Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На съботния ден на тринадесети февруари Учителя разказа в Своето Слово за тайнството на оцеляването на човешката плът в материалния свят, за нарушенията в подсъзнанието, които се предизвикват от човешките мисли и действия, предавани от човек на човек (Кн. на Основите, Гл. 10).
2. И беше казано в проповедта: “Днес, когато вършите нещо, което е противно и неугодно Богу, вие поемате върху себе си тежест, много пъти по-голяма отколкото тези, които още не са се докоснали до Истината; затова толкова Ме боли като гледам как дълго време се повтарят все едни и същи грешки.
3. А после сами виждате какво става с вас: тук ви боли, там не ви е добре, там нещо се руши.
4. Всичко зависи от вас. Всичко е заложено във вас.
5. И силата ви е необичайно голяма, а сега тя се увеличи многократно и продължава да расте.
6. Затова всяка искрица лоша мисъл, която все пак изскача от вас, се понася тежко.
7. Така, че съумявате, ако въпреки всичко тя се изтръгне от вас, осъзнайте го и се покайте.
8. Умейте да изплачете това пред Лицето на Бога и отново, полагайки всички усилия, да вършите даденото от Бога, изпълнявайки заповедите Му. В това е същността на вашият живот.
9. А тази диващина, която нараства все повече наоколо, не е нужно да бъде покосявана от сърпа на ангела на Светлината.
10. Тъй като днес злото е обречено да се самоизяде.
11. Защото диващината ще предизвика обратен удар с невероятна сила. И това ще бъде нейната гибел.
12. Вашата мисия днес ­ това е никога да не помисляте за някого нещо лошо.
13. Вашата Истина е във вашите ръце. На вас ви е дадена Сила. Творете, хващайки се за ръце и създавайки единно семейство.
14. А хулите, които бъдат отправени към вас, ще поразят тези, които ги изпращат. Но вие не трябва да отвръщате със студенина.
15. Колкото по-чисти бъдете, толкова по-бързо ще бъде поразен този, който ви хули. Това е неизменен закон, който днес ще се прояви с най-голяма сила.
16. Защото това е Природен механизъм и Земята, защитавайки се от тези, които й причиняват мъка, го включва в абсолютно проявление.”
17. “Мнозина биха могли мъдро да кажат, че по-рано духовността е била своеобразен разкош и се е проявявала рядко.
18. Днес духовността ­ това е нещото, което ви е необходимо.
19. А духовността, която предстои ­ това е единствената възможност да се живее. Тя е стожер.
20. Защото духовността ­ това е законът, който се основава на заповедите на великия Отец.”
21. И като послеслов към проповедта Учителя добави: “Огромно вълнение възниква днес сред вашите събратя, оставени по Волята на Бога край Земята, за да ви помагат.
22. За съжаление мнозина ги възприемат като мит, като нещо измислено от човешка.
23. Но нали това е реалния живот. Те са ваши братя, които са винаги редом с вас.
24. И колко им е болно да гледат това, което се случва днес на Земята.
25. Те знаят, че сега вашите земи ­ това е мястото, към което ще се втурне огромно множество хора.
26. Казвал съм ви, че сред идващите ще се окажат не само хора, които постигат даденото от Бога.
27. Сред тях ще има и множество такива, които търсят топлина, но не се стремят да постигат Светлината.
28. Сред тях ще има и такива, които целенасочено ще носят вреда. И бъркотията ще бъде огромна.
29. И в този хаос, в тази мъгла на велико нещастие на вас ви предстои да устоите, да се закалите, да укрепнат ръцете ви, а сърцето ви да не престава да излъчва слънчева Светлина, за да се съхрани във вас божественият Лъч!
30. Днес вие трябва правилно да се хванете за ръце.
31. Законът на вашия живот в общината ­ това е голямата организация, закон твърд и суров, защото пресича много неща, на много неща не дава да се развихрят.
32. Истина ви казвам: ­ това е великото тайнство, за повярвалите истински, а другите ще разбият главите си в него като в непреодолима преграда.
33. И като извеждам пред вас закона на вашия живот, където ще ви се струва, че много неща ви се отрязват, и заради което мнозина ще роптаят (забравяйки кое е помогнало на манастирите да оцелеят, да съществуват и да съхранят този дух, върху чиято основа се е градил животът на народите), искам да ви попитам: а върху каква основа са се създали манастири, просъществували хиляди години?
Може би за това, че там са отивали хора, които са правели всичко, каквото им се иска?
34. Не. Там са се събирали братя, които в единен устрем са сътворявали Божественото, творили са прекрасното.
35. Затова е нужен определен закон, който да ви организира, да ви събере в единно могъщо лоно.
36. Да премине през него безболезнено ще бъде способен само този, който вярва.
37. Защото той никога няма да реши, че битието го ощетява. Той ще отдаде сърцето си.
38. А като влезете и, постигайки закона, вие ще разцъфтите и той ще стане ненужен: вие никога повече няма да нарушите по собствена воля даденото ви от Бога!
39. А тези, които са неискрени, тези, които не постигат Вярата, ще се блъснат в закона. И ще започнат да вият, ще кажат, че ги боли.
40. Бъдете достойни. Щом се постановява даденото от Бога, то помнете: болка възниква единствено там, където нещо не е наред, а не обратното.
41. Умейте да се организирате, тъй като, за да издържите на бурята, трябва да имате твърда крачка, твърда ръка, за да не се пропука сърцето ви.
42. Защото породилото се във вас съмнение ­ това е на мъка, това е смърт. И вие ставате роби на тази пукнатина.
43. Затова съберете своята бдителност, силите си и открито, с чисто сърце направете крачката, но не като маловерните, пораждащи в себе си лъжливи понятия, че щом Виссарион е съобщил за наближаването на нещо ужасно, значи трябва да допуснат в себе си страх и суета.
44. Ужасното се преодолява като не се мисли за него.
45. Преодолява се с открито сърце, устремено единствено към Светлината и тогава то ще премине през вас и вие дори няма да го почувствате.
46. Но когато мислите преди всичко за него, то ще ви надвие.
47. Ако мислите за стената, която е пред вас, няма да преминете през нея, а ще се разбиете на парчета.
48. Но когато виждате това Божествено величие, тази Светлина, която е зад стената и се стремите към Нея, тогава ще прекрачите през нея.
49. Нито една преграда, никаква мерзост и нечистотия не трябва да удостоявате с вашето вниманието.
50. Вашето внимание ­ това е към Светлината, която гори пред вас, единствено Тя се явява пътеводител, единствено към Нея устремете всички свои мисли.
51. Нека мислите ви са само за светлото и доброто и нека в тях никога не се прокрадват съмнение и подозрение към ближния.
52. По-смело напред! И няма да забележите буреносната вълна. За нея не е нужно да се подготвяте, както се подготвят в царството на силата, когато знаят, че приближава нечия войска.
53. Вашият свят е друг! Устремете се към Светлината, безкрайно отдавайки силите си.
54. Но не обръщайте нито капчица внимание на това, което е съмнение мерзко, съмнение тъмно и нечисто. Не го допускайте до челото си! Бъдете чисти!
55. Бъдете деца! Учете се да живеете без да размишлявате за живота, изпълнявайки зова на сърцето си.
56. Тъй като размишленията водят до това, че вие се опитвате да предвидите много неща и да ги подредите предварително.
57. Но нали ще стане така, както трябва.
58. Бъдете естествени.
59. Когато се случи, вие винаги ще почувствате какво е нужно да се направи, тогава и ще го направите. А да се говори за това предварително е безсмислено.
60. Така че пред вас е труд и смела крачка напред с вяра във вашия Отец!”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.5 included.