Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Късно вечерта в събота, последния ден от постите, Учителя призова в уединената си квартира дванадесет човека, имената на които са: Владимир, Вадим, Сергей Старшият, Данила, Вадим Алма-атински, Сергей Тверски, Юрий с прозвището Американец, защото в продължение на около година носи Вестта за Осъществяването в земите на далечния континент, Коля Черемшански, Юрий от Москва, Алексей, Татяна и Алла Сочинска.
2. И те коленичиха пред Учителя и Той заговори: “Велика е тази минута в живота ви ­ сега пребивавате редом с Мен.
3. Тези времена са белязани от великата Сила, от великата Слава Божия. Предстои великото познание на Славата на Отец, отсега се определя великото познание на собствените крачки.
4. Аз ви повиках по Волята на Своя Отец да бъдете с Мен в молитва велика, за да се слее вашият дух с Моя Дух;
5. И за да се сбъдне предначертаното, и да можете достойно да прекрачите в новите времена, ознаменувани от великата слава на Отец, достойно да се докоснете до стъпалото, чрез чието постигане ще разберете себе си, ще разберете Света, ще разберете Славата на Отец, ще разберете човешките грешки.
6. Вие станахте свидетели как преди великия час Земята беше умита от проливни води, за да се подготви за това ново стъпало на своите деца. Сега тя е чиста.
7. Сега, пребивавайки в молитва, на вас ви предстои да се умиете достойно, да се умиете с обилна Благодат, за да можете да разкажете на мнозина за това как ще се преизпълни душата ви.
8. Великият час настана! Бъдете достойни, за да възтържествува Славата на Отец и да узнаете какво е тайнството, което Отец е предначертал за своите деца. А вие ставате свидетели на това! Да бъде така!
9. Защото настъпва последният ден на отиващото си време, последните минути. И вие сте призвани да разберете достойно,
10. За да не се отклоните по-нататък нито на крачка от своя Учител, защото всяка ваша крачка встрани носи страшна гибел! Да не бъде тази гибел! Да бъде постигнато достойно това време! Амин”.
11. И Синът Човешки се отпусна на колене и възнесе дълга и трепетна молитва заедно със Своите ученици.
12. И те възславиха Великия Отец и се разкайваха учениците за своите неправедни деяния.
13. И сърцата на учениците станаха едно със Сърцето на Учителя.
14. Продължи молитва без време, докато Синът Човешки не я завърши.
15. И Той промълви: “Ето, приключи тази минута, минутата на великото Тайнство, в която, за време вечно, вие пребивавахте в единство, пребивавахте в единството на своя дух, както пребивава Синът със Своя Отец!
16. И нека се съхранява тази паметна минута в сърцата ви и се предава от вас на децата ви и от вашите деца на новите деца.
17. Нека сърцата ви не спират да изливат непресъхваща Влага, нека този извор никога да не секне и никога дума лоша, дума студена да не се изплъзне от устата ви, а само праведна и добра, наситена с любов, и нека от днес смирението затваря устата ви.
18. Сега ще вземете свещи, ще ги запалите от този пламък, ­ Учителя държеше в ръце горяща свещ с изображението на Майка Мария, която Му бе подарена на Рождения ден, ­ и ще ги отнесете вкъщи. Устремете се да съхраните пламъка до своето огнище.
19. И нека той гори и да продължава да носи Духа, който вие придобихте днес в молитва трудна, молитва усърдна, в която се проявихте такива, каквито сте.
20. Вие се отваряхте и се напълвахте, вие постигахте това, с което са призвани да живеят Божиите чада на трудния велик Път, с голям труд, за да бъдете достойни за своя Отец като искри от Пламъка огнен, от Пламъка благодатен, способни да носите топлина и светлина, да ги раздавате безмерно един на друг, запалвайки сърцата на ближните си, за да не угасне този огън ­ огън велик, огън истинен, който никой не може да нагласи според собственото си желание, силата на тъмнината не може да го подправи, защото Любовта извира само от истинния Извор.
21. И вятърът не трябва да изгаси тази Любов, вятърът студен, който все повече се надига наоколо.
22. Носете тази искра по-нататък, носете я, съхранявайки я ревностно, помагайки си един на друг, за да я опазите, и безмерно я дарявайте на хората около вас.
23. Защото днес ви се дава огромна Сила, Сила, която е призвана да помага на ближните.
24. И така, придържайте се към заповедите на своя Отец, защото вашата небрежна крачка ще донесе огромно нещастие, много по-голямо отколкото крачката на вашите братя, защото вие пребивавахте тук и значи много ще носите в себе си.
25. А по-нататък ще последва нова крачка. И ще стане това по Волята на Отец; и други ваши братя ще пребивават в молитви велики.
26. Но днес часът се осъществи за вас, затова нека крачките ви да познаят достойно Истината пред Лицето на Отец!”
27. И Синът Човешки запали всяка свещ; и разпали се огънят в сърцата на учениците.
28. “А по-нататък бих желал да извърша върху вас още едно важно Тайнство, което за едни е ново, за други ще бъде повторно; и трябва да се повтори, тъй като много неща не бяха разбрани.
29. И Моята жажда ­ това е да ви видя достойни да приемете това Тайнство, за да не се налага да бъде повтаряно.
30. И с благословена вода, вода от Йордан, жадувам да умия очите ви, за да не ги обгърне сивата, лепкава тъмнина, за да бъдат крачките ви достойни и да не се обърквате сред непрогледния мрак, а да познаете Светлината на Истината и да не губите от поглед благодатния Огън.
31. Нека очите ви прогледнат и да не ги обгърне сива мъгла, мъгла мерска, която все повече покрива челото на вашите братя.
32. Голяма мъка предстои от сега. Така, че не затваряйте очите си вие ­ тези, които сте разбрали много в истинния Път и които сте призвани да умножите многократно усилията си.”
33. И се изпълни Тайнството, и Виссарион уми челото и очите на учениците, като им говореше: “Да се докосне до челото ти духът на Великото, духът на земята далечна, земята на предците.
34. И да не покрие очите ти огромната тъмнина. Нека очите виждат и не губят благодатния Огън.
35. Да докосне, Вадим, тази вода отново челото ти и отново да се умият очите ти, за да не се докосва отново мъглата до тях, защото много е загубено заради твоите небрежни дела.
Да бъдат ясни очите ти!..
36. Твоето чело, Владимир, да се умие отново, отново да си спомниш духа далечен, когато, вървейки след своя Учител, ти постигаше време прекрасно и минути удивителни.
37. Нека тъмнината не обгърне отново очите ти, защото пазиш грешки много и ги повтаряш отново
Да се сбъдне това!..
38. Твоето чело, Алексей, да се докосне от живот прекрасен и да познае духът ти великия дух на царе прекрасни, помазани от Отец.
39. И очите ти се умиват и виждат удивителното, виждат свят прекрасен. И не се изкушават от пътища нехайни!..
40. Твоята младост, Данила, е прекрасна, но постигаш крачки нови и незримо се внасят грешки огромни.
41. Но помни този Дух, с който се съединяваш.
42. И нека да се умиват по-добре очите ти, за да не те обхване никога тъмнината.
43. Умножи своите сили, за да не придобие власт тъмнината безмерна!..
44. Уми се плътта ви, но преди нея се уми духът ви.
45. Носете този дух в сърцето си и го пазете. Защото на вас уповава Отец, Той очаква вашите дела.
46. От днес крачките ви ще бъдат различни. И Словото Ми към вас ще бъде различно.
47. А вие постигайте, за да се чува не толкова вашият глас, а шумът от делата на ръцете ви.
48. Нека любовта да бъде с вас безкрай!
Бъдете благословени и да се напълнят душите ви с великата благодат на Отец. Напълнете се!
49. И да бъдат стъпките ви твърди, ръцете здрави и сърцето да излъчва слънчева Светлина. Да не пресъхне Тя!
50. Да бъде изпълнена достойно Волята на Отец за Негова Слава и за спасение на братята ви и на Майката Земя.
Да бъде така! Отсега и завинаги! Амин.
51. Сега вървете. Вървете и се гответе за празника, защото настъпи ден прекрасен!
52. Идете при братята си! Почувствайте великата радост!
С мир!”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.32 included.