Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Два дълги месеца не бяха виждали Учителя тези, които Го възлюбиха. И отново започнаха всекидневните срещи със жадните да изпият животворната Влага и се възобновиха проповедите: в събота Словото прозвуча в Курагино, а в неделя ­ на поляната в Малка Минуса.
2. Към края на юни при Учителя дойде един младеж от Москва и каза: “Сънувах сън, че Ти построи Храм. Храм от огледала.
3. Хората, които идват при теб, трябва да носят камъни. Мястото сам знаеш.
4. Казаха ми още, че зад гърба Ти има прекалено много сенки.
5. Аз искам да ти помагам да построиш този Храм. Видях неговата красота!”
6. “Нека тялото и духът ти да се слеят със заповедите Господни и тогава ръка за ръка ние ще стигнем до Храма.” -­ каза Виссарион.
7. “Къде ще бъде Храмът? Кажи ми ­ аз ще донеса камъни.”
8. “Храмът ще бъде там, накъдето звездите устремяват своите лъчи!
9. Преди всичко помни дадената ти заповед, за да не се пуснат ръцете ни.
10. Ако не изпуснеш ръката Ми, твоите камъни ще легнат в стените на Храма.” ­- мълвеше Учителя.
11. А при многото срещи Учителя говореше: “Ако съседът ти се нуждае повече от помощ, отколкото твоята майка, иди при него. Защото той ти е брат, майка, баща, син”.
12. “Малко му е на човека обикновеното, на него му се искат по-големи знания, защото смята, че е достоен за това, тъй като се е издигнал на ново стъпало. Но това е невежество.
13. За разумния човек е достатъчно малкото, а след това е необходимо да приложи всички сили за сътворяването на това малкото.”
14. “Прави всяко нещо за благото на ближните, като последното дело в твоя живот.”
15. “Да кажеш: “Аз вярвам” като си видял чудо, не значи да изпълниш...
16. Когато няма сили да изпълни, а е заработил механизмът за отговорността за чутото, човекът ще загине!
Нима може така с принуждаване да се доказва Истината?!”
17. “Всяко Мое Слово не звучи просто така, за вас говори Отец!
18. Щом се налага да говоря утвърдителни фрази, те за вас са закон.
19. За ученика най-тихото Мое Слово нека да прозвучи като гръм и да легне като следа в сърцето му.”
20. “Аз виждам и правя това, което се проявява пред Мен.
21. Аз не съм стратег, който пресмята и планира своите действия...
22. Трябва да възприемате живия живот, превръщайки се в слух, обоняние, чувство.
23. Като се разтворите в Истината, ще чувствате живота правилно. И тогава Отец ще води всеки от вас, защото Той знае какво е необходимо на чедото Му.”
24. “Искрено устременият човек, ако жадува да се поучи за нещо от своите ближни, преди всичко се стреми да се учи от този, който мълчи, а не от този, който говори.”
25. “В развитието е нужно да се мълчи. Развитието не се характеризира от броя на думите.”
26. “За да разкажеш за красотата на цвета, трябва слушащият, в крайна сметка, да има зрение.”
27. “Трябва да повярвате на Истината, да повярвате на Словото, дошло от Отец, иначе е безсмислено да говорите за вяра в Бога.
28. Вижте тайнството на течението на могъщата река. Ако човек заплува към някаква цел на другия бряг направо, то той няма да я достигне, защото течението ще го отнесе.
29. Истината дава направлението на движението, отчитайки съществуващото течение, за което е безсмислено да размишлявате и да го пресмятате с разума си.
30. Нужно е да повярвате и да извършите това, което осветява Истината, и така ще се озовете до мястото, от което ще стигате винаги точно до целта.”
31. Константин от Москва, живеещ вече около година в общината, каза: “Виссарион, някои от моите близки ми се сърдят, че не им обръщам предишното внимание. Често, след работа, за това не ми достигат силите.”
32. “Ако човек жадува да дава, няма да изисква от теб внимание.
33. Ако се стремиш искрено да отдаваш силите си на ближните и някой от тях не го е забелязал, няма нищо страшно ­ просто такова е умението ти за момента.”
34. При Учителя дойде развълнуваната Мария и заяви гордо: “Ако се наложи да избирам между Истината и живота на моите братя и приятели, струва ми се, че ще избера живота на приятелите.”
35. “Не струваш пукнат грош. Именно Истината определя живота на твоите братя, а не ти самата.
36. Ако избереш живота на брат си, ще загинете и той, и ти.” ­- отговори Синът Човешки.
37. “И ще затръбят тръби, когато дойде Синът Човешки...” Как да си обясня това?” -­ попита една жена.
38. “За да чуеш тръбния глас, трябва да имаш уши.” ­- отвърна Учителя
39. “Виссарион, бихме искали да чуем от Теб наставления.” -­ казаха последователи, дошли от Красноярск.
40. “Има заповед за любовта, нужно е да се стремите да я изпълните.
41. Всички други наставления са своеобразна форма на молба към вас да изпълните тази заповед. А нима е нужно да молят вярващият?”
42. “Ние, Твоите последователи, често вършим неизбежни грешки. А по нашите грешки съдят за Теб, съдят за Истината.” -­ каза една девойка.
43. “Правилно е да се съди за Истината по Нейните плодове, по Нейните лични плодове.
44. Защото Аз дойдох да изпълня всички закони и заповеди.”
45. “Много исках да дойда, не бях Те виждал отдавна, а докато чаках срещата, всички въпроси останаха зад вратата” ­- скромно усмихнат каза Борис Мински.
46. “Не е задължително да отидеш при Учителя, за да ти разкаже нещо. Достатъчно е да постоиш до Него ­ и благият вятър ще развее черните мисли” ­- усмихна се в отговор Синът Човешки.
47. “Виссарион, отговори ми, моля Те. Напуснах строежа на параклиса, защото сметнах, че сълзите на жена ми са по-важни. Допуснах ли грешка?” -­ попита Андрей Воронежски.
48. “Сълзите имат различни причини. Трябва да умееш да чувстваш това.
49. Човек забелязва външните трудности и желае помощ отвън като смята, че животът му зависи от тази помощ.
50. Едно е умението да не подминеш молещия и съвсем друго -­ да съумееш да окажеш помощ.
51. Ако се стремиш да построиш нещо по-голямо, нещо духовно, твоите братя и сестри трябва да ти помогнат да го направиш.
52. Не всяка сълза означава нужда от истинска помощ.
53. Със съзиждане на духовното, се съзижда здрава основа за човешкия живот.
54. Ако само една сълза на ближния може да те откъсне от изграждането на тази основа, то каква ще е цената на изтритата сълза, ако впоследствие и двамата ви очаква яма.”
55. “Велико е Царството Божие! Но колко сложен е пътят към Него! Колко сложен е пътят през Вратите, отворени пред вас!
56. Може да ви се струва, че тези Врати са обикновени, макар и много тесни, но велико тайнство изпълва техните сводове: оттук не може да мине този, който е неискрен, който няма стремеж към постигане на Божието.”
57. “Вашата вяра се определя от умението, отдавайки силите си безмерно, да постигате всяка капка Истина, която се излива към вашите сърца. Нито една капка не се излива просто така!
58. Ако благодатният Ручей се излива от Небесата и проявява своето житие пред жадните, ­ умейте да утолявате жаждата си без да отроните нито капка. Защото тяхната ценност е велика!
59. И неизразимо може да бъде нещастието, когато, в своето невежество, позволяваш много капки да изтичат между пръстите ти.
60. Бъдете бдителни! Защото, щом Отец разкрива пред вас една или друга Истина, върху вас ляга огромна отговорност.”
61. “Истина ви казвам, вярващ е този, който жадува за всеки миг, чрез който може да отдаде своето сърце на заобикалящите го.”
62. “Във вашата устременост, в стремежа си постоянно, всеки миг да отдавате силите си безмерно ­ вие ще израствате, вие ще цъфтите незримо за вас.
63. Ще растете така незримо, както расте тревата под вашите стъпки; когато не забелязвате как се надига, как си пробиват път първите листенца, а после, оглеждайки се, зървате появилата се цветна пъпчица.”
64. И попитаха Сина Човешки: “Кой е Твой ученик? Кои са неговите признаци? Може ли жената да бъде ученичка?”
65. И беше казано на питащите: “Тайнството, че жената не може да бъде ученичка, вече ви открих.
66. Това не е принизяване на възможностите на жената, но е тайнство за това, че притежавайки своеобразни качества, женската същност се намира по-близо до Природата.
67. Да предаде най-пълно Божиите закони може само този, който е определен за това.
68. И тъй като мъжката същност е родена в по-голяма степен от духовната Основа, то да прекара през себе си в по-голяма степен този Закон е в състояние само мъжът.
69. А жената има една прекрасна черта, удивителна черта (каквато не притежава нито един мъж), която не й позволява да стане ученичка.
70. Тази черта е желанието да бъде харесвана, тайнството да бъде хубава и да се старае да бъде още по-красива.
71. Ако придобие това тайнство, мъжът никога няма достойно да се развива духовно.
72. А тъй като женската същност е да бъде красива като природата наоколо, на която мъжът се любува и чиято красота възпява, притежаването на тази черта е препятствие за по-пълното постигане на Законите на Отец.
73. Но това тайнство е прекрасно и в никакъв случай не говори за принизеност на удивителната женска Истина.”
74. “Защо не се дооценява женският разум, женската способност за духовност, от страна на някои мъже, които от векове унижават жената?” ­- попита една жена.
75. “Могат да наговорят множество унизителни думи, но всичко това е напразно. Природата не може да бъде унизена, вие живеете чрез Природата.
76. И ако мъжът се опитва да унизи жената ­- все едно че унижава Майката Земя.
77. Но това е велик абсурд. Мъжът винаги живее на тази Земя, използва Я, радва Й се и ще възпява красотата Й винаги. Той живее, възпявайки Я вечно.” -­ промълви Виссарион.
78. “Каква музика е желателно да слушаме сега?”
79. “Хубавата, която ви помага да проявите удивителни, добри качества.
80. Не бива конкретно да назовавам едно или друго произведение, защото то се възприема от вас индивидуално. И една и съща музика може да предизвика у един отрицателни прояви, а у друг ­ положителни.
81. И не е възможно даже да се отдели това или онова направление в музиката, защото много зависи от изпълнителя.
82. Всичко зависи от духовното развитие на майстора, който се е докоснал до клавишите, струните, лъка.
83. Колкото по-висш е неговият духовен свят, толкова по-благодатна музика ще се разлее към заобикалящите, даже ако музиката се отнася за не много благоприятни прояви.
84. Ако човек твори с любов, от сърце, то човек може да избели всяко черно нещо и да го изрисува с удивителни цветове.
85. Но ако човекът таи в сърцето си огромно нещастие, дори да се докосне до бялото, до светлото, той ще остави върху него мръсни следи.
86. Внимателно слушайте вътрешния порив. И ако музиката ви помага да се чувствате преизпълнени и готови да изпълнявате Волята на Бога ­ значи тази музика е прекрасна.”
87. “По-добре е покаянието да се прави след вечерната молитва. Защото си припомняте тези грешки, които може да бъдат във ваши предишни крачки, но и тези, които сте извършили през изминалия ден.
88. И много ще ви заболи заради една или друга ваша постъпка, съумейте дори да я оплачете.
89. Това е велико тайнство, то е прекрасно. То изтрива отрицателното, което би могло да остане вътре във вас след небрежно извършена постъпка, и което може да се предаде на децата ви.”
90. “Мъжът е призван да бъде по-силен в природната любов. Той трябва да бъде организатор в тайнството на взаимоотношенията си със жената.
91. А жената е самата Природа. Тя не може да бъде по-силна от самата себе си. И не трябва да й се търси отговорност за грешките.
92. Тази отговорност се възлага само върху мъжа и за това той ще бъде подложен на особено търсене.”
93. И влезе при Учителя Владимир Якутянин, който обикаляше близките села с Благата вест.
94. “Е, вади подаръците си.” -­ каза му Виссарион.
95. “Подаръците за Теб трябва вечно да се търсят ­- отвърна Владимир. ­
96. Аз намерих своята правда. Тя се оказа много проста. Ти си Христос и по-Голям на Земята няма!..
97. Имам чувството, че мога да се хвана да върша няколко неща. Ако е възможно, назови ги. Защото при Теб няма думи, казани напразно!”
98. “Да бъдат короните на дърветата - покрив, земята - постеля и къшей хляб да има в торбичката ти!
99. Приказката трябва да се измерва в крачки. Наоколо има много недокоснати места.
100. Хората се хранят с това, което им донесат птиците.
Къде са сеячите, които с щедър замах ще хвърлят нови семена?!
101. Полета много и различна почва очаква да приеме зърната. Но сеячът не трябва да мисли за това, той ще изпита щастие чрез посевите.
102. Тези земи не трябва да ги търсиш през девет земи. Всичко, за което жадуваш, е зад хълма пред теб.
103. И нека тоягата, с която се подпираш, да направи мазоли по ръцете ти!
104. Към какви земи ще тръгнеш, засенчвайки слънцето с ръка над очите?
Ще тръгнеш натам, накъдето духа вятърът!” -­ рече Учителя.
105. “Имам предчувствие, че ми остава да живея малко” - сподели девойка от Находка.
106. “Ти направи първата крачка: повярва, че Истината е на Земята.
107. Сега пред теб е втората крачка: трябва да повярваш на Истината.
108. Колко ще живея? Този въпрос показва вярата на човека. Какво значение има?! Ако вярваш на Отец ­ пред теб е Вечността. Колкото е благоприятно за теб, толкова и ще живееш!”
109. “Калагия, която е дадена от Вселената, Истина ли е? Нали тя също говори за любовта” -­ попита един младеж от Липецк.
110. “Една и съща дума може да се разбира по различни начини.
111. За кравата сламата е източник на храна. За теб сламата е суха трева.
112. Така е и за любовта. За човека ­ това е живот! За извънземния свят -­ термин, определящ състоянието на човека, който те използват при общуването си с човешкия свят” ­- отвърна Виссарион.
113. “Имам пари, които според мен принадлежат на сина ми. Но той е на петнадесет години. А хората в общината често се нуждаят от помощ. Мога ли да раздам парите или да ги оставя на сина си?” ­- попита Надежда.
114. “Ако синът ти върви достойно напред, пари няма да му потрябват.
Ако върви недостойно, повече няма да се възползва от тях.”
115. “Учителю, искаме по-близко да се опознаем в общината, разказвайки вечер за себе си, за своето минало. Искаме да се почувстваме близки в общия си дом. Правилно ли е нашето действие? ­- попита Дима от Рига.
116. “Всички разговори помежду ви почти винаги са за вас самите, а не за опита да се справите със сложните препятствия.
117. Вие трябва всяко място да чувствате близко.
Вашето място е навсякъде, тогава няма да бързате да си тръгнете оттам, където сте. В противен случай ­ това е суета.
118. Творчески търсете пътища, за да се почувствате близки.
119. Не изисквайте, не търсете нищо за себе си. Къде е вашата вяра?!
120. Колко много думи са изречени. Всичко необходимо за вас е оставено. Всичко е казано.
Остава да го прилагате, отдавайки живота си, посвещавайки го на праведен труд!
121. Отново и отново слушайте последните проповеди. Бъдете внимателни. Вие трябва да намерите ключето на своето съвършенство, да го намерите сами. Друг път няма.
122. Изкачването става все по-стръмно и по-стръмно, само една крачка встрани води до пропастта.
123. И ще се радвам, ако се задържите на ръба й ­ тогава все още ще имам възможност да ви издърпам с изранени ръце и изподрано лице.
124. Умножавайте своите молитви, покаянието.
125. Времето е трудно. Но това е вашето време!
Учете се да устоявате, за да не загинете завинаги!” -­ каза Синът Човешки.
126. “Ако започнете да изменяте на Истината, всъщност ще измените един на друг.”
127. “Днес цялата Земя е синедрион, цялата Земя е съдилище, жадуващо да съди всичко ново, всичко неизвестно.”
128. “Човек или вярва на своя Отец или, независимо от пълнотата на сърцето си, става този, който унищожава Земята.”
129. “Жадуващият се радва на всяка трошица, паднала от Господнята трапеза.”
130. “Колкото по-достойно издържаш трудностите, толкова по-нависоко ще е следващият полет.”
131. “Когато дълго време сте смятали, че сте прави, и внезапно узнаете Истината, която отхвърля напълно целия ви опит, то за вас остава да направите правилна крачка, умението да изтръгнете това, което лъжливо се е създавало вътре във вас, да го отдалечите, смело възприемайки новото, което е призвано да запълни опустошеното място.
132. Така, крачка след крачка, ви предстои да променяте себе си, като се изпълвате пълнокръвно с великата Истина, и тогава няма да остане място за лъжливи понятия.
Великата крачка е пред вас.”
133. “Вашата победа се заключава в това да не изгубите стремежа си да се движите напред.”
134. “Ако се опитвате да надникнете напред в бъдещето, учете се да намирате там благостното, учете се да виждате там великото, което се открива пред вас.
135. Но не търсете там мъката. Защото, сега само като се започне разговор, вие неволно вярвате в мъката, която предстои пред вас, и започвате прекалено много да мислите за нея.
136. Но ако мислите за проблемите, те винаги ще се появят у вас и като цяло ще са непреодолими.
137. Вие не трябва да се учите да виждате преградите. Трябва да виждате целта, която Отец открива пред вас.
138. Защото, ако искате да се научите да минавате през стената, преди всичко се научете да не я виждате.”
139. “Цялата сложност на вашия живот идва оттам, че не умеете правилно да възприемате това, което ви заобикаля.
140. Но ако възприятието е невярно, то ще доведе до умора. А умората винаги довежда до срив. И сривът ще изпълни живота ви.
141. Вие често се сривате, опитвате се да споделите един с друг мъката си, стоварвайки своята тежест върху ближния.
142. А той на свой ред се мята и суети, трудно му е да преодолее собствените си прегради и попада в големи неприятности.
143. А нали всичко се заключава във вашата вяра.
Вярващият човек не е този, който се стреми да сподели с ближния своето тегло. Защото знае, че тази тежест може да навреди на ближния.
144. Вярващият човек е този, който се стреми да сподели с ближния своята радост. Защото знае, че подарената на ближния радост ще укрепи силите му.
145. А трудностите, които изпитва, споделя единствено с Истината, споделя ги с Отец, защото това за Истината е посилно.”
146. “Необходимо е да умеете достойно да искате обяснение от своето малко дете за неговите пороци, за неговите грешки, без да изпитате раздразнение вътре в себе си, без да изпаднете в каквито и да било отрицателни състояния.
147. Това трябва да се прави с любов, трябва да бъде открито и чисто отношение към него, но твърдо и непоколебимо. И детето трябва да вижда тази сила.
148. Тази сила трябва да се проявява не само във вашето отношение към детето; вашата твърдост трябва да се проявява във вашата вяра.
149. Нали човекът преди всичко се стреми натам, където чувства силата, която му е необходима.
150. Колкото по-твърдо вървите, толкова по-ярко може да се види истинността на вашето движение.
151. Сега, със своята твърдост, с умението си правилно да вървите по пътя на Истината, ще спасявате своите ближни.”
152. “Всеки път ми става все по-трудно и по-трудно да ви говоря. Трудно ми е да ви виждам слушащи, но не и устремени да изпълните това, което ви се открива.
153. Налага се много неща да ви повтарям отново и отново. Но нужно ли е на вярващия човек да се казва по два пъти?!
154. Ако той веднъж е чул, той жадува да твори и да отдаде живота си за сътворяването на тази Истина.
155. А ако се наложи, ще му се даде друго Слово. И той отново ще отдаде живота си за изпълнението на следващата си крачка.
156. Много е печално, много е тъжно, когато се налага да ви повтарям много неща отново и отново.
157. Но Волята на Бог е толкова велика и Славата Му ­ толкова безмерна, че много истини ще ви се повтарят отново и отново достатъчно дълго време.”
158. “За да построите нещо, за да строите къщи, а още повече ­ да се опитвате да мислите за издигане на храмове, опитайте се да изградите отношенията си един с друг.
159. Ако това се получи, то на тази Земя ще израснат храмове.
Ако не се получи, дайте да се разделим.”
160. “Ако не ви разбират, старайте се вие да разберете!
161. Защото всичко зависи от това кой пръв ще се научи да разбира другия. Нали ако единият от двамата се научи да прави това, те вече няма да могат да се разделят, те ще могат да живеят заедно.
162. А ако взаимно се разберете един друг, цялата немощ ще ви напусне и ще настъпи велик разцвет.
163. Така че, устремете се да се разберете един друг. И се устремявайте натам, накъдето има какво да се разбира, а не натам, където всичко е ясно.”
164. “При своето съзидание човекът се управлява от две тайнства: от труда на тялото и от труда на душата, при което тялото твори материалните видоизменения, а душата проявява своето отношение към един или друг обект, върху който е съсредоточено вниманието.
165. Тези две тайнства се характеризират с това, че проявите на тялото се обучават, а проявите на душата се възпитават.
166. А съотношението между понятията “учител” и “възпитател” е следното: възпитателят може и да не бъде учител, но Учителя е длъжен да бъде възпитател.
167. Ако говорим за обучението на децата, то не бива да се заобикаля истината и едновременното възпитаване в тях на качества, достойни за децата на Бог.
168. Защото, ако децата общуват с учител, притежаващ само достойни творчески особености, процесът на израстване на младия човек винаги ще бъде обречен.
169. Даже ако младият човек достигне определени значителни висини при своето външно сътворяване, вътрешно той няма да се прояви като истински син на Бога и на Майката Земя.
170. Необходимо е да се знае истинската цена на тайнството на външното, което се проявява чрез деянията на плътта, и тайнството на вътрешното, което е духовният труд.
171. Тайнството на външното е процесът на съзидание в живота, а тайнството на вътрешното е самият живот.
172. Това се вижда добре в образа на дървото, където в същността на ствола е скрито духовното, а клоните са същността на сътвореното от човешкото тяло.
173. Ако стволът расте и крепне, то и клоните ще стават повече, и короната ще бъде по-красива. А ако отсечем клоните от ствола, те отново ще пораснат.
174. Но ако стволът загине, струва ли си да говорим за клоните.”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.34 included.