Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Скоро след този печален разговор и след излизането на новата статия за Виссарион и общината, Людмила организира телевизионна “Кръгла маса”, на която покани представители на православната църква: местния свещеник отец Дмитрий, настоятеля на неделното училище към Валаамския манастир йеромонах Прокопий, и представители от общината на Единната Вяра: Сергей-старшия и Вадим. На срещата присъстваше също Андрей Локотош, лекар-психотерапевт.
2. Людмила Никишина водеше предаването, наблюдаваше двубоя и често вземаше участие, стремейки се с всяка своя стъпка в отношението си към Виссарион да Го разобличи.
3. “Кръглата маса” ставаше все по-разпалена, преизпълнена с емоциите на говорещите, ревностно защитаващи вярата си.
4. Четирима от участниците в предаването се стараеха, чрез другите двама, Вадим и Сергей, да изобличат Виссарион в лъжа и корист.
5. Желанието да низвергнат Сина Божи достигаше до откровено лъжесвидетелстване от устата на православните свещенослужители.
6. В края на разговора учениците на Христа поканиха свещениците да разговарят директно с Виссарион, за да не събират недостойни слухове и лъжи.
7. В началото на август при Сина Човешки дойде йеромонах Прокопий. И се проведе дълъг разговор.
8. Прокопий говори дълго за древното Писание и за събития древни, които не разбираше.
9. И попита той Сина Човешки: “Вие чувствате ли Своята отговорност?”
10. “Разбира се!”
11. “Толкова много хора идваха и говореха: вие не трябва да ни съдите, Бог ще отсъди” ­ каза Прокопий.
12. “Правилно са говорили” ­ промълви Виссарион.
13. “Неправилно са говорили, защото повеждаха след себе си част от народа.”
14. “Тоест, неправилно са казвали, че вие не трябва да ги съдите, тъй като единствен Бог съди?”
15. “Най-новите данни ­ сектата на Давид, секта в Америка, хиляда и петстотин души” ­ каза Прокопий.
16. “Никой не посмя да ги съди!”
17. “Все пак трябва да бъде съден човекът ­ този, който ги поведе след себе си, който се смята за Месия и ги изгори.”
18. “Как може да бъде съден?”
19. “Той измами хората!”
20. “И на какво да се осъди ­ на смърт? На пребиване с камъни?” ­ попита Синът Човешки.
21. “Съди се не конкретната личност, а учението: вярно ли е то или невярно.
22. А като е невярно учението, то някак си отклонява хората от непосредствената Истина” ­ каза Прокопий.
23. “Но на човека не е дадено да определя Истината!”
24. “Православното християнство се явява правоприемник на апостолите. Може ли то така да се нарича? Може!” ­ попита и сам си отговори Прокопий.
25. “Може да се каже просто: “Всички вие сте деца на Авраам”. Но това съвсем не означава, че всички вие носите Истината!” ­ каза Виссарион.
26. По-нататък разговорът се докосна до миналото Осъществяване и до разбирането на Прокопий за тези далечни събития.
27. Връщайки се в настоящето, Прокопий попита: “Имам ето такъв основен въпрос. Защо все пак в образа на Христос?
28. Щом говориш за любовта, можеш да основеш някаква друга религия и може би дори да има Божествено начало. Но това все пак ще бъде друг път. Тук е християнска страна! Ако бяхте отишли в будистка страна...”
29. “А какво да се прави, като Ти си този, който си? Как да стане в този случи, когато Ти не просто мислиш или се досещаш ­ Ти знаеш?!
30. Ето ти знаеш, че си човек ­ ти си Прокопий, ти не си слон, а всички ти казват: Ти трябва да бъдеш слон!”
31. “Какво да правиш? ­ хубав въпрос ­ каза Прокопий. ­ Тази отговорност е много страшна!
32. Нужно е все пак някак да измолиш Божествени Сили, някъде в уединение, четиридесет дни в пустинята, като Христос... Нали на нас ни е дадено Евангелието! А Евангелието отрича, че Христос ще дойде”.
33. “Много жалко, че съществува такова тълкуване” ­ каза Синът Божи.
34. “Кажете откъде решихте, че има вероятност за Второ Пришествие преди прекия Съд? Съдът ­ е ново сътворяване, пълно унищожаване на цялата Земя.
35. “Това е тълкуването на човека” ­ каза Виссарион.
36. “А къде е казано, че Съдът ще продължи известен период от време?” ­ попита Прокопий.
37. “Щом има Пришествие, значи точно това е и Съдът!” ­ отвърна Вадим
38. “Съдът е над всеки човек. А къде виждате този Съд?” ­ попита Прокопий.
39. “Ти не забеляза ли какво става с теб? ­ промълви Синът Човешки. ­ Как ти се наложи да лъжеш?! Ти изрече страшни думи на “Кръглата маса”!”
40. “Това бяха много точни думи. Аз знам, аз чувствам”.
Прокопий започваше да нервничи.
41. “Ти не знаеш! Ти чу лъжливи думи и им се поддаде”.
Гласът на Виссарион прозвуча строго.
42. “Аз съм монах. А монасите са посветени. Различавам се от всички вас по това, че чувствам по-силно, отколкото всички вие, взети заедно!” ­ бързо изговори Прокопий.
43. “Прокопий! Не казвай такава глупост. Това е пълна глупост!” ­ каза Синът Човешки.
44. “Така, както вие се смятате за някого, така и аз се смятам за някого.”
45. “Ти се смяташ за монах, а това е човек, грешник.”
46. “Не!” ­ отговори Прокопий.
47. “Ти не си грешник? Ти каза, че не си грешник?” ­ попита Виссарион.
48. “В какъв смисъл? Как да го разбирам?” ­ попита Прокопий.
49. “Ами в най-обикновен смисъл” ­ отговори Вадим.
50. “Виждаш ли как веднага възвишаваш своето име! А аз мислех, че монасите не се стремят да се самовъзвишават?” ­ каза Учителя.
51. “Правилно сте мислили” ­ потвърди Прокопий.
52. “А защо тогава не следваш тези заповеди?” ­ попита Виссарион.
53. “А кой Ви каза, че не ги следвам?”
54. “Ти сам каза много за себе си. Ни един светец не би посмял да каже за себе си такива неща!”
55. “Антоний велики се е съветвал направо с Бога, а не с хората. Ето какво е монах!”
56. “Ето така сега попадат в прелъстяване. Милиони хора днес общуват уж направо с Бога, чуват гласове, съзират видения на светии.”
57. “Това е прелъстяване, чисто прелъстяване ­ съгласи се Прокопий. ­ А защо Вие казахте, че съм грешен човек?”
58. “От устата ти беше чута лъжа!” ­ каза Виссарион.
59. “За какво?” ­ попита Прокопий.
60. “Ти говори за някакви терапевтични средства за въздействие върху съзнанието, които се прилагат в общината” ­ каза Вадим.
61. “Но това е така”, ­ убедено заяви Прокопий.
62. “Посочи го” ­ каза Виссарион.
63. “Аз го чувствам!”
64. “Скъпи Прокопий! Ти никога няма да успееш да почувстваш това, защото го няма!” ­ каза Синът Човешки.
65. “Но нали аз общувам с хора, с психотерапевти.”
66. “Аз също общувам с тях. Сред професорите-психотерапевти в Русия има последователи, те не откриха нищо такова.”
67. “И Вие им вярвате, че нищо не са открили? А може би точно те се занимават с това” ­ каза Прокопий.
68. “Сега ти отново говориш неправда! Ти не знаеш дали е така!” ­ каза Виссарион.
69. “Около Вас са се събрали магьосници!” ­ каза Прокопий.
70. “Къде са? Посочи ги!”
71. “Ето, Вие казахте: Професори...”
72. “Те са лекари.”
73. “Господ казва, че психотерапията е измама!”
74. “Тогава ти защо слушаш психотерапевта?” ­ попита Виссарион.
75. “Слушам го така, както сега слушам Вас!”
76. “Ти сега го даде за пример и се позова на неговото мнение” ­ каза Вадим.
77. “Ти много високо се самовъзвиси. Каза, че чуваш със сърцето си по-добре, отколкото тези, които са около теб” ­ напомни му Виссарион.
78. “Във всеки случай, аз чувствам със сърцето.”
79. “Всички чувстват точно така.”
80. “Но те могат да сгрешат.”
81. “Ти не можеш ли да сгрешиш?”
82. “А църквата може ли да греши?” ­ попита Прокопий.
83. “Може! Не греши единствен Бог!” ­ каза Синът Човешки.
84. “Това е вярно” ­ съгласи се Прокопий.
85. “А защо тогава възвиси църквата? Църквата ­ това са хора, грешници.”
86. “Господ говори: “Вратите адови няма да надделеят над църквата.”
87. “Над църквата няма да надделеят. Но не и за хората, които там грешат” ­ отвърна Учителя.
88. “Църквата е невестата на Бога” ­ каза Прокопий.
89. “Това е образно определение, не това, което вие сте вложили в него!”
90. “А това, че в църквата се намират Вселенските събори” ­ каза Прокопий.
91. “Вие внесохте в нея калта на разврата” ­ строго каза Синът Божи.
92. “Погледнете какви неща се вършат при вас!” ­ рече Прокопий.
93. “Къде са? Иди и посочи!” ­ отново го призова Учителя.
94. “Ние не водим нормален разговор. Спасителят никога не говори така. Спасителят говори по-меко” ­ каза Прокопий.
95. “Откъде знаеш?”
96. “Зная, видях го. Той ми се яви!” ­ отговори Прокопий.
97. “Това вече е прелъстяване!” ­ каза Учителя.
98. “Откъде у Вас такива заключения? Аз нямам право да правя заключения, а Вие имате?”
99. “Не бързай! Казваш, че при всички това е прелъстяване, но при теб всичко е нормално, че ти правилно слушаш сърцето си, а всички ­ неправилно.
Мъчно ми е да слушам това, което говориш.”
100. “На мен също ми е мъчно заради това, което започнахте в Русия, защото всичко е срещу Евангелието.”
101. “В какво е срещу него?” ­ попита Учителя.
102. “Преди всичко в това, че Вие създадохте секта.”
103. “Каква секта?”
104. “Именно на територията на Русия, която хиляди години съхранява християнството.”
105. “Кой го съхранява? Вяра няма!”
106. “Аз го съхранявам!” ­ отговори Прокопий.
107. “И ти си невярващ човек, както и всички около теб!”
108. “Аз съм си вярващ. Затова и дойдох тук!”
109. “В главата ти има много знания. А в сърцето ти, за съжаление, все още много малко” ­ каза Виссарион.
110. “Аз искам да почувствам всяко явление със сърцето си.”
111. “Тогава защо унижаваш останалите хора?” ­ попита Учителя.
112. “Много ми е обидно, че именно в Русия става това пряко Явяване.
113. Аз искам някак да се опитам да се възпротивя, за да не се случва” ­ каза Прокопий.
114. “Ти по-добре покажи достоен път. А да се възпротивиш на нещо, което не познаваш, е голяма мъка” ­ промълви Синът Човешки.
115. “Вадим ми каза да дойда, да поговоря с Вас и да видя всичко със собствените си очи.
116. И аз намерих тук всичко точно такова, каквото си го представях” ­ каза Прокопий в края на разговора.
117. “Ти намери това, което търсеше.
118. Лъжата може да се припише към всичко.
119. Само Правдата не може да се припише към всичко.
120. Лъжата може да се намери на всяко място, дори там, където има само Правда” ­ промълви Христос.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.36 included.