Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Дванайсети декември. Срещите вече се провеждаха в новия дом-храм в Малка Минуса.
2. По стените на голямата гостна стая бяха окачени картини, нарисувани от ръката на Сина Човешки, и интересът към тях беше много голям.
3. От гостната една врата водеше към просторна стая с три големи прозореца, пропита от аромат на тамян, на чиято вътрешна стена висяха ликовете на Николай чудотворец и Майка Мария.
Тук Учителя се срещаше с желаещите лична среща.
4. И зрънцата мъдрост, разпилявани на многото срещи, започнаха да попиват в стените на този дом.
5. “Невъзможно е да разберете действията на Учителя. Да съди за по-голямото може само който притежава още по-голямото.
6. Аз избирам на кого какъв урок да дам.”
7. “Прекалено много се надявате един на друг.
8. Вие сте длъжни да станете самостоятелни и да се опирате само на собствените си сили.”
9. “Колкото повече мислиш за трудностите, толкова по-малко трудности ще преодолееш.”
10. “Да разбереш другия можеш само тогава, когато станеш такъв, какъвто е той.
Но нито един човек не може да бъде копие на друг.”
11. “Да разбереш другия означава да го приемеш такъв, какъвто е.”
12. “Винаги моментът е подходящ за добрите начинания.”
13. “Твоите желания винаги се основават на собствените ти грешки.”
14. “Устата ви са ковчеже, което трябва да заключите и да изгубите ключа.”
15. През един от декемврийските дни при Учителя отиде Игор, който се стремеше да основе в Черемшанка приказна академия за различни занаяти.
16. Игор каза, че вижда Учителя рядко и рядко разговаря с Него. “Не губя ли от това, тъй като мнозина Те виждат много често и Ти задават въпросите си?” – попита Игор.
17. “Теб те няма, но Аз те виждам, защото ти се виждаш!
Тези, които идват често при Мен, Аз не ги виждам, защото те не са редом с Мен.”
18. И Учителя разкри тайнството на горящата свещ, отговаряйки на въпроса дали когато се молим за ближния, трябва да палим свещ?
19. “Когато поставите свещ в храма за здравето на своя брат и сътворите молитва за него, се извършва важно тайнство:
20. Докато творите молитвата пред запалената свещ, потокът на благодатта ще бъде насочен към вашия събрат и ще му помага.
21. И когато излезете от храма и забравите за нуждаещия се, докато свещта гори, благодатният поток ще продължава да отива към този, за чието здраве е запалена.”
22. Двадесет и седми декември. Преди новогодишния концерт в Курагино Учителя изрече Своето Слово.
23. И беше казано: “Ако не изгубите своя устрем, винаги ще стигнете там, накъдето ви води Отец.
24. Вас винаги ви очаква това, което ви е предначертал великият любящ Отец.
25. Научете се само да отидете и да вземете.”
26. “Тази нова година разкрива за вас нови тайнства, до които вече сте се докоснали, защото Аз ви поразказах нещичко в Словото, звучало за вашите уши и сърца.
27. Но звучащата дума е тайнство крайно, ограничено и много грубо.
28. Това тайнство някога трябва да престане да съществува и трябва да се прояви творящата дума.
29. Защото съществуват две велики тайнства: което само звучи и което съзижда безкрайно.”
30. “Само устременият достига целта.
31. Не изпадайте в суматоха, не се обърквайте от многото трудности, защото при мнозина днес не се получава едно или друго именно поради суматохата и безверието.
32. В суетенето човек забравя за тайнството, с което го е дарил Отец, когато Отец внимателно го наблюдава и пита: “Какво се суетиш, чедо Мое, когато от сърцето ти трябва непрестанно да се излива благо?! Защо са суетливи крачките ти?”
33. Бъдете достойни! Не тичайте от едно място на друго. Учете се просто, леко и твърдо да вървите напред, приемайки с радост всяка нова крачка такава, каквато е.
И в това се крие велико тайнство и щастие!”
34. “Помнете простото вълшебно тайнство, което ви помага да живеете в радост на тази Земя, когато се научите безкрайно да се съмнявате във всичко лошо, лъжливо, недобро, даже то да е реалност за момента, и безкрайно да вярвате в доброто, да вярвате в него винаги, дори и да не е така.”
35. В нощта срещу първи януари около празничната трапеза, в големия семеен кръг на живеещите в дома-храм, Учителя каза, че настъпват празници, които ще приключат с посрещането на Новата година в нощта на четиринадесети януари.
36. И че през предстоящите две седмици последователите на Истината трябва да разберат много неща, да осъзнаят много неща от отминаващата година, за да могат да встъпят обновени в новата хиляда деветстотин деветдесет и пета година, година, изпълнена с много събития, и устремени да творят Божието.
37. Настъпи празничната нощ, ознаменувана с много хора и дъгоцветен фойерверк, осветил нощта над дома-храм.
38. Започна януари хиляда деветстотин деветдест и пета година. Срещите с жадните за Истината продължаваха.
39. През първите януарски дни при Учителя дойде Сергей-Старшията, уморен и претоварен от свои и чужди емоции.
40. “Какво, Серьожка, уморен ли си? – Учителя го погледна внимателно. – Чувстваш се отговорен за много неща.
41. Всеки отговаря за своите крачки.
42. Това не е твоя отговорност. Ако чувстваш, че трябва да кажеш нещо, кажи го. И с това твоята отговорност приключва.
Няма да се получи, ако преживяваш заради всички. А и не трябва да бъде така.
43. Ти преживяваш често поради невярно възприемане на събитията.
44. Учи се да възприемаш правилно това, което става. Дошло е времето.
Доближилият се до това почти винаги е радостен!”
45. “Търсете в себе си отговора на въпроса защо досега сте били нещастни.А притежавате всичко необходимо да бъдете щастливи! Нали имате възможност да носите на хората радост, да се молите за тях.”
46. Владимир Якутянин разказа на Учителя за раждането на нови ритуали в миговете на празничните служби и литургии, провеждани в обителта на Молодьожна, където се стремяха да създадат нов ред.
47. И Владимир каза, че е необходимо да се определят някои понятия при сътворяването на службата за Божия Слава, в това число дефинирането на понятието “ритуал”.
48. “Ритуал” е редът от определени правила за външните действия на Божиите чада, призвани да организират единомишлениците по пътя на постигането на Духа в минутите на възхвала на Божието Име” -- каза Виссарион.
49. “Толкова е тежко в Москва, там животът потиска човека” -- въздъхна една жена.
50. “Животът не потиска, потиска го смъртта.
Москва е град на мъртъвци”.
51. “Вие винаги ще си причинявате трудности един на друг. Но това е прекрасно! В това е смисълът на вашия живот, в това е вашата постоянна възможност да живеете за другия” -- каза Учителя на младоженците.
52. “Твоето щастие зависи от твоите действия, а не от действията на ближните ти.
53. Затова, ако действията на ближните влияят на твоето щастие, значи неправилно опознаваш Истината Божия” -- каза Виссарион на Алексей от Подсинская.
54. “Щом ти си щастлива, бъди сигурна, че помагаш на цялото човечество” -- беше казано на Татяна Киевска.
55. И изрече Синът Човешки през един от януарските дни: “Погледнете две крайни ситуации: да умееш да отдадеш последното, което имаш на този, който търпи лишения и глад, и да умееш да не вземеш прекалено много от изобилието, защото може незабелясано да се превърнеш във вземащ човек и тогава сънят ще затвори очите ти.
56. Бойте се от изобилието! Изобилието е сериозно изпитание, несравнимо по-сериозно от лишенията и глада.
57. Редом с Мен, естествено, винаги ще има изобилие.
58. Тези, които се намират до Мен, в това маково поле, започват да изпадат в сънно състояние.
59. Бъдете бдителни! Умейте правилно да вземате. Вземайте това, което е крайно необходимо.
60. Не ставайте роби на онова, което идва към вас.
61. Повече съизмервайте себе си с живота, който тече наоколо.”
62. “По-рано казвах вратите на дома ви да бъдат отворени за всички страдащи,
63. То днес към това ще прибавя: когато влизате в нечий дом, бъдете чувствителни към света, в който прониквате.”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.46 included.