Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. През една февруарска нощ Вадим сънува сън. В него видя как Учителя облича нови празнични одежди и над Него небето се отваря в слънчев ден, а в краката Му се плиска безбрежно море.
2. А предишните дрехи Синът Човешки подава в ръцете на Своя ученик, за да ги носи...
3. На сутринта Вадим разказа съня си на Учителя. Той изслуша внимателно разказа на ученика и замислено се усмихна.
4. “Идва време велико, време ново, когато на Истината Й предстои да стъпи на трон Царствен” ­ проговори Учителя...
5. През следващите дни на февруари при Учителя пристигнаха младежи от Удмуртия, от Воткинск.
6. В продължение на една година на единия от тях седем пъти бил показван един и същи сън: сякаш настава голям глад, а възникналата на определено място община поделя хляба си с всички и в земите й расте ръж в изобилие.
7. “Сега взехме земи в едно изоставено село в Удмуртия, където по-рано са живели староверци, с намерението да опитаме да обработим тези земи, които ни бяха показани в сънищата. Но храм на тези земи не беше показан” ­ каза Алексей Воткински.
8. “Храмът ­ това са вашите сърца; това е духовно понятие.
9. Започвайки да строите община, да не разрушите храма вътре в себе си.
10. Същественото не е в това, дали ще успеете да построите нещо външно. Главното е да изградите нещо вътре в себе си” ­ каза Учителя.
11. И дойде при Виссарион Таня Киевска и каза: “Случва се понякога да ми е много трудно, нещо ме тегли отвътре.”
12. “Колкото по-правилно започваш да живееш, толкова по-упорито започва да се защитава онова неправилното, което е вътре в теб,...”
13. “Аз не мога да определя дали се променям” ­ попита Виолета, приятелката на Мария, пристигнала в Минусинск от Оренбург.
14. “Нима виждаш как расте тревата? Своето формиране ще определяш по етапите, които ще ти показват, че по-рано, в същата ситуация, би постъпила иначе...”
15. “Ако някой говори пред мен не съвсем хубави неща за друг човек, за своя съпруг, като излива своите проблеми и преживявания, да го прекъсна ли?” ­ попита млада жена.
16. “Ако човек иска да изприказва негативното, нека го направи. Защото така е по-добре, отколкото да се самонавива с тези емоции вътре в себе си.
17. А докато го слушаш се стреми да го обгръщаш с топлината на своята душа и едва когато бъде способен да те изслуша, поправи го” ­ отговори Учителя.
18. В разговор с Учителя Саша от Рига разсъждаваше за живота на общината и между другото каза: “Сега в общината се упражнява насилие над хората с интелектуален начин на мислене. Миналото се повтаря ­ апостолите бяха прости рибари и се наблюдаваше разделение между тях и познаващите Писанието. Неразбирателството и разделението от миналото си остава и сега.
19. Малко подтиска поведението на Сергей, Старшия на общината, чувстваш някаква робска зависимост.
Как да се помогне на хората да започнат да творят?”
20. “Саша, ето погледни ­ каза Учителя и разпери ръце пред него. ­ Има ручей, има и Извор, до който се стига само от една страна.
21. Идва при Извора човек и започва да му разказва нещо. А зад него стоят хора, желаещи да пият.
22. Говорещият трябва да ожаднее и тогава вече ще се напие.
23. И мисли за това, което трябва да направиш самият ти, а не другите...
24. Аз продължавам да преминавам по-нататък. И бих желал и вие да крачите след Мен.
25. Равнището на разсъжденията ­ това е грубо проявление.
26. Такъв човек, влизайки в приказен свят, може с невнимателни крачки, без да иска, да разруши няколко прекрасни замъка”.
27. Владимир Якутянин разказа на Учителя свой сън. В него сякаш Виссарион му каза: “Володя, време е да поставим стена между нас”. И казвайки това, Учителя се дръпнал настрана и заспал.
28. Появили се хора, а заедно с тях ­ суета, и никой от тях не забелязвал Христос.
29. Този сън разтревожи Владимир и той помоли Учителя да му го разясни.
30. “Какво разделя лежащия на дъното на реката камък от този, който гледа в реката? Разделя ги течението. Нахлулият поток на хаоса те е отделил от спящия.
31. Възможно е, увлечен от проявленията на живота, да се потопиш в суета и суматоха ­ това е стената, която пречи да се доближиш до Истината” ­ обясни Синът Човешки.
32. “В началото се устремих към Минусинск с огромно желание и радост. Сега съм тук. Радостта остана, но не е така ярка. Чувствам, че само пребиваването тук не е достатъчно” ­ каза Андрей от град Набережни Челни, който строеше заедно с братята си дома-храм в Малка Минуса.
33. “Отначало те е водил стремежът да се потопиш в този свят. А сега живееш в него.
34. По-нататък трябва да започнеш да плуваш. Щом си се гмурнал ­ плувай” ­ отговори Виссарион.
35. “Учителю, кажи ми две фрази за моето спасение” ­ с тих глас се обърна към Сина Човешки Андрей Воронежки.
36. “Твоето спасение е да видиш праведния труд и да мислиш само за него. Ето ти двете фрази” ­ каза Учителя.
37. “Какво да правят хората в обществото? Възможно ли е да изпълнят Истината?” ­ попита един човек от Петербург.
38. “Не е възможно да се изпълни много, намирайки се в обществото.
39. Ако Истината беше изпълнена, това общество нямаше да го има.
40. Но е необходимо с всички сили да се стремиш да изпълняваш. И ще стане това, което трябва да стане” ­ каза Виссарион.
41. Дойде една развълнувана жена с нервен, неспокоен поглед: “Страх ме е за сина ми... Наркотици, необузданост, обсебване, жестокост и само проблясъци на човечност... Баща му е съден три пъти за насилие и сега е в затвора. Синът ни е незаконороден...”
42. “Ако сега започнеш да спасяваш само него, все едно ще опитваш да изгребеш водата от блато, без да си отбила вливащата се в него река.
Трябва да започнеш с бащата и със себе си” ­ беше отговора.
43. През тези дни, в отговор на много въпроси, Учителя каза:
“Само когато започнеш да обмисляш негативните мисли, които чуваш за друг човек, само тогава те носят вреда на другия човек. Но не и когато достигнат до теб.”
44. “В началото трябва да се обхване общото и чак след това да се видят детайлите.
45. Движейки се в общото все по-нататък и по-нататък, ти ще разбираш нещата все по-фино и в по-голяма дълбочина.
46. Но всички са се хванали за детайлите, не постигайки общото.”
47. “Най-страшното е съзнателно да извършите това, което е забранено от Истината,
48. Защото целенасочената отрицателна мисъл разрушава финото, а материалното действие разрушава грубото, завършвайки удара.
49. Ако човек разрушава с искрена мисъл да сътвори благо, налице е само грубото разрушаване.
50. Недокоснатото фино бързо ще възстанови грубото.
51. Целенасоченият отрицателен удар предизвиква мигновено ответно действие от поразената фина обвивка.”
52. “Всеки предмет, всяко тяло от заобикалящия ви свят носи такава информационна обвивка, каквото е и вашето тяло.
53. Всеки предмет е жив, защото носи такава природна структура като вашето тяло.
54. Ако се приближите към дървото с намерението да го отсечете, вие разрушавате неговата обвивка.
55. И вече може и да не го отсечете ­ то само ще изсъхне и ще загине, защото сте разрушили фината му тъкан.
56. Всичко ще зависи от силата на вашия отрицателен емоционален импулс.”
57. “Щом Отец се намира в Хармонията на Мирозданието, то Той дава тези закони, чието изпълнение позволява на човека да се намира в Хармонията на Мирозданието.”
58. “Източника тече, бяга по своето русло. На всички останали ще се наложи да се съобразяват с великото Течение, а не да променят руслото на Реката.”
59. “Веднъж човекът казал: “За какво ми е Бог, аз и сам умея много неща” ­ и си счупил главата, макар че действително много можел.”
60. “Истината се проявява в плът и кръв, подобни на човешките, следователно се намира в техните закони.
61. И щом Истината направи няколко крачки, значи и вие сте способни да вървите напред.
62. Ако Истината носи усмивки, значи и вие сте способни да се усмихвате.”
63. “Не е важно дали ще прехвърлиш върха, който е пред теб; важното е как ще го направиш.”
64. “Ако се движиш към върха и виждаш, че до него ти остават още осем стъпала, ще изразходиш сили само за тези осем стъпала.
65. Но когато пред теб е мъгла ­ ще изразходиш многократно повече сили.
66. В същността на това се крие истинската ценност: учи се да се стремиш да правиш, отдавайки всичките си сили, а не като установяваш някакви мерки и обеми.”
67. “Изхвърли от себе си целия си минал опит; защото там няма нищо друго освен лъжа и самосъжаление. И напълни съда с чиста вода, жива вода.”
68. “Трябва ли до всичко да се докосваме нежно, като постоянно мислим, че отдаваме топлина?” ­ попита Алексей от Подсинская, един от тези ученици, които първи в Москва, приели с цялото си сърце Осъществяването.
69. “Когато отношението ти към заобикалящия те свят е чисто и светло, то ти винаги ще се докосваш към всичко, отдавайки топлината на своята душа, без да се замисляш за това” ­ каза Учителя.
70. През един от последните зимни дни при Учителя дойде Анатолий от Хабаровск, по прозвище Градинаря поради постоянното си, неуморно желание да строи парници и да сади градини, а също и заради многото идеи, чието осъществяване било практически невъзможно.
71. Толя често отиваше при Учителя с нови планове, притеснен, че ближните се отнасят с неразбиране към действията му.
72. В този ден каза: “Виссарион, хайде да поговорим. Истината я знам. Но ми се иска да поразсъждавам с Теб просто така, като с близък човек, като с роднина. Такова нещо не се случва често”.
73. “Толя, гледай сега ­ рече Учителя, ­ тече ручей. Ти се плискаш в този ручей, а след теб чакат хора с пресъхнали устни и много искат да пият.”
74. На последните февруарски проповеди беше казано от Учителя: “Сега трябва да съумеете да опростите себе си до собствената си душа, колкото може по-скоро да влезете в законите на духовното битие, да станете деца.
75. Когато се формирате правилно като човеци, ще можете вярно да реагирате на всичко, което ви попадне в главата. Но засега това все още го няма.
76. За да не се обърквате, ви се дава работа, към която трябва да се научите да подхождате с главата си, да изпълнявате това, което се дава от Бога, да милеете за тази работа, мислейки творчески само за нея, заспивайки с мисълта за нея.
77. Когато се потопите по този начин в работата, вие ставате неуязвими за странични влияния върху вашето съзнание.
78. Но достатъчно е само да спрете, да се заровите в мисли ­ и ще ви доведат до състояние на непотребност, на нищожество, ще възникне и мисъл за самоубийство.
79. Това днес се случва повсеместно с милиони хора, дори и сред тези, които вече изучават Истината.
80. Така че постигайте това, което ви е дадено. Казано ви е толкова много, но, за съжаление, малцина прилагат казаното”.
81. “Мъдростта започва не от главата, голяма и пълна с различни знания, а от сърцето, преизпълнено с великата Божия Благост.”
82. “Сърцето се разкрива чрез деянията на ръцете.
83. Колко много жито стои неприбрано, колко много стои неожънато... Струва ли си да разсъждавате за различни неща, след като жътвата очаква ръцете ви? Захващайте се на работа и жънете!
84. Огромно нещо чака да бъде ожънато. Жътварите са все още съвсем малко.
Множете се и постигайте този труд. Това е велико благо.”
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.8 included.