Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Кишинев. Топли дни в края на септември от все още продължаващото лято.
2. Необикновени дни. Една стара сливова градина, която трябваше да приключи съществуването си под острието на брадвата, неочаквано разцъфна пищно.
3. Щастливите, усмихнати млади лица, които жадуваха да се срещнат с Учителя, бяха до Сина Човешки от първите мигове на пристигането Му на молдавска земя. Тези дни бяха пълни с усмивки и слънце.
4. Пътниците отседнаха в дома на Владимир и Инна. Грозде, дини, топло и ласкаво слънце...
5. Вечерта уютната зала на драматичния театър се напълни, макар срещата с Виссарион да не бе оповестена по вестници и с афиши. Вестта се разнесе от уста на уста.
6. И Учителя каза: “Днес вие Ме посрещнахте с хляба на своята земя. Настъпи мигът, в който Аз ви посрещам с Хляба на Своето сърце”.
7. Словото на Учителя беше кратко.
8. В това Слово беше казано: “Идва време, когато ви предстои в мълчание да познаете Вечността.
9. Звучащата дума разклаща границите, а в мълчанието се крие безграничността”.
10. Вторият ден в Кишинев премина сред приятели; това бе радостен ден на единение между сродни сърца, в който всички бяха щастливи, че се имаха едни други.
11. Брезова горичка, огън, печени картофи. И тихата реч на Учителя, възпламеняваща сърцата на чакащите.
12. “За да чуваш, трябва да мълчиш, защото когато говориш, не чуваш.”
13. “С всяка следваща преживяна крачка вие придобивате познание.”
14. “За какво ни се дава такова щастие?” – попита Света.
15. “Не “за какво”, а за да можете да направите много неща” -- отвърна Виссарион.
16. “Някои ясновидци твърдят, че помагат на хората в трудните ситуации в живота, като им подсказват едно или друго действие. Нима това е лошо?”
17. “То е същото като временното действие на инжекцията. А после човек се превръща в наркоман.”
18. Вечерта след дългата среща в залата на руския драматичен театър, задружните кишиневчани гледаха филм за пътуването на Учителя в Израел.
19. И в очите на зрителите светеха сълзи, щастие преизпълваше сърцата им, защото Синът Човешки отново бе с тях както преди две хиляди години.
20. На сутринта те последваха Сина Човешки до Одеса.
21. В големия пристанищен град, горд със себе си, Учителя посрещнаха Николай, Александър и Сергей Петербургски, които подготвяха срещите на Виссарион в украинските градове, където вече бяха ходили с Благата Вест.
22. Градът, който приличаше повече на отделна държава, отколкото на една от съставните й части, беше прекалено погълнат от собствените си грижи, за да обърне внимание на пристигането на Сина Човешки.
23. Мнозинството от слушателите на Словото в една от залите на града бяха жители не на Одеса, а на Южно-Украинск и Кишинев, дошли от няколкостотин километра да чуят Учителя.
24. Но зърното бе хвърлено! А в каква почва и какво ще порасне – времето щеше да покаже.
25. На другия ден, на брега на Черно море, последователите на Истината накладоха огън и ядоха от храната, благословена от Сина Човешки.
26. И, като се хванаха за ръце, обърнаха се в сърцата си към Небесния Отец и Го възславиха с единното дихание на обединените си сърца...
27. След дългото пътуване с влака пътниците се оказаха на прес-конференция в Запорожие, организирана за идването на Виссарион от центъра за духовно единство.
28. На срещата присъстваха журналисти от градските вестници и телевизия.
29. Много от въпросите носеха предубеждение, неразбиране и невъздържаност, тъй като ги задаваха журналистите от православния вестник, имащи свое разбиране за Истината, оформено в резултат на хилядолетното блуждаене и търсения на човека сред тъмнината, спуснала се някога над света.
30. И сега, когато Истината отново проявяваше Себе Си, между представителите на утвърдената догма и на Господнята Светлина отново зейна бездна от неразбиране.
31. “Човекът прекалено се е задълбочил в догмата, а е забравил да изпълни най-главното – безмерна любов и жажда да отдадеш сърцето си на този, който идва в дома ти с камък в ръка” -- каза Учителя.
32. И добави, че пред Истината всеки се показва такъв, какъвто е.
33. Вечерта се проведе среща в центъра за духовно единство. Хората напълниха стаята, насядаха по пода и с различни чувства поемаха казаното.
34. И за слушащите настъпи трудното време на избора, защото разумът беше пълен с много знания от разнообразни учения...
35. На другия ден Виссарион отиде на остров Хортица, разсякъл великия Днепър на два могъщи ръкава, острова, който помнеше историята на запорожската сеч, на волното запорожско казачество и с паметта си дал живот на днешното време.
36. Огромен седемвековен дъб, който с мъдростта и мощта си пазеше запорожските земи, бавно умираше.
37. И пожелаха децата на тази земя да продължат живота му чрез неговото чедо, малък филиз с древни, дълбоки корени.
38. И въпреки предсказанията на астролозите, че времето не било благоприятно за ново дръвче, през лятото те посадиха малкото дъбче на остров Хортица.
39. Дъбчето почти не се виждаше сред тревата, която го закриваше от жаркото слънце. И с двойното си стъбълце и извивката то напомняше лютня, народен инструмент, роден заедно с украинския народ.
40. И тези, които посадиха дръвчето, му пожелаха да порасне голям и красив дъб като своя баща – древния дъб, опазил духа и мира на тази прекрасна земя.
41. И Божиите чада, обединени в духовния център, помолиха Учителя да укрепи със Своята Сила кълнчето на надеждата.
42. Синът Човешки обгърна с дълъг поглед скромния филиз.
43. И в единен кръг, хванати за ръце, заедно с Божия Син възславиха Отец и прегърнаха Майката Земя с топлината на сърцата си, и Я помолиха да съхрани надеждите им, защото чадата Божии са единни по плът с Майката Земя, защото бяха произлезли от Нея и живееха на Нея.
44. И пълни със сълзи бяха очите на отдаващите своята светлина на кълнчето на бъдещето.
45. Имаше сълзи и в очите на Светлана и Лариса, защото центърът за духовно единство, чрез който живееха, се разделяше вътре в себе си, разединяваше се, след като чу Истината от устата на Сина Човешки. И единствено те тръгнаха след Него, а другите си останаха там, където бяха.
46. Вечерта се състоя среща в голяма зала, на която едни затвърдиха избора си, а други се отдалечиха от възможността да направят единствено правилната крачка.
47. Някои мъдро наблюдаваха ставащото, оставяйки всичко на съда на времето, други се изявиха с невъздържани въпроси и демонстративно напускане на залата, трети с благоговейно сърце пиеха от животворната Влага.
48. Имаше много въпроси към Сина Човешки:
49. “Какъв е критерият за духовно развитие според Вас?”
50. “Да се стремиш да оцениш развитието си, означава да мислиш за себе си.
А ти си длъжен вечно да жадуваш да даряваш себе си на другите!”
51. “Има ли на Земята някой, който съдържа в себе си Словото колкото Вас, или повече, или по-малко?”
52. “Истината не може да се съдържа повече или по-малко. Защото Истината или съществува, или Я няма.
53. Словото на великия Отец съдържа в Себе Си цялата пълнота на Истината, която е необходима в момента на Сътворението.”
54. “Вие говорите на хората във второ лице, като Се отделяте от тях. Но нали сте роден от земни родители, а не от непорочно зачатие. Вие сте като нас. Защо Се отделяте?”
55. “Ако се хванем за ръце да играем на поляната, тогава Аз ще ви кажа: “Хайде да играем заедно. Ние, заедно”.
56. Ако, отговаряйки на ваш въпрос, се обърна към вас с “вие”, с вас говори Моят Отец, Той ви отговаря.”
57. И измежду многото Учителя каза: “Вие узнахте много за Вярата, но не сте Я познали”.
58. “Ако сте видели нещо по-голямо, но се боите да направите крачката и продължавате да си доказвате нещо, това е огромно нещастие.”
59. “Всяка ваша лоша мисъл за ближния е мисъл за великия Отец. В такъв случай не говорете за любов към Бога.”
60. “Съществува зов на сърцето, а има и зов на слабостта на човека, зов на порока. За да вървите достойно са ви дадени заповедите.”
61. “Този, който умее да звукоизвлича, не докосва напразно струните, но който не умее , често ги дърпа.”
62. Следващите два дни, по великата Воля, отведоха Сина Човешки в Днепропетровск, голям град в украинската земя.
63. Състояха се немногобройни срещи с последователи на Истината в неголеми зали на града.
64. И на малцина очите, попиващи Истината, светеха с ответен огън.
65. Но малки бяха тези искри пред студената грамада на тъжния град.
66. Дано да придобият Вяра, безкраен източник на истинния Огън!
67. В близост до Харков, на живописното място с име Нова Водолага, в недостроения топъл и уютен дом, израснал на края на малката горичка и за първи път приемащ гости под покрива си, се състоя среща на Учителя с последователите на Истината от Харков и Белгород.
68. Организатори на тази среща бяха Едуард и Алексей, които пожелаха не само да съберат в този дом последователите на сегашното Осъществяване, но и да дадат възможност на Сина Човешки да подиша свежия въздух на прекрасната земя и да потопи взор в прощалната зеленина на есенната гора и в синята мараня на циганското лято.
69. Вечерта беше дълга, изпълнена с много въпроси към Сина на Небесния Отец.
70. Новият ден донесе наситени срещи в харковския дом на учените и в голямата аудитория на педагогическия институт.
71. Гласът на Учителя звучеше твърдо и ясно.
72. И каза Синът Човешки: “Истината няма нужда да Й вярвате. Тя ще съществува винаги, независимо от желанието на човека.
73. От вяра имате нужда вие, защото от това зависи животът ви.”
74. И радваше се сърцето на Учителя, защото в този град оставаха хора, обединени от Истината.
75. Киев посрещна Учителя с Божиите чада, събрали се в единен център на приелите Осъществяването. И посрещнаха Виссарион Негови последователи от украински и белоруски градове.
76. Малко преди пристигането на Учителя, в Киев пристигнаха с Благата Вест учениците на Словото от Петербург, и по великата Воля се състояха срещи предначертани, които заложиха зърното в благодатна почва, в жадна почва.
77. Срещнаха се със Сергей и Леся, имащи опит в обединяването на хората в създадения от тях лечебен център.
78. И техните сърца приеха Учителя и те предоставиха своето обединение на последователите на истинното Слово.
79. Два дни се провеждаха срещи с Виссарион в киевския дом на художника, на които се събраха не само киевчани, но и приелите Истината от различни градове: Ровно, Виница, Черкаси, Суми, Южно-Украинск, Сочи, Мозир.
80. Сърцата на слушащите се изпълваха с радост и поемаха в себе си велика Сила, за да се върнат в своите градове и да сътворят Божието.
81. И в Послесловието Учителя разкри същността на човешките думи и ключа към тайнството на човешкия живот.
82. И между многото в тези дни беше казано: “Словото, което ви говоря, е ограничено.
83. Словото в Истината, скрито в Духа, е вътрешно тайнство, което няма граници.”
84. “Божествените зърна, попаднали в съда, не могат да прекратят растежа си.
85. Или чрез праведен труд ще увеличавате обема на своя съд, или той ще се пръсне от вътрешно напрежение.”
86. “Който търси доказателства, опровергаващи Светлината, търси лъжата.”
87. “Ако пиеш животворна Вода, сам се превръщаш в чиста вода.
88. Ако изригвате камъни остроъгълни, ще се превърнеш в камък студен.
89. Законите на този свят са такива, че появилият се чист извор се превръща в мишена за летящите камъни.
90. Достойно бъди чиста вода и помни:
91. Времето позволява на водата да извърши удивителен полет към небето.
92. А камъка времето го превръща в прах.”
93. “Нима можеш да молиш нещо за себе си? Защото, ако моли, човек предопределя Волята на Бога за себе си.
94. Прекалено много илюзии създава човек с помислите си, забравяйки, че съществува Волята на Отец!”
95. “Аз съм тук! Аз съм всичко, от което човекът се нуждае.”
96. “Преди всичко посрещайте брата си, а не неговото зло.”
97. “Може ли да съвместим двата пътя: духовния и на йога?” – попитаха Виссарион.
98. “Да бъдеш дете съвсем не означава да бъдеш йога. А детето живее в Хармонията. Така че, станете деца!”
99. “Аз молих Иисус да каже на душата ми две думи, най-важните.
Сега моля Вас, ако е възможно, да ми кажете две думи” -- обърна се към Виссарион Юра от Суми.
100. “Повярвай Ми!” – тихо каза Учителя.
101. Велик е град Киев, но изтерзан от учения лъжливи и от многообразието в разбиранията за истините.
102. И когато в почвата попадне единственото Зърно, мнозина продължават да чакат и да търсят Истината, защото вече неведнъж са били лъгани в своите търсения...
103. На следващия ден Виссарион с учениците Си Владимир, Вадим, Сергей, Николай и Александър вече беше в Симферопол, където ги чакаха последователи на Учението от Геленджик.
104. Предстоеше многочасов път от Крим до Геленджик по брега на Черно море през Керченския пролив.
105. Преди Феодосия пътниците се окъпаха в ласкавото море, което отнесе във водите си трудностите на дългото пътуване.
106. Късно вечерта Геленджик посрещна Сина Човешки с цветя и с щастливите усмивки на Божиите чада, чакали цяла вечер Учителя на пътя към дома, в който трябваше да отседне.
107. И гостоприемният дом разтвори врати с ръцете на прекрасните си стопани Виктор и Света.
108. Следващите дни бяха изпълнени с тяхната радушност, с жарко слънце и топли вечери, прекарани под открито небе в овощната градина около масата, отрупана с грозде, дини и фурми.
109. Новото утро подари на пътниците разходка в безлюден залив с топла вода и искрящо слънце.
110. През втората половина на деня Словото прозвуча в Новоросийск.
111. И в истинното Слово от Учителя беше казано: “Много често човек е представял своето желание като Воля на Бога,
112. И досега всеки изисква да се случи именно това, което той иска, без да пита какво желае Отец?
113. Всеки иска за себе си това, което му се струва най-благоприятно. И полага усилия да го постигне, без да обръща внимание на гласа на сърцето си.
114. И човекът търпи поражение, защото неговите желания далеч не винаги съвпадат с Волята на Бога...
115. Погледни натам, където свети слънцето и тръгни към него… и всичко ще си дойде на мястото.
116. Научи се да слушаш сърцето си и върви там, където то те зове.
117. А разумът ще помогне да изпълниш това, което си видял със сърцето си.”
118. “Не се бойте да правите грешки.
119. Иначе, когато се боите, обикаляте в кръг, опасявайи се да не паднете в ямата.
120. И тази боязън като верига ви държи привързани към колчето, забито насред полето; човек обикаля дълго около него като само вдига прах, така и без да познае прекрасния свят, предначертан му от Бога, и продължава да говори за своите нещастия и неудачи.
121. Бойте се единствено от съзнателните грешки, защото те ще покрият главата ви с пепел.”
122. “Има ли църквата право да анатемосва и отлъчва?” – попитаха Сина Човешки.
123. “Всеки, който прави това, също така стои пред съда” -- беше отговорът.
124. След срещите с Учителя бе организирана вечеря около голяма маса, която не можа да помести всички желаещи да бъдат до Сина Човешки.
125. А на следващия ден в Геленджик, на поляната сред малка горичка, Виссарион се срещна с последователите на Истината от Геленджик, Краснодар и Новоросийск.
126. И Учителя каза: “Вчера не всички се поместиха до масата, която се опита да ви побере.
127. И ето сега Майката Земя ви помага да опитате да бъдете заедно. И отново не е толкова лесно…
128. Прекрасно е единството на хората! Но нека не ви обединява само масата, както е било хилядолетия. Нека праведният труд да ви обедини заедно”.
129. И благослови Божият Син хлябовете и храната, които им дари този ден.
130. Вечерта в залата, която неведнъж бе приемала Сина Човешки, прозвуча Послесловието.
131. Прекрасен детски хор с удивителното си пеене предизвести звученето на Истината.
132. И между многото през този дълъг ден беше казано: “Щастието е заключено в самите вас, в правилното разбиране на това, което става край вас.
133. Но отново и отново щастието продължава да се търси там, където не съществува”.
134. “Свободата съществува във всички. Никой не ви я е отнемал.
135. Вие сте еднакво свободни на Земята.
Само страхът ви спира да я изберете.”
136. “Реалният свят не се настройва към вашите усещания, той си е такъв, какъвто е!”
137. “Щом истинският смисъл на човешкия живот е Вярата, то как да ви убеждавам да живеете?!”
138. Единадесети октомври. Воронеж. Радостната среща с последователите на аерогарата започна направо от самолетната стълбичка. Богат беше този град на чада призвани.
139. И голямата зала беше пълна с жадуващи за срещата с Учителя, макар градът да не бе масово известен за пристигането на Сина Човешки.
140. На следващата сутрин воронежката телевизия засне Виссарион в живописните околности на Воронеж.
Синът Човешки бе застанал на високата урва, откъдето се разкриваше гледка към сребърната лента на реката, ливадите и безкрайната гора, покрита с есенна аленожълта мъглица...
141. Вечерта трябваше да се излъчи пряко телевизионно предаване с участието на Висарион и православен свещеник.
142. Когато Учителя беше вече в студиото, прякото предаване бе спешно отменено. Свещениците отказаха да вземат участие в предаването, а след тях и ръководството на телевизията отказа да препредава отговорите на Виссарион пряко в ефир.
143. Но бе заснето предаване с участието на деца и възрастни и Виссарион отговори на техните въпроси.
144. Но не било съдено това предаване да се появи в ефир, тъй като, скоро след отпътуването на Сина Човешки от Воронеж, заснетият материал бе изтрит.
145. На следващия ден Виссарион се появи в Москва на конгреса “Преображение”, събрал представители на различни духовни течения и търсещи хора.
146. “Аз не планирам следващите си стъпки, което пожелавам и на вас.
147. Защото, както неведнъж сте се убеждавали, каквото и да планирате, никога не се получава. Струва ли си тогава да си губите времето с това?!” – така започна Словото си Учителя.
148. И Синът Човешки яви пред слушателите Своето Послесловие, в което им разкри простичкото ключе към човешкия разцвет.
149. И сред многото Учителя каза: “Не е предначертано на човека да говори за Истината, на човека е предначертано да твори, да майстори със своите ръце”.
150. “Истината на Учителя е когато Той дойде и седне да помълчи с вас.
151. А вие трябва да чуете всичко онова, за което Той ще мълчи, да се слеете с Него с духа си, да вземете Силата, която носи от Своя Отец, защото Тя е безмерна, и да тръгнете редом с Него да изпълнявате предначертаното.”
152. Вечерта на същия ден Словото прозвуча в Зеленоград.
153. А на сцената, до Сина Човешки, малко светлокосо детенце играеше на някаква своя, само нему известна игра...
154. Москва, препълнена зала за хиляда и петстотин души. А Учителя каза, че днес сме се събрали в тесен кръг, както някога в невзрачната колиба, когато, на светлината на светилника, можехме да поговорим за Вечното, за най-съкровеното.
155. “И ако веднъж Аз се обърнах към вас с Предизвестие, с много проповеди, записани в Писанието, това не значи, че десетилетия ще се обръщам към вас с проповеди.
Ще дойде моментът, когато Аз ще се обърна към вас с Послесловие.”
156. И прозвуча Послесловието, и беше казано: “Не може да се храните с Вечността като Я ограничавате с фрази.”
157. “Всяко ваше съждение за ближния е лъжа, защото е вашата лична представа за него.”
158. “Вярващият човек не осъжда другите, защото не чака нищо от тях, той живее за тях.”
159. “Този, който търси възможност да отдаде себе си, ще се възрадва на трудностите.”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.43 included.