Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Последната събота на септември. На общинния кръг в Курагино Учителя направи подсказки за построяването на общината. Защото много бяха въпросите към Сина Човешки относно изграждането на общината, много бяха опитите и грешките в общинния живот.
2. Това беше изключителен случай, когато Учителя, по Волята на Бога, разкри принципите за построяването на община, които биха могли да помогнат на последователите на Истината да тръгнат напред.
3. Той се докосна до много практически страни от живота на общината и върху тази основа общината създаде законите на своя живот.
4. “Ако не изпълнявате законите, общината ще рухне.
5. Ако на някой му е трудно да изпълнява законите, следователно е невярващ човек, неустремен.
6. На вярващия човек е достатъчно да се каже веднъж!
7. Бих искал да запомните тези Мои думи навеки! На вярващия не трябва да се казва по два пъти!
8. Вярващият е устремен да изпълни за благо всичко, което се появи пред него, като полага за това всички сили, без да помисли за собственото си благоденствие.
9. Ако сте призвани да се доверявате един на друг по този общ път, какъв е тогава проблемът?!”
10. Когато обществото се развива хармонично, необходимостта от организатори намалява до минимум.
11. Всеки човек ще се намира там, където действително трябва да бъде, и ще направи крачка натам, накъдето трябва да отиде.
12. Всички вие носите еднаква отговорност...
13. Ако живеете, ще построите всичко, което е необходимо.
14. Ако се стараете само да построите – ще изгубите живота си.
15. А способността да живееш се заключава в искрения стремеж да опознаваш Вярата.”
16. И в завършек на казаното Учителя добави: “Наложи се да изговоря много думи не във връзка с истините за вашето развитие, а за практическата дейност, за труда, който скоро ще се преобразува дотолкова, че всичко, което сега се налага да определяме, ще стане излишно, ненужно, ще потъне в небитието.
17. Налага се да говоря толкова много, за да организирам труда на маловерни хора.
18. Помнете! Единствено чрез Вярата ще постигате всичко останало”.
19. През втората половина на дългия ден Учителя произнесе Слово към Божиите чада, очакващи с нетърпение срещата със Сина Човешки, защото проповедите на Учителя в голяма зала се бяха разредили.
20. И беше казано: “В пътя на Вярата многото думи са безсмислени.
21. И ако Ми се налага да говоря много, в изобилието от думи може да се види само едно: Аз ви увещавам да вярвате”.
22. “Трудността на човешкия живот идва преди всичко оттам, че всеки вижда света индивидуално, както никой друг не го вижда.
23. В източните учения съществува понятието “илюзорност на заобикалящия свят”. Там се говори много за това и думите са верни. Но вярно ли се разбира казаното?
24. Наистина всеки от вас живее сред илюзии, илюзията на схващането, което е способен да развие сам, докосвайки се до Истината.
25. Неилюзорна е единствено Истината. Тя неизменно пронизва Времето и Пространството. Тя е вечна.
26. Невечно е само моментното разбиране на човека. То постоянно се променя в зависимост от вашето развитие.”
27. “Вашият свят е илюзорен. Това, което виждате не е това, което е всъщност.
28. Всичко, което виждате, възприемате чрез своето разбиране. А разбирането ви е индивидуално и се разминава с Истината.
29. И когато се дава Истината, всеки от вас Я възприема индивидуално.
30. Ако можехте да видите каква неволна бъркотия настава у вас, когато слушате Моето Слово.
31. Аз ви давам Словото, вие казвате: “Да, колко прекрасно. То съответства на всичко, за което мислим. Поставя всичко по местата”.
32. Но ако ви попитам поотделно, ще се окаже, че всеки от вас е мислел за абсолютно различни неща. Това е определено вълшебно тайнство.
33. Невъзможно е да се промени вашата индивидуалност и вие винаги, от век на век, ще опознавате Истината индивидуално.
34. И целостта на вашия живот ше зависи единствено от степента на доближаване до правилното разбиране.”
35. “Повече мълчете за Истината. Проявявайте Я с очите си, със сърцата си, с ръцете си.”
36. “Ще започнете да вървите истинно тогава, когато вече няма да си спомняте истините.”
37. “Животът ви трябва да стане естествен, да не се замисляте за правилната крачка, а тя да идва естествено, да стане начин на живот.”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.42 included.