Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. А на следващия ден Учителя каза, спомняйки си предишния: “Да запали огъня ще може самo този, който не се уплаши от него, който го вземе с ръце и го предаде на другите.”
2. И отново продължиха срещите на Сина Човешки с жадните за тях.
3. “Ако човек е способен да завиди на свoето дете, по-добре е да не идва тук” ­ отговори Учителя на Наташа от Подсинская; тя разказа как някои от живеещите в общината молели да ги хранят така, както хранеха децата, без да правят изключение за малките Божии чада.
4. Докато говореше с идващите при него, Виссарион моделираше от восък от свещи фигурки и предмети и подаряваше на всеки каквото му е нужно.
5. “Юра, ето ти чукче, за да можеш достойно да извличаш звук от камбанките вътре във всеки човек.
6. Защото в ръцете на недостойния чукчето може да удари по собствената му глава” ­ каза Учителя.
7. “Това гвоздейче е за теб, за да зачукаш своите емоции и да не бързаш да правиш отрицателни изводи” ­ рече Виссарион на Андрей, един неспокоен актьор.
8. “За да не разпилееш нито капка от истините от вълшебната трапеза, ще ти дам лъжичката на Истината.
9. Храни се в тишина, приемай с внимание всяка глътка, тогава ще нахраниш и останалите” ­ каза Учителя на Мария.
10. Владимир Якутянин сподели с Учителя видението, дадено му докато бил потопен в четене на Житията на светиите, спомняйки си в благостно състояние последната проповед на Виссарион в Курагино.
11. И Владимир видял Сина Човешки, който говорел на хората от върха на планината. И слушащите в подножието ставали все повече и повече.
12. А когато Христос стъпил на Пътя, който Го очаквал, и тръгнал по Пътеката, дадена само за Него, хората тръгнали след Сина Човешки.
13. И дълго вървели те след Него, пръснати из равнината, докато стигнали широка река, която сложила край на равномерния им ход.
14. И замислили се хората за следващото действие, и си направили край реката бивак.
15. А Синът Човешки стъпил върху огледалната повърхност на водата и тръгнал по нея.
16. И където стъпел, следите му оставали твърди само за кратко време, очаквайки стъпките на тези, които Го следват.
17. Но никой не го последвал и водата под стъпките на Христос отново се превръщала във вода.
18. А когато стъпил на отсрещния бряг, до Него не се оказал никой.
19. Всички останали на другия бряг: едни обсъждали възможностите за преодоляване на новата преграда, други решили, че няма да намерят по-добро място от това...
20. “Защо днес ме изкарват от релсите?” ­ попита Саша Шошински неспокойно Учителя.
21. “А кога е по-добре да те изкарват от релсите? Докато съществува, тъмнината задължително ще се стреми да изкара някого от релсите.
22. Но ти си роден да преодоляваш преградите, а не да ги броиш.
23. Радвай се, че ти се отделя толкова внимание, че силите на тъмнината се събират, за да ударят теб, а не някой друг, който е по-слаб от теб.
24. Защото другият човек, ако не постига вярата, няма да съумее да понесе удара и може да се самоубие.
25. А ти, постигайки Вярата, ще бъдеш в състояние да понесеш този удар” ­ отвърна Виссарион.
26. А в разговор с Вадим, Учителя каза: “Отец наблюдава света през Моите очи.
27. Нужна е призмата на Моето сегашно съзнание, нужен е поглед, за да може да се помогне най-правилно на човека.
28. И когато Аз разбера какво се е случило, Отец го разбира в необходимото съответствие, за да помогне на човека”.
29. “Зле се справям с молитвата” ­ каза един човек на Учителя.
30. “А ти се стреми, но винаги ще я правиш лошо!” ­ отвърна Виссарион.
31. “Не успявам да отдавам както трябва топлина и любов на хората” ­ отново с въздишка каза човекът.
32. “А ти отдавай, въпреки че винаги ще я отдаваш лошо. Защото самият ти трудно би могъл да оцениш стъпалцата на собственото си израстване.”
33. “При мен пристигат много хора и всички търсят помощ и сили. Налага се да говоря с всички за много неща. Какво да правя?” ­ попита Люда Ивановска.
34. “Колкото повече думи изхабиш, толкова повече ще ги погубиш.
35. Кажи на идващите: “Научете се да се молите и да се каете”. Нека това бъде отговорът на всичките им въпроси.
36. Ако направят това, ще спасят и себе си, и другите” ­ отговори Виссарион.
37. И в отговор на много въпроси Учителя каза: “Каквато е вярата, такова ще бъде и бъдещето!”
38. “Когато се колебаеш между едни или други мисли и не се движиш напред, ти само тропаш с крака и вдигаш голяма пушилка.”
39. “Не е нужно да се стремиш да се вместиш в някакви срокове, нужно е искрено да се устремиш напред и тогава всеки ще направи това, което е нужно” ­ отговори Виссарион на въпроса: “Имаме ли още време, тъй като събитията се сгъстяват?”
40. “Не бойте се да правите грешки ­ тогава ще грешите по-малко.”
41. “При търсенето на добро може да се натъкнеш на нещастие и като започнеш да разсъждаваш върху него, да изгубиш Истината.
42. Истината не може да се види чрез нещо, така ще видиш само ново разбиране за Нея. А от това разбиране у теб ще възникне свое разбиране.”
43. “Ако правите нещо друго, не това, което правя Аз, няма да тръгнете напред.”
44. “Истината можете да разбирате безкрайно, защото разбирането на човека ще се променя вечно.
45. Затова е безсмислено да говорите за нещо, което се изменя постоянно.”
46. “Дори да разберете всичко във Вселената, ако не умеете да живеете, отдавайки сърцето си на заобикалящия свят, вие сте празен човек!”
47. “Истината идва на Земята, за да укрепи вашата сила, а не да обяснява всичко поред на неспокойния разум.”
48. “Не бива да угаждате на тези, които не вярват.”
49. “Учете се да разбирате, а най-добре се разбира в мълчание. Сред шума думи няма да чуеш.
50. Само в мълчание ще чуеш думи.”
51. “Върви така, както ти виждаш, а не както казват другите.”
52. “Учителю, искам просто да постоя до Теб” ­ каза Михаил от Хабаровск и продължи да говори.
53. “Тогава не си хаби времето в приказки.
Най-правилното е да дойдеш при Учителя и да помълчиш.
54. Светлината добре се вижда в тъмното.
Така и думите се чуват добре, когато всичко наоколо мълчи” ­ отвърна Синът Човешки.
55. “Какво мога да направя, за да Ти помогна?” ­ попита Михаил.
56. “Учи се да слушаш Словото на Учителя.
57. Учи се да правиш това, което виждаш.
58. Ако бързаш да направиш това, което още не виждаш ­ това вече е суета” ­ отвърна Виссарион.
59. “Иска ми се да узная много неща, за много неща да поговорим” ­ каза главата на семейство от Приморие.
60. “Да узнаеш много неща е напразна работа; то е лишено от смисъл
По-добре е да разбереш много неща, а за това трябва да вървиш напред” ­ каза Виссарион.
61. Пристигна Саша от Шошино и разказа, че приятелката на жена му иска да им даде детето си да го възпитават, за да скрепят семейството си и те са съгласни да го вземат.
62. Сподели също, че жена му го моли да промени външния си вид, да се подстриже, за да изглежда като всички. Това според нея щяло да бъде крачка към примирие в семейството.
63. “Дете вместо лепило?! Все едно купувате лепило в магазина, за да слепите раздрънканите части на душите си!
64. Човек иска да даде детето си уж за да направи добро. Ако тази жена така обича толкова детето си, значи не струва и пукнат грош! Какво може да даде тя на околните?
65. Саша, ако чувстваш, че можеш да вземеш детето, вземи го и му бъди и майка, и баща.
Но го вземи не като свързващо звено за семейството ти.
66. И тогава тази отговорност ще превиши отговорността за този, който е до теб. Иначе детето ще загине, ако още от детство започнат да го подхвърлят.
67. Докато не осъзнаят, че са роби на тъмнината, хората ще продължават да украсяват своя затвор.
Търговци, роби... ­ Учителя въздъхна печално. ­
68. А жена ти, ако иска да е с теб, ще приеме всякакви обстоятелства.
69. Не случайно се казва, че с любимия и бедната колиба е рай.
70. Защо тогава са всички тези приказки за външното”.
71. През един от последните августовски дни при Учителя дойдоха да поговорят за живота Сергей-старшия с жена си Галина и Николай, преселил се още преди десет години от Воронеж в Минусинск, родното място на жена си Наталия. Приемайки Осъществяването с цялото си сърце и стремейки се искрено да помогне в изграждането на общината, Николай прие да отговаря за стопанската дейност, заради богатия си опит в инженерната и стопанската работа.
72. В разговора с тях Учителя каза: “Вие сте призвани да попиете в себе си Истината, а после в известен смисъл да Я забравите.
73. Защото Тя трябва да присъства във вашия живот като въздухът. Но да не бъде във вашето съзнание!
74. Ако ви е трудно ­ обикнете молитвата, обикнете покаянието”.
75. “Тежко ми е ­ каза Игор Шатурски. ­ Не харесвам сам себе си. Не мога да се позная. Аз загубих предишния себе си.”
76. И Синът Човешки отговори: “Преди ти не си се познавал. А сега се запознаваш със себе си, узнаваш кой си.
77. Невъзможно е да губите това, което е неразделна част от вас.
78. Ето защо не си загубил онова, което си имал. Просто все още си нямал това, за което сега съжаляваш като за загубено”.
79. Веднъж Виссарион взе късче каменни въглища, замислено го повъртя между пръстите си под бликащите слънчеви лъчи и каза: “Мнозина с действията си създават върху своята повърхност гланц и затова, когато върху им падне слънчев лъч, започват да блестят.
80. А когато някой заблести, хората наоколо остават с лъжливото впечатление, че той има голяма стойност и е постигнал много.
81. Но когато слънчевият лъч се скрие, късчето въглища отново става черно, без нито една светла жилка”.
82. “Много лицемерие, много слабости има наоколо” ­ каза един човек, дошъл при Учителя от Черемшанка.
83. “Когато виждаш пороци у околните, бъди бдителен към тези пороци в себе си, защото в околните ти виждаш себе си.
84. Тук, успоредно с изчезването на напомадената маска, човек започва да се запознава със самия себе си.
85. Когато се запознаете със себе си, ще разберете и болестта си. Разбирайки болестта си, ще е по-лесно да се излекувате.”
86. “Всички ли ще чуят Благата Вест?” ­ попитаха Учителя.
87. “Ако човек не е способен да се промени, защо му е да Я чува.
88. Всички, които са способни да чуят и да изпълнят, ще чуят.” ­ отвърна Виссарион.
89. “Мъдрецът ще види в Мене мъдрец, детето ще види дете.
Аз винаги ще напоя жадните така, както им е нужно.
90. Но при тези промени на Мене ми е много трудно. След като поговоря с някого и пребивавам в неговото състояние, Аз се връщам към Себе си и тогава започват трудностите. Чувствам умора от пребиваването в свят, който не е Мой.
91. Колкото човекът, с когото общуваме, е по-нещастен, толкова повече страдаме после” ­ каза Виссарион на Вадим, когато се върнаха вкъщи след дългия ден, изпълнен с много срещи.
92. “Преди светех, а сега всичко това свърши. Искам отново да нося радост на хората” ­ тъжно промълви една жена от Минусиск.
93. “Това е било светене на клечка в безветрие, после е духнал вятър.
А за да гориш във вятър, трябва да вярваш и тогава ще пламнеш като факел!” ­ каза Учителя.
94. “Казаха ми, че жената на име Людмила е втора след Виссарион. Това така ли е?” ­ попита един младеж от Калининград.
95. “Пред Истината всички сте равни и всички сте втори след Нея” ­ отговори Синът Човешки.
96. “Дай ми лекарство, дай ми рецепта. Душата ме боли... Кажи ми нещо” ­ тихо и печално помоли Сина Човешки Алексей от Подсинская.
97. “Гласът е в мълчанието.
98. А за рецептата? Тя е само временно утешение. Всички думи са казани. Сега трябва с всички сили да се стремите да ги изпълните.”
99. Един младеж от Черемшанка искаше да зададе много въпроси и да получи отговори за себе си и за други.
100. “На теб ти е нужно да узнаеш само това, което е необходимо за твоето собствено движение, за твоята крачка.
А като я направиш, ще разбереш това, което ти е необходимо да разбереш.
101. Всички останали въпроси са тленни, те задоволяват само болното любопитство” ­ промълви Виссарион.
102. “Не ми се иска да си тръгна оттук. Тук аз намерих Истината” ­ каза един човек, който съвсем доскоро беше посветил живота си на служене на Кришна.
103. “Невъзможно е да изгуби Истината този, който е повярвал. Невъзможно е да се отдалечи от Нея този, който Я е намерил!”
104. И Учителя каза: “Тук трябва да идваш тогава, когато се появи потребност да носиш тежък товар, без да се оплакваш от нищо”.
105. “Когато говори, то в този момент човек малко чува.”
106. “Ако вървиш, изпълнявайки Истината и слушайки гласа на сърцето си, огънят няма да те докосне.
107. Ако вървиш в безверие, ще загинеш, дори и да минеш встрани от огъня.”
108. “Най голямото изпитание за човека ­ това е да опознае себе си.”
109. “Любознателността бива познавателна и порочна.
110. Познавателната помага да узнаеш това, което е необходимо за усъвършенстване на творческата дейност.
111. Порочната любознателност е стремежът да узнаеш всичко, което е неизвестно.”
112. “Нима може да става дума за вяра, когато човек поставя своите желания над Волята на Бога?!”
113. “Когато много се разсъждава, се появяват прекалено много понятия за едно и също нещо.”
114. “Невъзможно е да се постигне съвършенство, можеш само да се усъвършенстваш безкрайно.”
115. “Умението на ръцете без дух е нищо ­ само най-обикновено жестикулиране.”
116. “Дори и дума по дума да предаваш какво съм казал ­ това ще бъде лъжа!”
117. “Всичко, което се говори сред хората за Истината, е празно бърборене!”
118. “Този, който живее за себе си, само губи.
Този, който живее за другите, само придобива.”
119. “Трябва да престанете да говорите и да започнете да правите крачки, иначе ви чака голямо нещастие.”
120. “Ще избяга от трудностите този, който е жадувал да вземе, а не е жадувал да отдаде.”
121. “Невъзможно е да видите чрез думите, можете да видите единствено чрез сърцето си.”
122. “Кога ли и моите деца ще тръгнат след Истината? Кога ще се съединят помежду си?” ­ попита една жена.
123. “Съединението е благоприятно единствено тогава, когато човекът сам хваща ближния за ръката, осъзнавайки за какво го прави, а не когато трето лице съедини ръцете им.”
124. “Мене често ме обиждат. Какво да правя?” ­ попита едно момиче.
125. “Да се радваш! Нали си с Бога! ­ усмихна се Учителя. ­ Това е прекрасна възможност да се изкачиш едно стъпало по-високо, да се избавиш от своите недостатъци.”
126. “Усещам постоянно напрежение. Аз се боя от стъпките си, боя се да не му причиня болка” ­ тихо каза Наташа.
127. “Ако вътрешното напрежение е постоянно, всеки материален предмет се разрушава.
128. Стреми се да изпълниш чутото, бъди внимателна!
129. Не трябва да направиш нещо, за да угодиш на някого. Твоят свят не се гради в угода на някого ­ той е твой.
130. Ще възприеме твоя свят този, който е призван да го възприеме, комуто той е близък.”
131. “Учителю! Какво да правя в ситуацията, в която съм изпаднала: обичам неженен мъж и със своята любов причинявам болка на друга жена, която също го обича?” ­ попита едно момиче.
132. И заговори Виссарион за ситуацията, която се среща често сред постигащите Истината: “Две жени обичат един мъж. И тримата се опитват да постигат стъпалата на израстването, но всеки е стъпил на различно стъпало.
133. Смутено премигва една от жените, защото не знае дали е в съответствие с Истината да проявява открито вниманието си към избраника, ако това причинява болка на друга жена, болка, която другата не е в състояние да скрие.
134. Истина ви казвам ­ не крийте любовта си, защото тя е светлина.
135. Свещта се запалва не за да я скриете под масата, а за да стои върху масата.
136. Само тъмнината ненавижда светлината и се бои от нея.
137. Но любовта не се натрапва, нея я предлагат.
138. Постигащите Божията Истина знаят, че хармонията на единението между мъжкото и женското начало възниква само в единението на взаимната любов.
139. Природната любов, когато възникне, е способна да се прояви само към един избраник.
140. Затова избраният от жените мъж, следвайки Истината, може да избере за спътница или само едната, или нито една от тях в зависимост от зова на своето сърце.
В този случай избира той, а не една от търсещите.
141. Следователно нито една от двете жени не трябва да твърди, че има по-голямо право от сестра си, а да се уповава на истината Божия. Защото единствено взаимната любов определя необходимия живот, а не степента на ловкост.
142. Трепетно и нежно се отнасяйте към чувствените светли пориви на своите братя и сестри.
143. Истина ви казвам, ако явената ви Светлина е принудила тъмнината да потрепери, това не означава, че не трябва да палим Светлината, за да не безпокоим тъмнината.
А означава, че трябва да се избавите от тази тъмнина, така че тя повече да не се прояви при разгарянето на Светлината.
144. Ако другата жена почувства в себе си изблици на студ към своята сестра, преди всичко тя трябва да разбере, че тази болка е проявление на вътрешна болест.
145. И като всеки постигащ Истината тя ще се устреми да преодолее своята слабост, трепетно учейки се да усеща кога причинява болка на своята сестра.
146. И ако не бъде избрана, завистта няма да я докосне и от сърцето й ще се изтръгне единствено пожелание за щастие към тези, които са се хванали ръка за ръка.
147. Тази Истина се отнася наравно и за мъжете, и за жените.
Помнете, че който бягa от изпълнението Й, го очаква нещастие.
Постигайте Славата на своя Отец!”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.39 included.