Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На следващия ден в Минусинск при Човешкия Син дойде Самуил, който беше в общината от няколко месеца като със своите кулинарни умения помагаше за подготовката на общинните празници.
2. Самуил израснал в еврейско семейство. Веднъж той чул от чичо си: “Върви и търси! Мошиах е вече на Земята!”
3. И той тръгнал. Търсил в съвременния юдаизъм, в традиционното християнство и в традиционния юдаизъм.
4. Възславяйки Кришна и поднасяйки Му храна, изпълнена с пеенето на мантри, Самуил усвоил ведическото кулинарно изкуство.
5. И ето че Вестта за Пришествието го довела в Минусинск заедно с целия натрупан опит от изучаването на различни религиозни учения, като при това сърцето му не се отворило към нито едно от тях.
6. И Самуил заживял в общината. Но му било много трудно, тъй като сърцето му, изпълнено с трепет, го теглело към Учителя, а разумът, формиран от предишния опит, го подтиквал към депресия и съмнения.
7. И той каза на Учителя: “Аз не мога да почувствам Отец, не мога да Го видя... често от мен излиза името Кришна, Всепривличащият. Аз пея мантрите и ги чувствам... Но силите ми намаляват, енергията изтича от мен...
8. Бих искал да повикам тук и своите приятели, но самият аз нямам вяра...
9. Няколко дни се моля с молитвата, която Ти ни донесе. Почувствах нейната Сила.
10. Аз се старая да постигам... Но много е трудно да постигаш през призмата на ведическите знания”.
11. И промълви Учителя: “На теб ти е трудно да се напиеш. Ти като че ли се навеждаш над Извора, но очакваш някакъв измислен от теб вкус. На тебе ти е трудно да утолиш жаждата си.
12. Ако човек е жаден, той не подбира извора, а пие жадно. И една след това разбира какъв е бил вкуса на водата.
13. Но ако човек не е удовлетворен от поредния вкус, то започва да търси това, което ще го удовлетвори.
14. Неговата индивидуалност е неповторима и вътрешният му свят устройва особено илюзорно търсене и се започва търсене, в което няма цел.
15. Това търсене може да трае дълго, докато животът свърши.
16. Когато си пил много неща, ти очакваш удовлетворяване на своите търсения. Очакването се основава на твоята индивидуалност.
17. Но Истината не съвпада с индивидуалностите, не е съизмерима с тях.
18. И само когато се издигнеш на определена висота, можеш да видиш величието на Избраното.
19. Но докато човекът не стъпи на този връх, той не вижда много неща. И това невиждане доста обърква...
20. Вярата ­ това е реката, в която човекът плува.
21. Как да кажа къде да търси плаващият своята река? Той винаги се намира в нея.
22. А да познаеш реката можеш единствено ако се пуснеш по нейното течение, да се отдадеш на течението и на всичко, което ще ти донесе този поток.
23. Реката знае накъде тече и е безсмислено да се бориш с нея.
24. Мъдрият се отдава на реката, опознавайки я. И той вярва, че там където плува, има всичко, което му е нужно.
25. Така че, направи първата крачка. И докато не си направил първата крачка, е безсмислено да се говори за втората.
26. Но краката все още не умеят да стоят, а стремежът към това е огромен.
27. Само когато искрено сътвориш първата крачка, втората ще се прояви...
28. Цялата Истина се заключава в две думи.
29. А когато има много обяснения ­ това говори за човешкото нещастие...
30. На Пътя всеки ще придобие това, което му е нужно.
31. Но като начало трябва да направи първата крачка. На нея се спъват всички.”
32. “Какво значи първата крачка?” ­ попита Самуил.
33. “Да направиш това, което попада в ръцете ти и под стъпките ти и да му отдадеш сърцето си.
34. Но сърцето за сега е още слабо и се колебае.
35. И докато в сърцето не остане единствено любов, не бива да се казва, че крачката е направена” ­ отговори Виссарион.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.7 included.