Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. През нощта на петнадесети срещу шестнадесети ноември Виссарион, Владимир и Вадим кацнаха в мразовития Екатерининбург, където ги чакаха последователите и колата на Андрей, за да ги откара веднага в Челябинск, защото през деня беше планирана среща с Учителя в този уралски град.
2. И настъпиха двата дни от пребиваването на Сина Човешки в Челябинск – град, в който Учителя не беше ходил нито веднъж, но в който имаше многобройни и задружни Негови последователи.
3. И в препълнените зали звучеше Послесловието, състояха се и много срещи с желаещите да се допитат до Учителя насаме.
4. И както винаги, Синът Човешки разсипа щедро зрънцата на Истината.
5. “Колкото повече хората говорят за Истината, толкова повече започват да лъжат.”
6. “Ако новият костюм му стяга, човек не си мисли, че тялото му е неправилно скроено; той си мисли, че костюмът е ушит неправилно.
7. Премервайки по себе си Истината човек не мисли, че трябва да измени себе си, а стига до извода, че това пред него не е Истината.”
8. “Човекът си е създал образ за Мен и сега Ме съди според този образ.”
9. “Обича Учителя този, който изпълнява Словото Му, а не този, който много говори за любовта си към Него.”
10. “Онова, което бързо узрява, бързо повяхва и изсъхва. Истината съзрява постепенно, бавно.”
11. Пребиваването на Сина Човешки в Екатерининбург сплоти последователите в този град и създаде нови последователи.
12. И тези, които идваха в голямо множество в залата на срещите с Учителя, жадуваха да разберат явеното от Него, задавайки много въпроси.
13. Отседнаха в тази част на град Перм, където минаваше река Кама, в семейството на Александър, посветил много години в искрено служене на Кришна.
14. Много трудности бе преодолял Александър без да измени на вярата си през годините на гонения срещу нетрадиционните религии.
15. И днес, когато срещна живия Учител, той почувства в гърдите си трепет и прозря дълбочината на Словото на Виссарион, изпълнено с незнайни досега тайнства, които съединяваха в хармонично разбиране несъединимото до този ден.
16. През тези дни, сред многото други неща, беше казано: “Човекът може да бъде видян тогава, когато престане да вижда сам себе си”.
17. “Молитвата укрепва, но не развива.
18. Вашето развитие е в практическия живот на Земята.”
19. ”Истината не може да се пробва. Ако започнеш да пробваш, няма да разбереш нищо.
Трябва целия да се отдадеш на Истината!”
20. “За да можете да разберете нещо, трябва да се приближите до това, което искате да разберете.
21. Ако искате да разберете лошото, трябва да се приближите до лошото.
22. Ако искате да разберете Светлината, трябва да се слеете с Нея!”
23. “Само когато пребивавате в мълчание с Учителя, вашето съзнание няма да може да изкриви това, което идва от Него.”
24. “Мъдростта се ражда не от трупане на знания, а при осъзнаването на собствените крачки.”
25. До Ижевск, както и до другите уралски градове, пътниците се придвижваха с Андрей и с неговата послушна кола, безотказно изпълняваща работата си и в нощна виелица, и в мраз...
26. Много чада на удмуртската земя вече живееха в сибирската община, а мнозина се готвеха да се преселят там.
27. Дните в Ижевск бяха наситени със срещи, но именно в този град, със старанието на Анна, у която отседнаха пътниците, Синът Човешки видя вечерната борова гора и стъпи по нейните пътеки, застлани с пресен, сипещ се тихо сняг...
28. Два дена Словото звуча в Казан. Голям град – голяма пълна зала.
29. Когато, след Послесловието, заваляха въпросите към Учителя, от първите редове на залата се изправи православен свещеник.
30. “Какво ще ни донесе Вашето ново Учение? Може би духовната катастрофа, която се надига сега? И само истинската християнска църква спасява Земята от нея, църквата, която до този миг никого не е оскърбила, живее в мир и с мюсюлмани, и с будисти, с католици и протестанти. Тя води само богословски диалози. Отговорете, моля Ви, какво ще донесе Вашето Учение: погиването на Русия или нейното спасение?”
31. “Много Ми се иска да задавате въпроси, на които действително бихте искали да чуете отговора и да го разберете. А не да питате, само за да не чуете нищо.
32. Сега Вашият въпрос не прозвуча, роден от стремежа да разберете нещо. Вие дори не желаете да чуете отговора Ми. И ако Аз отговоря положително, вие все едно няма да повярвате на това.
33. Относно православната църква... Много Ми е мъчно, че лицемерите така, казвайки, че тя никого не оскърбява.
34. В тази зала има толкова много хора, изпитали тези оскърбления, усетили ги върху себе си.
35. Казвате, че православната църква живее в дружба с мюсюлманите, с другите религии – още по-голямо лицемерие!
36. Като православни вярващи, вие прекрасно разбирате, по свой начин, че нито един от тях няма да се спаси, че всички ще бъдат предадени на огъня.
37. Но, за да се покажете толкова дружелюбни, сега твърдите: “Ние живеем в мир с всички”.
38. Макар някои от вашите събратя да казват, че дори протестантите са ви врагове, да не говорим вече за мюсюлмани и прочие.
Това го признавате открито.
39. Още повече, вие искате да създадете в Русия закон, с който да забраните всички религиозни вероизповедания освен православието.
40. Но това не е толкова лесно. Ще кажете, че това ще се осъществи трудно, защото мюсюлманите също са много.
41. Сега търсите други изходи, за да можете да ограничите максимално нахлуването в руските земи на други християни, които говорят за Писанието по своему.
42. Но точно в това се състои вашето велико нещастие: вие сами себе си разделихте, изтъквайки своята истина като най-вярна, макар че се продадохте на тъмнината и вътре в църквата се твори велико нещастие. Много жалко. Но това вече не може да се скрие – толкова голяма е лъжата.
43. По-рано в Русия се съхраняваха много прекрасни неща, но в последно време… Това е велико нещастие...
44. Аз не донесох някакви нови истини. Моята Същност е изпълняването на заповедите за любовта, дадени ви от Бога. Това е Моят живот!
45. Затова и казах: “Аз дойдох не да ви говоря за Истината, а да ви помогна да Я изпълните.
46. Аз не умея да нарушавам заповедите, дадени от Бога.
47. Ако искате да проверите, елате и живейте с Мен и ще се уверите – Аз не умея да ги нарушавам при никакви обстоятелства.
48. Аз дойдох да науча и вас да изпълните заповедта за любовта!
49. Любовта никога никого не разрушава! Никога!
50. Но, за съжаление, вие толкова много говорихте за любовта, говорихте хилядолетия. Толкова извратихте Истината, приета преди две хиляди години.
51. Хайде да погледнем нещата право в очите. Сега православието започва да навлиза в армията, благославяйки младежите, които отиват да служат.
52. Не се ли таи в това велико лицемерие? Нима заповедта за любовта предполага да вземете в ръце тояга и да тръгнете да въдворявате ред в името на справедливостта?!
53. Православието благославя армията... В армията влизат, за да убиват, да се научат да убиват.
54. Но който обича, не умее да убива.
55. Невъзможно е да се прикриете с твърдението, че убивайки уж “от любов” към хората, вие се борите за справедливост.
Това е велика лъжа.
56. Когато обича, човек не може да причини болка на друг.
57. Но щом православието благославя армията, не е ли това робуване на тъмнината?!
Това пряко противоречи на истините за Любовта.
58. Вярващият никога няма да вземе в ръка камък, каквото и да става около него.
59. Защото, ако това беше нужно, щеше да ни бъде дадена проста поправка: “Обичайте враговете си, но ако те упорстват, хванете тоягата и ги ударете по главата”.
60. Такова нещо не е било казано. Тогава за какво става дума? Защо сте толкова привързани към армията, защо сте толкова привързани към силата и я благославяте!
Това е огромна слепота, огромно невежество. И изобщо не опитвайте да твърдите, че никого не хулите.
61. Разбира се, привидно не го правите, защото политиката не ви позволява. В портивен случай около вас ще се вдигне голям шум.
62. Но нали вие, като православни хора, вътре в себе си разбирате, че никое друго вероизповедание няма да оцелее: в деня на Страшния Съд ще загине всичко, всичко ще бъде изпепелено от огън.
63. А сега, разбира се, опитвате да си придадете вид на мъдри и добри хора. А това е лъжа, това е неправда!
64. Ето каква е същността. И мисля, че ще бъде лесно разбираема за вас.”
65. По-нататък свещеникът продължи да излага своето разбиране за реалността и заяви, че действията на Виссарион са подобни на действията на Хитлер и Сталин, които разрушиха половината свят.
66. И добави, че в Минусинск за някои се строят самостоятелни вили, а за други – бараки, и това ще доведе до страшна разруха и проливане на кръв.
67. И каза Синът Човешки: “Сега, като човек, който носи отговорност за своите думи, тъй като се нарича “носител на правдата и истината” и като представител на православието, кажете Ми: помните ли заповедта да не лъжесвидетелствате срещу ближния?”
68. “Да” -- отговори свещеникът.
69. “Но сега разказахте неща, които не съществуват в общината! – строго заяви Учителя. – Вие сте лъжец! Казвам ви: вие сте лъжец!”
70. В общината условията са малко по-различни. Там никой не строи вили, такива няма да намерите никъде при нас.
71. Има един дом, издигнат от момчетата от общината, в който се провеждат срещите. Той прилича на малък храм.
72. И на тази основа се вдигна такъв шум и, за съжаление, точно от духовенството.
73. И много жалко, защото хулата е нещо ненормално, но понякога може да се чуе изказване от служител на църквата, който се обръща към гражданите: “Във вашия град валят дъждове и времето е лошо, защото Виссарион е тук!”
74. Много ми е мъчно, че православието се проявява по такъв начин. Толкова много е било направено през изминалите хилядолетия, толкова е сътворено на Земята с праведен труд, но как оклеветихте тази истина в последно време.
75. Истина ви казвам, Аз ще поставя всичко по местата!
76. И всеки лицемер ще намери своето място и ще покаже своето истинско лице!
77. Защото тайнството на Истината се състои в това, че идвайки на Земята, Тя ще помогне на всеки да види себе си!
78. Но като види себе си, нека всеки разбере защо е на Земята?!
79. И аз много ще се радвам, ако мнозина от вас разберат много неща и направят правилни крачки. Повярвайте, силно го очаквам!
80. Но Аз никога няма да приема да лицемерите. Това е много голям порок.
81. Ако, говорейки за вярата, лъжете така открито, по-добре да бяхте невярващи.
82. А сега пък се правят опити да бъде заглушено ставащото в Сибир, в Минусинск, в общините, които се появяват там.
83. Сега и от страна на духовенството ще има опити в същата посока. Ще се надигне и общественото мнение; телевизията, радиото, вестниците ще бълват лъжи.
84. Но това вече не може да се избегне, сега всеки на тази Земя трябва да покаже истинското си лице.
85. Ето това е разделянето, когато Истината, идвайки, ще отдели пшеницата от плевелите, а после ще започне жътвата. Макар че жътвата вече започна!”
86. След думите на Учителя свещеникът каза още нещо, но залата повече не искаше да го слуша и заглуши думите му със силно ръкопляскане.
87. Втори ден в Казан – срещи с последователи на Осъществяването, пристигнали от различни градове, за да зададат насаме въпросите си на Учителя.
88. Вечерта, след срещата в препълнена зала, Виссарион продължи да отговаря на много въпроси.
89. И през този ден беше казано от Учителя: “Розата ще цъфти и ще излъчва своето благоухание и в дома на смъртта.
90. Така и човекът във време на скръб трябва да излъчва щастие и радост”.
91. “Този свят не желае да се променя. Затова ще положи всички усилия да изкорени Истината.
И ще търси в Истината лъжа.
92. Който търси лъжа, в лъжа и ще загине.”
93. “Устремявайки се напред, помнете: всеки миг ще е такъв, какъвто трябва да бъде.”
94. На следващия ден пътниците трябваше да отидат в Нижни Новгород.
95. Но по великата Воля Учителя не се качи на влака, пътуващ за тази гара. И през настъпващия ден Учителя пристигна в Йошкар-Оле.
96. Въпреки неочакваното пристигане, залата беше почти пълна. Хората, узнали на сутринта за пристигането на Виссарион, предаваха от уста на уста Благата Вест и вечерта Божиите чада напълниха залата и попиха Словото...
97. Иваново. Два дена жадуващите се срещаха с Учителя в залата на училището за култура.
98. Зад прозореца тихо се сипеше сняг, а в уютната зала от устата на Сина Човешки тихо звучеше Послесловието.
99. А след това дойде ред за въпросите: и вечерта, и на другия, ден в гостоприемното семейство, където бяха отседнали пътниците и където последователите идваха с вълнуващите ги въпроси.
100. “Разликата между Мен и вас е тази, че вие се стремите да изпълните заповедите, а Аз не умея да ги нарушавам.”
101. “Най-великата грешка се крие в желанието ви да разберете Истината с разума си.”
102. “Лъжецът не обича Истината, той ще се опита да Я унищожи, за да не се види неговата лъжа.”
103. Във Владимир Учителя и учениците приюти Люба, която събра под покрива на своя дом дружеския кръг на последователите на Истината.
104. И този дом беше пропит с благовонни аромати.
105. Вече от две години Любов искрено следваше Сина Човешки. И остана в миналото индийското й име Лакшми, което получила, постигайки до срещата си с Учителя източните ведически учения.
106. И тя си върна руското име Любов, дадено й от нейните родители...
107. И отново два дена звуча Словото истинно, отговаряйки на множество въпроси.
108. Посрещането на железопътната гара в Петербург удиви със своя размах и пътниците във влака, и кондукторите, и хората, намиращи се по това време на гарата.
109. За страничния наблюдател беше трудно да проумее що за Човек посрещаха толкова радостни хора!
110. Истината посрещаха Нейните последователи от Петербург, Украйна, Латвия, Молдова, Русия.
111. Два дена голямата зала дишаше радостно от срещата със Сина Човешки, звуча нежна цигулка и пяха прелестни деца с усмивки на лице.
112. Два дена поред, преди вечерните срещи, учениците и последователите от различни градове на огромната страна задаваха въпроси на Учителя.
113. И през тези дни беше казано от Учителя: “Умейте да вдишате Вечността, неизкривена от думите”.
114. “Мъдростта започва там, където се проявява искрено осъзнаване на направената крачка.”
115. “Колкото е по-чист вашият вътрешен свят, толкова по-бързо тъмнината ще се самоунищожи!”
116. “Няма да унищожите тъмнината, съсредоточавайки се върху нея.
117. А колкото повече преживявате, толкова повече се съсредоточавате върху нея.
118. Можете да унищожите тъмнината само обръщайки се към Светлината!”
119. “Сега ще устои този, който бъде открит.
120. Който се защитава, ще загине!”
121. “Фантазиите и мечтите са призвани да удовлетворяват индивидуалните потребности на човека.
122. Зрелият и невярващ човек се стреми да избягва тези тайнства, защото, когато в мечтите си създава определени ситуации от своето бъдеще, неизменно започва да се привързва към тези блянове; това незабележимо довежда човека до състояние, в което вътрешно той започва да изисква обезателното изпълнение на своите желания.
123. Но тъй като пожеланията на човека и Волята на Бога не винаги съвпадат, естествено всичко ще стане единствено по Волята на Небесния Отец.
124. Когато мечтата не се въплъщава в реалния свят, непостигащият Истината изпитва огромно неудовлетворение.
125. Вярващият в своя велик Отец е способен безгранично да мечтае и да фантазира без да изпитва мъката на неудовлетворението.
126. Защото знае, че всичко ще бъде така, както трябва.
127. И като децата той с лекота преминава от очакваното към действителното, след което отново, на неговата основа, мечтае за предстоящото.
128. Действителното пък приема открито и радостно, защото знае, че изпълнява Божията Воля. А има ли нещо по-голямо от това?!”
129. В Москва пътниците останаха един ден у Виктор и Ирина.
130. Виктор разказа за започналите гонения на нетрадиционните вероизповедания, за това, че в тях вземаха участие крупните вестници, които предоставяха страниците си за пълни с лъжи статии, провокиращи хората към непредвидени действия.
131. Първо попадна под сериозна целенасочена атака учението на Рьорих.
132. А вечерта, уединявайки се със Сина Човешки, Виктор Му разказа за Кришнамурти, възприеман като Месия от много посветен, който някога, на върха на славата си, успял да се откаже от мисията, стоварена върху плещите му.
112. И Виктор каза на Виссарион, че трябва да помни тази ситуация, за да може, когато се наложи, да се откаже от възложената му мисия, защото в това нямаше нищо неудобно и историята познаваше подобни примери.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.45 included.