Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. В един от последните дни на юли се състоя среща с Людмила Никишина, редактор на минусинския вестник “Надежда”.
2. В желанието си да предпази жителите на града и пристигащите в общината от опасното и користно според нея въздействие на Виссарион, Людмила започна да публикува цикъл свои статии под заглавието “Тартюф е вечен”, пропити с неправди, лъжливи слухове и собствената й оценка на събитията.
3. Статиите разбунтуваха града, склонен, както и повечето хора днес, да вярва повече на лошото, отколкото на доброто.
4. Повечето граждани започнаха да се отнасят настървено към жителите на общината, към Учителя, виждайки (след прочитането на статиите) в действията Му само измама и корист, защото човек трудно може да допусне, че в днешните времена някой може да живее по-друг начин.
5. Дълго време след това невъздържаните разговори за Виссарион и общината се радваха на популярност в града.
6. През една от летните вечери, останал насаме със своя ученик Вадим, Синът Човешки промълви тъжно: “Започва втората част, както някога; законът е неизменен ­ три години...
7. Мъчителните състояния започнаха през пролетта. Аз чаках началото...И сега започва най-страшното, това, което го е нямало тогава ­ започва тровене чрез лъжата и измамата.
8. Това е страшно, когато врагът заслепява останалите и ги кара да Те гонят, макар да си дошъл в името на тяхното спасение.
9. Не знаят какво правят. Започва времето на разпятието: всеки ден ще бъде съпроводен от болка и така ще продължи с години, които ще Ми се сторят вечност.
10. Колкото повече ставам самия Себе си, толкова повече ще ме разкъсва болката от диващината наоколо.
11. И понякога, неволно, тази болка води до смъртна умора...
12. Мъчително състояние и тогава започва подготовката много преди екзекутирането.
13. Но тогава беше по-леко ­ по-леко е да понесеш краткото разпъване на тялото, отколкото продължителното разпятие в Духа, когато ти се струва, че се продължава цяла вечност...”
14. И на срещата със Сина Човешки Людмила дойде заедно с лекар-психотерапевт.
15. И сред многото въпроси тя попита: “Вие смятате, че сте донесли в този свят ново Учение. Защо при Вас се наблюдава толкова много подражаване, като започнем с чисто формалните външни прояви и свършим с това, че Вашите изказвания, обединени в Завет, практически повтарят онова, което е било досега?”
16. “Ако говорим за Учението... Само този, който желае да разбере Учението, е способен да чуе отговора.
17. Ако човек е дошъл да сравнява чутото със своите разбирания, той никога няма да може да чуе Истината. Затова просто е безсмислено да отговарям за Учението.
18. А що се отнася до Мен, до обвиненията в подражание и прочие... Това е още по-безсмислено. Аз не обичам да говоря за Себе си.
19. Ако хората виждат какво говоря, те разбират всичко.
20. Ако не виждат ­ подобен въпрос е просто излишен. Той предизвиква само празни спорове и злобни излияния” ­ отвърна Виссарион.
21. “Аз дойдох на срещата като журналист. Затова работата не е там, че искам да разбера Истината, а просто искам да чуя конкретни отговори, каквито бихте дали на хора, които още на се дошли във Вашето Учение.”
22. “Аз говоря на тези, които искат да разбират, а не обяснявам на тези, които не го искат.
23. За идващите от празно любопитство, това е напразно губене на време” ­ каза Учителя.
24. “Това не е празно любопитство, зад гърба си имам дванадесет хиляди абонати, и тъй като при нас идват много противоречиви писма, а и аз още отпреди имам известни наблюдения върху всичко това, реших, че е нужно да се даде поглед не само от страна на общината. За да има някакво обяснимо изображение, на мен ми се иска да дам друга гледна точка.”
25. “Вие няма да успеете правилно да предадете Истината.”
26. “Аз ще записвам. Обещавам Ви, че нищо няма да изкривявам. Не съм заинтересована да изкривявам думите Ви.
27. Щом е нужно да представя друга гледна точка, аз и така мога да я изкажа. А да изкривявам думите Ви съвсем не ми е нужно” ­ каза Людмила.
28. Но тези думи на Людмила си останаха само обещание, защото в статията, която излезе няколко дни след разговора, отговорите на Виссарион бяха изкривени до неузнаваемост и практически измислени.
29. И ето как отговори Виссарион на обещанието на Людмила, че няма да изкриви думите Му: “Не е толкова лесно да чуеш това, което не се стремиш да разбереш, а още повече да го предадеш след това.
30. В съвременното общество се появи болното понятие “журналист”, който опитва да се ориентира във всичко, без да знае нищо, като изказва своята гледна точка пред голям брой читатели и по този начин им помага да изпадат във все по-силна неприязън, невъздържаност и злоба”.
31. “Вие също имате прес-център. Вие също имате хора, които разпространяват из цялата страна филми, вестници и прочее” ­ каза Никишина.
32. “Те говорят за доброто. Вие говорите за другата страна” ­ каза Учителя.
33. “Но ако нея я има?” ­ попита Людмила.
34. “А ако я няма?! Вие още с публикуването на първата си статия направихте крачка, която ще повлече след себе си многобройни невъздържани прояви от страна на хората.
35. Те ще започнат да устройват хайки, които в миналото са наричали “лов на вещици”.
36. Днес на човек му е все едно кого ще гони, стига да има цел, определена от някого.
37. Аз също искам да ви попитам: Защо Ме гоните? В какво виждате зло в моите действия?”
38. “В първоначалната лъжа!” ­ отвърна Людмила.
39. “Покажете Ми лъжата, която съм извършил за хората” ­ каза Синът Човешки.
40. “Вие вдъхнахте у хората надеждата, че имате непосредствено отношение към Бога. Вие ги обнадеждихте.
41. Сега при Вас идват страдащи, при Вас пристигат и психично болни хора. Ще оспорвате ли това?
42. Нали те идват при Вас с надеждата, че ще ги спасите. Вие не можете да ги спасите. Вие не правите чудеса.
43. После, членовете на общината изгонват тези, които не изпълняват устава на общината. Това е толкова просто, всяка учителка в училище би желала да подбере в класа си само най-добрите ученици.”
44. “Така е било във всички общини по земята, включително и в руската православна.
45. Та вие не знаете какъв е смисълът на това, което става. Щом човекът сам не си отива.
46. Ако не може да живее в общия дом на общината, не му харесва закона на общината, предоставя му се възможност да живее извън този дом и да продължава да работи до него” ­ каза Виссарион.
47. “Е, добре, днес този човек вярва. А след месец, след година?”
48. “Чакайте, вие какво сте ­ пророк? Защо предсказвате за утре, след като не знаете какво ви чака след двадесет минути. Защо гледате един месец напред?”
49. “Ами така гледате Вие!”
50. “Затова и съм Се нарекъл пророк ­ отвърна Учителя.
51. Но вие не казахте главното ­ къде все пак върша зло? С какво уча на неправда?” ­ попита Той.
52. “В това, че Вие вдъхвате по-голяма надежда, отколкото може да вдъхне човек в душите на хората, знаейки, че няма да Я оправдаете. И продължавате да я вдъхвате във все повече и повече хора.
53. Не се ли боите, че рано или късно ще последва вълна от страшни трагедии и разочарования?”
54. “Да, разочарования може да настъпят сред очакващите онова, което желаят да видят, а не това, което е всъщност.
55. Но това същото беше и преди две хиляди години: много ученици се разочароваха. Това е неизбежно” ­ каза Учителя.
56. “То, разбира се, не може да се избегне” ­ съгласи се Людмила.
57. “Тогава защо да говорим за това?” ­ попита Виссарион.
58. “На хората трябва да се говори открито!”
59. “,Ами всичко е казано открито, хората трябва да избират. Тук никой никого не заставя да върши каквото и да било. Ако искате ­ правете, ако не искате ­ недейте!”
60. “В такъв случай Вие сте виновен в извършването на греха изкушение! Вие изкушавате хората” ­ каза Людмила, а тонът й ставаше неспокоен.
61. “В какво? В доброто?” ­ попита Учителя.
62. Вместо отговор Людмила разказа за своето посещение на строежа на дома-храм в Малка Минуса, където не разговаряли с нея като с представител на пресата и не отговаряли на въпросите й.
63. “Разговорът започва да става недобър ­ рече Виссарион. ­ Вие не ми отговорихте на най-главното: в какво все пак виждате зло? В какво уча хората на зло? Къде съм въвлякъл някого в зло или Самият Аз съм извършил зло?
64. Нека бъде показана поне една Моя крачка, направена неправилно. Поне една крачка?!”
65. “Най-първата, когато се обявихте за Син Божи!”
66. “Само Бог може правилно да определи това, но не и човека” ­ строго и по-силно от нормалното каза Виссарион.
67. “Вие как отговорихте: “По плодовете се познава Истината”.”
68. “Къде е Моята грешка, за да се твърди, че Аз съм неистинен?”
69. “По плодовете ­ това е количеството пристигащите” ­ отговори Людмила.
70. Такъв беше разговорът. Пламъкът му се разгаряше. Но неразбирането нарастваше и изпълваше пространството.
71. И, разбира се, Синът Човешки така и не чу отговор на въпроса за злото, сякаш носено от Него.
72. А новите въпроси на Людмила не предполагаха даването на отговори от Учителя и разясняването на Истината; това бяха въпроси просто сами за себе си, защото съдържаха обвинения срещу действията на Сина Човешки.
73. А вечерта, когато приключиха всички срещи на този дълъг ден, Учителя тихо каза:
74. “Спри се чедо! Обърни се и разбери казаното за всички вас от Господа, че същността на човека се определя не от това, което влиза в него, а от това, което излиза от сърцето му.
75. Тези стрели на мрака, които днес се изстрелват в изобилие към Мен от вашите сърца, ще намерят само една мишена: вашето сърце.
76. В своето време Бог допусна вие да съдите Истината.
77. Но сега ­ помнете! Истината дойде, за да съди вас.
78. В критична минута скорпионите ужилват сами себе си.
79. Затова знайте, че е настъпило времето, когато жилата на скорпионите масово ще поразяват собствената им плът.
80. Секирата вече е допряна до корена на дървото; така че всяко дърво, не раждащо добър плод, ще го отсекат и хвърлят в огъня.
81. Жезълът на Моя Отец е в Моята ръка! Сега Аз дойдох, за да спася загиващите и да накажа сеячите на тъмнината!”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.35 included.