ви възвестявам: на Земята е излята четвъртата чаша от великото наказание, за което предупреждава Писанието.
24. Затова сега слънцето ще ви гори и нито един човек няма да избегне язвите, които ще покрият тялото му, ако бъде нехаен и ако недостойно изпълнява Волята на своя Отец.”
25. “Велико чудо е, че ви е даден живот именно на тази земя. Защото благото, което ви се струва, че съществува вън от пределите на Русия ­ това е илюзия.
26. Илюзия, която можем да представим образно като сал в море с огледална повърхност, когато вие не виждате подводните камъни, намиращи се близо под повърхността на морето.
27. Вие виждате прекрасно удивително море! Какъв прекрасен пейзаж! Но само да се появят малки бразди и морето да се залюлее леко ­ и вече в низините между вълните се появяват зъби.
28. Ако бурята се усили, големите, студени и остри камъни ще се покажат.
29. Това ще бъде страшно зрелище и всяка лодчица, попаднала сред бурята, ще се разбие в острите камъни.
30. Затова, докато няма буря, а това се определя от материалното благополучие, покриващо човека с лъжливо спокойствие, ­ до това време всичко е добре.
31. А когато в живота се появи пукнатина, човекът бързо изгубва усмивката си и яростно започва да отстоява собствените си интереси, без достойно да ги съпостави с интересите на ближния си, да пожертва по-малкото, даже да е негово, в името на по-голямото на ближния”.
32. “Трябва да бъдете смирени, трябва достойно да постигате това, което ви се дава от Бога.
33. И оставете времето да ви съди, оставете да ви съди великата Вселена, която е установила сурови закони.
34. Защото този, който недостойно изпълнява даденото от Бога, ще бъде изтрит от лицето на Земята. Той ще падне много скоро и изборът ще си е негов ­ той ще вкуси плода на собствения си път...”
35. И слушащите Словото Божие в дома-храм в Малка Минуса възкликнаха: “Учителю, дъга на небето!”
36. “А как иначе, времето днес е удивително прекрасно! Такива дъждове ­ това е такава радост!
37. Това може да се сравни с радостни сълзи, които се изливат върху челата ви, защото вие сте заедно, защото се събирате, искрено опитвайки се да познаете Волята на Бога.
38. Но у някои от вас изниква мисълта: “А дали да не се съберем и да разгоним облаците!”
39. Разбира се, можете да го направите, но помнете мъдростта: вълшебникът никога не прахосва на вятъра своята чудотворна сила, той не я демонстрира и я използва само тогава, когато е крайно необходимо.
40. Но ако няма крайна необходимост, приемайте проявленията на Природата като най-великия дар, като нейна жажда да ви умие със своята чиста влага и понякога да украси челото ви с кристални снежинки”.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.30 included.