Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Мрачно утро на двадесет и първи септември. Излизане в тайгата до езерото Тиберкул. В колата заедно с Учителя бяха Сергей-Старшията, Станислав, Владимир и Вадим.
2. По пътя учениците заговориха за трудностите при изграждането на общината, за законите на живота в нея. В разговора стана въпрос кой от живеещите в общината всъщност е член на общинния живот.
3. След като изслуша коментарите, Виссарион им подсказа, че член на общината може да стане този, който е участвал в общинния труд не по-малко от година независимо от местоживеенето си, т. е. независимо дали живееше в общинния или в собствен дом; както и този, който, живеейки в общинния дом, спазва неговия вътрешен ред и работи във външното общество в организации, невредящи на околния свят, и с резултите от своя труд помага на живота в общинния дом. При всички случаи окончателният прием в общината се предшестваше от една година труд и живот в общината.
4. Недалеч от Черемшанка ги чакаха Николай, Виктор Рижски и жена му Нора, подготвили маршрута до езерото Тиберкул и инвентара.
5. Те казаха, че е невъзможно да се стигне до Тиберкул по реката заради маловодието и при тоза положение им оставаше само едно: да пътуват с кола през моста на река Табрат, а по-нататък да оставят техниката и да стигнат до езерото през тайгата от юг.
6. След село Гуляевка пътниците спряха при новостроящия се параклис.
7. И радостните очи на Божиите чада, строящи параклиса, видяха Сина Човешки; дългоочаквана беше тази среща, защото младите ученици на Истината Иван, Денис, Даниил и Саша Мъничкия се нуждаеха от подкрепата на Учителя.
8. Учителя прегърна учениците, докосна стените на параклиса, влезе между тях, усмихна се...
9. “Време е да продължим пътуването” -- каза Той на излизане от параклиса.
10. След река Табрат пътят стана непроходим за коли. Оставиха техниката да ги чака на самотен път към изоставено сечище.
11. Следите от неразумната варварска дейност на човека бяха отпечатани с болезнени белези по тялото на Земята.
Тайгата беше опитала да заличи раните си с млади саморасляци и блата.
12. След един час вървене започна девствена тайга, охраняваща езерото-бисер с повалени от бурите дървета, бодливи храсти и незабележими ручейчета.
13. Виктор, като бивш геолог, вървеше уверено напред, защото познаваше добре тайгата и се ориентираше в нея.
14. И тайгата пусна пътниците по най-краткия път към езерото.
15. Започналият с мрачно утро ден неочаквано стана топъл и слънчев.
16. След още два часа излязоха на брега на езерото. Никога досега Виктор не беше успявал да стигне толкова бързо до езерото резерват.
17. От дълги надуваеми балони и тънки стволове и клони пътниците сглобиха катамаран и се плъзнаха по гладката водна повърхност.
18. Подминаха островите Брезов и Кедров и акустираха на източния бряг на езерото, в подножието на планината Сухая.
19. Вече се беше свечерило. Пътниците накладоха огън, опънаха палатка, вечеряха и пиха чай от вкусната тиберкулска вода и дъхавите листа на растящото в тайгата френско грозде.
20. И Сергей-Старшията се обърна към Виссарион: “Учителю! Може би ще ни кажеш Своето Слово, защото започва нещо ново в нашия живот?”
21. Виссарион не каза нищо, допи чая и влезе в палатката да се приготви за сън...
22. На сутринта ги чакаше планината Сухая и за три часа превзеха един от трите върха на свещената планина.
23. И като привика учениците Си, Учителя им каза, че на този връх ще се изгради селище на единния народ и че още отсега трябва да започнат да се готвят за строителството му през пролетта.
24. После Синът Човешки посочи другия, по-висок връх и каза, че там ще има параклис.
25. А на главния връх трябваше да да се извиси храмът на Единната Вяра, който щеше да събира под своите сводове децата на единния народ.
26. И мълвеше Синът Божи: “Предначертаното се сбъдва. И ще се съберат на планината Сион достойните чада Божии!”
27. И пред древния камък, който трябваше да лежи в основите на новото селище, Виссарион венча Виктор и Нора по тяхната трепетна молба и им каза: “Отсега бъдете мъж и жена!”
28. И приятелите им ги поздравиха и им поднесоха велики дарове: късчета от питка върху брезова кора, която послужи за поднос, удивително изографисан от природата...
29. Пътниците се спуснаха бързо до пристана на брега на езерото и, като закусиха, отплуваха обратно към южния бряг на езерото.
30. От южния бряг до оставените на пътя коли имаше три часа умерен ход, а тъй като ги водеше опитен познавач на тайгата, пътниците си мислеха, че вече са си у дома и започнаха да планират следващия ден.
31. Но ходът на събитията ги понесе по непланирано течение...
32. Пътниците навлязоха в тайгата с олекнали раници, тъй като оставиха на брега на езерото катамарана с продуктите и двигателя.
33. Учителя пусна учениците напред и тръгна последен.
34. След четири часа забелязаха, че са се отклонили от целта.
35. Виктор се притесни, защото той прокарваше пътеката пред Сина Човешки, и реши да поведе групата на изток, тъй като пътниците се бяха отклонили в западна посока.
36. След още един час вървене учениците спряха и възнесоха молитва към Отец, за да придобият твърдост, спокойствие и правилен път.
37. След молитвата Виктор отново тръгна решително на изток.
38. Започна да се спуска мрачна вечер, слънцето заседна в нея.
39. И изведнъж, през застеленото с облаци небе, широк слънчев лъч от залязващото слънце освети планинския връх, който се намираше точно обратно на посоката на движение на пътниците.
40. И Синът Човешки показа на вървящите пред Него осветения връх на юго-запад и се опита да насочи натам погледите на учениците.
41. Но, разгорещени в суетене и в стремежа си по-бързо да излязат от тайгата, която не ги пускаше, учениците не разбраха подсказката на Учителя и продължиха да вървят.
42. Нощта се спускаше бързо. Пътниците се натъкнаха на блато, покрило раната от бивше сечище.
43. Когато излязоха на твърда земя, бързо опънаха палатката, запалиха огън, изсушиха мокрите вещи. За вечеря имаха няколко малки моркова и цвекло.
44. Учениците поглеждаха към Учителя. Учителя мълчеше.
45. Когато се събудиха в прохладното утро, право пред себе си на север те видяха трите върха на планината Сухая. Гледката ги порази.
46. Виктор отиде да проучи местността. Като се върна, заяви: “Това още не ми се беше случвало! Сега отново трябва да се върви на запад – няколко часа път”.
47. Учениците наобиколиха утринния огън. Учителя тихо каза: “Вчера за какво се обърнахте с молитва към Бога?
48. Какво очаквахте след молитвата си, щом, след като се обърнахте към Бога, Словото Му ви даде подсказка, но вие не я разбрахте!”
49. Учениците мълчаха с наведени глави.
50. “Сега всяка Моя дума, всеки поглед и мълчание ще решат за вас много неща, защото вече много е казано!”
51. По обяд пътниците излязоха на пътя, на който бяха оставили колите. Пътешествието беше към края си.
52. Сергей-Старшията каза: “Учителю! Напоследък ми се струва, че трябва да бъда по-близо до Теб, времето е отговорно, трябва да бъда в съответствие с него. Засега нещо вътре в мен не достига”.
53. “Вчера край Тиберкул ти Ме попита няма ли да има Слово за вас?
54. Дошло е времето не на знанията за Вярата, а на нейното познаване, което понякога се определя и от моя мълчалив отговор” -- промълви Синът Човешки.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.41 included.