Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Минусинск. Втората половина на октомври. Първият сняг покри града със свежа чистота.
2. Учителя проведе две проповеди в Курагино и в Минусинск и множество срещи с последователи.
3. И през тези есенни дни от Учителя беше казано:
”Когато пада, дъждът е чист. Когато се докосне до повърхността, престава да бъде вода чиста.
4. Когато низхожда, Истината е чиста. Но щом се докосне до главата на човека, престава да бъде Истина”.
5. “Когато, правейки крачка, се безпокоиш за следващата, значи я правиш наполовина. Учи се крачките ти да бъдат твърди!”
6. “Ако при спомена за ближния започнете да се притеснявате за него, от този миг вие започвате да му отнемате силата.
7. Да помогнете на ближния можете единствено като вярвате в него!”
8. “С думи можете да създадете нещо красиво, но не и да тълкувате Вечността.”
9. “Трудностите се проявяват там, където се проявява доброто. Затова там, където е Истината, ще се струпат всички трудности.”
10. При Учителя дойде Гена от Черемшанка с притеснението, че е направил прекалено малко пред заплахата за живота си.
11. “На вечния Път няма понятия като “малко” и “много”, главното е да е направено правилно” -- отвърна Учителя.
12. “В ръката, в дланта ви е заключен символът на живота на човека. Сега ви предстои да познаете този велик символ.
13. Непознаването на този символ е довел дотам човешкият език да заеме първото място.
14. Вместо дланта той се е опитал да завладее пространството, вибрирайки, създавайки множество празни, никому ненужни думи, които никога не са носели достойна полза.
15. И само в много редки случаи езикът на мъдрия е можел да каже една-две фрази, в състояние да решат велико събитие. Мъдростта винаги се е свеждала до няколко фрази.”
16. “Учете се да слушате добри думи, говорещи за раждане, за щастие, за благоухание.
17. Вливайте се в тези словосъчетания и със своите добри думи допълнете картината на Великото.
18. Но никога не влизайте в кръга на думите, говорещи за нещастие, за трудности; това са лъжливи думи. Те не се нуждаят от компанията и от присъединяването към тях на други подобни фрази.
19. Не увеличавайте тази мръсотия на Земята. Умейте навреме да се спрете, макар да сте заобиколени от обилното изливане на такива думи.
20. Днес всяка ваша дума спомага или за процъфтяването, или за гибелта на Света.
21. Бъдете внимателни, когато използвате устата си, да не би от вашето сърце да излезе дума, която, подобно на червей, да прояде ябълката, в случая сърцето на ближния, защото по-късно тази гнила ябълка ще донесе обилно горчилка и мъка. Не позволявайте от вас да излизат такива червеи.
22. Нека от вашата уста все повече и повече да излита благоуханен прашец!”
23. “Когато вярвате, вие се сдобивате с помощ, която винаги ще ви подкрепя, когато вашите усилия не достигат, когато силите ви свършват и пръстите ви всеки момент ще изпуснат ръба, който стискат, и който единствен ви спира все още да полетите към бездната.”
24. “Мъдростта не може да се проявява в скръбния израз на лицето, на което рядко може да се види усмивка.
25. Позволявайте на искрящия смях да ви залива от времена време. Умейте да се смеете, да се кикотите – такава е прекрасната истина.
26. Всичко това е във вас; не го закривайте с понятията си, които сами по себе си са лъжливи.
27. Защото всяко човешко разсъждение за Истината е най-великата лъжа!”
28. “Не унижавайте себе си с разсъжения за Вечното.”
29. “Който се труди няма време да говори, защото живее, защото изпява своя труд, защото е жаден за него, и просто не му остава време да поговори.”
30. “Не бива да говорите прекалено много за своето нещастие, се превръщате в това нещастие и ставате мъка за цялото човечество.”
31. “Правилното успокояване идва само с покаяние, а не с оправдание.”
32. “Най-големи възможности за излекуване има само този, който не само разбере, че е болен, а и от какво е болен.”
33. “Помощ е умението да създадеш за нуждаещия се човек благоприятни условия, в които той ще познае необходимостта сам да се потруди.”
34. Първите дни на ноември. Учителя замина за намиращите се в тайгата села Жаровск, Гуляевка и Черемшанка, за да се види с учениците и последователите, затъжили се за среща със Сина Човешки.
35. И се обърна така Учителя към жадните сърца: “Вярващият е този, който пие Влага животворна, без да се оглежда встрани;
36. Който, виждайки Светлината, Я поглъща изцяло, без да изпитва съмнения.
37. Разумното решение винаги предполага съмнения.
38. Вярата не допуска и зрънце съмнение”.
39. “Лошо е, когато сте затворени един пред друг. Тайната стаичка винаги поражда съблазън.
40. Бъдете открити един пред друг, защото, попадайки на Светлината, лъжата изчезва и отново ще потърси тъмното, тайната стаичка.”
41. “Умейте твърдо да вървите напред без да обръщате внимание на гадостите, които изникват около вас, независимо дали имат или нямат почва под себе си.”
42. “Не влизайте в разговор, ако засяга нещо ненормално, за да не се отворите за калния поток, стремящ се да ви улови.
43. Не се старайте да разберете тъмнината. Просто не влизайте в нейния поток.”
44. “Този, който държи в главата си вятър, лесно може да бъде подхванат от носещия се към него вятър.”
45. “Ако изсъхне, опитвайки да съчувства на човека, розата няма да помогне на никого.
Тя може да помогне на човека единствено със своето благоухание.”
46. “Докато се боите да говорите един пред друг направо, вие създавате тайни стаички, където лесно се заражда лъжата.
47. Ако сте открити един пред друг, лъжата ще ви напусне и ще си потърси друга тайна стаичка.
48. Подозирайки се един друг вие си ставате чужди.
49. Разкривайте всичко един пред друг явно, за да не се развъди червеят на съмнението.”
50. “Когато се поддадете на вълнението и безпокойството, вие отнемате, а не отдавате.
51. Учете се да изслушвате болката, съхранявайки в себе си Светлината!”
52. “Не поглеждайте встрани – там чакат погледа ви, за да го отклонят от единствената пътека. Гледайте единствено по посока на Светлината!”
53. “Три години Аз изливах потоци от думи, за да ви доведа до умението да мълчите.”
54. “Ако започнете да въртите в главата си лъжата, вие й дарявате живот.”
55. “Това, което човек прави с ръцете си, не са неговите понятия, а това, което е.
Понятията винаги се изказват с думи.”
56. “Цялата ви умора е заключена във вашето възприятие.
57. Човек преживява ситуацията така, както я схваща, преживява всъщност своето схващане за нея. Следователно той преживява нещо, което го няма!”
58. “Вярата е пълна липса на съмнение,
59. Защото, ако в огромния бент се появи малка пукнатина, той няма да издържи и ще рухне.”
60. “Колкото повече внимание обръщаш на тъмнината, толкова по-здраво тя ще се привърже към теб.”
61. На другия ден, в разговор с Учителя, един човек замислено каза: “В Света има поговорка: “Пътят към ада е постлан с добри намерения”.
62. “Светът е устроен така, че злото винаги е способно да се възползва от доброто.
63. Доброто никога не е било способно да използва злото.
64. И така, от какво е по-добре да се откажеш: от доброто, за да не може злото да се възползва от него, или от злото, така че никога повече да няма възможност да се възползва от доброто?!” – промълви Виссарион.
65. “Вашите последователи казват, че съществува много студ между приемащите Истината.”
66. “Огънят гори, за да грее, той чака премръзналите” -- каза Учителя.
67. На шести ноември Синът Човешки прекрачи под сводовете на колонията за непълнолетни в Уст-Абакан.
68. По разпореждане на старшия офицер подрастващите напълниха залата.
69. Офицерът искрено желаеше тази среща за подрастващите и се надяваше, че взаимоотношенията между децата и общината ще продължат с по-нататъчни срещи с последователите на Учителя.
70. “Сега ще ви разкажа една приказка, от която ще зависи животът ви” -- обяви Виссарион.
71. И Учителя разказа приказката за Вселената и за раждането на човека, за това как днес човекът е стигнал дотам, че е станал по-лош от животно, по див и по-неразумен от него.
72. “Вие дойдохте тук по заповед, много от вас без желание, някои без да знаят къде отиват. Всичко това е наистина много сложно.
73. Но ако сте жадни за Влагата, ще Я намерите” -- каза Синът Човешки.
74. Нови дни – нови срещи с последователите на Осъществяването и с тези, които желаеха тези срещи.
75. “Всички чакат от Истината подаръци в кошницата си, а когато Истината не им подари очакваното, мнозина решават, че това не е Истината.
76. Мнозина чакат подаръците Й, а не Самата Истина, Самия Мен.”
77. “Аз дойдох да събера реколтата, а не да садя зърното.
78. И Аз ще събера около Мене тези, които ще могат да изпълнят.”
79. “Светлината е дошла в царството на тъмнината, където всеки камък има уши и очи и е подчинен на тъмнината.
80. Трудно е да победиш стопанина на тъмнината в собствената му страна.”
81. През тези дни на късната есен се случи събитие печално: Мария, която често бе съпровождала Сина Човешки при неговите пътувания, престана да Го смята за единствения си Учител.
82. Разсъждавайки за Истината и за случващите се събития, Мария продължаваше да остава вярна на своите понятия, които й бяха скъпи.
83. И всичко, което чуваше от Учителя, сравняваше със своето разбиране за Света.
84. Трудно й беше да приеме много от думите на Сина Човешки за нея самата и многократните Му пожелания за постигане на смирение.
85. А сривът бе последван от осъждане на действията на Учителя и учениците, които, намирайки се редом със Сина Човешки, поради своите слабости, допускаха естествени грешки.
86. И в търсене на Истината Мария се отдалечи от Нея. И реши да се отправи към Индия, в ашрама на Сатия Сай баба.
87. Тя напусна общината с приятелката си Виолета, която подкрепяше действията на Мария.
88. Преди да тръгнат, Виолета и Мария отидоха при Виссарион.
89. Първа влезе Виолета и заговори за любовта, която не намерила тук.
90. Свел глава, Виссарион разглеждаше синьото прозрачно топче в дланта Си, подарено Му от едно малко момченце.
91. “Нима това топче е по-интересно от човека?” – попита Виолета.
92. “В дадения момент е по-интересно – то никога не бърбори!”
93. “Тогава защо си дошъл тук?”
94. “За да ви съдя. Засега ви наблюдавам – как умеете да лъжете, да лицемерите. Но последната дума ще бъде Моя!
95. Жалко, че много говорите за любовта и нищо повече.”
96. “Печален разговор” -- отвърна Виолета.
97. “Не може да бъде друг, защото не си дошла да пиеш.”
98. Мария влезе с думите: “Виссарион, Ти знаеш колко Те обичам!”
99. “И затова Ми причиняваш болка?!”
100. “Знаеш, че винаги постъпвам искрено, от сърце, и по-друг начин не умея да живея!” – каза Мария.
101. “Юда беше искрен в постъпката си и беше проклет за хиляди години.”
102. “Ако ти стане трудно, аз винаги ще дойда да Ти помогна!”
103. “Ти се хвърляш да Ми помагаш в ръка с камшика, който ще се стовари върху Моя гръб.
104. Отхвърляйки Истината, ти грабваш камшика.
Вземаш камшика и биеш с него, а после тичаш на помощ.”
105. Вечерта, в разговор с Вадим, Учителя каза: “Искреността на постъпките ви определя правилността на вашата крачка.
106. Тази искреност винаги се проявява на основата на вътрешния свят на човека в момента.
107. Естественото развитие и видоизменение на вътрешния свят на човека става багодарение на неговите собствени усилия, полагани за осъществяването на всяка крачка и в стремежа да поправи забелязаните грешки.
108. В особения период, когато естественият поток на битието на човека не е в състояние да се издигне до следващото, по-високо стъпало, на човека се дава възможност да се докосне до Истината, призвана значително да ускори процеса на видоизменение на вътрешния му свят.
109. И всеки, който Я види със сърцето си, е призван да опознава тайнството на искреността от друг характер.
110. Това е искреността, родена в стремежа за най-пълно изменение в съответствие с възприетата от него Истина,
111. Когато човек смело се стреми да отхвърли всяка привързаност към своите минали умствени достижения и решително да се устреми всецяло да погълне Идващото към него.
Само благодарение на подобно тайнство се проявява вярвашият човек, придобил способността да премине благоприятно ускорения процес на своето видоизменение в посока към усъвършенстване.”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.44 included.