Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Дойде осемнайсетият ден на месец август. Бяха изминали три години, откакто Словото на Отец звучеше открито на Земята. И отново празник в Малка Минуса.
2. Небето беше тревожно, слънцето поглеждаше рядко измежду облаците. Въздухът бе изпълнен със звученето на вятъра.
3. И промълви Синът Човешки в Своето Слово, като се обърна към чакащите сърца: “Ако погледнете към небето, ще видите велики картини. В небесата има много облаци, покрити от лъчите на слънцето и излъчващи ярка светлина. Но има и други облаци: сумрачни, носещи сенки и влага.
4. Велик бой небесен рисува върху небосвода своите картини. Този велик бой се проявява и на Земята между вашите братя, между вас”.
5. “Цялата Истина за вашето битие може да се изобрази върху пръстите ви.
6. Дланта със своите пет пръста е велик символ, в който се таи същността на вашето битие.
Това е вашият труд и той се излива преди всичко чрез вашите ръце.
7. Бих желал да познаете какво означава да бъдеш майстор на ръцете си; само тогава ще можете да предадете нещо на своите деца.”
8. “Щастието е да умееш да даряваш, да даряваш безконечно, да отдаваш и да живееш само чрез това.
9. Но без да очакваш нищо за себе си, защото да очакваш- това е велико нещастие.
10. Този, който чака ­ нищо няма да получи.
11. Този, който отдава ­ ще получи без мярка. Умейте да познаете това велико щастие.”
12. “Бъдете бдителни, защото Истината не е в многото мъдруване, а в това как живеете.”
13. “Много трудности ви очакват занапред, което символизира и днешният ден.”
14. И Учителя благослови Божиите чада, плътно притиснати едно до друго.
15. “Сега, макар че небесата желаят да ви дадат от влагата си, ние, както винаги ще отидем край огъня, който ще се разгори за Славата на Отец, който ще се разгори за вашето щастие, за вашия труд, чрез който в бъдеще като огън ще отдавате на света жаркото си сърце” ­ мълвеше Синът Човешки.
16. Заобиколена от своите братя и сестри, Татяна с факел в ръка изпълняваше танц около кладата, чакаща пламъка.
17. И огънят падна от дръжката на факела встрани от огъня.
18. И настъпи миг на стъписване, защото мнозина не знаеха как да постъпят, за да се възгори яркият пламък на кладата.
19. Някой опитваше да изрита с крак огъня към кладата, друг тревожно се оглеждаше на всички страни...
20. Татяна вдигна пламъка с ръце и го поднесе към кладата. Кладата прие в себе си малкия пламък и бавно се разгоря до пращящ огън.
21. И каза Синът Човешки: “Ето още един урок от вашия живот.
22. Колко е труден огънят, колко трудно се разгаря в сърцата ви.
23. Но той ще се разгори, и ще почувствате колко велик е пламъка. И този пламък ще се излива от сърцата ви.
24. За да запалите огъня ще са ви нужни големи усилия.
25. Нека животът ви учи: от всеки миг, от всяка своя крачка да извличате урок.
26. Днес вие видяхте истини, за които няма смисъл много да се говори. Защото, след като ги видяхте, съумейте да ги познаете.”
27. След като каза това, Виссарион благослови хлябовете и празникът продължи с песни и хора.
28. И се разкъсаха облаците над главите на Божиите чада и слънчевите лъчи осветиха стремящите се към единство.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.38 included.