Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. В новия ден Виссарион беше вече в Минусинск.
2. Следващият ден донесе тревожни новини от Черемшанка: на свое събрание местните жители отново изказали бурното си несъгласие със заселването на последователите на Виссарион в тайгата.
3. Сергей, Старшият на общината, се опита да изглади конфликта, като им разказа за живота на общината, за нейните искрени стремежи.
4. Но те не слушаха неговите думи, а слушаха само порочните си мисли, че “поклонниците” идват при езерото за злато, а броят им е такъв, че скоро щяха да пометат всичко по своя път.
5. И говореха местните жители, че ако продължава така и по-нататък, то те ще бъдат принудени да защитават себе си и земята си.
6. И само малцина видяха в последователите на Осъществяването добри и искрени хора. Но това, че такива бяха малко, беше добре.
7. А в Минусинск Учителя отново всеки ден се срещаше с хора и отговаряше на множество въпроси, а всяка събота се изнасяха проповеди.
8. И говореше Учителя на съботните срещи това, което чакаха жадуващите сърца.
9. И всеки получаваше отговор на своя въпрос, макар че не всеки го задаваше.
10. “Има ли жената граници в желанието си да се хареса, в желанието си да привлече внимание към себе си?” ­ попита Данило.
11. “Жената трябва да бъде красива, тя ще се стреми да се харесва и няма да успее да избегне това.
12. Но има красота, която е такава от само себе си, а има и такава ­ която се натрапва.
13. Природата не се навира в очите. Тя съществува от само себе си.
14. И ако в гората расте роза, нима тя крещи за това, че се намира там? Нима се навира в очите на търсещия?
15. Тя е там и смирено знае, че ако даде Бог, край нея ще се появи този, който трябва.
16. Нали нито една крачка не се прави случайно.
17. Защо да се говори за смирение? Трябва да се старае да бъде незабележима. Да, тя трябва да бъде прекрасна, но в същото време и незабележима...
18. Но отново и отново Аз ще се обръщам към мъжа, защото много зависи от него. Той е длъжен винаги да помни: мъжът може да направи към жената крачка, която е повече от братска само тогава, когато явно е проявена взаимна любов.
19. Ако това го няма, то мъжът, който постига духовното, никога няма да посмее да направи към жената крачка като към нещо повече от своя сестра.
20. Защото по-голяма крачка, ще бъде за задоволяване на порочната страна на мъжа.
21. А когато сте се определили за по-нататъшния си живот, решили сте го двамата, и когато мъжът е разбрал, че ще положи всички сили, за да създаде хармоничен общ път, едва тогава мъжът може да направи тази крачка.
22. Докато не е направена отговорната крачка, можете да бъдете само приятели.
23. Нали приятелят е удивително тайнство, когато единият може да дойде при другия и да положи глава на рамото, да сподели какво му тежи, да сподели тъгата си, да сподели радостта си. И отношенията ще бъдат близки, отношенията ще бъдат братски, не повече.
24. Но докато човекът е слаб, разбира се природата го владее, и мислите на мъжа до голяма степен се насочват в неправилна посока. И, разбира се, това объркване ще продължи още.
25. Но да постига мъжкото ухо. Да постига със сърцето си Истината. Защото от него ще се иска много, само от него.”
26. “От какво е възникнало понятието закон?” ­ попитаха Учителя.
27. “Понятието закон е възникнало, от това, че човекът не е бил способен да слуша сърцето си.
28. И тогава са започнали да постановяват закони, които вече са се отнасяли към съзнанието” ­ отвърна Виссарион.
29. И каза Синът Човешки в новата проповед: “Вие сте длъжни да умеете да бъдете мъдри и винаги да изслушвате това, което някой би могъл да ви подскаже.
30. Да го изслушвате без да обръщате внимание на емоциите, с които ви подсказват, а гледайки само на тази истината, към която се опитват да насочат вашия поглед”.
31. “Ближният е този, който е роден от вашия велик Отец, това е всеки, който може да видите около себе си”.
32. “Каквото и да правите, вие предавате само това, което е вътре във вас и нищо повече от това.
33. Не от това, което сте намислили, зависи какво ще предадете.
34. Вие може да говорите за най-великата любов, но ако вътре във вас има малко, то вие ще успеете да предадете само онова, малкото, което е в сърцето ви, но не и тези големи думи, с които говорите.
35. Така да бъде това малкото безмерно и да расте безкрайно.
36. И тогава, дори и в малките думи, скромни и смирени, вие ще можете да предадете безмерното, което ще сгрява великото Мироздание.”
37. “Светлината няма да върви и да разсича тъмнината, Светлината ще гори.
38. Тази злоба, тази ненавист, които все повече тържествуват наоколо, са призвани да се самоизядат.
39. Защото Светлината не унищожава, злото унищожава.
40. Но злото не ще може да унищожи Светлината, защото имат различна същност.
41. Затова единственото, което злото може да унищожи ­ това е подобното на него. Така злото ще потъне в небитието.”
42. “За лошите деяния на ближния можете да разсъждавате само в случай, че опитвате да откриете път да помогнете на този човек.
43. Защото, като се съберете заедно и заговорите за друг човек, вие говорите за него със съвършено различни цели.
44. Главното е всеки от вас да разбере какво го е подтикнало да говори за този човек.”
45. “Духовността се проявява преди всичко в това, кои как и за какво говори: дали избирате нечистота един за друг или отваряте уста, за да похвалите ближния.”
46. “Днес много от творците са потенциални убийци.
47. Те не разбират какво правят, когато утвърждават едно или друго под някаква форма; така те предават своя дух.
48. Но под тази форма те преди всичко носят разрушителен дух.
49. Възможно е да гледате едно произведение и да усетите голяма тежест, защото то отнема част от вашата сила, докато сте до него.”
50. “Как да се научим да слушаме животните?” ­ попитаха Учителя.
51. “Вслушайте се и ще чуете какво ви говорят. Тук всичко се заключава в умението да слушаш.
52. Да говорите вие сте се научили, а да слушате ­ не. Главното е да се учите да ги слушате.
53. Твоята душа, прегръщайки едно животно, напълно възприема неговото състояние и неговите желания. И ти започваш да разбираш и цветето, и растението.
54. Тях трябва да се стараете да ги прегръщате със своята любов и да се вслушате в тях.”
55. И дойде при Учителя разтревожена жена, прочела книга за съществуването на хора-вампири, и каза: “Струва ми се, че моята съседка е вампир. След разговор с нея аз се чувствам обезсилена. Тя ми изсмуква силите”.
56. “Вампиризмът ­ това е нормално, обичайно явление.
57. Трябва да вървиш напред, отваряйки се към заобикалящия свят, безкрайно отдавайки топлината на сърцето си.
58. И ако някой се нуждае от топлината на твоето сърце, отдай му я с радост, без да се замисляш как се нарича това действие!” ­ отвърна Учителя.
59. В разговор с Андрей Воронежки (един от първите последователи на Истината, заселили се в селата в тайгата, който сега, заедно с братята си, строеше параклиса в Гуляевка), за съвместния общински живот Учителя каза:
“Съществува общежитие, където удовлетворяват своите пороци, съществува и място, където се стремят да постигат Високото, забравяйки за пороците си. И така, превърнете вашето общо житие в такова място”.
60. “Как да помогнем на човек, който се е измъчил от контакти с невидимия свят и от натрапчиво общуване?” ­ попитаха Учителя.
61. “Тук се сблъскват два свята: духовният и материалният.
62. Нали тази маса не можеш да я преместиш от мястото й с любов ­ отговори Учителя и докосна с ръка масата. ­ Тя ще се помести само с материална сила.
63. Контролът над съзнанието ­ това е материална проява. И не е възможно да се премахне този контрол с любов.
64. И докато човекът е любопитен, слаб, намира се извън Вярата ­ той попада в този капан.
65. Да се избави от този контрол е много сложно.
66. И затова главното ­ това е да се спаси душата. Защото сега много Божии чада ще напуснат своята слаба плът” ­ отвърна Виссарион.
67. “Ние много говорим, обсъждаме всякакви ситуации, обсъждаме възможните действия. Правилно ли е това?” ­ попита Анатолий Оренбургски.
68. “Когато ситуацията се случи, тогава ти ще знаеш как да постъпиш.
69. Безсмислено е предварително да се говори за ситуация, която може и да не стане.
70. Да разсъждаваш за живота не значи да живееш.
71. Погледни децата! Те не разсъждават за живота, те живеят!”
72. “И още нещо: много трудно се общува с човек, който се дразни и ти крещи” — сподели Анатолий.
73. “Всеки разговор с човека ­ това е контакт с неговото съзнание.
74. И ако в съзнанието му има неразбиране и раздразнение, то бързо ще се прояви към този, с когото разговаря.
75. Но някой трябва да бъде по-силен и да поеме върху себе си болката и неразбирането на другия” ­ каза Учителя.
76. “Какво да правим? Как да установим ред в общината като запазим свободния избор? Това възможно ли е?” ­ попита в разговор с Учителя Саша от Воронеж.
77. “Едва когато хората се формират духовно, само тогава ще започнат да забелязват всяка дреболия, в която могат да вложат сърцето си.
78. Но когато бушуват вълни, може да им устои само вълнолом.
79. Ето такъв вълнолом трябва да бъдете и вие, придобивайки духовна устойчивост” — отговори Синът Човешки.
80. “Нали можеш смирено да вършиш сам каквато и да е работа, която трябва да се свърши, без да заставяш да се труди този, който е край теб” ­ рече Саша.
81. “Този пример спасява теб, но не и твоя брат. Защото човек може да се спаси само в труда.
82. И, установявайки строг закон, вие ще си помогнете един на друг да започнете да се трудите” ­ каза Виссарион.
83. В разговор с хората от Малка Минуса, дошли с въпроси за труда, за отсъствието на радост от труда, за страха да не постъпиш неправилно пред другия, Учителя каза: “Страхът да не направиш нещо неправилно пред другия показва, че все още не сте станали едно семейство.
84. В духовното семейство всички работи се вършат открито и искрено.
85. И ако човекът е разбрал грешката си, не го укорявай.
86. А ако поиска помощ ­ помогни му.
87. Ако общият труд не минава в радост, пробуди радостта в себе си, а не укорявай другите за унинието им.
И твоето огънче ще запали жадуващите...
88. Колкото повече се говори за законите, по които трябва да се движат краката ви, толкова повече ще ви се преплитат краката”.
89. И в многото разговори Учителя щедро разпиляваше зрънца от Истината.
“На въпроса “Как е по-добре да постъпя?” вие никога няма да получите от своя събрат правилна подсказка, вие ще чуете само неговата гледна точка.
90. Затова внимателно слушайте своето сърце. Приемайки подсказките, постъпете така, както ви подсказва сърцето. По този начин ще се развивате!”
91. “Трудно е да се разкриеш пред околните, когато в теб има още много порочни неща.
92. И толкова повече боли, когато твоите близки изваждат на бял свят порочните ти страни.”
93. “Ако пред теб се издига планина, не я заобикаляй, а я покори.
94. Тя ще ти помогне да се издигнеш и да видиш по-далечни хоризонти.”
95. “Вие приемате само това, което съответства на вашето вътрешно състояние.”
96. “Нима можеш да разсъждаваш за това, което не знаеш? Нима можеш да разсъждаваш за Закони, които едва сега Бог ти дава? На тях можеш само да им вярваш или да не им вярваш!”
97. “Със сърпа идват да прибират пшеницата в житницата, а не унищожават злото ­ плевелите.
98. Злото само ще изяде себе си.”
99. “Не Аз ще доказвам Това, което ви нося, а вие чрез своя живот ще докажете Донесеното от Мен.”
100. “Не бива да правите решителна крачка, без да скъсате с нещо от миналото.”
101. “Не бива да съдите за Истината по тези, които Я приемат.
102. Защото приелите са дошли със своите пороци, за да се избавят от тях.”
103. “Как можеш да учиш другия на това, което нямаш в себе си?
104. Болестта се таи в самия теб.”
105. “Помнете, че във вашите ръце се таи Славата на великия Отец.”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.4 included.