Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На четиринадесети август, в дома на инвалидите, в стаята на Тамара и Борис, Синът Човешки венча Евгений и Елена, любимата и единствена дъщеря на Тамара и Борис. Тя се бе родила красиво момиченце независимо от забраните на лекарите, настояващи да се прекъсне бременността, която, според тях, можела да доведе до раждането на непълноценно дете от родители инвалиди.
2. Евгений бе един от малкото жители на Минусинск, който се оказа редом с Виссарион от първите месеци на Осъществяването, от есента на хиляда деветстотин деветдесет и първа година.
3. Женя беше искрен и немногословен младеж и с твърда воля бе променил много неща в своя живот, като прие Учителя в сърцето си, като Му повярва и Го заобича.
4. Когато срещна Учителя, Евгений, заедно с група яки младежи с авторитет сред своите събратя в града и стремящи се към самоутвърждаване, се занимаваше с дейност, свързана с материални ценности и тяхната защита.
5. След срещата с Виссарион Евгений започна да прекарва все повече време в дома на инвалидите сред хората, станали му близки и скъпи.
6. Всеки ден до късна вечер той помагаше на тези, които почти не бяха усещали човешка топлота, които бяха свикнали да бъдат отделени от обществото, които никога не бяха ходили в гората и не бяха чували и докосвали течението на реката...
7. Да поздравят Евгений и Елена дойдоха близки и скъпи хора, живеещи и работещи в дома на инвалидите и приели Виссарион за свой Учител.
8. Анатолий, Василий, Мирон и Вера видяха и чуха Учителя на първите проповеди в дома на инвалидите още през есента на хиляда деветстотин деветдесет и първа година.
9. И тогава проповедите продължиха да се правят всяка събота в този печален дом и сърцата на последователите, както на жителите на Минусинск, така и на обитателите на дома на инвалидите, се сплитаха в искрена дружба.
10. Още през хиляда деветстотин седемдесет и пета година, по време на тежка болест, когато вече й станало трудно да живее, на Тамара бил даден сън (или може би беше видяла всичко наяве, тогава й беше трудно да отдели съня от реалността).
11. И Тамара се видяла как седи на кревата в своята стая.
12. Таванът се отместил, отворило се небето и се спуснал върху облак Иисус, облечен в червено одеяние. И сложил ръка върху главата на Тамара.
13. “Кой си Ти?” ­ попитала тя.
14. В отговор ­ усмивка.
15. А когато си отивал, казал: “Аз скоро ще дойда!”
16. На сутринта тежката болест преминала.
17. А когато дошъл Виссарион, в началото Тамара се обръщала към него с името Иисус, спомняйки си, че веднъж вече Го е виждала.
18. През пролетта на хиляда деветстотин деветдесет и втора година, в корпуса, където живееха Тамара и Борис, избухнал пожар. Започнал от хола и тръгнал по коридора. Хората започнали да се задушават. Настъпила паника.
19. Пристигналите пожарникари вадели инвалидите през прозорците на първия и втория етаж.
20. Тамара седяла на кревата си, гледала портрета на Виссарион и се молела.
21. Черният стълб дим спрял пред прага на стаята и не влязъл през отворената врата.
22. Другите стаи били черни от сажди и дим, само жилището на Тамара и Борис останало недокоснато от пожара...
23. Времето минаваше, сърцата се събираха, хората се сближаваха, появи се мечта ­ да живеят заедно в тайгата.
24. “Какво ни даде Виссарион ли? Той ни подари живот и приятели.
25. Ние се почувствахме хора, хора като всички останали. Това е много важно. Дойде диханието на живота, усещането за живот” ­ сподели Тамара.
26. А в деня на сватбата в уютната стая на Тамара и Борис, близките по сърце хора насядаха около Евгени и Елена и заедно с Учителя съчиниха приказка за настоящето и бъдещето на това ново красиво семейство.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.37 included.